Продължителният период на висока инфлация приключи. Какво ще стане с еврото?
Сподели
Годишната инфлация в България за април 2024 година се сви до 2,5%, като слиза под 3% за пръв път от лятото на 2021 година Това са данните по отношение на методологията на хармонизирания показател на потребителските цени на Евростат, който се употребява за съпоставяне в границите на Европейски Съюз. След близо три години, в който инфлацията в България изпреварваше междинната за Европейски Съюз, през април 2024 година инфлацията на годишна база у нас пада под междинната за Европейски Съюз (2,6%). Отчитайки последните данни за страната, в това число негативната месечна инфлация в над половината групи артикули, можем умерено да твърдим, че този нескончаем епизод на висока инфлация завърши.
Данните за инфлацията към април 2024 година са значими, защото това е последният месец, които се взима под внимание за оценка на инфлационния аршин за приемането на еврото. Спадът на годишната инфлация и фактът, че настигнахме междинните равнища за Европейски Съюз обаче не значат, че България ще извърши критерия и ще получи зелена светлина в идния конвергетен отчет. Причините са две и са коментирани неведнъж през последните месеци.
Първата причина е, че оценката на критерия се прави на база на средногодишната инфлация, т.е. регистрира се годишната инфлация за интервал от 12 месеца, а освен за последния месец. Средногодишната инфлация в България за интервала май 2023 – април 2024 година по отношение на интервала май 2022 – април 2023 година е 5,5% при 4,3% приблизително за Европейски Съюз. Отчитайки, че първата половина на този интервал годишната инфлация у нас е в границите на 6-8%, то ще би трябвало да мине над половин година с цел да се изчистят месеците на висока инфлация и средногодишната инфлация у нас да падне на равнища 2-3%.
Втората причина е, че критерият се прави оценка не по отношение на междинното равнище за Европейски Съюз, а на база трите страни с най-хубави индикатори – в общия случай това са трите страни в Европейски Съюз с най-ниска инфлация. По отношение на средногодишната инфлация към април 2024 година това са Дания (1,2%), Белгия (1,7%) и Финландия (2,2%). Взимайки междинното равнище за трите (1,7%) и добавяйки 1,5 процентни пункта се получава инфлационен аршин в размер на 3,2%, т.е. с 2,3 пункта под регистрираната средногодишна инфлация за България в размер на 5,5%.
Вече близо година разясняваме, че България няма да извърши критерия за инфлация и няма да одобри еврото на 1 януари 2025 година Това изказване стъпваше на натрупването на месеци от оценения 12-месечен интервал, в които страната се отклоняваше доста от критерия. Няма по какъв начин да отчетеш 5-6 месеца на годишна инфлация в границите на 6-8% и да се надяваш на някакво знамение, което да компенсира в оставащите месеци от интервала. Сега, по същата логичност, можем да твърдим, че последователно влизаме в релси и е изцяло допустимо от април-май 2024 година да стартираме да трупаме месеци на ниска годишна инфлация и надлежно да се доближим до осъществяването на критерия.
Тук би трябвало да отчетем, че гонитбата с трите най-хубави образеца в границите на Европейски Съюз няма да е лесна, даже да задържим ниски равнища на инфлация в идващите месеци. Литва, Дания и Финландия имат равнища на годишна инфлация към април 2024 година в границите на 0,4-0,6%, което е с към 2 пункта под годишната инфлация у нас. В идващите месеци, в случай че желаеме напълно да се приближим към критерия, ще би трябвало да смъкнем инфлация на равнища от към 2% и да ги поддържаме стабилно. Въпросът е, на фона на политическата неустойчивост у нас, постоянният растеж на заплати и пенсии, възходящите бюджети разноски и натрупването на безредни ограничения и политики, дали можем да удържим инфлацията в коритото на критерия?
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е а ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Годишната инфлация в България за април 2024 година се сви до 2,5%, като слиза под 3% за пръв път от лятото на 2021 година Това са данните по отношение на методологията на хармонизирания показател на потребителските цени на Евростат, който се употребява за съпоставяне в границите на Европейски Съюз. След близо три години, в който инфлацията в България изпреварваше междинната за Европейски Съюз, през април 2024 година инфлацията на годишна база у нас пада под междинната за Европейски Съюз (2,6%). Отчитайки последните данни за страната, в това число негативната месечна инфлация в над половината групи артикули, можем умерено да твърдим, че този нескончаем епизод на висока инфлация завърши.
Данните за инфлацията към април 2024 година са значими, защото това е последният месец, които се взима под внимание за оценка на инфлационния аршин за приемането на еврото. Спадът на годишната инфлация и фактът, че настигнахме междинните равнища за Европейски Съюз обаче не значат, че България ще извърши критерия и ще получи зелена светлина в идния конвергетен отчет. Причините са две и са коментирани неведнъж през последните месеци.
Първата причина е, че оценката на критерия се прави на база на средногодишната инфлация, т.е. регистрира се годишната инфлация за интервал от 12 месеца, а освен за последния месец. Средногодишната инфлация в България за интервала май 2023 – април 2024 година по отношение на интервала май 2022 – април 2023 година е 5,5% при 4,3% приблизително за Европейски Съюз. Отчитайки, че първата половина на този интервал годишната инфлация у нас е в границите на 6-8%, то ще би трябвало да мине над половин година с цел да се изчистят месеците на висока инфлация и средногодишната инфлация у нас да падне на равнища 2-3%.
Втората причина е, че критерият се прави оценка не по отношение на междинното равнище за Европейски Съюз, а на база трите страни с най-хубави индикатори – в общия случай това са трите страни в Европейски Съюз с най-ниска инфлация. По отношение на средногодишната инфлация към април 2024 година това са Дания (1,2%), Белгия (1,7%) и Финландия (2,2%). Взимайки междинното равнище за трите (1,7%) и добавяйки 1,5 процентни пункта се получава инфлационен аршин в размер на 3,2%, т.е. с 2,3 пункта под регистрираната средногодишна инфлация за България в размер на 5,5%.
Вече близо година разясняваме, че България няма да извърши критерия за инфлация и няма да одобри еврото на 1 януари 2025 година Това изказване стъпваше на натрупването на месеци от оценения 12-месечен интервал, в които страната се отклоняваше доста от критерия. Няма по какъв начин да отчетеш 5-6 месеца на годишна инфлация в границите на 6-8% и да се надяваш на някакво знамение, което да компенсира в оставащите месеци от интервала. Сега, по същата логичност, можем да твърдим, че последователно влизаме в релси и е изцяло допустимо от април-май 2024 година да стартираме да трупаме месеци на ниска годишна инфлация и надлежно да се доближим до осъществяването на критерия.
Тук би трябвало да отчетем, че гонитбата с трите най-хубави образеца в границите на Европейски Съюз няма да е лесна, даже да задържим ниски равнища на инфлация в идващите месеци. Литва, Дания и Финландия имат равнища на годишна инфлация към април 2024 година в границите на 0,4-0,6%, което е с към 2 пункта под годишната инфлация у нас. В идващите месеци, в случай че желаеме напълно да се приближим към критерия, ще би трябвало да смъкнем инфлация на равнища от към 2% и да ги поддържаме стабилно. Въпросът е, на фона на политическата неустойчивост у нас, постоянният растеж на заплати и пенсии, възходящите бюджети разноски и натрупването на безредни ограничения и политики, дали можем да удържим инфлацията в коритото на критерия?
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е а ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ