Милен Велчев: Излизаме от кризата, икономиката вече е в раст...
- Г-н Велчев, нормално бюджетите се кръщават, да вземем за пример като „ постната пица “ на Симеон Дянков. Сега се приказва, че идващият бюджет ще бъде спешен. Какво да чакаме действително?
- Не зная на кой би му хрумнало да назова идващия бюджет спешен, при изискване че всички чакаме продължаващ растеж на брутния вътрешен артикул и излизане на България от рецесията. Предполагам, че в случай че някой желае да оправдае висок недостиг, се изкушава да сътвори усещане, че сме в рецесия. Но от икономическа позиция по никакъв метод стопанска система, която пораства, не може да бъде избрана като спешна.
- Кои би трябвало да са предпочитаните политики в Бюджет 2022 и до каква степен съдбовно е забавянето на неговото приемане?
- Както всеки бюджет, по този начин и този за идната година би трябвало да обезпечи съответни обществени услуги за налозите, които плащаме. Нормално е целите да се дефинират от ръководещите, което сигурно е станало по време на договарянията. И не е наложително да се стъпи на проектобюджета, направен от служебното държавно управление. Служебният кабинет е изработил бюджет на база макроикономическата рамка и на политики, които преповтарят в огромна степен досегашните. Служебното държавно управление няма пълномощия да дефинира политиките на идващото постоянно държавно управление. Във всеки случай новото държавно управление ще носи отговорност за политиките през идващите години и е в правото си да ги дефинира, както и да реши до каква степен те да следват сегашните политики и какъв брой ще са новите. Естествено, значим е растежът на приходите в изискванията на висока инфлация, само че не би трябвало да се подкопава макроикономическата непоклатимост и да се слага под риск своевременното влизане на България в еврозоната. Няма нищо ужасно, в случай че се забави с един месец приемането на бюджета за идната година. Основните промени в досегашните параметри ще дадат своя резултат към края на януари. Дотогава няма проблем държавното управление да работи по бюджета за 2021 година Ако се забави по-дълго и не се одобри нов бюджет до края на януари, последователно ще стартират да пораждат проблеми, които са по-трудно решими.
- Според последния отчет на интернационалната организация S&P Global Ratings кредитният рейтинг на България е със постоянна вероятност. В същото време от организацията показват опасения, че директните последствия от пандемията може да се окажат по-дълготрайни от предстоящите, а това да се отрази в забавена фискална консолидация и възходящ обществен дълг през идващите няколко години. Споделяте ли тази прогноза?
- Кредитният рейтинг е значим индикатор както за страната, по този начин и за всяка компания и жителите изобщо. Очакванията за постоянен кредитен рейтинг и повишението му в вероятност се базират на равнището на държавния дълг дружно с други индикатори. Опасността от по-висок недостиг и напредък на дълга, естествено, че ще имат
отрицателно въздействие върху кредитния рейтинг и оттова върху парите, които плащаме по всички свои заеми.
- Има индикации, че стопанската система ни излиза от рецесията, а в това време се възнамерява недостиг за идната година и издаване на нов държавен дълг. Доколко е сполучлив този ход?
- Икономическият цикъл, който се показва в периодически рецесии, съдържа и интервали на напредък, в какъвто сме в този момент. Този напредък дори е по-висок от нормално, защото сме във фаза на излизане от рецесията и не е целесъобразно да се работи в условия на висок недостиг, а камо ли да се усилва дефицитът по отношение на 2021 година Резултатът от подобен висок недостиг ще бъде нарастване на обществения дълг и натоварване на идващите генерации със задължението да го заплащат.
- А удачно ли е да се вдигнат някои налози, с цел да се „ пълнят дупки “?
- Поставянето под подозрение на дълготрайната данъчна политика на България би имало своята цена. Аз поздравявам заявките, че налози няма да се подвигат през идната година, и приканвам това да стане политиката за целия мандат на идната коалиция. Вдигането на директни налози освен че не подсигурява увеличени доходи, тъй като ще сътвори нови тласъци за укриване на налози, само че и носи риска от прогонване на вложители, които разчитат на по-ниски налози.
- Според вас има ли механизми, които да „ озаптят “ стремглавото повишаване на цените на храните, горивата и най-много на електрическата енергия?
- България не разполага с политически принадлежности за понижаване на инфлацията. Тъй като сме отворена стопанска система и сме във валутен ръб, това изключва лична парична политика. Сегашната инфлация не е родно събитие, а е импортирана от външния свят и всички се борят с тази нараснала инфлация, идваща от по-високите цени на горивата и усложнение със снабдяването с някои артикули. Така че не трябва да се чакат чудеса от българските ръководещи за понижаване на инфлацията. Но можем да пожелаваме от тях
да не подхващат политики, които ще доведат до в допълнение нарастване на инфлацията,
като да вземем за пример прекомерно високи бюджетни разноски и повдигане на приходите несъобразено с растежа на продуктивността.
- Но скъпият ток обрича на банкрут доста компании. Ако продължава по този начин, до каква степен ще стигнем?
- Живеем в изискванията на отворени пазари, подобен е пазарът и на електрическата енергия. Когато тя може свободно да се търгува отвън границите на България, не можем да чакаме, че изкуствено ще можем да потиснем нейната цена в страната. Ще се наложи потребителите на електрическа енергия да се преценяват с новите цени, най-малко до момента в който те не спаднат, тъй като съгласно мен тези високи равнища са краткотрайни, а страната да подкрепи потребителите, които са обществено слаби и не могат да се оправят със лични сили. Но не е добра концепция да се субсидират всички ползватели на електрическа енергия. В противоположен случай от тези дотации ще се възползват компании, които ще изнесат електрическата енергия на по-ниски цени и ще осъществят високи облаги за сметка на българските данъкоплатци.
- Заради коронавирус пандемията отдалечаваме ли се от еврозоната?
- Ковид пандемията по никакъв метод не може да ни отдалечи от еврозоната. От нея могат да ни отдалечат неразумни политики в България, които биха довели до инфлация, доста по-висока от тази в еврозоната. Сегашната инфлация преповтаря високите инфлационни процеси в еврозоната и сама по себе си не основава проблем за влизането ни в нея.
Проблем би имало от неразумното разходване на бюджетни средства
над 3 % от Брутният вътрешен продукт и повишаването на обществения дълг, а това може да докара до по-високи разноски, т.е. по-високи лихви за обслужването му.
- България изиска от Европейска комисия безплатни средства в размер на 6,6 милиарда евро по Механизма за възобновяване и резистентност. За да получим тези пари, една от характерните рекомендации към страната ни е: „ Да концентрира вложенията в региона на зеления и цифровия преход, по-специално в региона на чистото и дейно произвеждане и потребление на силата и ресурсите, екологичната инфраструктура и устойчивия превоз, като способства за постепенната декарбонизация на стопанската система, в това число във въгледобивните райони “. Според вас можем ли да отговорим на този аршин?
- Този аршин звучи меко пожелателно и може да се пояснява по метод, комфортен за всеки. Ако би трябвало да отговаряме на този императив, имаме задоволително доста благоприятни условия и доказателства. Но по-важни са детайлите и какво тъкмо ще се случва в зеления и цифровия преход и до каква степен са ефикасни вложенията, които бихме създали в тази област. А до каква степен България е подготвена за този преход, мисля, че бъдещето ще покаже, само че това зависи и от работата на новото държавно управление в тази област.
- А какво по принцип да чакаме от него?
- Ние продължаваме да излизаме от рецесията и се чака стопанската система ни да пораства и през идната година. Макар че темповете на растежа се забавиха, не престават да са положителни. Надявам се новото държавно управление да предприеме политики, които да не слагат под въпрос този напредък и да запазят неговата резистентност. Да не се изкушават да вършат несъразмерни бюджетни разноски, а такива, които се вписват в рекомендациите на макрорамката и са задоволително ефикасни.
Милен Велчев е роден на 24 март 1966 година в София. Завършил е интернационалните връзки във ВИИ „ Карл Маркс “, в този момент УНСС. Има магистърска степен по бизнес ръководство в Университета в Рочестър, Съединени американски щати, и по финансов инженеринг в Масачузетския софтуерен институт в Кеймбридж, Съединени американски щати. Има опит и като летен помощник по Корпоративни финанси в Кемикъл банк в Ню Йорк. От 1995 до 2001 година работи в Мерил Линч Ко Лондон като вицепрезидент „ Развиващи се пазари “. От 24 юли 2001 до 16 август 2005 година е министър на финансите в държавното управление на Симеон Сакскобургготски, както и гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за възобновяване и развиване. Бил е народен представител в 40-ото Народно заседание и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. Носител на редица влиятелни национални и интернационалните награди. Владее британски, съветски и френски език. След отдръпването си от политиката заема поста ръководещ шеф на поделението на съветската банка VTB (ВТБ Капитал АД) в България.
- Не зная на кой би му хрумнало да назова идващия бюджет спешен, при изискване че всички чакаме продължаващ растеж на брутния вътрешен артикул и излизане на България от рецесията. Предполагам, че в случай че някой желае да оправдае висок недостиг, се изкушава да сътвори усещане, че сме в рецесия. Но от икономическа позиция по никакъв метод стопанска система, която пораства, не може да бъде избрана като спешна.
- Кои би трябвало да са предпочитаните политики в Бюджет 2022 и до каква степен съдбовно е забавянето на неговото приемане?
- Както всеки бюджет, по този начин и този за идната година би трябвало да обезпечи съответни обществени услуги за налозите, които плащаме. Нормално е целите да се дефинират от ръководещите, което сигурно е станало по време на договарянията. И не е наложително да се стъпи на проектобюджета, направен от служебното държавно управление. Служебният кабинет е изработил бюджет на база макроикономическата рамка и на политики, които преповтарят в огромна степен досегашните. Служебното държавно управление няма пълномощия да дефинира политиките на идващото постоянно държавно управление. Във всеки случай новото държавно управление ще носи отговорност за политиките през идващите години и е в правото си да ги дефинира, както и да реши до каква степен те да следват сегашните политики и какъв брой ще са новите. Естествено, значим е растежът на приходите в изискванията на висока инфлация, само че не би трябвало да се подкопава макроикономическата непоклатимост и да се слага под риск своевременното влизане на България в еврозоната. Няма нищо ужасно, в случай че се забави с един месец приемането на бюджета за идната година. Основните промени в досегашните параметри ще дадат своя резултат към края на януари. Дотогава няма проблем държавното управление да работи по бюджета за 2021 година Ако се забави по-дълго и не се одобри нов бюджет до края на януари, последователно ще стартират да пораждат проблеми, които са по-трудно решими.
- Според последния отчет на интернационалната организация S&P Global Ratings кредитният рейтинг на България е със постоянна вероятност. В същото време от организацията показват опасения, че директните последствия от пандемията може да се окажат по-дълготрайни от предстоящите, а това да се отрази в забавена фискална консолидация и възходящ обществен дълг през идващите няколко години. Споделяте ли тази прогноза?
- Кредитният рейтинг е значим индикатор както за страната, по този начин и за всяка компания и жителите изобщо. Очакванията за постоянен кредитен рейтинг и повишението му в вероятност се базират на равнището на държавния дълг дружно с други индикатори. Опасността от по-висок недостиг и напредък на дълга, естествено, че ще имат
отрицателно въздействие върху кредитния рейтинг и оттова върху парите, които плащаме по всички свои заеми.
- Има индикации, че стопанската система ни излиза от рецесията, а в това време се възнамерява недостиг за идната година и издаване на нов държавен дълг. Доколко е сполучлив този ход?
- Икономическият цикъл, който се показва в периодически рецесии, съдържа и интервали на напредък, в какъвто сме в този момент. Този напредък дори е по-висок от нормално, защото сме във фаза на излизане от рецесията и не е целесъобразно да се работи в условия на висок недостиг, а камо ли да се усилва дефицитът по отношение на 2021 година Резултатът от подобен висок недостиг ще бъде нарастване на обществения дълг и натоварване на идващите генерации със задължението да го заплащат.
- А удачно ли е да се вдигнат някои налози, с цел да се „ пълнят дупки “?
- Поставянето под подозрение на дълготрайната данъчна политика на България би имало своята цена. Аз поздравявам заявките, че налози няма да се подвигат през идната година, и приканвам това да стане политиката за целия мандат на идната коалиция. Вдигането на директни налози освен че не подсигурява увеличени доходи, тъй като ще сътвори нови тласъци за укриване на налози, само че и носи риска от прогонване на вложители, които разчитат на по-ниски налози.
- Според вас има ли механизми, които да „ озаптят “ стремглавото повишаване на цените на храните, горивата и най-много на електрическата енергия?
- България не разполага с политически принадлежности за понижаване на инфлацията. Тъй като сме отворена стопанска система и сме във валутен ръб, това изключва лична парична политика. Сегашната инфлация не е родно събитие, а е импортирана от външния свят и всички се борят с тази нараснала инфлация, идваща от по-високите цени на горивата и усложнение със снабдяването с някои артикули. Така че не трябва да се чакат чудеса от българските ръководещи за понижаване на инфлацията. Но можем да пожелаваме от тях
да не подхващат политики, които ще доведат до в допълнение нарастване на инфлацията,
като да вземем за пример прекомерно високи бюджетни разноски и повдигане на приходите несъобразено с растежа на продуктивността.
- Но скъпият ток обрича на банкрут доста компании. Ако продължава по този начин, до каква степен ще стигнем?
- Живеем в изискванията на отворени пазари, подобен е пазарът и на електрическата енергия. Когато тя може свободно да се търгува отвън границите на България, не можем да чакаме, че изкуствено ще можем да потиснем нейната цена в страната. Ще се наложи потребителите на електрическа енергия да се преценяват с новите цени, най-малко до момента в който те не спаднат, тъй като съгласно мен тези високи равнища са краткотрайни, а страната да подкрепи потребителите, които са обществено слаби и не могат да се оправят със лични сили. Но не е добра концепция да се субсидират всички ползватели на електрическа енергия. В противоположен случай от тези дотации ще се възползват компании, които ще изнесат електрическата енергия на по-ниски цени и ще осъществят високи облаги за сметка на българските данъкоплатци.
- Заради коронавирус пандемията отдалечаваме ли се от еврозоната?
- Ковид пандемията по никакъв метод не може да ни отдалечи от еврозоната. От нея могат да ни отдалечат неразумни политики в България, които биха довели до инфлация, доста по-висока от тази в еврозоната. Сегашната инфлация преповтаря високите инфлационни процеси в еврозоната и сама по себе си не основава проблем за влизането ни в нея.
Проблем би имало от неразумното разходване на бюджетни средства
над 3 % от Брутният вътрешен продукт и повишаването на обществения дълг, а това може да докара до по-високи разноски, т.е. по-високи лихви за обслужването му.
- България изиска от Европейска комисия безплатни средства в размер на 6,6 милиарда евро по Механизма за възобновяване и резистентност. За да получим тези пари, една от характерните рекомендации към страната ни е: „ Да концентрира вложенията в региона на зеления и цифровия преход, по-специално в региона на чистото и дейно произвеждане и потребление на силата и ресурсите, екологичната инфраструктура и устойчивия превоз, като способства за постепенната декарбонизация на стопанската система, в това число във въгледобивните райони “. Според вас можем ли да отговорим на този аршин?
- Този аршин звучи меко пожелателно и може да се пояснява по метод, комфортен за всеки. Ако би трябвало да отговаряме на този императив, имаме задоволително доста благоприятни условия и доказателства. Но по-важни са детайлите и какво тъкмо ще се случва в зеления и цифровия преход и до каква степен са ефикасни вложенията, които бихме създали в тази област. А до каква степен България е подготвена за този преход, мисля, че бъдещето ще покаже, само че това зависи и от работата на новото държавно управление в тази област.
- А какво по принцип да чакаме от него?
- Ние продължаваме да излизаме от рецесията и се чака стопанската система ни да пораства и през идната година. Макар че темповете на растежа се забавиха, не престават да са положителни. Надявам се новото държавно управление да предприеме политики, които да не слагат под въпрос този напредък и да запазят неговата резистентност. Да не се изкушават да вършат несъразмерни бюджетни разноски, а такива, които се вписват в рекомендациите на макрорамката и са задоволително ефикасни.
Милен Велчев е роден на 24 март 1966 година в София. Завършил е интернационалните връзки във ВИИ „ Карл Маркс “, в този момент УНСС. Има магистърска степен по бизнес ръководство в Университета в Рочестър, Съединени американски щати, и по финансов инженеринг в Масачузетския софтуерен институт в Кеймбридж, Съединени американски щати. Има опит и като летен помощник по Корпоративни финанси в Кемикъл банк в Ню Йорк. От 1995 до 2001 година работи в Мерил Линч Ко Лондон като вицепрезидент „ Развиващи се пазари “. От 24 юли 2001 до 16 август 2005 година е министър на финансите в държавното управление на Симеон Сакскобургготски, както и гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за възобновяване и развиване. Бил е народен представител в 40-ото Народно заседание и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. Носител на редица влиятелни национални и интернационалните награди. Владее британски, съветски и френски език. След отдръпването си от политиката заема поста ръководещ шеф на поделението на съветската банка VTB (ВТБ Капитал АД) в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ