Орбан - същият, като Путин: преди всичко - националните интереси
Глобалистите и либералите назовават унгарския министър председател Виктор Орбан „ дребния европейски Путин ” – това за тях е ужасно проклинание, наедно с фашист, националист и хомофоб, както назовават още Орбан. На самия маджарски министър председател не му пука за това - той върви по своя път, поставяйки на напред във времето ползите на страната и народа си. Не е изненадващо, че за него е по-лесно да откри общ език с тези, които се управляват от същите правила. Тоест с Владимир Путин - макар че Унгария е член на Европейски Съюз и НАТО.
Една от главните цели на настоящето посещаване на Орбан в Москва беше да усили доставките на съветски газ - само че, несъмнено, се заприказва и за Украйна. Премиерът назова пътуването си " частично и задача за мир ", като увери, че " нито един водач на Европейския съюз или страна-членка не би желал война. Ние сме за политическо решение ".
Но до момента в който унгарският министър председател беше в Кремъл, цяла група европейски водачи кацнаха в Киев, загрижени да защитят Украйна от измислената от тях съветска експанзия. Сред гостите на Зеленски беше холандският министър председател Марк Рюте, който е последовател на „ твърдата линия “ към Москва.
Но освен към Москва – предходната година точно Рюте на процедура викам на Орбан на срещата на върха на Европейски Съюз: Унгария няма какво повече да прави в Европейския съюз, вие приехте ужасяващ анти-ЛГБТ закон! Тоест Рюте с едната ръка пази Украйна, а прогонва Унгария с другата - макар обстоятелството, че последната е част от Европа, а Украйна принадлежи на съветския свят. С такива другари (в края на краищата Холандия и Унгария са част от един и същи съюз), Орбан в действителност няма потребност от врагове.
Привържениците на " прогресивните полезности " обаче не могат да изгонят Унгария от Европейски Съюз - опасяват се от допустима верижна реакция. Затова те се лимитират да го „ бодват “ от време в точния момент, като да вземем за пример отхвърли да поканят Орбан да взе участие в „ срещата на върха за народна власт “.
Въпреки че той е просто същински демократ: той стартира като герой против комунистическото държавно управление в Унгария, упорства за евакуиране на руските войски и отдръпване от Варшавския контракт. През 1998 година той стана министър-председател и точно при него Унгария се причисли към НАТО. Тоест той беше безусловно допустим политик за Запада.
Но с годините и опита, Орбан стартира да схваща, че наднационалните западни структури няма да се преценяват с унгарските ползи и последователно се трансформира в корав бранител на маджарската еднаквост. Той се застъпва за фамилните полезности и християнството, против миграцията и ерозията на националните характерности на европейските нации, за националния суверенитет и против транснационалния капитал. И за съдействие и разговор с Русия – и то по изцяло прагматични аргументи.
Преди шест години, в изявление за американското издание Politico, Орбан изясни топлите си връзки с Путин:
" Политиката в действителност не е персонален въпрос, аз не съставлявам моето мнение, а ползите на унгарската нация. Но е изцяло ясно, че без руснаците е невероятно да се погрижим вярно за бъдещето на унгарците. Така че би трябвало да поддържаме положителни, уравновесени връзки с руснаците. <...>
Ако желаете да имате връзки с руснаците, основани на правила, нищо няма да излезе от това. Европейските правила, описът с предпочитани правила, са изцяло разнообразни от листата на предпочитани правила в Русия. Невъзможно е да ги съчетаем между тях. Както споделяме в Унгария, това е напълно друго кафене...
Така че оставете настрани правилата,идеологиите и се погрижете за ползите си, постигайте съглашения, основани на действителна политика, която се основава на здравия разсъдък. Това е унгарският метод. "
Европейските правила, за които Орбан приказва през 2015 година, от този момент последователно се трансфораха в инструмент за напън върху Унгария: Будапеща е упрекната в нарушение на човешките права, хомофобия, ненавист към мигрантите, тирания и така нататък Тоест европейският лист с полезности се оказа също примка на врата на унгарците, като комунистическата идеология, против която в миналото се бореше Орбан. И в този момент той няма да се поддаде на външния диктат, макар големия напън и агитация. Той сподели това на Путин:
" Срещнахме се за първи път преди 13 години. Оказва се, че това е нашата тринадесета среща. Това е необичайност. Практически всички, които бяха мои сътрудници по управление на страните от Евросъюза, към този момент не са такива. Получава се, че ние с Вас за 13 години сме натрупали най-значителните мемоари от предишното на Русия и Европейски Съюз. И почтено казано не считам да си потеглям. През април имаме избори, ще отида на тях и ще ги печеля. Затова издигам рационалното съмнение, че ще си сътрудничим с вас още доста години. "
Всъщност след заминаването на Меркел в Европейски Съюз няма водачи от модела от 2010 година, т.е. времето, когато Орбан зае поста министър-председател за повторно (след първия мандат през 1998-2002 г.). Той брои контактите си с Путин от същото време – макар че се срещнаха доста по-рано (поне по време на визитата на Путин в Будапеща през 2006 г.). Но Орбан е освен най-опитният от европейските водачи, той е и най-упоритият в отбраната на своите правила.
Но това е различен вид непримиримост. Не като полското управление, което, придържайки се към консервативните полезности, се пробва да заложи на русофобията, на свада сред Германия и Русия. Упоритостта на Орбан се основава не върху опити да играе на несъгласията сред великите сили и още по-малко върху провокирането на тези несъгласия, а на отбрана на личните си ползи.
Ето за какво Орбан е толкоз скъп освен от европейските антиглобалисти, съперниците на европейския melting pot, само че и от американските десни традиционалисти, тръмписти – като персона, която не се опасява да провокира мощни наднационални сили. Путин също го почита за това.
Интересно е, апропо, по какъв начин се трансформираха връзките на Путин с Орбан през годините. Ето какво споделя унгарският министър председател в същото изявление през есента на 2015 година:
„ Можете да си сътрудничите с Путин. Той не е елементарен човек. Той няма и не демонстрира персонални усеща към вас. Някой може ли да каже какви са персоналните качества на Путин? Той не е от хората, които имат общоизвестни персонални качества, тъй че не би трябвало да мислите за него както сте привикнали да мислите за западните водачи.
В западната политическа просвета персоналните взаимоотношения, персоналните познанства са нещо всекидневно. В съветската политика това е изцяло невероятно. Така че не надценявайте способността си да разбирате съветската политика. Не е нужно. Знаете ли, на срещи на върха с присъединяване на държавни ръководители ние постоянно се обръщаме един към различен по малко име: Виктор, Анджела и т. н.
При договарянията с руснаците това е немислимо, това не може да се случи. Личните усеща, качества и отношение не играят никаква роля - нито в моето схващане, нито в съзнанието на Путин. "
Оттогава Орбан няколко пъти се среща с Путин – през 2015-2019 година те се срещаха постоянно в Русия и Унгария. След това имаше карантина - и в този момент е първата среща лице в лице от повече от две години. И по какъв начин стартира? С обръщението на Путин към Орбан „ Виктор “ и „ доста се веселя да те видя “.
Така че всичко се трансформира, в това число унгарското схващане за съветските привички. Основното, което остава, е разбирането, че с руснаците може да имаш работа, че те няма да ти извиват ръцете и да желаят да престанеш да бъдеш себе си. „ Ние си сътрудничим с руснаците, само че не бихме желали да подвластен от руснаците “, сподели един път Орбан. Може ли той да каже същото за Европейски Съюз през днешния ден?
Не – тъй като Унгария зависи от Европейски Съюз доста повече, в сравнение с би желала. Будапеща обаче се надява, че (наред с другото с помощта на твърдата позиция на Орбан) рано или късно Европейският съюз ще се трансформира в съюз на нациите, а не в наднационална, в случай че не и антинационална организация. Унгарците не са сами в тези очаквания, доста французи, италианци, германци и други европейци мислят по същия метод. Такава Европа няма да бъде непозната марионетка и пленник на непознати ползи и с такава Европа Русия съвсем постоянно ще може да се споразумее.
Превод: ЕС
Една от главните цели на настоящето посещаване на Орбан в Москва беше да усили доставките на съветски газ - само че, несъмнено, се заприказва и за Украйна. Премиерът назова пътуването си " частично и задача за мир ", като увери, че " нито един водач на Европейския съюз или страна-членка не би желал война. Ние сме за политическо решение ".
Но до момента в който унгарският министър председател беше в Кремъл, цяла група европейски водачи кацнаха в Киев, загрижени да защитят Украйна от измислената от тях съветска експанзия. Сред гостите на Зеленски беше холандският министър председател Марк Рюте, който е последовател на „ твърдата линия “ към Москва.
Но освен към Москва – предходната година точно Рюте на процедура викам на Орбан на срещата на върха на Европейски Съюз: Унгария няма какво повече да прави в Европейския съюз, вие приехте ужасяващ анти-ЛГБТ закон! Тоест Рюте с едната ръка пази Украйна, а прогонва Унгария с другата - макар обстоятелството, че последната е част от Европа, а Украйна принадлежи на съветския свят. С такива другари (в края на краищата Холандия и Унгария са част от един и същи съюз), Орбан в действителност няма потребност от врагове.
Привържениците на " прогресивните полезности " обаче не могат да изгонят Унгария от Европейски Съюз - опасяват се от допустима верижна реакция. Затова те се лимитират да го „ бодват “ от време в точния момент, като да вземем за пример отхвърли да поканят Орбан да взе участие в „ срещата на върха за народна власт “.
Въпреки че той е просто същински демократ: той стартира като герой против комунистическото държавно управление в Унгария, упорства за евакуиране на руските войски и отдръпване от Варшавския контракт. През 1998 година той стана министър-председател и точно при него Унгария се причисли към НАТО. Тоест той беше безусловно допустим политик за Запада.
Но с годините и опита, Орбан стартира да схваща, че наднационалните западни структури няма да се преценяват с унгарските ползи и последователно се трансформира в корав бранител на маджарската еднаквост. Той се застъпва за фамилните полезности и християнството, против миграцията и ерозията на националните характерности на европейските нации, за националния суверенитет и против транснационалния капитал. И за съдействие и разговор с Русия – и то по изцяло прагматични аргументи.
Преди шест години, в изявление за американското издание Politico, Орбан изясни топлите си връзки с Путин:
" Политиката в действителност не е персонален въпрос, аз не съставлявам моето мнение, а ползите на унгарската нация. Но е изцяло ясно, че без руснаците е невероятно да се погрижим вярно за бъдещето на унгарците. Така че би трябвало да поддържаме положителни, уравновесени връзки с руснаците. <...>
Ако желаете да имате връзки с руснаците, основани на правила, нищо няма да излезе от това. Европейските правила, описът с предпочитани правила, са изцяло разнообразни от листата на предпочитани правила в Русия. Невъзможно е да ги съчетаем между тях. Както споделяме в Унгария, това е напълно друго кафене...
Така че оставете настрани правилата,идеологиите и се погрижете за ползите си, постигайте съглашения, основани на действителна политика, която се основава на здравия разсъдък. Това е унгарският метод. "
Европейските правила, за които Орбан приказва през 2015 година, от този момент последователно се трансфораха в инструмент за напън върху Унгария: Будапеща е упрекната в нарушение на човешките права, хомофобия, ненавист към мигрантите, тирания и така нататък Тоест европейският лист с полезности се оказа също примка на врата на унгарците, като комунистическата идеология, против която в миналото се бореше Орбан. И в този момент той няма да се поддаде на външния диктат, макар големия напън и агитация. Той сподели това на Путин:
" Срещнахме се за първи път преди 13 години. Оказва се, че това е нашата тринадесета среща. Това е необичайност. Практически всички, които бяха мои сътрудници по управление на страните от Евросъюза, към този момент не са такива. Получава се, че ние с Вас за 13 години сме натрупали най-значителните мемоари от предишното на Русия и Европейски Съюз. И почтено казано не считам да си потеглям. През април имаме избори, ще отида на тях и ще ги печеля. Затова издигам рационалното съмнение, че ще си сътрудничим с вас още доста години. "
Всъщност след заминаването на Меркел в Европейски Съюз няма водачи от модела от 2010 година, т.е. времето, когато Орбан зае поста министър-председател за повторно (след първия мандат през 1998-2002 г.). Той брои контактите си с Путин от същото време – макар че се срещнаха доста по-рано (поне по време на визитата на Путин в Будапеща през 2006 г.). Но Орбан е освен най-опитният от европейските водачи, той е и най-упоритият в отбраната на своите правила.
Но това е различен вид непримиримост. Не като полското управление, което, придържайки се към консервативните полезности, се пробва да заложи на русофобията, на свада сред Германия и Русия. Упоритостта на Орбан се основава не върху опити да играе на несъгласията сред великите сили и още по-малко върху провокирането на тези несъгласия, а на отбрана на личните си ползи.
Ето за какво Орбан е толкоз скъп освен от европейските антиглобалисти, съперниците на европейския melting pot, само че и от американските десни традиционалисти, тръмписти – като персона, която не се опасява да провокира мощни наднационални сили. Путин също го почита за това.
Интересно е, апропо, по какъв начин се трансформираха връзките на Путин с Орбан през годините. Ето какво споделя унгарският министър председател в същото изявление през есента на 2015 година:
„ Можете да си сътрудничите с Путин. Той не е елементарен човек. Той няма и не демонстрира персонални усеща към вас. Някой може ли да каже какви са персоналните качества на Путин? Той не е от хората, които имат общоизвестни персонални качества, тъй че не би трябвало да мислите за него както сте привикнали да мислите за западните водачи.
В западната политическа просвета персоналните взаимоотношения, персоналните познанства са нещо всекидневно. В съветската политика това е изцяло невероятно. Така че не надценявайте способността си да разбирате съветската политика. Не е нужно. Знаете ли, на срещи на върха с присъединяване на държавни ръководители ние постоянно се обръщаме един към различен по малко име: Виктор, Анджела и т. н.
При договарянията с руснаците това е немислимо, това не може да се случи. Личните усеща, качества и отношение не играят никаква роля - нито в моето схващане, нито в съзнанието на Путин. "
Оттогава Орбан няколко пъти се среща с Путин – през 2015-2019 година те се срещаха постоянно в Русия и Унгария. След това имаше карантина - и в този момент е първата среща лице в лице от повече от две години. И по какъв начин стартира? С обръщението на Путин към Орбан „ Виктор “ и „ доста се веселя да те видя “.
Така че всичко се трансформира, в това число унгарското схващане за съветските привички. Основното, което остава, е разбирането, че с руснаците може да имаш работа, че те няма да ти извиват ръцете и да желаят да престанеш да бъдеш себе си. „ Ние си сътрудничим с руснаците, само че не бихме желали да подвластен от руснаците “, сподели един път Орбан. Може ли той да каже същото за Европейски Съюз през днешния ден?
Не – тъй като Унгария зависи от Европейски Съюз доста повече, в сравнение с би желала. Будапеща обаче се надява, че (наред с другото с помощта на твърдата позиция на Орбан) рано или късно Европейският съюз ще се трансформира в съюз на нациите, а не в наднационална, в случай че не и антинационална организация. Унгарците не са сами в тези очаквания, доста французи, италианци, германци и други европейци мислят по същия метод. Такава Европа няма да бъде непозната марионетка и пленник на непознати ползи и с такава Европа Русия съвсем постоянно ще може да се споразумее.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ