Следвам неотклонно творческия си път
Георги Н. Николов
Неотдавна издателство " Захарий Стоянов " пусна от щемпел литературна анкета на Тодор Коруев с известния стихотворец, журналист и есеист Петър Андасаров. Тя е озаглавена " Защото съм подобен ". Наистина, какъв си ти, Петре, приятелю?
Чистосърдечно ще призная, че от дълго време не бе ми попадало подобен вид произведение: съградено с доста опитност и по едно и също време - наситено с искрящо поетично многоцветие. Прилично на ярка дъга след пролетна буря или на нощен звездопад през юли. Факт е, че жанрът " литературна анкета " има своите съответни условия. Сред тях е биографичното познаване на събеседника, прецизираните въпроси с ясна цел за какво се задават, хронологията на животописа, водещ към обобщаване на казаното с вплетени в него послания към читателите. А още: последователното откриване на креативната лаборатория на дадения създател като сцена, върху която изгряват неговите книги, адресирани до съвременността и до бъдещото време. Всички тези условия Тодор Коруев е извършил ослепително, с цел да добие изданието сплотеност, четивност и дълбочина. " Технологията на моите изявленията с писателите е елементарна - отбелязва той в " Книжовното семейство на " литературните анкети ". - Попрочитам нещо от някого и прочетеното, в случай че ми е забавно, пробужда любознание. То пък ражда питания и с тях бомбардирам създателя, с цел да влезна в неговата втора кожа, тоест светая светих... Така пристрастен в тази игра издадох две книги с изявленията с писатели, думите нарекох " горещи ". Ала изявлението се оказа тясно за моята душа и без да го изоставям изцяло (част от занаята е!), прекосих в горния, по-висш, а може би финален етап на изявлението. А това е анкетата, литературната, тъй като има и други, чието значение е следствие, изследване на публичното мнение и прочие Още първоначално проумях, че няма различен род, в който анкетьорът по този начин цялостно и изцяло да се потопява в креативния свят на " своя създател ", както в литературната анкета. " А в " Моите наложителни думи " Петър Андасаров споделя: " И аз не усетих, залутан в грижи и заслепен от наслади, по кое време слънцето по този начин огря дървото на живота ми, че то хвърли сянка върху младостта ми. После прежуряше над същия този мой живот по време на жътви и вършитби, изпроводи ме по пътя на хляба ми към воденици, нощви и пещи, с цел да осъмна в един момент на прага на есента. Оказах се в преддверието на старостта, казано с други думи. Не, не че се уплаших, не ме е боязън и в този момент от нея... А истината си е истина - животът на всеки от нас се мери с години, с датите и дните... И един ден и аз си рекох - я да пребродя полека-лека през миналото, че да взема да го опиша, па да остане живо въпреки в памет за тия след мене ". Идея, която в тази анкета е осъществена по безподобен метод и която може да служи за пример на всички, пробващи перото си в този нелек, но плодороден живописен купел в името на избран създател, само че безспорно във времето и на ползу роду...
Къде се развива действието в сборника, в случай че мога по този начин да се изразя за увлекателно редуващите се въпроси и отговори? На доста места в нашата татковина: в Разлог, Станке Димитров, Момчилград, Кюстендил, София. И, несъмнено - в родната Елешница, скътано в диплите на Родопите селце, а родопчанин е и Тодор Коруев. Елешница, това е най-светлият, най-милият храм на Земята, чийто олтар пази детството на Петър Андасаров. Неговите фантазии и копнежи и пътищата, прокарвани въображаемо от него за бъдещите му, към този момент зрели години. Както и спомените, без които не може да съществува нито едно мислещо създание. Тук поетът ще се връща постоянно. За да се види с хората, само че и да напише идната си творба. Тук е изповедното начало на един живот върху планинската земя, от която Андасаров, като митичния Антей, ще черпи сили за идващите си стъпки в забързания делник на обществото. Не мога да не загатна въвеждащите фрагменти в анкетата: " Баща ми в мен ", " Мама детството ми кърпи ", " Елешница - завардено овче стадо ", " Мед ми капе на душата, по кое време чувам елешнишки песни ", " Време с усет на детство ". А то е от оскъдно по-бедно и на актуалните генерации вероятно ще се стори невероятно и нереално. Но е съществувало: на равнищата - по оране и копане, по сеитби и жътви и с животните на паша. Ала има и друга страна: в спомените за страшното време на жандармерийски засади и подпалени яташки къщи, на убити партизани. И на връстници на дребния тогава Петър, затрити от униформени индивиди с безчовечен лица, тъй като са носили самун на " шумкарите ". След време те ще бъдат възродени в лирика, в сборника " Безсмъртничета ", а към този момент усещанията единствено се натрупат. После ще пристигна ученичеството с първите си писмовни опити, създаващи здрава основа за бъдещата поетична зряла възраст. Със студентството в Станке Димитров и София, професионалния път през радиоцентъра към кореспондентската активност и литературния Кюстендил с прогонването на ръководителя Петър Андасаров. Но го чака столицата, вестник " Кооперативно село " и издателствата " Партиздат " и " Народна юноша ". Контактите с Георги Джагаров и докосването до висшата тогава власт в България. Двойното посещение в раздорен Афганистан, книгите, премиите, срещите с положителни другари и недотам правилни, инцидентни житейски спътници. Не по-малко значими са книгите, наброяващи повече от 30 - стихове, есеистика, журналистика, художествена документалистика, творби за деца. Всички те - задълбочени по план и умно осъществени под перото на Петър Андасаров. Що се отнася до заглавията от лириката, те илюстрират едно могъщо поетично дарование, украсено със популярната Андасарова метафора. Вплетено в изразителен венец от обич към природата и хората, от блян към естетика сред людете и отричане на мимолетните, дребни човешки щения в името на самоусъвършенстването пред пробуждащото се на следващия ден. Творецът е изчерпателен народопсихолог и скулптор на личността във филигранни стихове. Показващи освен каква е тя в дебрите на забързания, залутан и запъхтян делник, а каква би трябвало да бъде. И подсказва, че същинското изкуство се ражда посредством страданието от хаоса на времето. От лутането на мислещите твари, устремени най-много към парчето самун, увълчените връзки, отчуждението, студенината. Толкова по-голяма, впрочем, е цената на откровеното другарство, на другарски подадената ръка, а най-много: на непреходното значение на публичните хрумвания, които изповядваш по етажите на гражданската пирамида. За всичко това, несъмнено, е потребно ентусиазъм и на въпроса на Тодор Коруев по кое време го навестява то, поетът дава отговор: " Когато затрепка нещо в мен, в очите или в лявата ми гръд, срещне ли се погледът ми с погледите на небе и връх, на жена и нацъфтяло дърво; когато падащият есенен лист стопира в душата ми, когато дума стане ключ за вратата към любов и екстаз, когато... Когато ме спохождат усеща и мисли, които други отминават, а и бързо не помнят. Тогава се реализират осмислени и осъществени стихове ".
Още доста и все по този начин значими са тематиките, вплетени в тази литературна анкета съкровищница: за нощните безсъници над белия лист, за фамилията и децата, за езика и културата, за потребността самичък да извоюваш духовната си независимост и прочие Всички те - обособени в обособени глави на анкетата. Прилични на мраморни парчета, от които Тодор Коруев и Петър Андасаров в разговор издигат палата на креативното ентусиазъм, заразяващо близките с дълбочината на прозренията и смисъла на дефинираните послания. Релефно са откроени твърдостта и постоянството, с което надарената персона търси най-вярното си място в отредения й свят и откъслек от време. Защото все в миналото, по силата на биологичните закони, тленното напуща действителните измерения на живота. Остава писаното слово за дни, години, имена и каузи. Книгата " Защото съм подобен " безспорно е наказана на дълговечност с професионално заложената анкета от смислени, задълбочени въпроси. И от изповедни отговори, разкриващи есенцията на литературното, на поетичното творчество в канавата на една комплицирана, многопосочна битност. На ореола, който носи, и на обичта, с която ни подарява. А това е същинска милувка за всеки четец, нали?..
Неотдавна издателство " Захарий Стоянов " пусна от щемпел литературна анкета на Тодор Коруев с известния стихотворец, журналист и есеист Петър Андасаров. Тя е озаглавена " Защото съм подобен ". Наистина, какъв си ти, Петре, приятелю?
Чистосърдечно ще призная, че от дълго време не бе ми попадало подобен вид произведение: съградено с доста опитност и по едно и също време - наситено с искрящо поетично многоцветие. Прилично на ярка дъга след пролетна буря или на нощен звездопад през юли. Факт е, че жанрът " литературна анкета " има своите съответни условия. Сред тях е биографичното познаване на събеседника, прецизираните въпроси с ясна цел за какво се задават, хронологията на животописа, водещ към обобщаване на казаното с вплетени в него послания към читателите. А още: последователното откриване на креативната лаборатория на дадения създател като сцена, върху която изгряват неговите книги, адресирани до съвременността и до бъдещото време. Всички тези условия Тодор Коруев е извършил ослепително, с цел да добие изданието сплотеност, четивност и дълбочина. " Технологията на моите изявленията с писателите е елементарна - отбелязва той в " Книжовното семейство на " литературните анкети ". - Попрочитам нещо от някого и прочетеното, в случай че ми е забавно, пробужда любознание. То пък ражда питания и с тях бомбардирам създателя, с цел да влезна в неговата втора кожа, тоест светая светих... Така пристрастен в тази игра издадох две книги с изявленията с писатели, думите нарекох " горещи ". Ала изявлението се оказа тясно за моята душа и без да го изоставям изцяло (част от занаята е!), прекосих в горния, по-висш, а може би финален етап на изявлението. А това е анкетата, литературната, тъй като има и други, чието значение е следствие, изследване на публичното мнение и прочие Още първоначално проумях, че няма различен род, в който анкетьорът по този начин цялостно и изцяло да се потопява в креативния свят на " своя създател ", както в литературната анкета. " А в " Моите наложителни думи " Петър Андасаров споделя: " И аз не усетих, залутан в грижи и заслепен от наслади, по кое време слънцето по този начин огря дървото на живота ми, че то хвърли сянка върху младостта ми. После прежуряше над същия този мой живот по време на жътви и вършитби, изпроводи ме по пътя на хляба ми към воденици, нощви и пещи, с цел да осъмна в един момент на прага на есента. Оказах се в преддверието на старостта, казано с други думи. Не, не че се уплаших, не ме е боязън и в този момент от нея... А истината си е истина - животът на всеки от нас се мери с години, с датите и дните... И един ден и аз си рекох - я да пребродя полека-лека през миналото, че да взема да го опиша, па да остане живо въпреки в памет за тия след мене ". Идея, която в тази анкета е осъществена по безподобен метод и която може да служи за пример на всички, пробващи перото си в този нелек, но плодороден живописен купел в името на избран създател, само че безспорно във времето и на ползу роду...
Къде се развива действието в сборника, в случай че мога по този начин да се изразя за увлекателно редуващите се въпроси и отговори? На доста места в нашата татковина: в Разлог, Станке Димитров, Момчилград, Кюстендил, София. И, несъмнено - в родната Елешница, скътано в диплите на Родопите селце, а родопчанин е и Тодор Коруев. Елешница, това е най-светлият, най-милият храм на Земята, чийто олтар пази детството на Петър Андасаров. Неговите фантазии и копнежи и пътищата, прокарвани въображаемо от него за бъдещите му, към този момент зрели години. Както и спомените, без които не може да съществува нито едно мислещо създание. Тук поетът ще се връща постоянно. За да се види с хората, само че и да напише идната си творба. Тук е изповедното начало на един живот върху планинската земя, от която Андасаров, като митичния Антей, ще черпи сили за идващите си стъпки в забързания делник на обществото. Не мога да не загатна въвеждащите фрагменти в анкетата: " Баща ми в мен ", " Мама детството ми кърпи ", " Елешница - завардено овче стадо ", " Мед ми капе на душата, по кое време чувам елешнишки песни ", " Време с усет на детство ". А то е от оскъдно по-бедно и на актуалните генерации вероятно ще се стори невероятно и нереално. Но е съществувало: на равнищата - по оране и копане, по сеитби и жътви и с животните на паша. Ала има и друга страна: в спомените за страшното време на жандармерийски засади и подпалени яташки къщи, на убити партизани. И на връстници на дребния тогава Петър, затрити от униформени индивиди с безчовечен лица, тъй като са носили самун на " шумкарите ". След време те ще бъдат възродени в лирика, в сборника " Безсмъртничета ", а към този момент усещанията единствено се натрупат. После ще пристигна ученичеството с първите си писмовни опити, създаващи здрава основа за бъдещата поетична зряла възраст. Със студентството в Станке Димитров и София, професионалния път през радиоцентъра към кореспондентската активност и литературния Кюстендил с прогонването на ръководителя Петър Андасаров. Но го чака столицата, вестник " Кооперативно село " и издателствата " Партиздат " и " Народна юноша ". Контактите с Георги Джагаров и докосването до висшата тогава власт в България. Двойното посещение в раздорен Афганистан, книгите, премиите, срещите с положителни другари и недотам правилни, инцидентни житейски спътници. Не по-малко значими са книгите, наброяващи повече от 30 - стихове, есеистика, журналистика, художествена документалистика, творби за деца. Всички те - задълбочени по план и умно осъществени под перото на Петър Андасаров. Що се отнася до заглавията от лириката, те илюстрират едно могъщо поетично дарование, украсено със популярната Андасарова метафора. Вплетено в изразителен венец от обич към природата и хората, от блян към естетика сред людете и отричане на мимолетните, дребни човешки щения в името на самоусъвършенстването пред пробуждащото се на следващия ден. Творецът е изчерпателен народопсихолог и скулптор на личността във филигранни стихове. Показващи освен каква е тя в дебрите на забързания, залутан и запъхтян делник, а каква би трябвало да бъде. И подсказва, че същинското изкуство се ражда посредством страданието от хаоса на времето. От лутането на мислещите твари, устремени най-много към парчето самун, увълчените връзки, отчуждението, студенината. Толкова по-голяма, впрочем, е цената на откровеното другарство, на другарски подадената ръка, а най-много: на непреходното значение на публичните хрумвания, които изповядваш по етажите на гражданската пирамида. За всичко това, несъмнено, е потребно ентусиазъм и на въпроса на Тодор Коруев по кое време го навестява то, поетът дава отговор: " Когато затрепка нещо в мен, в очите или в лявата ми гръд, срещне ли се погледът ми с погледите на небе и връх, на жена и нацъфтяло дърво; когато падащият есенен лист стопира в душата ми, когато дума стане ключ за вратата към любов и екстаз, когато... Когато ме спохождат усеща и мисли, които други отминават, а и бързо не помнят. Тогава се реализират осмислени и осъществени стихове ".
Още доста и все по този начин значими са тематиките, вплетени в тази литературна анкета съкровищница: за нощните безсъници над белия лист, за фамилията и децата, за езика и културата, за потребността самичък да извоюваш духовната си независимост и прочие Всички те - обособени в обособени глави на анкетата. Прилични на мраморни парчета, от които Тодор Коруев и Петър Андасаров в разговор издигат палата на креативното ентусиазъм, заразяващо близките с дълбочината на прозренията и смисъла на дефинираните послания. Релефно са откроени твърдостта и постоянството, с което надарената персона търси най-вярното си място в отредения й свят и откъслек от време. Защото все в миналото, по силата на биологичните закони, тленното напуща действителните измерения на живота. Остава писаното слово за дни, години, имена и каузи. Книгата " Защото съм подобен " безспорно е наказана на дълговечност с професионално заложената анкета от смислени, задълбочени въпроси. И от изповедни отговори, разкриващи есенцията на литературното, на поетичното творчество в канавата на една комплицирана, многопосочна битност. На ореола, който носи, и на обичта, с която ни подарява. А това е същинска милувка за всеки четец, нали?..
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ