Майстори на гайдата ще се надсвирват два дни в Гела
Гайдарското надсвирване и Илинденския събор ще бъдат открити в село Гела на 3 август.
Обикновено стотици фенове на българския фолклор се стичат за събора в родопското село Гела, с цел да се насладят на магическия тон на гайдата измежду прелестната природа. На 3 и 4 август на сцената ще премерят сили най-хубавите гайдари.
Основната цел на фестивала е да разпространява достоверния родопски фолклор. Задължително изискване за българските участници е осъществяванията да са на каба гайда.
В рамките на събитието ще се организира и срещата на родовете. От незапомнени времена всяка година при започване на август на Илинденските поляни край село Гела се събират родове и хора от цялата България. Традицията се съблюдава и до през днешния ден и съхранява песенното благосъстояние на Родопа планина.
Основната цел на фестивала е да разпространява достоверния родопски фолклор. Задължително изискване за българските участници е осъществяванията да са на каба гайда.
Събитието добива все по-голяма известност и прераства в интернационален конгрес. Регистрирани са задгранични реализатори от Япония, Холандия, Унгария, Франция, Англия и Шотландия. Броят на участниците варира от 40 до 60 реализатори всяка година година.
Наблюдава се все по-засилен интерес към самодейността. На Илинденските поляни се стичат хора от цяла България. Посетителите на гайдарското надсвирване варират от 8000 до 13 000 хиляди на година.
Село Гела се намира в сърцето на Родопите, в Переликския дял на планината. Отстои на шест километра от Широка лъка. Най-близките села са Солища (до него стига 9-километров път) и Стикъл. Наблизо са хижа Ледницата, хижа Перелик, връх Голям Перелик (2191 м), връх Малък Перелик (2147 м), връх Шилестата чука (2180 м), връх Орфей (2188 м) и връх Чаева чука (1922 м). Западно от селото се намира и пещерата Ледницата.
Гела се състои от няколко махали: Груевската махала, Заевите, Каврошиловата махала и други.
Основаването на селото се губи в древността, само че се знае, че е учредено от траките. До него има тракийска цитадела Градище, изследвана от археолога Никола Дамянов. Има две съществени митове, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей - именитият тракийски артист и музикант, основал учението Орфизъм и считан за най-великия артист и стихотворец на древността.. Също по този начин се смята, че той е слязъл да търси Евредика в близката пещера Дяволското гърло.
Втората легенда е обвързвана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир патриарх Евтимий е бил заровен на скришно място в локалния манастир. Той е срутен през 17 век от османците. В началото на 20 век локалните хора вземат решение да построят черква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е заровен глава на православна черква - в седнала поза, със жезъл във формата на две змийски глави и златна огърлица. Старите хора споделят, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата откриват празен гроб, в който може да се стои. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от обстоятелството, че последният български патриарх не е заровен на мястото на заточението си, което е на 20 километра от Гела. Личността, открита в гроба, съгласно локалните, е носела отличителните знаци на патриарсите.
Обикновено стотици фенове на българския фолклор се стичат за събора в родопското село Гела, с цел да се насладят на магическия тон на гайдата измежду прелестната природа. На 3 и 4 август на сцената ще премерят сили най-хубавите гайдари.
Основната цел на фестивала е да разпространява достоверния родопски фолклор. Задължително изискване за българските участници е осъществяванията да са на каба гайда.
В рамките на събитието ще се организира и срещата на родовете. От незапомнени времена всяка година при започване на август на Илинденските поляни край село Гела се събират родове и хора от цялата България. Традицията се съблюдава и до през днешния ден и съхранява песенното благосъстояние на Родопа планина.
Основната цел на фестивала е да разпространява достоверния родопски фолклор. Задължително изискване за българските участници е осъществяванията да са на каба гайда.
Събитието добива все по-голяма известност и прераства в интернационален конгрес. Регистрирани са задгранични реализатори от Япония, Холандия, Унгария, Франция, Англия и Шотландия. Броят на участниците варира от 40 до 60 реализатори всяка година година.
Наблюдава се все по-засилен интерес към самодейността. На Илинденските поляни се стичат хора от цяла България. Посетителите на гайдарското надсвирване варират от 8000 до 13 000 хиляди на година.
Село Гела се намира в сърцето на Родопите, в Переликския дял на планината. Отстои на шест километра от Широка лъка. Най-близките села са Солища (до него стига 9-километров път) и Стикъл. Наблизо са хижа Ледницата, хижа Перелик, връх Голям Перелик (2191 м), връх Малък Перелик (2147 м), връх Шилестата чука (2180 м), връх Орфей (2188 м) и връх Чаева чука (1922 м). Западно от селото се намира и пещерата Ледницата.
Гела се състои от няколко махали: Груевската махала, Заевите, Каврошиловата махала и други.
Основаването на селото се губи в древността, само че се знае, че е учредено от траките. До него има тракийска цитадела Градище, изследвана от археолога Никола Дамянов. Има две съществени митове, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей - именитият тракийски артист и музикант, основал учението Орфизъм и считан за най-великия артист и стихотворец на древността.. Също по този начин се смята, че той е слязъл да търси Евредика в близката пещера Дяволското гърло.
Втората легенда е обвързвана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир патриарх Евтимий е бил заровен на скришно място в локалния манастир. Той е срутен през 17 век от османците. В началото на 20 век локалните хора вземат решение да построят черква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е заровен глава на православна черква - в седнала поза, със жезъл във формата на две змийски глави и златна огърлица. Старите хора споделят, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата откриват празен гроб, в който може да се стои. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от обстоятелството, че последният български патриарх не е заровен на мястото на заточението си, което е на 20 километра от Гела. Личността, открита в гроба, съгласно локалните, е носела отличителните знаци на патриарсите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ