Героят на Славия от финала за Купата на България с

Героят на Славия от финала за Купата на България с Левски - Георги Петков, излезе с любопитно изявление. Бившият национал направи паралел с равенството на "Герена " през 2013 година, когато "сините " изгубиха купата по неповторим метод против "белите ".

"Сега отново Левски беше любимец, отново Славия беше новобранец. Тогава са се радвали авансово. На път за стадиона в рейса са си пеели, че са първенци. Сега ми споделиха, че денем преди мача в хотела никой не е мислил съществено. Шегички, закачки е имало. Явно на "Герена " не са си научили урока. Но, действително видяно, по какъв начин да го научат, откакто никой от тези, които бяха на терена нощес, не игра преди пет години ", довери Петков пред "Блиц ".

"Бях сигурен, че Йомов ще вкара! Гледах изпълнителите от Левски в очите. Това е закон при мен - да виждам изпълняващия в очите. Усетих боязън. Особено при Прохазка. Усетих къде ще бие. Всички тънкости ги знам от двама души - някогашния вратар на Левски Здравко Здравков и от сегашния ми треньор в Славия Радостин Станев. Когато свършиха продълженията, Радо пристигна при мен и ми сподели: "Гошо, в този момент е твоят миг. Убеден съм, че най-малко две дузпи ще спасиш ", продължи Петков.

"Не помня кой от Левски - май Паулиньо, ме удари свиреп в ребрата. Свят ми се зави. Болката беше ужасна. Не знам дали някой видя, само че аз повърнах на терена. После ми беше неприятно и в съблекалнята. Почти при всяко прекъсване на играта лекарите идваха и ми замразяваха удареното място. За мен това си беше пряк червен картон, само че съдията го спести. Хващам топката, а той ме удря, откакто съм я прибрал в скута си. Паулиньо не търсеше нея, а тялото ми. Ако мачът не беше толкоз значим и в случай че не беше 0:0, излизах. Щях да желая промяна. Но освен това състояние - парадокс ", сподели още капитанът на Славия.