Миналото, мутрите и в какво се превърнаха мечтите от 90-те
" Гласът на " Капитал " e, в който публицистите описват забавна история от седмицата в дълбочина, с подтекст и разбор и в който търсят отзиви от специалисти от света на политиката, стопанската система или бизнеса за значимите въпроси на нашето време.
Кои са най-любимите години на хората в България? В края на предходната година взехме решение да потърсим отговора на този елементарен въпрос. Тръгнахме от догатката, че това ще са 90-те, тъй като тогава бяха излезли няколко проучвания от други европейски страни (дори и САЩ), които бяха изненадващо единомислещи. Тук имаше всички предпоставки да е същото - въпреки всичко независимост, народна власт и впрочем. Оказа се друго.
които споделиха (перефразираме) - " Абе не са 90-те. Повече си харесваме 80-те ". Сега, като се замислим, това изяснява доста неща през последните години, че и в наши дни. Въпреки това започнахме да си приказваме с разнообразни хора и който доста одобриха като опит да създадем портрет на бурните години след 1989-та. Идеята не беше това, само че ни хареса.
В България 35% считат, че животът им е по-добър от този на родителите им
Тогава обещахме да създадем серия диалози, в които да си поговорим за предишното, тъй като в действителност доста рядко го вършим. Въртележките на живота в България са фокусирани съвсем единствено в в този момент. Вчера към този момент няма никакво значение, а оня ден е пропуснат. Публичните диалози станаха поредност от кавги, в които се крещят монолози без последици. Помните ли кой беше абсурдът в понеделник?
В България десетилетията си нямат имена, тъй като никой не се връща да приказва за тях. Чували ли сте за " нулевите години " на този век? А за " десетте "? Монотонният публичен, стопански, политически и културен застой - а в някой връзки и декаданс, направи диалога за предишното непотребен. От 2000 до 2022 година годините се сливат - България е все по този начин бедна и изостанала европейска страна, която пропилява капацитета си. Какво да му обсъждаш на това?
В неуспехите обаче има доста уроци. 90-те бяха друго десетилетие. Тогава имаше доста безпорядък и доста очаквания.
Във видеото си приказваме с двама сътрудници - Йово Николов от " Капитал " , който следи мутрите и престъпността от този момент, и Росен Босев , който до неотдавна също работеше в " Капитал " и гледаше от близко какво става в правосъдната система. Получи се забавен диалог, вижте го:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Кои са най-любимите години на хората в България? В края на предходната година взехме решение да потърсим отговора на този елементарен въпрос. Тръгнахме от догатката, че това ще са 90-те, тъй като тогава бяха излезли няколко проучвания от други европейски страни (дори и САЩ), които бяха изненадващо единомислещи. Тук имаше всички предпоставки да е същото - въпреки всичко независимост, народна власт и впрочем. Оказа се друго.
които споделиха (перефразираме) - " Абе не са 90-те. Повече си харесваме 80-те ". Сега, като се замислим, това изяснява доста неща през последните години, че и в наши дни. Въпреки това започнахме да си приказваме с разнообразни хора и който доста одобриха като опит да създадем портрет на бурните години след 1989-та. Идеята не беше това, само че ни хареса.
В България 35% считат, че животът им е по-добър от този на родителите им Тогава обещахме да създадем серия диалози, в които да си поговорим за предишното, тъй като в действителност доста рядко го вършим. Въртележките на живота в България са фокусирани съвсем единствено в в този момент. Вчера към този момент няма никакво значение, а оня ден е пропуснат. Публичните диалози станаха поредност от кавги, в които се крещят монолози без последици. Помните ли кой беше абсурдът в понеделник?
В България десетилетията си нямат имена, тъй като никой не се връща да приказва за тях. Чували ли сте за " нулевите години " на този век? А за " десетте "? Монотонният публичен, стопански, политически и културен застой - а в някой връзки и декаданс, направи диалога за предишното непотребен. От 2000 до 2022 година годините се сливат - България е все по този начин бедна и изостанала европейска страна, която пропилява капацитета си. Какво да му обсъждаш на това?
В неуспехите обаче има доста уроци. 90-те бяха друго десетилетие. Тогава имаше доста безпорядък и доста очаквания.
Във видеото си приказваме с двама сътрудници - Йово Николов от " Капитал " , който следи мутрите и престъпността от този момент, и Росен Босев , който до неотдавна също работеше в " Капитал " и гледаше от близко какво става в правосъдната система. Получи се забавен диалог, вижте го:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ