Борисов извади и последния си коз
ГЕРБ и Бойко Борисов изгубиха на 4 април правото да ръководят. Опозицията на техния модел на властване завоюва впечатляваща победа и има 135 от 240 места в Народно събрание: ГЕРБ и Движение за права и свободи – двамата неофициални сътрудници в досегашното ръководство – останаха дружно със 105 депутата. Нещо повече, даже Движение за права и свободи търси способи да се причисли към новото парламентарно болшинство и да изостави досегашните си другари. Изправен пред тази действителност, Борисов реши даже да не влезе в Народното събрание, където би бил в слаба позиция и без сътрудници.
Така наподобяват нещата от математическа позиция. Борисов, обаче, възползвайки се от фрагментираността и разнородността на опозицията против него – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Демократична България и ИСМВ – към този момент извади последния си коз. Това е прозрението, че тези партии не могат да сформират взаимно ръководство. Една такава неспособност би демонстрирала, че без ГЕРБ страната не може да има парламентарно държавно управление и би стигнала до парламентарна рецесия и нови избори. А след новите избори никой все още не е в положение да каже какво тъкмо ще се случи и какво би било разпределението на силите. При всички сюжети, обаче, едни нови избори са втори късмет за Борисов, който той надали си е представял, че ще има.
Новите би трябвало да могат да ръководят
От тази позиция, с цел да бъде възприемано съществено, новото болшинство в Народното събрание би трябвало да показва, че може да ръководи, пък въпреки и за малко - че дружно може да взема решение проблемите пред страната, която се намира в разгара на пандемична рецесия с тежки стопански последствия. В противоположен случай публичното отчаяние от неналичието на ново ръководство ще е огромно. Избирателите са пратили в Народното събрание свои представители, които не просто би трябвало да са повече от тези на Борисов, а да са и негова управническа опция. Ако гласоподавателите изгубят убедеността си, че " опозицията " може да прерасне в " ръководство ", нищо положително не чака " протестните партии " на едни нови избори.
Управлението има, несъмнено, лична страна, която е доста значима: кой с кого ще ръководи, кои ще са лицата на новото държавно управление и така нататък Това е най-видимият аспект на едни договаряния за сформиране на кабинет и той сигурно ще обсеби публичното внимание. Хората биха желали да са сигурни, че в ръководството влизат хора с експертиза, които вдъхват доверие и могат да правят работа. В България такива хора има задоволително и ГЕРБ малко надменно настояват, че имат някакъв монопол върху тях. Нещо повече – всяко едно ново политическо ръководство стъпва върху експертизата на държавната администрация. Ако ГЕРБ в действителност са назначавали и управлявали с качествени държавни чиновници (а освен с " калинки " ), новото държавно управление също би могло да се възползва от тях.
Така наподобяват нещата от математическа позиция. Борисов, обаче, възползвайки се от фрагментираността и разнородността на опозицията против него – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Демократична България и ИСМВ – към този момент извади последния си коз. Това е прозрението, че тези партии не могат да сформират взаимно ръководство. Една такава неспособност би демонстрирала, че без ГЕРБ страната не може да има парламентарно държавно управление и би стигнала до парламентарна рецесия и нови избори. А след новите избори никой все още не е в положение да каже какво тъкмо ще се случи и какво би било разпределението на силите. При всички сюжети, обаче, едни нови избори са втори късмет за Борисов, който той надали си е представял, че ще има.
Новите би трябвало да могат да ръководят
От тази позиция, с цел да бъде възприемано съществено, новото болшинство в Народното събрание би трябвало да показва, че може да ръководи, пък въпреки и за малко - че дружно може да взема решение проблемите пред страната, която се намира в разгара на пандемична рецесия с тежки стопански последствия. В противоположен случай публичното отчаяние от неналичието на ново ръководство ще е огромно. Избирателите са пратили в Народното събрание свои представители, които не просто би трябвало да са повече от тези на Борисов, а да са и негова управническа опция. Ако гласоподавателите изгубят убедеността си, че " опозицията " може да прерасне в " ръководство ", нищо положително не чака " протестните партии " на едни нови избори.
Управлението има, несъмнено, лична страна, която е доста значима: кой с кого ще ръководи, кои ще са лицата на новото държавно управление и така нататък Това е най-видимият аспект на едни договаряния за сформиране на кабинет и той сигурно ще обсеби публичното внимание. Хората биха желали да са сигурни, че в ръководството влизат хора с експертиза, които вдъхват доверие и могат да правят работа. В България такива хора има задоволително и ГЕРБ малко надменно настояват, че имат някакъв монопол върху тях. Нещо повече – всяко едно ново политическо ръководство стъпва върху експертизата на държавната администрация. Ако ГЕРБ в действителност са назначавали и управлявали с качествени държавни чиновници (а освен с " калинки " ), новото държавно управление също би могло да се възползва от тях.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ