Плюсовете от въвеждането на еврото - повече от минусите
Георги Ганев е икономист и програмен шеф по стопански въпроси в Център за демократични тактики. От 2003 година той е помощник в Стопански факултет на Софийския университет. Там води курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална стопанска система. От 2003 година е член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в интервала 2005 до 2009 година е и негов ръководител. Интересите му са в региона на макроикономиката и паричната доктрина и политика, политическа спестовност, стопанска система на прехода, стопанска система на растежа и развиването, нова институционална стопанска система.
- Г-н Ганев, по какъв начин ще се отрази на елементарния жител и на бизнеса въвеждането на еврото в България?
- На елементарните жители приемането на еврото ще се отрази най-много във връзка с дълготрайните заеми, които теглят, а те са най-често жилищни. Малко по-ниски ще бъдат лихвите спрямо това, което биха били, в случай че България е отвън еврозоната. Това не значи, че лихвите ще паднат. Могат и да се повишават, в случай че влезем във ваза на икономическия цикъл на покачващи се лихви. Освен това обаче ще спести и неудобството за обмяна на валута, тъй като българите пътуват доста в Европа. За бизнеса важи същото предписание за лихвите. Намалява и валутният риск за българската стопанска система, т.е. бизнесът ще може да се финансира по-евтино и по-евтино да прави разплащания в страната и отвън нея, а в този момент
на година таксите за разплащания гонят милиард.
Така бизнесът ще може да употребява по-лесно всички системи за вътрешни разплащания, което ще разреши по-убедителна интеграция в огромните и комплицирани вериги на добавена стойност в границите на стопанската система на еврозоната.
- Съществуват опасения за финансови спекулации и скок на цените на всички артикули и услуги след въвеждане на еврото. Доколко основателни са тези опасения?
- Винаги има такива опасения и те се базират на обстоятелства към смяната при превалутирането.
Тогава има търговци, които се пробват да ловят риба в мътни води и да закръглят нагоре новите цени. Този резултат съществува и се забелязваше съвсем на всички места, където еврото стъпваше като се изключи Естония. Но този отрицателен резултат се изчерпва в границите на няколко месеца.
-Маркирайте плюсовете и минусите за България от еврото.
- Плюсовете могат да се разделят на микро и макро.
Както споделих, ще има по-евтин достъп до финансиране и опция за интеграция в паневропейски икономически процеси. А от позиция на макрото България ще влезе в сърцевината на Европа и ще бъде в този клуб, в който членуват най-интегрираните страни. От позиция на разноските - належащо е да се изтеглят старите банкноти и монети и да влязат в обращение нови, всичко да се превалутира от лв. в евро - това е софтуерно логистичен проблем, който не е заплашителен, само че коства пари. Това е същата интервенция, когато през 1999 година България отстрани трите нули и не струваше доста -около 0,1% от брутния вътрешен артикул. Отделно България би трябвало да направи вноски в съответните фондове и за преструктуриране за разрешаване на проблематични проблеми. Най-големият минус, който важи с изключение на за страните, въвели еврото, е
загуба на така наречен независима парична политика на съответната национална банка.
В България въпросът не стои по този начин, тъй като ние сме се отказали от тази политика към този момент 22 години и по тази линия няма какво да губим. Докато за страни като Полша, Унгария и Чехия това е загуба. Особено и за по-големи и едри стопански системи, които имат известна автономия като икономическо тегло, т.е. техният бизнес цикъл да не е синхронизиран с европейския, а нашият е синхронизиран. С разлика от няколко месеца всичко, което се случва в Европа, идва и при нас. Докато Полша има независима динамичност и за нея е по-важно да има независима парична политика, при нас не е по този начин. Затова
отговорът " да " или " не " за еврото за разнообразни страни в Източна Европа може да се окаже друг.
- Управителят на Българска народна банка Димитър Радев разяснява, че от действителната конвергенция на българската стопанска система най-силно ще зависи и точният миг на приемане на еврото у нас. Кога можем да приравним стопанската система си към междинните европейски равнища?
- Зависи коя конвергенция е имал поради господин Радев, тъй като има два типа конвергенция - така наречен номинална, по чисто номинални индикатори, които са всички числови критерии, с които в България сме добре осведомени -
3% недостиг, 60% дълг, инфлация, която не е повече от 1,5%
над най-ниските инфлации в Европа, дълготрайни лихвени проценти и така нататък Всичко това се назовава номинална конвергенция, до момента в който една друга конвергенция, която не съществува като аршин и юридически не е обвързваща, само че се счита, че неофициално държи доста мощно място, е така наречен действителна конвергенция. Тя е по покупателна дарба и действителен приход на човек по отношение на междинното в Европейския съюз. Смята се, че сега сме толкоз надолу, че приемането на една доста по-бедна страна в този клуб ще сътвори най-много проблеми при провеждането на общата парична политика. Когато Литва, Латвия и Естония влизаха в обменно-курсовия механизъм ERM II, те като приблизително равнище на приходи бяха съвсем толкоз, колкото е България сега - с към 50% по-ниски приходи. Така че това не трябва да е мотив, че имаме проблеми и с присъединението си бихме предизвикали проблеми на другите страни при общото водене на парична политика.
- А какво ще се случи с Българска народна банка при въвеждане на еврото в България?
- В момента се усеща
неубеденост на страна на управлението на Българска народна банка по отношение на изгодите за България от влизане в еврозоната.
Колкото и да е необикновено обаче, въведем ли еврото, Българска народна банка ще има по-голяма опция да влияе върху българската стопанска система. Защото режимът на валутен ръб, в който страната ни само е останала, е подобен, че Българска народна банка ужасно е лимитирана за осъществяване на парична политика. Като станем членове на еврозоната, Българска народна банка ще стои към масата, на която се вземат решения за парична политика, които засягат и България - нещо, което сега не може да прави.
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Акцент отговорът " да " или " не " за еврото за разнообразни страни в Източна Европа може да се окаже друг.
- Г-н Ганев, по какъв начин ще се отрази на елементарния жител и на бизнеса въвеждането на еврото в България?
- На елементарните жители приемането на еврото ще се отрази най-много във връзка с дълготрайните заеми, които теглят, а те са най-често жилищни. Малко по-ниски ще бъдат лихвите спрямо това, което биха били, в случай че България е отвън еврозоната. Това не значи, че лихвите ще паднат. Могат и да се повишават, в случай че влезем във ваза на икономическия цикъл на покачващи се лихви. Освен това обаче ще спести и неудобството за обмяна на валута, тъй като българите пътуват доста в Европа. За бизнеса важи същото предписание за лихвите. Намалява и валутният риск за българската стопанска система, т.е. бизнесът ще може да се финансира по-евтино и по-евтино да прави разплащания в страната и отвън нея, а в този момент
на година таксите за разплащания гонят милиард.
Така бизнесът ще може да употребява по-лесно всички системи за вътрешни разплащания, което ще разреши по-убедителна интеграция в огромните и комплицирани вериги на добавена стойност в границите на стопанската система на еврозоната.
- Съществуват опасения за финансови спекулации и скок на цените на всички артикули и услуги след въвеждане на еврото. Доколко основателни са тези опасения?
- Винаги има такива опасения и те се базират на обстоятелства към смяната при превалутирането.
Тогава има търговци, които се пробват да ловят риба в мътни води и да закръглят нагоре новите цени. Този резултат съществува и се забелязваше съвсем на всички места, където еврото стъпваше като се изключи Естония. Но този отрицателен резултат се изчерпва в границите на няколко месеца.
-Маркирайте плюсовете и минусите за България от еврото.
- Плюсовете могат да се разделят на микро и макро.
Както споделих, ще има по-евтин достъп до финансиране и опция за интеграция в паневропейски икономически процеси. А от позиция на макрото България ще влезе в сърцевината на Европа и ще бъде в този клуб, в който членуват най-интегрираните страни. От позиция на разноските - належащо е да се изтеглят старите банкноти и монети и да влязат в обращение нови, всичко да се превалутира от лв. в евро - това е софтуерно логистичен проблем, който не е заплашителен, само че коства пари. Това е същата интервенция, когато през 1999 година България отстрани трите нули и не струваше доста -около 0,1% от брутния вътрешен артикул. Отделно България би трябвало да направи вноски в съответните фондове и за преструктуриране за разрешаване на проблематични проблеми. Най-големият минус, който важи с изключение на за страните, въвели еврото, е
загуба на така наречен независима парична политика на съответната национална банка.
В България въпросът не стои по този начин, тъй като ние сме се отказали от тази политика към този момент 22 години и по тази линия няма какво да губим. Докато за страни като Полша, Унгария и Чехия това е загуба. Особено и за по-големи и едри стопански системи, които имат известна автономия като икономическо тегло, т.е. техният бизнес цикъл да не е синхронизиран с европейския, а нашият е синхронизиран. С разлика от няколко месеца всичко, което се случва в Европа, идва и при нас. Докато Полша има независима динамичност и за нея е по-важно да има независима парична политика, при нас не е по този начин. Затова
отговорът " да " или " не " за еврото за разнообразни страни в Източна Европа може да се окаже друг.
- Управителят на Българска народна банка Димитър Радев разяснява, че от действителната конвергенция на българската стопанска система най-силно ще зависи и точният миг на приемане на еврото у нас. Кога можем да приравним стопанската система си към междинните европейски равнища?
- Зависи коя конвергенция е имал поради господин Радев, тъй като има два типа конвергенция - така наречен номинална, по чисто номинални индикатори, които са всички числови критерии, с които в България сме добре осведомени -
3% недостиг, 60% дълг, инфлация, която не е повече от 1,5%
над най-ниските инфлации в Европа, дълготрайни лихвени проценти и така нататък Всичко това се назовава номинална конвергенция, до момента в който една друга конвергенция, която не съществува като аршин и юридически не е обвързваща, само че се счита, че неофициално държи доста мощно място, е така наречен действителна конвергенция. Тя е по покупателна дарба и действителен приход на човек по отношение на междинното в Европейския съюз. Смята се, че сега сме толкоз надолу, че приемането на една доста по-бедна страна в този клуб ще сътвори най-много проблеми при провеждането на общата парична политика. Когато Литва, Латвия и Естония влизаха в обменно-курсовия механизъм ERM II, те като приблизително равнище на приходи бяха съвсем толкоз, колкото е България сега - с към 50% по-ниски приходи. Така че това не трябва да е мотив, че имаме проблеми и с присъединението си бихме предизвикали проблеми на другите страни при общото водене на парична политика.
- А какво ще се случи с Българска народна банка при въвеждане на еврото в България?
- В момента се усеща
неубеденост на страна на управлението на Българска народна банка по отношение на изгодите за България от влизане в еврозоната.
Колкото и да е необикновено обаче, въведем ли еврото, Българска народна банка ще има по-голяма опция да влияе върху българската стопанска система. Защото режимът на валутен ръб, в който страната ни само е останала, е подобен, че Българска народна банка ужасно е лимитирана за осъществяване на парична политика. Като станем членове на еврозоната, Българска народна банка ще стои към масата, на която се вземат решения за парична политика, които засягат и България - нещо, което сега не може да прави.
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Акцент отговорът " да " или " не " за еврото за разнообразни страни в Източна Европа може да се окаже друг.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ