Десет традиции, свързани с Гергьовден
Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници, защото бележи началото на пролетта. Празнуваме го на 6 май, в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската войска. Светецът се уважава както от християни, по този начин и от мюсюлмани. Той въплъщава идеалния войник, настойник на войската.
Според националните поверия и митове е прочут левент, драконоборец и змееборец, който избавя госпожица от ламята от долната земя и точно този облик е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година.
Свети Георги е настойник на овчарите, нивите, стадата и растителността. Хората споделят, че по Гергьовден всяка капка е жълтица и по тази причина дъждът е мечтан. Традициите и обичаите на празника са свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. Почти всяко деяние на този ден има магическа и защитна функционалност.
В ранната заран на Гергьовден, стопанката на къщата става и премита двора. След това закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Най-популярният бит за този ден е печенето на агне, което да събере на трапезата цялата фамилия. Коли се първото, родено през годината мъжко агне. На главата му се поставя венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол за задоволеност и изобилие и да хапне свежа трева - за здраве и младост при хората и изобилна паша при животните. Агнето се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Кръвта на животното се излива в реката, „ да тече берекетът в къщата ". Ако в съда с кръвта от агнето се постави коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни заболявания. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, с цел да са здрави и витални. Костите на жертвата се заравят на място, „ където не стъпва човешки крайник ". Кокалчето от предния десен крайник се пази и служи за лек и срещу уроки.
Рано сутринта, още преди изгрев слънце, дами, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които вършат венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се поставят и върху завивките на децата.
Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има бит рано заран всички да се търкалят по росните ливади. Народните вярвания гласят, че по това време всичко е „ повито с богатства роса ". В нея се къпят и дами, които имат вяра, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго национално поверие събраната и отнесена у дома гергьовденска роса има особена целебна мощ. За да получат излекуване, болните се къпят в „ лява вода " - мястото, на което реките завиват наляво. За да порастват косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредите. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се слага и на вратата на кошарата. Задояването се прави от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, с цел да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
С Гергьовден стартира лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на родственици.
За празника се подготвят и специфични обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана или цветна вода. Докато шупва, тестото се покрива с женска риза - " да се раждат повече женски агънца ". Гергьовските хлябове са огромни, кръгли, украсени от горната страна с тесто. Украсата изобразява овчарска гега, пастир, кошара с овце, кучета.
Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът. На празничната софра, с изключение на печеното агне и хлябовете, се подреждат и други обредни храни - прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, свеж чесън.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, само че не се осолява, с цел да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог. За да е плодородна земята, в нея се заравя първото боядисано алено яйце от миналия Великден.
Играят се хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят ли, няма да им върви през годината. На някои места, момите вадят от бял казан с мълчана вода авансово оставени да нощуват пръстени, гривни или китки и назовават коя мома за кого ще се омъжи. На други, има бит събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на площада с невестинските си премени. Кръстниците или кумовете смъкват ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После ги забраждат с забрадка.
Наред с обичаите за здраве и изобилие, на Гергьовден се правят и обреди за прогонване на злите сили, които могат да лишават плодовитостта и млечността на животните. Правила се и по този начин наречената защитна магия, при която са употребявани растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със мощна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог, с цел да може да бяга злото далеко. Денят след Гергьовден се назовава Вранин и на него не се работи - да не кълват враните зърното и гроздето. През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените облекла.
Според националните поверия и митове е прочут левент, драконоборец и змееборец, който избавя госпожица от ламята от долната земя и точно този облик е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година.
Свети Георги е настойник на овчарите, нивите, стадата и растителността. Хората споделят, че по Гергьовден всяка капка е жълтица и по тази причина дъждът е мечтан. Традициите и обичаите на празника са свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. Почти всяко деяние на този ден има магическа и защитна функционалност.
В ранната заран на Гергьовден, стопанката на къщата става и премита двора. След това закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Най-популярният бит за този ден е печенето на агне, което да събере на трапезата цялата фамилия. Коли се първото, родено през годината мъжко агне. На главата му се поставя венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол за задоволеност и изобилие и да хапне свежа трева - за здраве и младост при хората и изобилна паша при животните. Агнето се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Кръвта на животното се излива в реката, „ да тече берекетът в къщата ". Ако в съда с кръвта от агнето се постави коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни заболявания. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, с цел да са здрави и витални. Костите на жертвата се заравят на място, „ където не стъпва човешки крайник ". Кокалчето от предния десен крайник се пази и служи за лек и срещу уроки.
Рано сутринта, още преди изгрев слънце, дами, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които вършат венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се поставят и върху завивките на децата.
Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има бит рано заран всички да се търкалят по росните ливади. Народните вярвания гласят, че по това време всичко е „ повито с богатства роса ". В нея се къпят и дами, които имат вяра, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго национално поверие събраната и отнесена у дома гергьовденска роса има особена целебна мощ. За да получат излекуване, болните се къпят в „ лява вода " - мястото, на което реките завиват наляво. За да порастват косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредите. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се слага и на вратата на кошарата. Задояването се прави от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, с цел да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
С Гергьовден стартира лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на родственици.
За празника се подготвят и специфични обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана или цветна вода. Докато шупва, тестото се покрива с женска риза - " да се раждат повече женски агънца ". Гергьовските хлябове са огромни, кръгли, украсени от горната страна с тесто. Украсата изобразява овчарска гега, пастир, кошара с овце, кучета.
Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът. На празничната софра, с изключение на печеното агне и хлябовете, се подреждат и други обредни храни - прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, свеж чесън.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, само че не се осолява, с цел да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог. За да е плодородна земята, в нея се заравя първото боядисано алено яйце от миналия Великден.
Играят се хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят ли, няма да им върви през годината. На някои места, момите вадят от бял казан с мълчана вода авансово оставени да нощуват пръстени, гривни или китки и назовават коя мома за кого ще се омъжи. На други, има бит събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на площада с невестинските си премени. Кръстниците или кумовете смъкват ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После ги забраждат с забрадка.
Наред с обичаите за здраве и изобилие, на Гергьовден се правят и обреди за прогонване на злите сили, които могат да лишават плодовитостта и млечността на животните. Правила се и по този начин наречената защитна магия, при която са употребявани растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със мощна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог, с цел да може да бяга злото далеко. Денят след Гергьовден се назовава Вранин и на него не се работи - да не кълват враните зърното и гроздето. През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените облекла.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ