Д-р Владимир Димитров: Българският потребител все повече цени родното вино
Гл. ас. доктор Владимир Димитров – икономист в Института по лозарство и винарство в Плевен, в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
Честит празник на лозари, винари и фенове на вино! Честит св. Трифон Зарезан – един от най- тачените и обичайни български празници, за който си говорихме и доскоро. По мотив днешния празник на директната ни телефонна линия към този момент е гл. ас. доктор Владимир Димитров – икономист в Института по лозарство и винарство в Плевен.
Добро утро на Вас и слушателите на Радио " Фокус “. Честит празник на лозари, винари и фенове на вино и цветущ св. Трифон Зарезан.
Наистина страховит празни. Какво ще ни кажете за този обичаен български празник? Как е произтекъл, по какъв начин се чества?
Няма данни тъкмо по кое време и по какъв начин е зародил празника на зарязване на лозата. Той е влезнал в християнството в чест на св. Трифон, патрона на лозари и винари. Историците допускат, че е тясно обвързван с тракийския господ на виното Загрей, който античните гърци почнали да почитат и посочили Дионисос. Първите форми на окултуряване на лозата vitis vinifera sativa по нашите земи са зародили през неолита и енеолита - 6-3-то хилядолетие пр.Хр. Такива исторически свидетелства са находки на овъглени гроздови семки, открити край Ловеч и Кърджали, доказващи за едни от първите селекции на културни лози в света. По-късно, както знаем всички, траките стартират развъждането на лози и издигат виното до фетиш. Най-ярките ни съкровища – Вълчитрънското, което е открито наоколо до Плевен и се съхранява в нашият РИМ, Рогозенското, Панагюрското, Боровското и други съкровища, приказват за високия веществен и нравствен живот на траките. В експозициите на всички български музеи огромна част от античните и средновековни предмети са свързани с лозарството и винарството. България е на трето място в света по артефакти и това е мотив да се гордеем, че лозарството и винарството е освен културно завещание за нас българите, само че и за целият свят.
Разкажете ни малко повече за това по какъв начин ще отбележите празника с сътрудниците си в Института?
При нас обичайно означаваме празника на 14 февруари. Към 10.00 часа посрещаме публични посетители, представители на публични организации, лозари, винари, някогашни сътрудници, които имат принос и поддръжка в развиването на нашият Институт. Посрещаме ги с бели и червени виновност, създадени от сортове селекция на Института, с греяна гроздова ракия, подкрепени с мезета. После всички отиваме на лозята производствено-експериментална база на Института и там управлението и експертите на института правим обичайния ритуал: " Зарязване на лозата ". Прави се зарязване на лозите, а зарязаните меса се поливат с алено вино, с цел да " оздравеят " и да има богата годишна продукция. Избира се Цар на лозята. След това един от най-известни ни национални фолклорни ансамбли – " Северняшкият отбор " пресътворяват с песни и танци обичаят " Зарязване ". Пием вино, играем хора. Веселим се.
Кои винени сортове лози са публикувани в България? Какви виновност избират българите?
От локални сортове лози най-разпространени и с икономическо значение са " Памид “, " Мавруд “, " Гъмза “, " Широка мелнишка лоза “, " Мискет червен “, " Димят, Kерацуда “. От чуждестранните сортове лози - на базата на адаптивните си благоприятни условия към почвено-климатичните условия на нашата страна, най-широко са застъпени повече френските сортове " Шардоне “, " Алиготе “, " Совиньон Блан “, " Вионие “, " Мерло “, " Каберне Совиньон “, " Пино ноар “, " Малбек “, " Сира “. И доста други. От винени сортове българска селекция - притежаващи нараснала резистентност към стресови фактори, са основани сортове като белия " Мискет кайлъшки “ и аления " Сторгозия “. За произвеждане на качествени бели виновност са необятно разпространени " Ризлинг български “, " Мискет варненски “ и " Мискет сунгурларски “. За произвеждане на качествени червени виновност – " Рубин “ и " Букет “. През последните години утвърдихме и нови сортове – белия " Плевенска роса “ и червените " Кайлъшки Рубин “. Към момента ИЛВ поддържаме патенти на към 20 сорта и клонова селекция. Що се отнася до желанията на българските винолюбители – нашият взор на база директни усещания и наблюдения е, че в последно време се избират виновност с по-ниско наличие на алкохол, по-млади виновност, с преобладаващи плодови нотки. Дамите избират виновност с повече аромати, като мискетовите да вземем за пример. Заради топлото време в последните години все по-предпочитани са белите виновност и розе. Лично аз и брачната половинка ми избираме нашите български виновност, по опция да са създадени от наши локални сортове. Факт е, че през последните години родните мазета оферират все по-голямо многообразие и все по-качествени виновност, тъй че има виновност за всеки усет и желание.
Голям избор и доста сортове, а каква част заема виното в културният живот у нас?
Много прекрасен въпрос. През последните години в културният календар на доста регионални и по-малки градове в страната трайно участват празници и фестивали, свързани с лозата и виното. Примери има доста, само че водач е Община Пловдив и Пловдивският туристически ръб, които през последните 10 години провеждат три-четири пъти годишно огромни събития, свързани с виното. Скоро видях в влиятелен интернационален уебсайт класирал Пловдив измежду 10-те предложени международни дестинации за винен туризъм. С моите сътрудници, както и с други представители, заинтригувани от развиването на туризма в Плевен, имаме упоритостта да създадем едно такова културно събитие. Надяваме се Община Плевен да ни поддържа в това начинание, още повече че ще бъде от изгода не толкоз за нас, що се касае за бизнеса и обществеността в Плевен и района.
Как се трансформираха производството и потреблението на вино у нас? Как се отрази инфлацията върху тях?
Официалната статистика демонстрира понижение на производството на качествените виновност. Износът на български виновност също понижава, само че към този момент с все по-бавни темпове. Виното е мощна еластична стока и се въздейства от приходите, респективно от инфлационните процеси. Говорейки за вино, то е тясно обвързвано с лозарството, а площите с винени лозя не престават да понижават. Причините са сложни – покачване на цените на ресурсите и дефицита на работна ръка. И на този декор при растящи цени, инфлация и мощният конкурентен напън на вносни виновност, изкупните цени за кг грозде останаха съвсем непроменени, което отхвърля доста гроздопроизводители. КОВИД кризата също се отрази върху производството. За едни повече, за други по-малко и то основно в износа. Има и позитивни трендове – дребните и междинни предприятия се ориентират към производството на качествени виновност и лимитирани серии. Все повече винарни обръщат внимание на локалните сортове, посредством които желаят да основат собствен личен, неповторим усет и облик. За миналата година са регистрирани над 370 винопроизводствени предприятия. Една немалка част са отворили порти за посещаване. В стойностно изражение при продажбите на едро и на дребно статистиката регистрира, че има нарастване в междинната цена за бутилка вино. Това демонстрира, че българският консуматор от ден на ден цени родното вино.
Това е доста хубава наклонност. Как се отразяват климатичните промени върху производството? Говорихме за инфлацията, само че това също е значим фактор.
Свидетели сме, че през последните години времето в България съвсем няма блестящо изразен сезонен темперамент, по този начин както го помним от преди 10-20 години. Дълги интервали на суша, редувайки се с интензивни дъждовни интервали. Въпреки че лозата е мощно пластично и адаптивно растение, то климатичните промени въздействат. Част от нашите научни проучвания са ориентирани към селекцията на сортове лози и хибриди, устойчиви на ниски зимни температури, засушавания и към стопански значимите заболявания и неприятели. През миналата 2022 година реколтата беше по-ниска от миналата и това беше на първо място поради засушаванията.
Няколко пъти споменахте винен туризъм. Какви са трендовете? Има ли интерес?
Доколкото ми е допустимо да проследя нещата, за предходната година има регистрирани към 370 мазета, а към 120-130 от тях са отворили порти за посещаване. Някои от тях оферират висококатегориен артикул, съпоставим с най-хубавите в света. Една немалка част вложиха в изграждане на хотели с заведения за хранене, питейни заведения, басейни, СПА центрове. Вино-СПА е едно от най-модерните течение в СПА услугите. Буквално оня ден през обществените медии видях, че една от избите около Свиленград към този момент е построила петзвезден хотел със СПА зона и следва разкриване. Препоръчвам на Вас и Вашите слушатели най-малко един път да си подарите едно такова преживяване. Гарантирам Ви, че един път пробвали, отново ще пожелаете. Не инцидентно назовавам виненият туризъм – " Туризъм за всички сетива ".
Какво ще пожелаете на слушателите и тези, които честват Трифон Зарезан?
Благодаря Ви за вниманието към нашият Институт. Използвам случая да поздравя всички някогашни, сегашни сътрудници, експерти, работещи в сектора. Обръщам се и към всички фенове на гроздето и виното, както и към тези, които честват любовта. Да вдигнем чаши цялостни с вино и посредством св. Трифон да измолим Господ: " Да сме здрави, да даде изобилен плод, да са цялостни бъчвите с вино! Здраве,мир и обич! Амин! " Наздраве от Института по лозарство и винарство!
Честит празник на лозари, винари и фенове на вино! Честит св. Трифон Зарезан – един от най- тачените и обичайни български празници, за който си говорихме и доскоро. По мотив днешния празник на директната ни телефонна линия към този момент е гл. ас. доктор Владимир Димитров – икономист в Института по лозарство и винарство в Плевен.
Добро утро на Вас и слушателите на Радио " Фокус “. Честит празник на лозари, винари и фенове на вино и цветущ св. Трифон Зарезан.
Наистина страховит празни. Какво ще ни кажете за този обичаен български празник? Как е произтекъл, по какъв начин се чества?
Няма данни тъкмо по кое време и по какъв начин е зародил празника на зарязване на лозата. Той е влезнал в християнството в чест на св. Трифон, патрона на лозари и винари. Историците допускат, че е тясно обвързван с тракийския господ на виното Загрей, който античните гърци почнали да почитат и посочили Дионисос. Първите форми на окултуряване на лозата vitis vinifera sativa по нашите земи са зародили през неолита и енеолита - 6-3-то хилядолетие пр.Хр. Такива исторически свидетелства са находки на овъглени гроздови семки, открити край Ловеч и Кърджали, доказващи за едни от първите селекции на културни лози в света. По-късно, както знаем всички, траките стартират развъждането на лози и издигат виното до фетиш. Най-ярките ни съкровища – Вълчитрънското, което е открито наоколо до Плевен и се съхранява в нашият РИМ, Рогозенското, Панагюрското, Боровското и други съкровища, приказват за високия веществен и нравствен живот на траките. В експозициите на всички български музеи огромна част от античните и средновековни предмети са свързани с лозарството и винарството. България е на трето място в света по артефакти и това е мотив да се гордеем, че лозарството и винарството е освен културно завещание за нас българите, само че и за целият свят.
Разкажете ни малко повече за това по какъв начин ще отбележите празника с сътрудниците си в Института?
При нас обичайно означаваме празника на 14 февруари. Към 10.00 часа посрещаме публични посетители, представители на публични организации, лозари, винари, някогашни сътрудници, които имат принос и поддръжка в развиването на нашият Институт. Посрещаме ги с бели и червени виновност, създадени от сортове селекция на Института, с греяна гроздова ракия, подкрепени с мезета. После всички отиваме на лозята производствено-експериментална база на Института и там управлението и експертите на института правим обичайния ритуал: " Зарязване на лозата ". Прави се зарязване на лозите, а зарязаните меса се поливат с алено вино, с цел да " оздравеят " и да има богата годишна продукция. Избира се Цар на лозята. След това един от най-известни ни национални фолклорни ансамбли – " Северняшкият отбор " пресътворяват с песни и танци обичаят " Зарязване ". Пием вино, играем хора. Веселим се.
Кои винени сортове лози са публикувани в България? Какви виновност избират българите?
От локални сортове лози най-разпространени и с икономическо значение са " Памид “, " Мавруд “, " Гъмза “, " Широка мелнишка лоза “, " Мискет червен “, " Димят, Kерацуда “. От чуждестранните сортове лози - на базата на адаптивните си благоприятни условия към почвено-климатичните условия на нашата страна, най-широко са застъпени повече френските сортове " Шардоне “, " Алиготе “, " Совиньон Блан “, " Вионие “, " Мерло “, " Каберне Совиньон “, " Пино ноар “, " Малбек “, " Сира “. И доста други. От винени сортове българска селекция - притежаващи нараснала резистентност към стресови фактори, са основани сортове като белия " Мискет кайлъшки “ и аления " Сторгозия “. За произвеждане на качествени бели виновност са необятно разпространени " Ризлинг български “, " Мискет варненски “ и " Мискет сунгурларски “. За произвеждане на качествени червени виновност – " Рубин “ и " Букет “. През последните години утвърдихме и нови сортове – белия " Плевенска роса “ и червените " Кайлъшки Рубин “. Към момента ИЛВ поддържаме патенти на към 20 сорта и клонова селекция. Що се отнася до желанията на българските винолюбители – нашият взор на база директни усещания и наблюдения е, че в последно време се избират виновност с по-ниско наличие на алкохол, по-млади виновност, с преобладаващи плодови нотки. Дамите избират виновност с повече аромати, като мискетовите да вземем за пример. Заради топлото време в последните години все по-предпочитани са белите виновност и розе. Лично аз и брачната половинка ми избираме нашите български виновност, по опция да са създадени от наши локални сортове. Факт е, че през последните години родните мазета оферират все по-голямо многообразие и все по-качествени виновност, тъй че има виновност за всеки усет и желание.
Голям избор и доста сортове, а каква част заема виното в културният живот у нас?
Много прекрасен въпрос. През последните години в културният календар на доста регионални и по-малки градове в страната трайно участват празници и фестивали, свързани с лозата и виното. Примери има доста, само че водач е Община Пловдив и Пловдивският туристически ръб, които през последните 10 години провеждат три-четири пъти годишно огромни събития, свързани с виното. Скоро видях в влиятелен интернационален уебсайт класирал Пловдив измежду 10-те предложени международни дестинации за винен туризъм. С моите сътрудници, както и с други представители, заинтригувани от развиването на туризма в Плевен, имаме упоритостта да създадем едно такова културно събитие. Надяваме се Община Плевен да ни поддържа в това начинание, още повече че ще бъде от изгода не толкоз за нас, що се касае за бизнеса и обществеността в Плевен и района.
Как се трансформираха производството и потреблението на вино у нас? Как се отрази инфлацията върху тях?
Официалната статистика демонстрира понижение на производството на качествените виновност. Износът на български виновност също понижава, само че към този момент с все по-бавни темпове. Виното е мощна еластична стока и се въздейства от приходите, респективно от инфлационните процеси. Говорейки за вино, то е тясно обвързвано с лозарството, а площите с винени лозя не престават да понижават. Причините са сложни – покачване на цените на ресурсите и дефицита на работна ръка. И на този декор при растящи цени, инфлация и мощният конкурентен напън на вносни виновност, изкупните цени за кг грозде останаха съвсем непроменени, което отхвърля доста гроздопроизводители. КОВИД кризата също се отрази върху производството. За едни повече, за други по-малко и то основно в износа. Има и позитивни трендове – дребните и междинни предприятия се ориентират към производството на качествени виновност и лимитирани серии. Все повече винарни обръщат внимание на локалните сортове, посредством които желаят да основат собствен личен, неповторим усет и облик. За миналата година са регистрирани над 370 винопроизводствени предприятия. Една немалка част са отворили порти за посещаване. В стойностно изражение при продажбите на едро и на дребно статистиката регистрира, че има нарастване в междинната цена за бутилка вино. Това демонстрира, че българският консуматор от ден на ден цени родното вино.
Това е доста хубава наклонност. Как се отразяват климатичните промени върху производството? Говорихме за инфлацията, само че това също е значим фактор.
Свидетели сме, че през последните години времето в България съвсем няма блестящо изразен сезонен темперамент, по този начин както го помним от преди 10-20 години. Дълги интервали на суша, редувайки се с интензивни дъждовни интервали. Въпреки че лозата е мощно пластично и адаптивно растение, то климатичните промени въздействат. Част от нашите научни проучвания са ориентирани към селекцията на сортове лози и хибриди, устойчиви на ниски зимни температури, засушавания и към стопански значимите заболявания и неприятели. През миналата 2022 година реколтата беше по-ниска от миналата и това беше на първо място поради засушаванията.
Няколко пъти споменахте винен туризъм. Какви са трендовете? Има ли интерес?
Доколкото ми е допустимо да проследя нещата, за предходната година има регистрирани към 370 мазета, а към 120-130 от тях са отворили порти за посещаване. Някои от тях оферират висококатегориен артикул, съпоставим с най-хубавите в света. Една немалка част вложиха в изграждане на хотели с заведения за хранене, питейни заведения, басейни, СПА центрове. Вино-СПА е едно от най-модерните течение в СПА услугите. Буквално оня ден през обществените медии видях, че една от избите около Свиленград към този момент е построила петзвезден хотел със СПА зона и следва разкриване. Препоръчвам на Вас и Вашите слушатели най-малко един път да си подарите едно такова преживяване. Гарантирам Ви, че един път пробвали, отново ще пожелаете. Не инцидентно назовавам виненият туризъм – " Туризъм за всички сетива ".
Какво ще пожелаете на слушателите и тези, които честват Трифон Зарезан?
Благодаря Ви за вниманието към нашият Институт. Използвам случая да поздравя всички някогашни, сегашни сътрудници, експерти, работещи в сектора. Обръщам се и към всички фенове на гроздето и виното, както и към тези, които честват любовта. Да вдигнем чаши цялостни с вино и посредством св. Трифон да измолим Господ: " Да сме здрави, да даде изобилен плод, да са цялостни бъчвите с вино! Здраве,мир и обич! Амин! " Наздраве от Института по лозарство и винарство!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ