Пандемията носи нов световен ред
Глобализмът се изчерпа, митът за европейска взаимност рухна Държавите ще укрепват личното си произвеждане и вътрешния пазар, търговията, обучение и развлекателна промишленост – онлайн
Сценариите на ужасите към този момент не са единствено в главата на Хичкок, а превземат от ден на ден мислите на цялата планета. Едни разказват по какъв начин коронавирусът ще покоси милиони и ще опустоши цели генерации. Други предвещават световна криза и невиждана дългова рецесия. Трети предвиждат дълъг стопански ледников интервал, водещ след себе си апетит и бедност. Четвърти виждат руините на глобализма, а на над тях развято знамето на националистическата злост, което затваря граници, помпа протекционизъм и провокира въоръжени спорове на всички места по света.
Доколко това е единствено плод на въображение, провокирано от усилващите се под паника офанзиви, следва да разберем. Но занапред е ясно, че пандемията е катализатор на разпадането на настоящия спретнат, забързан и свръхматериален свят и отваря вратите на новия ред на планетата, който за първи път ще пристигна не след международна война, а след смъртоносна борба с вирус.
Само допреди месец, коронавирусът изглеждаше като огромен проблем най-много за Китай и икономическия растеж на света, занимателен от затворени фабрики и доставки оттова. Милиони германци честваха карнавалите,
Женева лъскаше новите лимузини
преди автосалона, в Брюксел се караха кой да вземе лъвския къс от новия бюджет, Русия пренареждаше олигарси и държавно управление, Тръмп отчиташе най-голямата си икономическа победа, демократите беснееха поради проваления импийчмънт, Япония влагаше милиарди в очакване на Олимпиадата, а в Милано новата мода дефилираше по подиумите. Днес всичко това наподобява като част от всемирната суетност, превзела и дребни, и огромни. Най-силната стопанска система в Европа е изправена пред стопански потрес, който може да бъде съпоставен в най-новата ни история единствено с финансовия трус по времето на сриването на Берлинската стена. Германските управляващи наливат трилиони, с цел да окуражават бизнеса да не стопира произвеждане, само че затворените автомобилни фабрики към този момент вещаят нещо по-страшно от криза. Федералният запас и държавното управление изсипват невиждана финансова помощ в Америка, само че дали това ще избави икономическия мотор на света, никой не се наема да каже. И най-малкият проблем е, че половин милион милионери са изчезнали от описите на най-богатите. Трикратното прекъсване на Уолстрийт през месеца бе единствено върхът на борсовата суматоха, провокирана от астрономическите продажби на активи и сриването на акциите, от свободно падащите цени на петрола, поевтиняващото злато и всевъзможни метали. А наближаващите президентски избори карат пазарите се готвят за нови земетресения. Борсовите акули към този момент започваха да отварят дебелите книги, с цел да учат историята на Голямата меланхолия.
И Путин бе заставен да признае, че ще му се наложи да отсрочи огромната капиталова стратегия, с цел да мисли за оцеляването на руснаците. Световното финансовото цунами, което се задава, го хваща след тежки години на стопански наказания и външнополитически напън.
Това е ситуацията:
светът е изправен пред гигантска стена
от мъгла и никой не знае какво стои зад нея.
Измъчвани сме от три измерения на незнанието. Първо, не познаваме задоволително вируса и разновидностите му. Второ, не знаем дали епидемиологичните ограничения, които взимаме, ще са задоволителни и докога. Трето, нямаме визия кое държание предизвика най-силно рецесията за жители, компании и вложители, което от своя страна ще промени трайно стопанската система и изобщо света. Възможно е епидемията да отшуми след няколко седмици, лятото да изгони вируса, изостаналите предприятия да наваксат с производството, ограниченията за поддръжка от държавните управления и централните банки да торпилират рецесията. И в последна сметка вместо рецесия и провал, да има напредък и бичи пазар.
Но колкото повече време минава, а болестта не отшумява, този вид наподобява съвсем толкоз евентуален, колкото и сюжета за ужасите, разказан
първоначално. Затова и действителността евентуално ще бъде някъде сред тези две крайности.
Две трендове прозират най-ярко още до момента в който епидемията се разраства. И те се подчертават от политолози и икономисти, както от Изток, по този начин
и от Запад. Първата е краха на глобализма, забележима още в този момент с нарушената връзка, затруднените транспорти и замразения туризъм. Втората е неуспехът на европейската взаимност и нуждата от
промяна на брюкселския хайлайф
потвърдена за следващ път от отхвърли за европейска помощ за умиращото потомство в Италия и Испания. Неприемането на новия бюджет пък направи двоен удара от болестта за всички европейци - към локдауна се прибави и икономическия нокдаун.
Според специалистите има още няколко ясни белези за смяна на международния ред.
1. Намаляване на зависимостта на нациите от трети страни. Моделът, при който огромните индустриални страни придвижиха личните
си мощности в Китай и поддържаха икономическия баланс на системите си за сметка на финансови интервенции, към този момент е привършен. Още през декември 2017-га година Тръмп огласи неговата Стратегия за национална сигурност, като съобщи, че светът се е трансформирал в сцена на световната конкуренция. Сега, когато безусловно всеки ден се появяват доказателства какъв брой сериозна е зависимостта на целия свят от производството и доставките от Китай, излиза на челен план нуждата от нови външнополитическите подходи. Както и от преосмисляне на тезата, че страни-съперници, в името на развиването на международната търговия, могат да се назовават градивни сътрудници като се държат взаимнозависими.
2. Глобалната зараза ще избави от нуждата всяка страна да взема решение комерсиалните си разногласия вътре в границите на интернационалните организации, в частност в Световната комерсиална организация. Занапред това все по-малко ще има значение, счита The Economist.
3. Все повече ще се постанова политиката на „ националния нарцисизъм и протекционизъм “. Под опасността за всеобща гибел, от ден на ден страни ще гледат личните си ползи, а не тези на световния мир.
4. След рецесията от 2008-2009 година, пандемията в този момент още веднъж демонстрира на бизнеса и държавните управления какъв брой уязвим е интернационалният финансов ред. Така че, натискът от потребителите ще се ускори. Много стопански субекти ще се опитат да реорганизират производството и доставките си, тъй че първоначално мощностите ще се пренесат по-близко до крайните консуматори. И това естествено ще докара до нови районни стопански и политически съюзи.
5. Епидемията ще способства за метаморфоза на цели браншове. Търговията, образованието, медицината, развлекателната индустрия може би дефинитивно ще се реалокират в интернет.
6. Властите на доста страни ще хвърлят и отсега нататък доста повече старания за разширение на националното произвеждане в стратегически
браншове, изключително хранително вкусовата индустрия и медицина.
7. Особена известност ще има политиката за поддържане на вътрешния пазар. Целта няма да е ограничение на интернационалната търговия, а основаването на благонадежден вътрешен пазар, който да ограничи зависимостта извън при спорове и идни удари в международната търговия.
Никой не мисли, че глобализация ще изчезне, а основаните контакти сред хората и страните ще бъдат разрушени с магическа пръчка. Новите форми обаче ще бъдат заложени от интернационалната общественост. Навсякъде по света хората ще желаят от държавните управления ново равновесие сред ползите на националното и световното.
Всичко това звучи добре, само че си даваме сметка, че е под голямо изискване. Защото във войната със смъртоносния вирус към този момент преимуществото не е на страната на човечеството.
Сценариите на ужасите към този момент не са единствено в главата на Хичкок, а превземат от ден на ден мислите на цялата планета. Едни разказват по какъв начин коронавирусът ще покоси милиони и ще опустоши цели генерации. Други предвещават световна криза и невиждана дългова рецесия. Трети предвиждат дълъг стопански ледников интервал, водещ след себе си апетит и бедност. Четвърти виждат руините на глобализма, а на над тях развято знамето на националистическата злост, което затваря граници, помпа протекционизъм и провокира въоръжени спорове на всички места по света.
Доколко това е единствено плод на въображение, провокирано от усилващите се под паника офанзиви, следва да разберем. Но занапред е ясно, че пандемията е катализатор на разпадането на настоящия спретнат, забързан и свръхматериален свят и отваря вратите на новия ред на планетата, който за първи път ще пристигна не след международна война, а след смъртоносна борба с вирус.
Само допреди месец, коронавирусът изглеждаше като огромен проблем най-много за Китай и икономическия растеж на света, занимателен от затворени фабрики и доставки оттова. Милиони германци честваха карнавалите,
Женева лъскаше новите лимузини
преди автосалона, в Брюксел се караха кой да вземе лъвския къс от новия бюджет, Русия пренареждаше олигарси и държавно управление, Тръмп отчиташе най-голямата си икономическа победа, демократите беснееха поради проваления импийчмънт, Япония влагаше милиарди в очакване на Олимпиадата, а в Милано новата мода дефилираше по подиумите. Днес всичко това наподобява като част от всемирната суетност, превзела и дребни, и огромни. Най-силната стопанска система в Европа е изправена пред стопански потрес, който може да бъде съпоставен в най-новата ни история единствено с финансовия трус по времето на сриването на Берлинската стена. Германските управляващи наливат трилиони, с цел да окуражават бизнеса да не стопира произвеждане, само че затворените автомобилни фабрики към този момент вещаят нещо по-страшно от криза. Федералният запас и държавното управление изсипват невиждана финансова помощ в Америка, само че дали това ще избави икономическия мотор на света, никой не се наема да каже. И най-малкият проблем е, че половин милион милионери са изчезнали от описите на най-богатите. Трикратното прекъсване на Уолстрийт през месеца бе единствено върхът на борсовата суматоха, провокирана от астрономическите продажби на активи и сриването на акциите, от свободно падащите цени на петрола, поевтиняващото злато и всевъзможни метали. А наближаващите президентски избори карат пазарите се готвят за нови земетресения. Борсовите акули към този момент започваха да отварят дебелите книги, с цел да учат историята на Голямата меланхолия. И Путин бе заставен да признае, че ще му се наложи да отсрочи огромната капиталова стратегия, с цел да мисли за оцеляването на руснаците. Световното финансовото цунами, което се задава, го хваща след тежки години на стопански наказания и външнополитически напън. Това е ситуацията:
светът е изправен пред гигантска стена
от мъгла и никой не знае какво стои зад нея.
Измъчвани сме от три измерения на незнанието. Първо, не познаваме задоволително вируса и разновидностите му. Второ, не знаем дали епидемиологичните ограничения, които взимаме, ще са задоволителни и докога. Трето, нямаме визия кое държание предизвика най-силно рецесията за жители, компании и вложители, което от своя страна ще промени трайно стопанската система и изобщо света. Възможно е епидемията да отшуми след няколко седмици, лятото да изгони вируса, изостаналите предприятия да наваксат с производството, ограниченията за поддръжка от държавните управления и централните банки да торпилират рецесията. И в последна сметка вместо рецесия и провал, да има напредък и бичи пазар.
Но колкото повече време минава, а болестта не отшумява, този вид наподобява съвсем толкоз евентуален, колкото и сюжета за ужасите, разказан първоначално. Затова и действителността евентуално ще бъде някъде сред тези две крайности.
Две трендове прозират най-ярко още до момента в който епидемията се разраства. И те се подчертават от политолози и икономисти, както от Изток, по този начин
и от Запад. Първата е краха на глобализма, забележима още в този момент с нарушената връзка, затруднените транспорти и замразения туризъм. Втората е неуспехът на европейската взаимност и нуждата от
промяна на брюкселския хайлайф
потвърдена за следващ път от отхвърли за европейска помощ за умиращото потомство в Италия и Испания. Неприемането на новия бюджет пък направи двоен удара от болестта за всички европейци - към локдауна се прибави и икономическия нокдаун.
Според специалистите има още няколко ясни белези за смяна на международния ред.
1. Намаляване на зависимостта на нациите от трети страни. Моделът, при който огромните индустриални страни придвижиха личните
си мощности в Китай и поддържаха икономическия баланс на системите си за сметка на финансови интервенции, към този момент е привършен. Още през декември 2017-га година Тръмп огласи неговата Стратегия за национална сигурност, като съобщи, че светът се е трансформирал в сцена на световната конкуренция. Сега, когато безусловно всеки ден се появяват доказателства какъв брой сериозна е зависимостта на целия свят от производството и доставките от Китай, излиза на челен план нуждата от нови външнополитическите подходи. Както и от преосмисляне на тезата, че страни-съперници, в името на развиването на международната търговия, могат да се назовават градивни сътрудници като се държат взаимнозависими.
2. Глобалната зараза ще избави от нуждата всяка страна да взема решение комерсиалните си разногласия вътре в границите на интернационалните организации, в частност в Световната комерсиална организация. Занапред това все по-малко ще има значение, счита The Economist.
3. Все повече ще се постанова политиката на „ националния нарцисизъм и протекционизъм “. Под опасността за всеобща гибел, от ден на ден страни ще гледат личните си ползи, а не тези на световния мир.
4. След рецесията от 2008-2009 година, пандемията в този момент още веднъж демонстрира на бизнеса и държавните управления какъв брой уязвим е интернационалният финансов ред. Така че, натискът от потребителите ще се ускори. Много стопански субекти ще се опитат да реорганизират производството и доставките си, тъй че първоначално мощностите ще се пренесат по-близко до крайните консуматори. И това естествено ще докара до нови районни стопански и политически съюзи.
5. Епидемията ще способства за метаморфоза на цели браншове. Търговията, образованието, медицината, развлекателната индустрия може би дефинитивно ще се реалокират в интернет.
6. Властите на доста страни ще хвърлят и отсега нататък доста повече старания за разширение на националното произвеждане в стратегически
браншове, изключително хранително вкусовата индустрия и медицина.
7. Особена известност ще има политиката за поддържане на вътрешния пазар. Целта няма да е ограничение на интернационалната търговия, а основаването на благонадежден вътрешен пазар, който да ограничи зависимостта извън при спорове и идни удари в международната търговия.
Никой не мисли, че глобализация ще изчезне, а основаните контакти сред хората и страните ще бъдат разрушени с магическа пръчка. Новите форми обаче ще бъдат заложени от интернационалната общественост. Навсякъде по света хората ще желаят от държавните управления ново равновесие сред ползите на националното и световното.
Всичко това звучи добре, само че си даваме сметка, че е под голямо изискване. Защото във войната със смъртоносния вирус към този момент преимуществото не е на страната на човечеството.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ