Германски топ шпионин за България и тайните служби
Герхард Шиндлер е президент на немското външно разузнаване BND в интервала 2011-2016 година. Навремето той притегли внимание със стъпките, които предприе за отваряне на службата към обществото и медиите, както и с рецензията си против миграционната политика на Ангела Меркел. След като напусна поста си, Шиндлер написа автобиография, само че не получи утвърждение от канцлерството за нейното издание. Александър Андреев беседва с него за България и работата на тайните служби.
Когато чуете " България ", защо се сещате първо?
Герхард Шиндлер: Първо се сещам за прочетеното, обвързвано със следвоенната история. За тогавашните български секрети служби, които се били профилирали в разнообразни специфични видове убийства по предписание на съветския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В този смисъл България, само че в действителност единствено българските секрети служби за мен в някаква степен провокират леко негативни асоциации.
В годините, когато сте отпред на немското външно разузнаване BND, България към този момент членува в НАТО и в Европейски Съюз, така че позитивно сте поддържали професионални контакти със съответните български служби: В кои области, по кои въпроси си сътрудничехте със София?
Герхард Шиндлер: С българските сътрудници (по мои мемоари колежки нямаше, тогава бяха единствено колеги) ние имахме един извънредно добър и другарски контакт, а съдействието с българското разузнаване - това към този момент мога да го кажа намерено - протичаше гладко. Но това бяха други времена, тогава фокусът беше повече в региона на битката против тероризма и по-малко върху класическите военни дейности, върху които се концентрираме в този момент.
Точно в сегашната обстановка България се оказва източен фланг на НАТО. Дали съдействието с българските служби не би трябвало да стане още по-интензивно?
Герхард Шиндлер: Абсолютно сигурен съм, че съдействието с българските служби през днешния ден е доста, доста по-интензивно, в сравнение с по мое време. Просто тъй като общата опасност постанова да си сътрудничим още по-тясно и въз основата на взаимното доверие. Не се колебая, че тъкмо това се случва.
Ако сега бяхте президент на BND, какви сведения за войната бихте очаквали и бихте претендирали от партньорските служби в прилежащите на спора страни, включително и България? Къде бихте сложили акцента?
Герхард Шиндлер: Разбира, на напред във времето е военната обстановка - и в този смисъл издръжливостта на двете воюващи страни. В Украйна сега претърпяваме освен една класическа симетрична война, само че и осведомителна война в непознати до през днешния ден мащаби. На дневен ред излязоха дезинформациите и подправените вести. Води се осведомителна война и в случай че желаеме да имаме вярната картина за протичащото се, в последна сметка всяка информация, в това число и разследващата, е доста значима за изясняване на протичащото се.
Споменахте за съдействието в битката против тероризма. Дори по комунистическо време българските секрети служби са си сътрудничели с Федерална Република Германия. През юни 1978 един член на Фракцията " Червена войска " беше задържан на българското Черноморие. Как е допустимо в изискванията на Студена война западногерманското разузнаване да си сътрудничи с българските комунистически секрети служби?
Герхард Шиндлер: Лично аз не мога да дам оценка за случилото се тогава, тъй като още не съм бил в тази специалност. Но ще Ви кажа нещо, без да издавам особена загадка: тайните служби работят за ползите на своята страна. Тайните служби не познават понятието " другар ", те се интересуват само от ползите. И когато две секрети служби открият общ интерес, тогава те стартират да си сътрудничат, щеш не щеш. Ако погледнете картата на света през днешния ден, позитивно ще се учудите да научите, че такова съдействие практикуват между тях служби от страни, за които надали бихте го позволили. BND да вземем за пример поддържаше работни връзки с над 400 секрети служби по целия свят! Да, през днешния ден съществуват 192 страни, само че службите са над 400, тъй като доста страни имат по няколко. Това демонстрира, че съдействието сред службите е доста необятно и разклонено, тъй като в нашия случай задачата е да се пазят ползите на Германия. И заради това не се задават въпроси като " Дали това е автократичен режим? Дали е диктаторски режим? ", а се гледат ползите на страната и се практикува целево съдействие. Представям си, че тъкмо това се е случило и през 1978 година, когато е бил потърсен контакт и съдействие с България. А и българите сигурно са имали собствен личен, народен интерес да влязат в такова съдействие.
Днес проверяваща активност се прави освен от тайните служби. Екипът на " Белингкат " например се добира до секрети, каквито човек не може да си показа, че са налични за публицисти. Как е допустимо това в днешно време?
Герхард Шиндлер: Възможно е просто тъй като " Белингкат " с съображение и доста добре са развили избрани способи, които тайните служби не биха могли да практикуват. Вземете да вземем за пример свалянето на малайзийския Боинг МН17 над Източна Украйна. " Белингкат " призова хората да изпращат сниманото със смарт телефон, когато то демонстрира съветски военни превози или платформи за преместване на ракети - независимо дали е снимано преднамерено или инцидентно. И когато се съберат стотици такива фотоси и видеа, тогава към този момент е допустимо да се организира детайлирано следствие благодарение на изкуствен интелект и да се стигне до извода: " Аха, ето тук една съветска ракетна платформа, която се движи из страната и чийто маршрут може да бъде проследен. " Тайните служби не могат да създадат такова нещо, те не могат да призоват хората " Пращайте ни фотосите от телефоните си! ". Но " Белингкат " може да го направи - и резултатите са положителни, откриваме го недвусмислено, няма никакви имитации. Със средствата, с които разполага, " Белингкат " умее доста добре да прави точно това. В резюме бих споделил: Всеки употребява своите средства, значимото е най-после да стигнем до констатации, които можем да използваме, с цел да си създадем по-добра обща картина.
