Адв. Александър Кашъмов: ГЕРБ изменя ЗДОИ непрозрачно през задната врата
ГЕРБ дава още една опция на институциите, които не желаят да са открити да мачкат жителите. За това сигнализира юрист Александър Кашъмов от ”Програма достъп до информация ”, която от години оказва помощ на публицисти и жители в борбата с институциите за информация. Фрог е една от медиите, които тъкмо по реда на ЗДОИ през годините не един път разкри злоупотреби от страна на администрацията.
Ето анализът и коментарът на адв. Кашъмов, оповестен в персоналния му блог.
На 5 март 2020 година група народни представители отпред с ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова е внесла план за промени и допълнения в Закона за акцизите и данъчните хранилища. На пръв взор законопроектът се отнася единствено до промени в преходните и заключителни разпореждания на този закон. С § 5 от него обаче се трансформират две разпореждания в Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Водеща и единствена парламентарна комисия по разглеждането на плана е Комисията по бюджет и финанси.
Предложението е да отпадне пълномощието на министъра на финансите по чл.20, ал.2 от ЗДОИ да дефинира нормативите – оптималната граница на средствата, които заявителите следва да заплащат и които не могат да надвишават материалните разноски по даването. Предложението за нов текст на тази наредба е:
„ Заявителите заплащат материалните разноски по даването на публичната информация. “
Според вносителите, по този начин заявителите щели да бъдат облекчени финансово, а съществуването на заповед на министъра на финансите, определяща нормативи за възнаграждение при достъпа, „ крие справедлив риск за прецизното съблюдаване на посоченото законово условие “.
Каквото и да значи това разсъждение на депутатите, поради обстоятелството, че за две десетилетия използване на закона подобен проблем не е бил установен, дано да кажем какви опасности крие тази смяна съгласно нас:
1. Най-вероятно действителният резултат от нея ще бъде, че всеки длъжен по ЗДОИ индивид ще си дефинира субективно каквито суми си реши, че подхождат на „ материалните разноски по даването на социална информация “ и ще натоварят заявителите да ги заплащат. И до момента доста институции да вземем за пример не са наясно, че заповедта на МФ не калкулира възнаграждението на служителя, работещ по копирането.
2. Ще се получи разнобой в практиките на стотиците институции в системата на изпълнителната власт и локалното самоуправление, да не приказваме за другите категории държавни институции, в това число органите на правосъдната власт, публичноправни организации и други, без да съществува никакъв механизъм за уеднаквяването им.
3. На тези институции, които не желаят да са открити и транспарантни и да дават информация, ще се даде още едно оръжие да мачкат жителите по свое убеждение.
4. Заявителите, които не махнат с ръка и не се откажат от достъпа до социална информация, ще би трябвало да заведат каузи в административните съдилища, където с изключение на нормалните разходи ще би трябвало да платят и хонорари за движимости лица по експертизи по отношение на това, кои са „ материалните разноски по даването “.
5. Административните съдилища ще получат в допълнение натоварване с сходни каузи, което ще утежни и тяхната работа.
Тоест, поражда естественият въпрос, кого в действителност употребява сходно развързване на ръцете на всяка институция да си взема решение по какъв начин ще ползва закона. Освен в случай че вносителите не са извънредно наивни, стои въпросът дали в реалност не са чак такива огромни другари на прозрачността, за каквито се показват.
Още повече, че смятахме, че през 2020 година към този момент народните представители са научили, че положителният и първокласен законодателен развой допуска авансово разискване на плана за изменение в закона, според експлицитното обвързване в Закона за нормативните актове. Впрочем неотдавна в мнението на арбитър Красимир Влахов към Решение на Конституционния съд № 1 от 4 февруари 2020 по к.д. № 17/2018 във връзка приемането на закони „ на мрачно “ бе ясно декларирано: „ В резюме: закон, който е признат при неуважение на откритата от самия законодател процедура, обезпечаваща качеството и прозрачността на законодателния развой, е несъобразен на концепцията за страна, ръководена точно от закона, заради което подобен акт е несъответстващ с Конституцията на Република България “.
Ако бяха провели такова авансово публично разискване, народните представители щяха да узнаят, че по предписание достъпът до социална информация е безвъзмезден, че когато се дава по електронен път не се заплащат никакви материални разноски, че в ден сегашен заповедта на министъра на финансите от 2011 година ( Заповед ЗМФ № 1472 от 29 ноември 2011 година ) се ползва на практика без проблеми.
Остава да се запитаме, дали е инцидентно, че:
1/ изменението се внася през напълно различен закон, с цел да не се види какво се внася,
2/ не се планува да премине през правна комисия текст, който се отнася до обезпечено с Конституцията главно право,
3/ не е авансово оповестен и разискван със заинтригуваните страни предлаганият текст,
4/ не се основава на установени в практиката проблеми, нито на информация от годишните отчети на Министерския съвет по използването на ЗДОИ или други отчети, като тези на Програма Достъп до информация,
5/ би препятствало търсенето на социална информация от публицисти, жители, бизнес и неправителствени организации.
Обобщено, въпросът е: в изгода или във щета на жителите и прозрачността на институциите е предлаганата смяна?
Ето анализът и коментарът на адв. Кашъмов, оповестен в персоналния му блог.
На 5 март 2020 година група народни представители отпред с ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова е внесла план за промени и допълнения в Закона за акцизите и данъчните хранилища. На пръв взор законопроектът се отнася единствено до промени в преходните и заключителни разпореждания на този закон. С § 5 от него обаче се трансформират две разпореждания в Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Водеща и единствена парламентарна комисия по разглеждането на плана е Комисията по бюджет и финанси.
Предложението е да отпадне пълномощието на министъра на финансите по чл.20, ал.2 от ЗДОИ да дефинира нормативите – оптималната граница на средствата, които заявителите следва да заплащат и които не могат да надвишават материалните разноски по даването. Предложението за нов текст на тази наредба е:
„ Заявителите заплащат материалните разноски по даването на публичната информация. “
Според вносителите, по този начин заявителите щели да бъдат облекчени финансово, а съществуването на заповед на министъра на финансите, определяща нормативи за възнаграждение при достъпа, „ крие справедлив риск за прецизното съблюдаване на посоченото законово условие “.
Каквото и да значи това разсъждение на депутатите, поради обстоятелството, че за две десетилетия използване на закона подобен проблем не е бил установен, дано да кажем какви опасности крие тази смяна съгласно нас:
1. Най-вероятно действителният резултат от нея ще бъде, че всеки длъжен по ЗДОИ индивид ще си дефинира субективно каквито суми си реши, че подхождат на „ материалните разноски по даването на социална информация “ и ще натоварят заявителите да ги заплащат. И до момента доста институции да вземем за пример не са наясно, че заповедта на МФ не калкулира възнаграждението на служителя, работещ по копирането.
2. Ще се получи разнобой в практиките на стотиците институции в системата на изпълнителната власт и локалното самоуправление, да не приказваме за другите категории държавни институции, в това число органите на правосъдната власт, публичноправни организации и други, без да съществува никакъв механизъм за уеднаквяването им.
3. На тези институции, които не желаят да са открити и транспарантни и да дават информация, ще се даде още едно оръжие да мачкат жителите по свое убеждение.
4. Заявителите, които не махнат с ръка и не се откажат от достъпа до социална информация, ще би трябвало да заведат каузи в административните съдилища, където с изключение на нормалните разходи ще би трябвало да платят и хонорари за движимости лица по експертизи по отношение на това, кои са „ материалните разноски по даването “.
5. Административните съдилища ще получат в допълнение натоварване с сходни каузи, което ще утежни и тяхната работа.
Тоест, поражда естественият въпрос, кого в действителност употребява сходно развързване на ръцете на всяка институция да си взема решение по какъв начин ще ползва закона. Освен в случай че вносителите не са извънредно наивни, стои въпросът дали в реалност не са чак такива огромни другари на прозрачността, за каквито се показват.
Още повече, че смятахме, че през 2020 година към този момент народните представители са научили, че положителният и първокласен законодателен развой допуска авансово разискване на плана за изменение в закона, според експлицитното обвързване в Закона за нормативните актове. Впрочем неотдавна в мнението на арбитър Красимир Влахов към Решение на Конституционния съд № 1 от 4 февруари 2020 по к.д. № 17/2018 във връзка приемането на закони „ на мрачно “ бе ясно декларирано: „ В резюме: закон, който е признат при неуважение на откритата от самия законодател процедура, обезпечаваща качеството и прозрачността на законодателния развой, е несъобразен на концепцията за страна, ръководена точно от закона, заради което подобен акт е несъответстващ с Конституцията на Република България “.
Ако бяха провели такова авансово публично разискване, народните представители щяха да узнаят, че по предписание достъпът до социална информация е безвъзмезден, че когато се дава по електронен път не се заплащат никакви материални разноски, че в ден сегашен заповедта на министъра на финансите от 2011 година ( Заповед ЗМФ № 1472 от 29 ноември 2011 година ) се ползва на практика без проблеми.
Остава да се запитаме, дали е инцидентно, че:
1/ изменението се внася през напълно различен закон, с цел да не се види какво се внася,
2/ не се планува да премине през правна комисия текст, който се отнася до обезпечено с Конституцията главно право,
3/ не е авансово оповестен и разискван със заинтригуваните страни предлаганият текст,
4/ не се основава на установени в практиката проблеми, нито на информация от годишните отчети на Министерския съвет по използването на ЗДОИ или други отчети, като тези на Програма Достъп до информация,
5/ би препятствало търсенето на социална информация от публицисти, жители, бизнес и неправителствени организации.
Обобщено, въпросът е: в изгода или във щета на жителите и прозрачността на институциите е предлаганата смяна?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ