Гери Владева е пътешественик-ентусиаст. Където и да ходи, все не

Гери Владева е пътешественик-ентусиаст. Където и да върви, все не й стига. Иска й се да прегърне света и хората в него, да ги опознае и да научи всичко за местата, културите и метода им на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата събрана мъдрост и цялата изпитана наслада се пробва да пресъздаде в блога си. Идеята, с която основава When Woman Travels, е да се показа женската позиция и да бъде потребен на дамите при техните пътувания. Защото ние, дамите, сме любопитни и жадни за знание същества, а знанието за света е най-хубавият метод да опознаеш самия себе си.

Коя е Гери Владева тук и в този момент?

Започваме с най-трудния въпрос. Винаги ми е било мъчно да опиша себе си, не за друго, а тъй като май непрестанно се трансформирам.

Но сега съм човек, който се пробва да употребява всички изобретателни сокове, които природата му е дала, и да ги впрегне в нещо потребно. Блогът ми е метод да оказвам помощ и въодушевявам, както и новата линия тениски, които сътворих, чиито дизайн е непосредствено повлиян от пътуванията ми.

Как стана блогър? Да си блогър е предопределение, тъй като би трябвало да си изцяло прям и почтен. Още преди 13 години, по времето, когато живеех в Етиопия, бях почнала да пиша пътеписи. Тогава бяха във формата на дълги писма до другари и родственици, с които ги държах осведомени, по този начин да се каже, с това, което се случваше с мен. Тогава разбрах, по-скоро си спомних, че доста ме бива да пиша. Така най-малко ми споделяха всички. По това време обаче, интернетът в провинциална Етиопия никакъв го нямаше – идваше и си отиваше, когато му скимнеше, и на мен ми беше необходим от време на време през целия ден да изпратя един имейл с няколко прикачени фотоси. Беше кошмарно. Обаче часовете, които запълвах с писане, ме накараха да осъзная, че обичам и даже нуждая се да пиша.

После последваха години, в които се бях свряла в черупката си и желанието за писане ме бе напуснало окончателно, както си мислех тогава. Когато обаче, към този момент в България, през 2013 започнах да пътувам всеки месец  до нова дестинация и ми омръзна (или по-скоро музата ми се изморяваше) да дублирам още веднъж и още веднъж историите си след всяко пътешестване на всеки другар и прочут, взех решение, че е време да видя по какъв начин се „ прави блог ”.

Сега разбирам какъв брой съм била наивна тогава. Да си блогър не е нито поминък, нито метод за правене на пари. То си е предопределение, тъй като би трябвало да си изцяло прям и почтен, а също и справедлив. Ти носиш отговорност за читателите си.

Кой те чете?

Аудиторията ми е 75% от дами, което е обикновено, защото целият блог е основан с концепцията да бъде в помощ на дамите, които пътуват. Има дами на всевъзможни възрасти и от целия свят, само че всички имат едно общо качество – рискован дух, предпочитание за познание, за развиване. С годините се убедих, че дамите са доста по-големи авантюристи от мъжете и постоянно, но постоянно, когато заговоря на една жена за пътешествия, очите й светват! Не знам каква е тази пристрастеност към пътуването, само че 99,9% от дамите се раждат с нея. И аз боготворя това тяхно качество! Обичам си аудиторията, усещам ги като приятелки, и ми се желае всяка една от тях да има опцията да отиде на своето мечтано странствуване.

Кои са блогърите, които следиш?

Ох, извънредно доста са! Има толкоз прелестни блогъри, които пишат за пътешествия. А проследявам и няколко фешън, които са ми огромно ентусиазъм.

В последно време одобрявам доста Силвия от, може би тъй като написа за живота в Норвегия, а тя е една от дестинациите, които ще посетя това лято. От травъл блогърите, обичани са ми съвсем всички австралийски. Допада ми безгрижния им, положителен жанр. А и от техните изявления групирам голяма информация и непресъхващо ентусиазъм за огромен план, който приготвям за бъдещо пътешестване до Австралия. Някои от тях стоят зад блоговете, и.

От стилните блогъри безспорните ми любимци са италианката Киара от и швейцарката Кристина от.

Вярваш ли, че качествените блогове трансформират средата, в която живеем, по някакъв метод?

Абсолютно, само че не безусловно. В последна сметка, всички се учим от най-хубавото, което виждаме. Най-надарените художници, най-добре разказващите писатели и така нататък Добре написаните и с качествено образно наличие блогове са ентусиазъм. Ако следиш един блогър от известно време, рано или късно  започваш да го приемаш като „ цифров другар ”. Започваш да се учиш от него. Да му вярваш. Тук е разликата с мехлем медиите, те нямат лице и по тази причина не може да им се има вяра 100 %. Когато блогър написа публикация, зад всяка написана дума стои неговото име, неговият имидж. Той не може да си разреши да лъже читателите си. Затова считам, че качествените блогове ни карат да се фокусираме върху хубостта и добротата в света. Променят не средата, а нашите усещания към нея. Всички сме пътешественици, по един или различен метод. Има ли специалност странник?

Не, няма. Всички сме пътешественици, по един или различен метод. Някои съумяват да изминат големи дистанции, водейки относително установен живот, само че непрестанно развивайки себе си. Това също е странствуване, единствено че във вътрешността в себе си. И е не по-малко значимо за персоналното благополучие. Други, като мен, просто не могат да стоят на едно място и единствената независимост, която усещат същински, е свободата да тръгнат на път. 

Не ми харесва категоризацията, която в този момент е доста известна, че има „ туристи ” и „ пътешественици ”. И че видиш ли, всеки би трябвало да напусне работа, да стегне куфара и да живее като бродяга, с цел да е благополучен. Това не е за всеки, и няма потребност да е. Пък и, както писах в една моя публикация, никой не може да пътува непрекъснато. Все в миналото ти се постанова да поспреш, дали поради здравословни проблеми, грижа за фамилията или просто тъй като това е метода да запазиш и развиеш прелестната нова обич, пристигнала в живота ти.