Екзотичната менажерия: Дивите животни, избити в гладиаторските битки
Гладиаторските игри в Древен Рим са били представление на кръв и свирепост, което е пленявало публиката в продължение на епохи. Макар да си представяме гладиатори с мечове, които се бият на живот и гибел на арената, тези игри са имали и различен детайл, който постоянно се подценява: потреблението на екзотични животни. От лъвове и тигри до слонове и мечки - тези величествени същества са били докарани от далечни страни, с цел да прибавят детайл на заплаха и неспокойствие към игрите. Но какъв е бил животът на тези животни и по какъв начин са били превозени и отглеждани?
Това е завладяващият и постоянно притеснителен свят на екзотичните животни в римските гладиаторски игри
Гладиаторските игри, провеждани в Колизеума, са имали една единствена цел - агитация. Цялата цел на тези игри е била да се покаже благосъстоянието, властта и щедростта на императорите, които са ги организирали. Поради това игрите трябвало да бъдат допустимо най-зрелищни и залозите трябвало да се покачват неведнъж.
Каква по-добра проява на благосъстояние и власт от инсцениран лов на екзотични зверове, за които множеството римски жители даже не са чували, камо ли да са виждали? Ловът на животни скоро се трансформира в известно събитие в Колизеума, отстъпващо по известност единствено на гладиаторските борби.
Но тези ловни излети в действителност предшестват откриването на Колизеума през 81 година след Христа. Публичните зрелища с диви животни, които са били ловувани или принуждавани да се бият между тях, са били нормални за цялата римска цивилизация. Първото удостоверение за сходно събитие датира от 251 година пр.н.е., когато 142 слона са показани в чест на популярна победа против картагенците. След като шоуто завършило, слоновете към този момент не били потребни на римляните и били избити.
С течение на времето тези събития стават все по-сложни. През 186 година пр.н.е. Марк Фулвий Нобилиор (римски консул и генерал) провел първото известно събитие, при което в лов на арената били употребявани лъвове и пантери. Тълпата се забавлявала и тези ловни излети, известни като венатори, бързо станали нормални за римските игри.
С прехода на Рим от република към империя тези игри стават още по-популярни заради обстоятелството, че за римските водачи е било по-важно от всеки път да наподобяват мощни. Първият император на Рим, Август, бил огромен обожател на венациите. По време на ръководството си той се похвалил с провеждането на 26 лова, по време на които били убити над 3500 африкански бика. Само по време на един лов, извършен в цирка Фламиний, са умъртвени 36 египетски крокодила. Публиката го харесала.
Животните от гладиаторските борби
Когато си представим лова на животни, провеждан в Колизея, се сещаме за шепа същества. Предимно екзотични животни като лъвове, тигри и слонове. В реалност изборът на животни е бил доста по-широк и диви животни от цялата Римска империя са били докарвани, с цел да умрат в игрите.
Както казахме по-рано, провеждането на игрите е било обвързвано с правото на фукане. Колкото повече животни можел да докара императорът, толкоз по-впечатляващо било това. Например император Антонин Пий (138-161 година сл. Хр.) получил доста похвали за това, че провел игри, в които взели участие " всички животни на цялата земя ". Това, несъмнено, е било пресилване, само че напълно малко.
В игрите, които Антонин провел, взели участие лъвове, носорози, крокодили, хипопотами, гепарди, маймуни и слонове, които били докарани от Африка. От Азия той доставил тигри, леопарди, пантери и гепарди. Той даже докарва мечки, хванати в Шотландия.
Тези мечки били изключително впечатляващи, тъй като Шотландия, тогава известна като Каледония, даже не била част от империята. Мечките били хванати по време на нападения, които се провеждали оттатък Адриановия вал.
По време на игрите освен жестоки зверове и хищници намират гибелта си. Често срещани са и по-малко свирепи зверове. Зебрите и щраусите да вземем за пример били употребявани за изтегляне на колесници, преди да бъдат убити, а слоновете били принуждавани да извършват трикове.
Участието на по-послушни животни в игрите обаче е обвързвано с риск. Римските тълпи може и да са били кръвожадни, само че наподобява, че даже те са имали своите граници. През 55 година пр.н.е. Помпей провел всеобщ пердах, с цел да отпразнува откриването на личния си спектакъл. Той изумил тълпата с гледката на 500 ловуващи лъва.
Големият му край обаче не минава по проект. Игрите трябвало да завършат с изтребване на слонове с меч. Но Плутарх написа, че когато слоновете били убити, тълпата не ликувала, а изпитвала единствено " съчувствие и някакво възприятие, че този голям звяр е съпричастен към човешкия жанр ". Друга венация също излиза от релси, когато уредниците провеждат избиването на жирафи по време на игрите. Горките зверове били толкоз послушни, че тълпата не се радвала да ги види убити.
Не е изненадващо, че потреблението на тези екзотични животни е коствало скъпо и е било логистичен призрачен сън. В реалност, с цел да се понижат разноските, по време на игрите са били убивани и по-малко екзотични животни като диви прасета, бикове, елени, елени, кучета и кози. Само че античните източници са били доста по-впечатлени и са отделяли доста повече време за описанието на по-приказните зверове.
Действителният брой на животните, убити по време на тези игри, е просто замайващ. Август може и да се е похвалил, че по време на ръководството му са умъртвени 3500 диви животни, само че този брой бледнее спрямо по-късните римски владетели.
Не разполагаме с съответни числа и би трябвало да одобряваме някои антични изказвания с известна доза сол, само че в случай че са даже частично точни, цифрите са стряскащи (и провокират стомашни болки). Древният историк Светоний написа, че при откриването на Колизея за първи път са били убити над 5000 животни за един ден. Макар че значително се счита, че това е пресилване, изказванието на Касий Дион, че през първите 100 дни на Колизея са били убити над 9000 животни, се счита за по-достоверно и надали не по-малко извънредно.
Друг ослепителен образец са 123-дневните игри, извършени от император Траян през 108 година от н.е. Записано е, че по време на тези игри са били заклани най-малко 11 000 животни.
Броят на закланите по време на игрите животни е бил толкоз огромен, че някои от тях са изчезнали изцяло от естествените си местообитания и са били доведени до ръба на изгубването. Благодарение на римляните хипопотамите към този момент не плували в Нил, а лъвовете не бродели из Месопотамия. Изчезнали са северноафриканските слонове, европейските диви коне, огромните алени (вид нелетящи птици) и евразийските рисове.
И по този начин, от кое място са пристигнали всички тези животни и по какъв начин римляните са ги доставяли на игрите? Ами това е било огромен бизнес. Тъй като смисълът на потреблението на екзотични животни в игрите е бил да се покажат, римляните не са имали интерес да отглеждат животните в империята. Животните, уловени в дивата природа, са били считани за по-опасни, по-вълнуващи и затова по-ценни.
Поради това улавянето и превозването на тези диви животни става извънредно доходоносно. Днес разполагаме с достъп до няколко антични текста, в които в детайли е разказано по какъв начин са били улавяни някои от тези животни. Плиний да вземем за пример е записал по какъв начин африканските ловци се доставят с живи слонове.
Мъже на коне гонели бедните слонове в ями. Веднъж уловени, слоновете били оставяни без храна и вода, до момента в който отслабнат задоволително, с цел да бъдат елементарно превозени. След това, щом стигнели до Рим, животните били хранени и напоявани, до момента в който възвърнат физическата си мощ и бъдат подготвени за кръвопролитие.
Друг историк, Опиан, написа за това по какъв начин мечките в Армения са били уловени за игрите. След като локалните ловци откривали мечите бърлоги благодарение на кучета, те прогонвали животните благодарение на тръби и кимвали. След това разтревожените и дезориентирани мечки били гонени в скрити мрежи. Докато мечките се мятат, ловците връзват крайниците им за дървени дъски. След това мечките били натоварени в дървена клетка, подготвена за превозване.
Според Опиан сходен способ е употребен за хващане на лъвове в Либия. Мъже на коне ги гонели в изкуствено направена яма. След като лъвът бил заловен, в ямата се спускала клетка, натъпкана с месо. Лъвът скачал в клетката, след което бил изваждан от ямата и изпращан на път за Рим.
Не разполагаме с толкоз подробни данни за това по какъв начин животните са били превозени до игрите. Изглежда, че животните нормално са били превозени до арената в кафези или сандъци, които са били сложени на каруци или коли.
Транспортирането не е било лесна задача. Животните са били сложни за управление и са представлявали заплаха за водачите си и за хората към тях. Треньорите и водачите е трябвало да употребяват разнообразни способи, с цел да запазят спокойствието на животните по време на превозването им, като да вземем за пример да ги хранят, да им обезпечават вода и да употребяват успокоителни. Трябвало е да се балансира сред това да се поддържат животните задоволително слаби, с цел да се транспортират безвредно, без да се убиват инцидентно.
Освен поради парите, набирането и превозването на зверовете е било доходоносно и по различен метод - поради репутацията. Не е било извънредно римските политици да оказват напън върху приятелите си губернатори да им изпратят животни, които да бъдат употребявани в игрите. Това било ефикасен метод да се завоюва благоразположението на значими политици и да се покаже преданост към империята. Ако не изпратите животни от своята провинция, евентуално ще постигнете противоположния резултат.
Как са били съхранявани?
Не е изненадващо, че обезпечаването на улеснение на животните не е било съществена грижа за уредниците на игрите. Обикновено животните са били държани в прекомерно дребни кафези, направени от дърво или метал. Основната грижа е била животните да бъдат държани в затворени пространства и живи, с цел да бъдат употребявани в игрите.
Животните, които са били хищници, нормално са получавали храна от сурово месо. Но не прекомерно доста. За да се подсигурява, че животните извършват мечтаното, нормално ги държали гладни, тъй че да атакуват, когато бъдат предизвикани.
Римляните полагали огромни старания, с цел да обезпечат животните за игрите, по тази причина били взети някои ограничения, с цел да бъдат те здрави. Обикновено за тях са се грижили подготвени водачи и ветеринари. Настойниците са отговаряли за храненето и поенето на животните, почистването на клетките им и наблюдението на държанието им, с цел да не се разболеят или наранят.
Някои от тези дресьори, известни като венатори, са били и тези, които в последна сметка са убивали животните. Работата им е била да образоват дивите животни да се бият на арената. Това е било по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи.
Много от животните били принудени да работят срещу естествените си инстинкти. Монета от III в. демонстрира слон, който се бие с бик, което не е постоянно срещано събитие в природата. Подобно на това, известно събитие по време на откриването на игрите в Колизея принуждава жеравите да се бият до гибел между тях. Други неестествени борби включват мечки против змии, лъвове против крокодили и други странни комбинации.
Във всички тези случаи животните е трябвало да бъдат подготвени да се атакуват едно друго, а не просто да се пренебрегват или даже да бягат. Понякога единственият избор е бил да ги оковат във вериги, до момента в който се бият между тях от скука.
Битки с животни
Истинската работа на тези венатори обаче била да колят животните. Обикновено венаторите са имали сходно минало с гладиаторите, които са взели участие в основните събития: военнопленници, плебеи или небогати селяни, които желаят да изплатят непостижими задължения.
Подобно на гладиаторите, венаторите са били обучавани в специфични учебни заведения, най-известното от които е учредено от император Домициан и е известно като Ludus Matutinus. В него венаторите се обучавали по какъв начин да упражняват и по-късно да убиват екзотичните си борби.
Инсценираните ловувания са се провеждали на изкуствени театрални декори, които са били проектирани по този начин, че да показват естествената среда на животните. В взаимозависимост от събитието, венаторите се изправят против животни като мечки, лъвове и гепарди, употребявайки стрели и копия. При най-опасните събития те се изправят в непосредствена непосредственост до животните единствено с лека туника и късо копие за отбрана.
Не всички венатори обаче били от нисша прослойка. Някои от тях били богати благородници, които желали да се покажат и да потвърдят смелостта си (както някои днешни ловци на наедрял дивеч). Император Комод бил захласнат от игрите и постоянно самичък взел участие в тях, убивайки неизчислим брой диви животни. По всяка възможност тези богати венатори не са се сражавали почтено. Вероятно животните са били връзвани или по различен метод поставяни в неравностойно състояние, с цел да може елитът да се покаже без риск от персонално пострадване. Все отново е доста по-малко занимателно, в случай че плячката ти може да отвърне на удара.
Като венатори се намирали бестиари. Тяхната работа била да употребяват принадлежности като камшици и ласо, с цел да примамят животните в бяс и да ги накарат да атакуван. Те също по този начин направлявали damnatio ad bestias.
Damantio ad bestia е събитие, по време на което пандизчии, наказани на гибел, са хвърляни на животните. Събитието имало две версии, като и двете били извънредно притеснителни.
При първите пандизчиите получавали меч или копие и нямали различен избор, с изключение на да се борят за оцеляване. Очаквало се, че без никаква подготовка и с такова главно съоръжение пандизчиите бързо ще паднат под ударите на зверовете. В случай, че съумеят да оцелеят, ще бъде пуснат втори звяр, който да ги довърши.
Вторият вид бил непокътнат за най-низшите от нисшите, като политически врагове или преследвани групи. От тези хора въобще не се очакваше да се бият. Те просто бяха хвърляни на животните голи, с цел да бъдат раздрани на части. Тези събития нормално се провеждали като самобитна загрявка сред утринния лов на зверове и следобедните гладиаторски борби.
Може би няма по-добър образец за римската жадност за кръв от потреблението на екзотични животни в гладиаторските игри. Принуждаването на мъжете да се бият до гибел за забавление е било задоволително тревожно, само че прибавянето на животни към сместа евентуално го е издигнало на друго равнище.
Тези животни са били извличани от местообитанията им, превозени в тежки условия и държани в тесни кафези, подлагани на стрес и малтретиране в името на човешкото развлечение. За благополучие, актуалните времена доведоха до повишение на осведомеността и зачитането на правата на животните и към този момент съществуват закони и разпореждания за отбрана на животните от сходни практики.
Но към момента ни следва да извървим дълъг път. Преди да съдим римляните прекомерно строго, би трябвало да помним, че боевете с кучета, петли и бикове към момента са нещо всекидневно. Всъщност хиляди заможни хора от Запада всяка година пътуват до Африка, с цел да ловуват наедрял дивеч, за забавление. Да не приказваме за продължаващото битие на бракониерството, за продължаващата търговия със застрашени животни и елементи от телата им, както и за безбройните типове, които изчезват всяка година.
Това е завладяващият и постоянно притеснителен свят на екзотичните животни в римските гладиаторски игри
Гладиаторските игри, провеждани в Колизеума, са имали една единствена цел - агитация. Цялата цел на тези игри е била да се покаже благосъстоянието, властта и щедростта на императорите, които са ги организирали. Поради това игрите трябвало да бъдат допустимо най-зрелищни и залозите трябвало да се покачват неведнъж.
Каква по-добра проява на благосъстояние и власт от инсцениран лов на екзотични зверове, за които множеството римски жители даже не са чували, камо ли да са виждали? Ловът на животни скоро се трансформира в известно събитие в Колизеума, отстъпващо по известност единствено на гладиаторските борби.
Но тези ловни излети в действителност предшестват откриването на Колизеума през 81 година след Христа. Публичните зрелища с диви животни, които са били ловувани или принуждавани да се бият между тях, са били нормални за цялата римска цивилизация. Първото удостоверение за сходно събитие датира от 251 година пр.н.е., когато 142 слона са показани в чест на популярна победа против картагенците. След като шоуто завършило, слоновете към този момент не били потребни на римляните и били избити.
С течение на времето тези събития стават все по-сложни. През 186 година пр.н.е. Марк Фулвий Нобилиор (римски консул и генерал) провел първото известно събитие, при което в лов на арената били употребявани лъвове и пантери. Тълпата се забавлявала и тези ловни излети, известни като венатори, бързо станали нормални за римските игри.
С прехода на Рим от република към империя тези игри стават още по-популярни заради обстоятелството, че за римските водачи е било по-важно от всеки път да наподобяват мощни. Първият император на Рим, Август, бил огромен обожател на венациите. По време на ръководството си той се похвалил с провеждането на 26 лова, по време на които били убити над 3500 африкански бика. Само по време на един лов, извършен в цирка Фламиний, са умъртвени 36 египетски крокодила. Публиката го харесала.
Животните от гладиаторските борби
Когато си представим лова на животни, провеждан в Колизея, се сещаме за шепа същества. Предимно екзотични животни като лъвове, тигри и слонове. В реалност изборът на животни е бил доста по-широк и диви животни от цялата Римска империя са били докарвани, с цел да умрат в игрите.
Както казахме по-рано, провеждането на игрите е било обвързвано с правото на фукане. Колкото повече животни можел да докара императорът, толкоз по-впечатляващо било това. Например император Антонин Пий (138-161 година сл. Хр.) получил доста похвали за това, че провел игри, в които взели участие " всички животни на цялата земя ". Това, несъмнено, е било пресилване, само че напълно малко.
В игрите, които Антонин провел, взели участие лъвове, носорози, крокодили, хипопотами, гепарди, маймуни и слонове, които били докарани от Африка. От Азия той доставил тигри, леопарди, пантери и гепарди. Той даже докарва мечки, хванати в Шотландия.
Тези мечки били изключително впечатляващи, тъй като Шотландия, тогава известна като Каледония, даже не била част от империята. Мечките били хванати по време на нападения, които се провеждали оттатък Адриановия вал.
По време на игрите освен жестоки зверове и хищници намират гибелта си. Често срещани са и по-малко свирепи зверове. Зебрите и щраусите да вземем за пример били употребявани за изтегляне на колесници, преди да бъдат убити, а слоновете били принуждавани да извършват трикове.
Участието на по-послушни животни в игрите обаче е обвързвано с риск. Римските тълпи може и да са били кръвожадни, само че наподобява, че даже те са имали своите граници. През 55 година пр.н.е. Помпей провел всеобщ пердах, с цел да отпразнува откриването на личния си спектакъл. Той изумил тълпата с гледката на 500 ловуващи лъва.
Големият му край обаче не минава по проект. Игрите трябвало да завършат с изтребване на слонове с меч. Но Плутарх написа, че когато слоновете били убити, тълпата не ликувала, а изпитвала единствено " съчувствие и някакво възприятие, че този голям звяр е съпричастен към човешкия жанр ". Друга венация също излиза от релси, когато уредниците провеждат избиването на жирафи по време на игрите. Горките зверове били толкоз послушни, че тълпата не се радвала да ги види убити.
Не е изненадващо, че потреблението на тези екзотични животни е коствало скъпо и е било логистичен призрачен сън. В реалност, с цел да се понижат разноските, по време на игрите са били убивани и по-малко екзотични животни като диви прасета, бикове, елени, елени, кучета и кози. Само че античните източници са били доста по-впечатлени и са отделяли доста повече време за описанието на по-приказните зверове.
Действителният брой на животните, убити по време на тези игри, е просто замайващ. Август може и да се е похвалил, че по време на ръководството му са умъртвени 3500 диви животни, само че този брой бледнее спрямо по-късните римски владетели.
Не разполагаме с съответни числа и би трябвало да одобряваме някои антични изказвания с известна доза сол, само че в случай че са даже частично точни, цифрите са стряскащи (и провокират стомашни болки). Древният историк Светоний написа, че при откриването на Колизея за първи път са били убити над 5000 животни за един ден. Макар че значително се счита, че това е пресилване, изказванието на Касий Дион, че през първите 100 дни на Колизея са били убити над 9000 животни, се счита за по-достоверно и надали не по-малко извънредно.
Друг ослепителен образец са 123-дневните игри, извършени от император Траян през 108 година от н.е. Записано е, че по време на тези игри са били заклани най-малко 11 000 животни.
Броят на закланите по време на игрите животни е бил толкоз огромен, че някои от тях са изчезнали изцяло от естествените си местообитания и са били доведени до ръба на изгубването. Благодарение на римляните хипопотамите към този момент не плували в Нил, а лъвовете не бродели из Месопотамия. Изчезнали са северноафриканските слонове, европейските диви коне, огромните алени (вид нелетящи птици) и евразийските рисове.
И по този начин, от кое място са пристигнали всички тези животни и по какъв начин римляните са ги доставяли на игрите? Ами това е било огромен бизнес. Тъй като смисълът на потреблението на екзотични животни в игрите е бил да се покажат, римляните не са имали интерес да отглеждат животните в империята. Животните, уловени в дивата природа, са били считани за по-опасни, по-вълнуващи и затова по-ценни.
Поради това улавянето и превозването на тези диви животни става извънредно доходоносно. Днес разполагаме с достъп до няколко антични текста, в които в детайли е разказано по какъв начин са били улавяни някои от тези животни. Плиний да вземем за пример е записал по какъв начин африканските ловци се доставят с живи слонове.
Мъже на коне гонели бедните слонове в ями. Веднъж уловени, слоновете били оставяни без храна и вода, до момента в който отслабнат задоволително, с цел да бъдат елементарно превозени. След това, щом стигнели до Рим, животните били хранени и напоявани, до момента в който възвърнат физическата си мощ и бъдат подготвени за кръвопролитие.
Друг историк, Опиан, написа за това по какъв начин мечките в Армения са били уловени за игрите. След като локалните ловци откривали мечите бърлоги благодарение на кучета, те прогонвали животните благодарение на тръби и кимвали. След това разтревожените и дезориентирани мечки били гонени в скрити мрежи. Докато мечките се мятат, ловците връзват крайниците им за дървени дъски. След това мечките били натоварени в дървена клетка, подготвена за превозване.
Според Опиан сходен способ е употребен за хващане на лъвове в Либия. Мъже на коне ги гонели в изкуствено направена яма. След като лъвът бил заловен, в ямата се спускала клетка, натъпкана с месо. Лъвът скачал в клетката, след което бил изваждан от ямата и изпращан на път за Рим.
Не разполагаме с толкоз подробни данни за това по какъв начин животните са били превозени до игрите. Изглежда, че животните нормално са били превозени до арената в кафези или сандъци, които са били сложени на каруци или коли.
Транспортирането не е било лесна задача. Животните са били сложни за управление и са представлявали заплаха за водачите си и за хората към тях. Треньорите и водачите е трябвало да употребяват разнообразни способи, с цел да запазят спокойствието на животните по време на превозването им, като да вземем за пример да ги хранят, да им обезпечават вода и да употребяват успокоителни. Трябвало е да се балансира сред това да се поддържат животните задоволително слаби, с цел да се транспортират безвредно, без да се убиват инцидентно.
Освен поради парите, набирането и превозването на зверовете е било доходоносно и по различен метод - поради репутацията. Не е било извънредно римските политици да оказват напън върху приятелите си губернатори да им изпратят животни, които да бъдат употребявани в игрите. Това било ефикасен метод да се завоюва благоразположението на значими политици и да се покаже преданост към империята. Ако не изпратите животни от своята провинция, евентуално ще постигнете противоположния резултат.
Как са били съхранявани?
Не е изненадващо, че обезпечаването на улеснение на животните не е било съществена грижа за уредниците на игрите. Обикновено животните са били държани в прекомерно дребни кафези, направени от дърво или метал. Основната грижа е била животните да бъдат държани в затворени пространства и живи, с цел да бъдат употребявани в игрите.
Животните, които са били хищници, нормално са получавали храна от сурово месо. Но не прекомерно доста. За да се подсигурява, че животните извършват мечтаното, нормално ги държали гладни, тъй че да атакуват, когато бъдат предизвикани.
Римляните полагали огромни старания, с цел да обезпечат животните за игрите, по тази причина били взети някои ограничения, с цел да бъдат те здрави. Обикновено за тях са се грижили подготвени водачи и ветеринари. Настойниците са отговаряли за храненето и поенето на животните, почистването на клетките им и наблюдението на държанието им, с цел да не се разболеят или наранят.
Някои от тези дресьори, известни като венатори, са били и тези, които в последна сметка са убивали животните. Работата им е била да образоват дивите животни да се бият на арената. Това е било по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи.
Много от животните били принудени да работят срещу естествените си инстинкти. Монета от III в. демонстрира слон, който се бие с бик, което не е постоянно срещано събитие в природата. Подобно на това, известно събитие по време на откриването на игрите в Колизея принуждава жеравите да се бият до гибел между тях. Други неестествени борби включват мечки против змии, лъвове против крокодили и други странни комбинации.
Във всички тези случаи животните е трябвало да бъдат подготвени да се атакуват едно друго, а не просто да се пренебрегват или даже да бягат. Понякога единственият избор е бил да ги оковат във вериги, до момента в който се бият между тях от скука.
Битки с животни
Истинската работа на тези венатори обаче била да колят животните. Обикновено венаторите са имали сходно минало с гладиаторите, които са взели участие в основните събития: военнопленници, плебеи или небогати селяни, които желаят да изплатят непостижими задължения.
Подобно на гладиаторите, венаторите са били обучавани в специфични учебни заведения, най-известното от които е учредено от император Домициан и е известно като Ludus Matutinus. В него венаторите се обучавали по какъв начин да упражняват и по-късно да убиват екзотичните си борби.
Инсценираните ловувания са се провеждали на изкуствени театрални декори, които са били проектирани по този начин, че да показват естествената среда на животните. В взаимозависимост от събитието, венаторите се изправят против животни като мечки, лъвове и гепарди, употребявайки стрели и копия. При най-опасните събития те се изправят в непосредствена непосредственост до животните единствено с лека туника и късо копие за отбрана.
Не всички венатори обаче били от нисша прослойка. Някои от тях били богати благородници, които желали да се покажат и да потвърдят смелостта си (както някои днешни ловци на наедрял дивеч). Император Комод бил захласнат от игрите и постоянно самичък взел участие в тях, убивайки неизчислим брой диви животни. По всяка възможност тези богати венатори не са се сражавали почтено. Вероятно животните са били връзвани или по различен метод поставяни в неравностойно състояние, с цел да може елитът да се покаже без риск от персонално пострадване. Все отново е доста по-малко занимателно, в случай че плячката ти може да отвърне на удара.
Като венатори се намирали бестиари. Тяхната работа била да употребяват принадлежности като камшици и ласо, с цел да примамят животните в бяс и да ги накарат да атакуван. Те също по този начин направлявали damnatio ad bestias.
Damantio ad bestia е събитие, по време на което пандизчии, наказани на гибел, са хвърляни на животните. Събитието имало две версии, като и двете били извънредно притеснителни.
При първите пандизчиите получавали меч или копие и нямали различен избор, с изключение на да се борят за оцеляване. Очаквало се, че без никаква подготовка и с такова главно съоръжение пандизчиите бързо ще паднат под ударите на зверовете. В случай, че съумеят да оцелеят, ще бъде пуснат втори звяр, който да ги довърши.
Вторият вид бил непокътнат за най-низшите от нисшите, като политически врагове или преследвани групи. От тези хора въобще не се очакваше да се бият. Те просто бяха хвърляни на животните голи, с цел да бъдат раздрани на части. Тези събития нормално се провеждали като самобитна загрявка сред утринния лов на зверове и следобедните гладиаторски борби.
Може би няма по-добър образец за римската жадност за кръв от потреблението на екзотични животни в гладиаторските игри. Принуждаването на мъжете да се бият до гибел за забавление е било задоволително тревожно, само че прибавянето на животни към сместа евентуално го е издигнало на друго равнище.
Тези животни са били извличани от местообитанията им, превозени в тежки условия и държани в тесни кафези, подлагани на стрес и малтретиране в името на човешкото развлечение. За благополучие, актуалните времена доведоха до повишение на осведомеността и зачитането на правата на животните и към този момент съществуват закони и разпореждания за отбрана на животните от сходни практики.
Но към момента ни следва да извървим дълъг път. Преди да съдим римляните прекомерно строго, би трябвало да помним, че боевете с кучета, петли и бикове към момента са нещо всекидневно. Всъщност хиляди заможни хора от Запада всяка година пътуват до Африка, с цел да ловуват наедрял дивеч, за забавление. Да не приказваме за продължаващото битие на бракониерството, за продължаващата търговия със застрашени животни и елементи от телата им, както и за безбройните типове, които изчезват всяка година.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ