Чуждите инвеститори вече не търсят само ниски заплати в България
Г-н Стоянов, тематиката с горивата в България – тяхната цена и експорт – е съществена сега. Какъв е Вашият прочит на европейските наказания и ще може ли „ Лукойл Нефтохим “ да изнася горива, създадени в Бургас, и след 5 декември?
Тук не става дума за мой прочит или нечий различен. Дерогацията е безусловно ясна. Тя гласи следното нещо – няма право съветският нефт, който се позволява да се внася в България за преправка от „ Лукойл Нефтохим “, да бъде реекспортиран непосредствено до други страни, само че продуктите от неговата преправка – горива, масла и така нататък - имат право да бъдат реекспортирани в Европейския съюз. Това е безапелационната дерогация, която е дадена на България, и ние твърдо стъпваме на нея.
Тази дерогация е със период до края на 2024 година Какво очаквате да се случи след нея – ще може ли рафинерията да продължи да работи с други сортове нефт?
Дерогацията е за още две години. В този бранш, а и когато става дума за рафинерия, две години не са дълъг интервал. Отсега би трябвало да се мисли да има явен проект какво ще се случи по-късно. Ситуацията в света обаче е доста динамична и никой не знае след две години ще ги има ли тези наказания, или няма да ги има. Трудно е да се възнамерява. Ние изхождаме, несъмнено, от най-лошия вид и още занапред се търсят благоприятни условия по какъв начин рафинерията може да работи и по-късно с друго гориво. За момента предварителната информация е, че механически това е допустимо. Проблем е самата логистика, която тогава би трябвало да вземем за пример да се прави през Босфора, с цел да се стига до пристанището на „ Лукойл Нефтохим “ в Черно море. Това са експертни диалози, само че за момента е ясно, че от 1 януари 2025 година „ Лукойл Нефтохим “ ще би трябвало да преработва различен, а не съветски недопечен нефт.
Тези благоприятни условия за различен тип нефт се търсят от министерството взаимно с „ Лукойл Нефтохим “ или от компанията независимо?
Предполагам, че компанията занапред възнамерява какво ще прави след две години, защото е притежател на рафинерия. Възможностите са разнообразни – от това да намерят метод да си внасят различен нефт и да работят с него, или даже до хипотезата да продадат рафинерията. Казвам това като предполагаем сюжет, а не като развой, за който имаме индикации. Ние като държавно управление следим какви са опциите. Отново дублирам, информацията, която сме получили, е, че механически е допустимо рафинерията да работи с различен нефт, несъмнено, след нужните пренастройки.
През август заявихте, че стартирате работа с „ Лукойл Нефтохим “ за по-евтини горива. Какво се случи с самодейността? В момента горивата отново потеглят нагоре.
Още през август започнаха договаряния с „ Лукойл “. Аз бях на първия кръг диалози. След това те бяха поети от министъра на енергетиката Росен Христов и вицепремиера Христо Алексиев. Преговорите вървяха в посока какви са опциите за облекчение на действието на пазара на горива в България – къде може да бъдат отстранени административни спънки, да се увеличи конкуренцията, тъй че да бъдат достигнати по-ниски цени. Мисля, че тези договаряния дадоха резултат и цените на горивата първо стопираха да порастват, а имаше и намаление. В момента, въпреки и тези договаряния да не престават, разпореждаме повече очаквания на решението, което държавното управление одобри на съвещание на Министерски съвет и входира в Народното събрание. Там ограниченията, които предлагаме, са не толкоз в посока намаление на цените, колкото основаване на опция за доста по-високо компенсиране на тези цени. По-важното за нас като Министерство на стопанската система и промишлеността е компенсирането и на фирмите в България, защото досега помощта от 25 ст. важеше единствено за жителите. Уверени сме, и на база диалози с пазарните играчи от бранша, че е допустимо с тези промени, които предлагаме на Народното събрание, да се съберат задоволително средства от изземване на свръхпечалби на компании от бранша в България, с които да се финансира компенсирането и за компании, и за жители, и то в доста по-сериозна степен като сума – доста по-голяма от 25 стотинки.
Този законопроект за облагане на свръхпечалбата на фирмите от енергийния бранш обсъждан ли е по време на договарянията с „ Лукойл Нефтохим “?
Да, обсъждан е. Не единствено с тях – ние приказваме с много компании от бранша. Разбира се, „ Лукойл Нефтохим “ са единствените, които имат рафинерия, и са единственият производител на горива в България, само че ние приказваме и с търговците на едро, които към този момент са няколко компании, и с веригите – с всички.
С други думи, този законопроект е обсъждан с всички компании, които в действителност ще бъдат обложени с този нов краткотраен налог?
Да. Преди да бъде препоръчан сме минали през дълъг развой на авансово изследване.
Според някои специалисти обаче по-чистият вид е да се понижи Данък добавена стойност или данък. Мислили ли сте върху тази концепция?
На пръв прочит звучи като доста чист и елементарен този вид. Звучи доста чист този вид. Просто понижаваме Данък добавена стойност или данък и се надяваме, че цените ще паднат с толкоз, с колкото понижим Данък добавена стойност или акциза. За страдание обаче действителностите са доста разнообразни. Първо, опитът ни учи, че сходни ограничения не водят изрично до спад на цените. Второ, това води до понижаване на бюджетните доходи, а тъкмо в този момент не е верният миг България да взима решения, с които да понижава бюджетните си доходи.
Още с встъпването си в служба отворихте тематиката за Държавната петролна компания и по какъв начин тя може да спомогне за разрешаването на енергийната рецесия. Какво сподели анализът и какво мислите в този момент за сдружението?
Анализът завърши още в края на август. Истината е, че това, че анализирахме обстановката, оказа помощ в договарянията с други компании от петролния бранш. Въпреки че за момента наподобява по този начин, че Държавната петролна компания по-скоро ще бъде закрита, както е и последното решение на Министерски съвет, съществуването ѝ и опцията тя да бъде изпълнена със наличие способства за по-успешни договаряния.
През последните месеци токът за българския бизнес бе измежду най-високите в Европа. Това отхвърли ли някои непознати вложители да стъпят в България?
Първо, токът за българския бизнес не бе измежду най-високите в България, защото всичко над 250 лева./мегаватчас се компенсираше от страната. Цена от 250 лева бе малко над междинното в Европейския съюз за промишлеността. Не е имало случай някой непознат вложител да се откаже от България поради високата цена на електрическата енергия, или най-малко на мен не ми е прочут сходен образец. По-важното за фирмите е предвидимостта. За тях е доста значимо не да се подхващат ограничения за няколко месеца напред, а занапред да знаят, да вземем за пример, че до края на 2023 година това предписание за обезщетения ще важи. Да знаят какви са изискванията. Сега в Народното събрание се разисква този предел да се смъкна на 200 лева./мегаватчас. Това би било рационално и аз като министър на стопанската система няма по какъв начин да не го поддържа. Пак споделям обаче най-важно за фирмите е да имат предвидимост – да знаят занапред докога ще важи, с цел да могат да създадат планове. Другото доста значимо нещо е занапред да се знае, че както има помощи за електричество, по този начин ще има и помощи за газ. Да, цената на газа успяхме да я свалим доста – с 30% през октомври и с 47% през ноември. На този стадий плановете демонстрират, че към тези ценови равнища ще може да се задържи цената и до края на идната година. Но за фирмите е значимо, макар че считаме, че цената ще е към 140 – 150 лева, да се сложи таван - евентуално към 200 лева и това да е заложено с решение на Народното събрание. Международните компании, които би трябвало да пазят бюджети пред централите си в чужбина, за тях е значимо да имат рамка, в която да работят.
А сходен план за газа ще бъде ли импортиран в Народното събрание?
Работи се по него.
Преди месец оповестихте, че се работи по основаването на капиталова карта за реиндустриализация на България. Може ли да разкажете малко повече за нея и към кои компании ще бъде ориентирана?
По отношение на реиндустриализацията на България работим в две направления. Едната е да се облегнем на естествените благосъстояния, които има България, и ресурсите, които се добиват тук. За някои метали и други минерали България е относително богата. Например мед, цинк, олово и така нататък Идеята ни е в тези времена, в които се видя, че ресурсите стават по-ценни от парите, да прегледаме доста деликатно с какво разполага България, къде има благоприятни условия за пускане на нови планове за извличане, а във връзка с добиваните към този момент запаси в България - да потърсим такива вложители, които употребяват тези запаси за техните артикули. Пример давам с „ Аурубис “, които добиват доста огромни количества мед в България и преработват до метал, само че изнасят метала на пръти, листове и така нататък Единият ни фокус ще бъде да търсим съответни компании, които употребяват мед. Медта би трябвало да е главен съставен елемент на техните артикули, с цел да им предложим да дойдат в България – тук, където са покрай суровината, която употребяват, защото с покачващите се цени на горивата логистиката става доста значителен инфлационен фактор. Смятаме, че това би дало един спомагателен претекст на фирмите да дойдат в България.
От суровината до крайния артикул с високата добавена стойност?
До крайния артикул е може би още рано, само че да кажем – още едно равнище на преправка да се случва в България. Или няколко. Да не изнасяме суровината, а да има колкото се може повече равнища на преправка в България. Целта на плана е да забележим картата на потребните изкопаеми на България – къде сега работят добивни компании, къде има мини, които добиват. Вторият значим миг е къде се преработват тези руди до метал и да наложим от горната страна и жп мрежата на България, защото тези компании употребяват извънредно единствено жп превоз, защото е по-евтин, а при тях размерите са големи. На четвърто място към този момент ще наложим и карта на заетостта в България. Целта ни е да не създадем такива зони напълно покрай предприятията, които работят сега, защото те се тормозят от конкуренция за работна ръка, а по-скоро да са в зони, в които няма огромни вложители, само че са близо и леснодостъпни до жп мрежата. След като наложим тези четири карти, ще забележим с какво разполагаме. Искаме да имаме най-малко две такива индустриални зони за такива компании.
Второто нещо, по което работим, обвързвано и с реиндустриализацията на България и със Северозапада, желаеме да разпределим вложенията и производството в страната. В тази връзка задачата ни ще бъде да отворим с Националната компания индустриални зони план за по-малки индустриални зони в по-малки обитаеми места. Там ще работим в тясно съдействие с общините. Вече сме изпратили през Националното съдружие на общините в България условията ни към имоти, с цел да забележим коя община може да ни даде това, което ни би трябвало. Изискванията като цяло са, от една страна, законовите условия за промишлен парк. Ние самите ще желаеме и обстоен организационен проект, парцелът да е урегулиран аграрен парцел – в идеалния вид да има и довеждаща инфраструктура, тъй че да може с най-малко вложения на пари и време да имаме нови, хубави и подготвени индустриални зони с цялата построена инфраструктура. Бързаме, тъй като виждаме нараснал интерес, както от американски компании, по този начин и от такива от Западна Европа – в това число от страни с проблеми с силата и нейната наличност. От една страна доста западни компании се връщат назад в Европа – прибират се от далечния Изток и съкратяват веригите на доставки, с цел да имат повече сигурност. Нормално те гледат към Източна Европа, където България е една от положителните дестинации за вложения с помощта на доста положителната си данъчна политика, само че и с помощта на българските гении, на достатъчното сила на положителни цени. Така че имаме много козове, с които да притеглим вниманието на вложителите. Вярваме, че това ще помогне огромна част от вълната от капиталов интерес да я доведем в България в идващите 6 до 12 месеца.
Имате ли към този момент отговори от общините на тези изпратени запитвания?
Писмени отговори още нямаме, само че към този момент организирахме срещи с представители на четири общини и съм благополучен, че виждам доста готови планове. Определено има доста дейни кметове, готови имоти, което доста ме радва. За някои от тях даже няма да чакаме парите по Плана за възобновяване, защото НКИЗ разполага и със лични средства и ще стартираме да сътворяваме взаимни сдружения безусловно идната седмица, като общините дават земята, а от нас е инвестицията, маркетинга и ръководството на зоната. Ако сега зоните, които има НКИЗ са под 10, мощно се надявам в идващите шест месеца да станат най-малко 20 – 25. Имаме в действителност хубави оферти от общините.
Кои са тези четири общини, за които става дума?
Не мога на този стадий да ги посоча, с цел да не се почувстват другите изпреварени. Появиха се и такива мнения – по какъв начин ще решаваме за какво тази община, а не другата. Ние като служебно държавно управление не сме част от партийната система, тъй че по-скоро концепцията ни е на всички места, където забележим дейна локална власт с подготвен имот, който дава отговор на нашите условия, да създадем нужното, с цел да стартираме взаимна работа. Говорим за междинни и дребни общини. Единият план, който доста ми хареса, беше за 68 дка. За да разберете разликата в мащаба мога да дам за образец, че зоната в Божурище е 3000 дка. Разбирате разликата, само че за сметка на това инвестицията не е огромна, съществува опция зоната да се разшири с още 50 – 60 дка. На 68 дка умерено могат да бъдат привлечени 5 – 6 – 7 компании, които да отворят нови производства, което за един дребен град е ужасно. Ако тези 5 – 6 компании отворят 300 – 400 нови работни места, това икономическия климат в града и региона.
Коментирахте, че се обмисля страната да дава здания чартърен на задгранични вложители краткотрайно, до момента в който те са подготвени със личните си бази. Може ли да разкажете повече за тази концепция?
Идеята е като част от тези по-малки индустриални зони в по-малки обитаеми места освен да предлагаме готовите имоти с довеждаща инфраструктура, върху която да строят, само че във всяка от тези зони да има по едно готово хале. Най-вероятно ще построим и такива, които да могат да се разделят и на по-малки, съгласно потребностите на съответната компания. Ние виждаме, че сега капиталовият интерес е подобен, че всички доста бързат. Нямат време да чакат да строят и по тази причина ние желаеме да им предоставим незабавно помещение чартърен – те да влязат в това хале в същата индустриална зона, към която са се насочили, до момента в който за 6 до 12 месеца построят своята база. Тоест – те да влязат чартърен, да си вкарат машините, да почнат да работят, да назначават хора, а когато е готово тяхното хале, да се реалокират. Това хале да остане оборотно – да пристигна идващият чартърен и по този начин да им позволим доста по-бързо да осъществят проектите си, а не да чакат, въпреки и избрали къде желаят да влагат, към шест месеца или една година, до момента в който могат да стартират произвеждане.
Тоест тези оборотни халета ще бъдат предопределени единствено за новите по-малки паркове?
За момента концепцията ни е да влагаме по този метод, защото там виждаме опция за повече налична работна ръка. Конкуренцията за работна ръка в огромните градове на България се изостря прекомерно доста, което води до негативи. Затова се фокусираме върху по-малките. Заедно с това огромните индустриални зони, които имаме, към този момент са много развити. Например в Божурище две трети от парцелите в зоната са продадени на вложители. Разбира се, това не изключва опцията да разтеглим към този момент съществуващите индустриални зони с нови имоти и да приемем същата тактика. Важно е обаче да обърнем метода и най-важното: да следим капиталовите процеси. Категорично в този момент бързината е главен фактор – вложителите желаят незабавно да стартират да работят. Буквално ни споделят: „ ние имаме машините в Западна Европа и желаеме незабавно да ги пренесем тук и да почнем да работим. Трябва ни хале в този момент. Да, след това ще си построим по-хубаво, тъкмо каквото ни би трябвало, само че търсим бърза опция “.
В последните месеци се насочихте и към привличането на вложения от Обединените арабски емирства, Саудитска арабия. Какво предизвика интереса Ви на Изток и има ли огромен капацитет там?
Светът се трансформира – изключително с войната и пандемията. Традиционно сме имали положителни връзки и преди с този район. Истината е, че и те имат доста интерес към нас. Аз съм имал опция и в предишното да бъда част от такива делегации и би трябвало да Ви кажа, че в този момент, когато бях в ОАЕ с президента Радев и след това в Саудитска Арабия, си личеше ползата към нашия район. Честно казано някои от ползите ни съответстват – в Саудитска Арабия стартират да индустриализират страната, до момента в който ние я реиндустриализираме. Те сега влагат доста в мини, основани на потребни изкопаеми, имат огромен интерес към привличането на български компании, които имат огромен опит в тази сфера. През януари дружно с български компании сме поканени на огромен конгрес за минна промишленост – незавимо кой е министър тогава тази опция не би трябвало да се изпуска. От друга страна те са доста богати на нефт и газ и с тези цени несъмнено са в положително финансово положение и търсят нови благоприятни условия за вложения по целия свят, като нашият регион им е изключително забавен. България е и врата към Европейския съюз за тези страни. Сега преглеждат още по-сериозно региона за огромни вложения. Ориентирани са в инфраструктура, енергийния бранш – това са обичайни и за тях области. Освен това сега водим договаряния за вложения в бранша на земеделието. Интересът е огромен и мисля, че би трябвало да бъде употребен.
На каква ориентировъчна стойност са тези вложения?
Въпросът е не каква стойност, а да предложим логичен план, в който виждат изгода да влагат. Работата е по-скоро от наша страна и би трябвало да си напишем домашното и да подготвим забавни планове за тях. Сега, по времето и на визитата с президента и след това в Саудитска Арабия, отидохме с съответни оферти, до момента в който преди този момент постоянно се говореше единствено за хрумвания. Сега нещата са доста по-конкретни и се надявам, че това е пътят за реализиране на съответни резултати в обозрими периоди.
Похвалихте се с интерес за инвестиция от Adidas в София. Може ли да кажете освен това за параметрите ѝ?
Това, което мога да разясня, е, че става въпрос за доста огромен международен състезателен колос. Има интерес от инвестиция в България, само че не за произвеждане на спортни продукти, а в противен случай – те желаят да открият в България IT център с към 400 – 500 души екип, който да ръководи бизнеса им по целия свят. Идеята е след това и други браншове от централното им управление да бъдат изместени тук, като счетоводство, правни услуги и така нататък Плановете им са да стартират с IT услугите и да мислят за уголемение. Посетиха София, тъй като местоположението е определена измежду 20 други града в Европа. Това, поради което споделиха, че България е техен любимец, са българските гении. Като министър мен ме радва, че към този момент компании не идват тук поради ниските заплати, както се рекламирахме преди време, а тъкмо противоположното – поради високата подготовка на фрагментите.
Преди години България водеше диалози с Volkswagen и Tesla. В момента водят ли се диалози с огромни компании от техния сан?
Водят се, само че нямам право да споделям имена. Интересът към България не е спрял. Големите компании сигурно следят района и търсят благоприятни условия. Даже предходната седмица бяхме на посещаване в Гърция и обсъждахме с представители на тяхното държавно управление, че може би е време, с цел да сме сполучливи в привличането на авто производител, да обединим старания и да не гледаме толкоз на държавните граници посред ни, а по-скоро на района като цяло. Поканих сътрудниците на посещаване у нас, с цел да задъблочим разискванията и да подготвим обща тактика. Разбира се огромна инвестиция постоянно ще съставлява добра опция за страната и района и сигурно това ще продължи да бъде приоритет. Личното ми мнение обаче е, че въпреки и да изисква доста повече работа, е хубаво да се фокусираме върху голям брой по-малки вложения. Защото за в действителност огромна инвестиция ще са нужни доста хора, което автоматизирано измества фокуса към София или Пловдив. Личното ми предпочитание като министър е да се фокусираме върху по-малките общини и да дадем основите за уравновесено развиване на стопанската система на България върху доста повече обитаеми места, а освен върху най-големите.
Разкажете малко повече за немската инвестиция от 1 милиарда евро във фотоволтаици в България.
На посещаване в България бе доста сериозна група компании, които имат интерес да влагат в България във възобновими енергийни източници. Като цяло немските компании са доста загрижени за снабдяването си с сила. Затова България съставлява за тях висок интерес. Заради часовата разлика и това, че сме в най-източния завършек на Европейския съюз, в действителност за тях е доста забавно да създават сила от фотоволтаици тук. Това е по този начин, тъй като при фотоволтаиците пикът е към обяд, някъде в интервала сред 12 и 14 ч. се създава най-вече. Този пик е много преди този в Германия поради часовата разлика. Това беше коментирано още преди месец и половина от икономическия министър на Германия, който сподели, че чака интерес от немски компании, които да търсят енергийни вложения в най-източния край – България и най-западния – Португалия, тъй че да могат да си обезпечат пик от към 5 часа да вземем за пример.
Случаят в този момент е тъкмо подобен. Тази група желае да влага в доста огромен обект, в действителност това, което ни споделиха по време на диалозите е, че това ще бъде най-големият сходен план в света. Надявам се един ден може да го гледаме по Discovery. Разговорите, които водим, са за сред 1000 и 1500 мегавата. Имайте поради, че един блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е към 1000 мегавата. Те са с капиталови планове да влагат във фотоволтаици в 2500 мегавата общо, като концепцията е тази сила да си я употребяват в Германия за тях и техните клиенти.
Междувременно имаме подобен интерес и от Франция и мисля, че няма да е последният подобен голям план, с който ще се похвалим.
Детайлите обаче на този стадий ще би трябвало да бъдат спестени. Важното е да се подчертае, че немската група е твърдо подготвена за сключване на меморандум за капиталово желание. Сега ние би трябвало да побързаме, с цел да стартират нещата допустимо най-скоро. Инвестицията ще бъде за над 1 милиарда евро, което е най-голямата единична правена инвестиция в миналото в България.
Според последния разбор на Уникредит Булбанк износът следващата година ще бъде поддържан главно от артикули като храни, сила и муниции. Споделяте ли това мнение?
Боеприпасите не са били водещи в българския износ, въпреки че е сериозен бранш с доста заети в промишлеността. Всички знаем кои са главните браншове за България. Това, което би трябвало да ни радва, е, че от ден на ден артикули с висока добавена стойност се изнасят – електротехника, машиностроене са към този момент измежду водещите браншове. Енергия несъмнено също – при тези цени на електричеството това е доста сериозен съставен елемент от българския експорт. Личните ми упования са, че износът ще върви доста добре и идната година, защото въпреки и търсенето да спадне, ние следим затваряне на предприятия на Запад и считам, че нашите компании ще имат късмет за нахлуване на нови пазари.
Боеприпаси и оръжия за каква сума изнесе България от началото на годината?
Официалната статистика за тази година ще е ясна през идната. Това, което е радващо, е, че промишлеността работи доста добре – както държавните предприятия, по този начин и частният бранш. Доколкото съм осведомен са обезпечени с контракти за години напред. Търсенето на нашата продукция, с помощта на качеството, е от целия свят. България има обичаи и е била огромен експортьор и за Африка, и за Близкия изток и към момента сме известни в тези страни. Търсим благоприятни условия да подкрепим бранша – изключително държавните предприятия и с нови вложения в машини и уголемение на производства и продуктова гама. Опитваме се да създадем прехода към артикули по натовски стандарти, а не както досега – по така наречен руски стандарт, тъй че нашият военнотехнически комплекс да заеме полагащото му се място в цялостната система на НАТО.
Казвате целия свят – въпреки всичко кои са по-големите страни, към които България изнася?
Не бих коментирал, с цел да не пропусна някого. Наистина са над 50 страни. Имаме доста съществени сътрудници в Африка, Близкия изток. Много са. В момента по-скоро казусът е, че търсенето е огромно, а стоката не е задоволително. Явно около цялата неустановеност в света и войната, която бушува. За страдание, има голям брой спорове и в други места по света. Като цяло може да се каже, че се следи завишаване на държавните бюджети за защита. Може би това е обвързвано и с обстоятелството, че по време на пандемията тези бюджети бяха пренасочени към преодоляване на здравната рецесия и в този момент, когато тя отмина, в тази несигурна конюнктура доста от страните подвигат фрапантно бюджетите си за защита и това е късмет за нашия военнопромишлен комплекс да заеме полагащото му се място.
Във вторник излезе информация, че Русия глоби 15 български сдружения от военнопромишления комплекс. Как ще се отрази това на тях?
Аз не чакам да има някакво отражение върху българския военнопромишлен комплекс, защото още 2014 година бяха въведени наказания във връзка с Русия. Ние ги съблюдаваме от този момент, т.е. нашите компании от дълго време към този момент не осъществят износ в тази посока. Така че не би трябвало тези наказания по никакъв метод да повлияят на работата в бранша.
С встъпването си в служба посочихте, че „ Държавната консолидационна компания “ се бави с изплащането на дивидента си към бюджета. Изплатен ли е той към този момент?
Проблемът бе с неуреден заем и дял от страна на ВМЗ-Сопот към Държавната консолидационна компания. Заемът бе погасен, още до момента в който аз бях в ръководството на сдружението, а в това време бе импортиран и дивидентът за 2021 година В момента се водят договаряния, защото има завещан отпреди години неуреден дял от ВМЗ към ДКК. В момента сдруженията договарят между тях каква сума може да бъде преведена като дял. Отделно ДКК към този момент е внесло предплатено 10 млн. лева дял към държавния бюджет.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинНикола Стоянов стопански министър министър на стопанската система министър на стопанската система и промишлеността немски вложители задгранични вложители огромни вложители ПоследниНай-четениИндустрии 92 Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България Компании 624 Петима гении с разнообразни благоприятни условия дадоха старт на своята кариера в Yettel Политика 716 Демократите губят Долната камара и водят борба за Сената Екология 532 Шолц се разгласи срещу международния „ подем на изкопаемите горива “ Имоти 18726 Строителите пуснаха на пазара невъобразим брой жилища Бюджет и финанси 6614 Румъния купи 32 самолета F-16 „ втора употреба “ за €388 млн. Компании 5434 Преди пазарния взлом Dronamics ще тества още едно българско летище Политика 4523 Русия глоби 15 български компании, измежду които ВМЗ и „ Арсенал “ Всички новини10:15 Политика 92 Демократите губят Долната камара и водят борба за СенатаОще от ИндустрииВиж всичкиКомпенсациите за бизнеса вършат българското произвеждане конкурентноЕлектрифицирането на стопанските системи ще докара до световен дефицит на медБългария е водач по продажби на бензинови коли в ЕСГлобалният търговски барометър предизвестява за „ тъмни облаци “
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоКриптоДенятНакраткоTo:knowВ снимкиЧислоВсичкоСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбраноГалерииВидеаЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/chujdite-investitori-veche-ne-tyrsjat-samo-niski-zaplati-v-bylgarija " }, " dateCreated ": " 2022-11-08T22:07:53+02:00 ", " datePublished ": " 2022-11-09T11:22:19+02:00 ", " dateModified ": " 2022-11-09T11:22:19+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " Никола Стоянов, стопански министър, министър на стопанската система, министър на стопанската система и промишлеността, немски вложители, задгранични вложители, огромни вложители ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/chujdite-investitori-veche-ne-tyrsjat-samo-niski-zaplati-v-bylgarija ", " name ": " Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България ", " articleBody ": " Щекотливата за българското общество тематика, а точно - цените на горивата, какви обезщетения готви служебното държавно управление за бизнеса и семействата, по какъв начин България да притегли нови вложители, които търсят своето ново място и какво се случва с военнопромишления комплекс на България обсъдихме със служебния министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов. Той има огромен опит в частния бранш, където е основал, управлявал и подпомагал голям брой компании. Участва като началник или специалист в над 1000 плана, като стратегически сътрудник на непознати компании при навлизането им на пазари в Източна Европа. Около година е част от шефовете на оръжейния държавен комплекс „ Вазовски машиностроителни фабрики “ ЕАД. Назначен за длъжностен министър на стопанската система и промишлеността от 2 август 2022 година Г-н Стоянов, тематиката с горивата в България – тяхната цена и експорт – е съществена сега. Какъв е Вашият прочит на европейските наказания и ще може ли „ Лукойл Нефтохим “ да изнася горива, създадени в Бургас, и след 5 декември? Тук не става дума за мой прочит или нечий различен. Дерогацията е безусловно ясна. Тя гласи следното нещо – няма право съветският нефт, който се позволява да се внася в България за преправка от „ Лукойл Нефтохим “, да бъде реекспортиран непосредствено до други страни, само че продуктите от неговата преправка – горива, масла и така нататък - имат право да бъдат реекспортирани в Европейския съюз. Това е безапелационната дерогация, която е дадена на България, и ние твърдо стъпваме на нея. Тази дерогация е със период до края на 2024 година Какво очаквате да се случи след нея – ще може ли рафинерията да продължи да работи с други сортове нефт? Дерогацията е за още две години. В този бранш, а и когато става дума за рафинерия, две години не са дълъг интервал. Отсега би трябвало да се мисли да има явен проект какво ще се случи по-късно. Ситуацията в света обаче е доста динамична и никой не знае след две години ще ги има ли тези наказания, или няма да ги има. Трудно е да се възнамерява. Ние изхождаме, несъмнено, от най-лошия вид и още занапред се търсят благоприятни условия по какъв начин рафинерията може да работи и по-късно с друго гориво. За момента предварителната информация е, че механически това е допустимо. Проблем е самата логистика, която тогава би трябвало да вземем за пример да се прави през Босфора, с цел да се стига до пристанището на „ Лукойл Нефтохим “ в Черно море. Това са експертни диалози, само че за момента е ясно, че от 1 януари 2025 година „ Лукойл Нефтохим “ ще би трябвало да преработва различен, а не съветски недопечен нефт. Тези благоприятни условия за различен тип нефт се търсят от министерството взаимно с „ Лукойл Нефтохим “ или от компанията независимо? Предполагам, че компанията занапред възнамерява какво ще прави след две години, защото е притежател на рафинерия. Възможностите са разнообразни – от това да намерят метод да си внасят различен нефт и да работят с него, или даже до хипотезата да продадат рафинерията. Казвам това като предполагаем сюжет, а не като развой, за който имаме индикации. Ние като държавно управление следим какви са опциите. Отново дублирам, информацията, която сме получили, е, че механически е допустимо рафинерията да работи с различен нефт, несъмнено, след нужните пренастройки. През август заявихте, че стартирате работа с „ Лукойл Нефтохим “ за по-евтини горива. Какво се случи с самодейността? В момента горивата отново потеглят нагоре. Още през август започнаха договаряния с „ Лукойл “. Аз бях на първия кръг диалози. След това те бяха поети от министъра на енергетиката Росен Христов и вицепремиера Христо Алексиев. Преговорите вървяха в посока какви са опциите за облекчение на действието на пазара на горива в България – къде може да бъдат отстранени административни спънки, да се увеличи конкуренцията, тъй че да бъдат достигнати по-ниски цени. Мисля, че тези договаряния дадоха резултат и цените на горивата първо стопираха да порастват, а имаше и намаление. В момента, въпреки и тези договаряния да не престават, разпореждаме повече очаквания на решението, което държавното управление одобри на съвещание на Министерски съвет и входира в Народното събрание. Там ограниченията, които предлагаме, са не толкоз в посока намаление на цените, колкото основаване на опция за доста по-високо компенсиране на тези цени. По-важното за нас като Министерство на стопанската система и промишлеността е компенсирането и на фирмите в България, защото досега помощта от 25 ст. важеше единствено за жителите. Уверени сме, и на база диалози с пазарните играчи от бранша, че е допустимо с тези промени, които предлагаме на Народното събрание, да се съберат задоволително средства от изземване на свръхпечалби на компании от бранша в България, с които да се финансира компенсирането и за компании, и за жители, и то в доста по-сериозна степен като сума – доста по-голяма от 25 стотинки. Този законопроект за облагане на свръхпечалбата на фирмите от енергийния бранш обсъждан ли е по време на договарянията с „ Лукойл Нефтохим “? Да, обсъждан е. Не единствено с тях – ние приказваме с много компании от бранша. Разбира се, „ Лукойл Нефтохим “ са единствените, които имат рафинерия, и са единственият производител на горива в България, само че ние приказваме и с търговците на едро, които към този момент са няколко компании, и с веригите – с всички. С други думи, този законопроект е обсъждан с всички компании, които в действителност ще бъдат обложени с този нов краткотраен налог? Да. Преди да бъде препоръчан сме минали през дълъг развой на авансово изследване. Според някои специалисти обаче по-чистият вид е да се понижи Данък добавена стойност или данък. Мислили ли сте върху тази концепция? На пръв прочит звучи като доста чист и елементарен този вид. Звучи доста чист този вид. Просто понижаваме Данък добавена стойност или данък и се надяваме, че цените ще паднат с толкоз, с колкото понижим Данък добавена стойност или акциза. За страдание обаче действителностите са доста разнообразни. Първо, опитът ни учи, че сходни ограничения не водят изрично до спад на цените. Второ, това води до понижаване на бюджетните доходи, а тъкмо в този момент не е верният миг България да взима решения, с които да понижава бюджетните си доходи. Още с встъпването си в служба отворихте тематиката за Държавната петролна компания и по какъв начин тя може да спомогне за разрешаването на енергийната рецесия. Какво сподели анализът и какво мислите в този момент за сдружението? Анализът завърши още в края на август. Истината е, че това, че анализирахме обстановката, оказа помощ в договарянията с други компании от петролния бранш. Въпреки че за момента наподобява по този начин, че Държавната петролна компания по-скоро ще бъде закрита, както е и последното решение на Министерски съвет, съществуването ѝ и опцията тя да бъде изпълнена със наличие способства за по-успешни договаряния. През последните месеци токът за българския бизнес бе измежду най-високите в Европа. Това отхвърли ли някои непознати вложители да стъпят в България? Първо, токът за българския бизнес не бе измежду най-високите в България, защото всичко над 250 лева./мегаватчас се компенсираше от страната. Цена от 250 лева бе малко над междинното в Европейския съюз за промишлеността. Не е имало случай някой непознат вложител да се откаже от България поради високата цена на електрическата енергия, или най-малко на мен не ми е прочут сходен образец. По-важното за фирмите е предвидимостта. За тях е доста значимо не да се подхващат ограничения за няколко месеца напр
Тук не става дума за мой прочит или нечий различен. Дерогацията е безусловно ясна. Тя гласи следното нещо – няма право съветският нефт, който се позволява да се внася в България за преправка от „ Лукойл Нефтохим “, да бъде реекспортиран непосредствено до други страни, само че продуктите от неговата преправка – горива, масла и така нататък - имат право да бъдат реекспортирани в Европейския съюз. Това е безапелационната дерогация, която е дадена на България, и ние твърдо стъпваме на нея.
Тази дерогация е със период до края на 2024 година Какво очаквате да се случи след нея – ще може ли рафинерията да продължи да работи с други сортове нефт?
Дерогацията е за още две години. В този бранш, а и когато става дума за рафинерия, две години не са дълъг интервал. Отсега би трябвало да се мисли да има явен проект какво ще се случи по-късно. Ситуацията в света обаче е доста динамична и никой не знае след две години ще ги има ли тези наказания, или няма да ги има. Трудно е да се възнамерява. Ние изхождаме, несъмнено, от най-лошия вид и още занапред се търсят благоприятни условия по какъв начин рафинерията може да работи и по-късно с друго гориво. За момента предварителната информация е, че механически това е допустимо. Проблем е самата логистика, която тогава би трябвало да вземем за пример да се прави през Босфора, с цел да се стига до пристанището на „ Лукойл Нефтохим “ в Черно море. Това са експертни диалози, само че за момента е ясно, че от 1 януари 2025 година „ Лукойл Нефтохим “ ще би трябвало да преработва различен, а не съветски недопечен нефт.
Тези благоприятни условия за различен тип нефт се търсят от министерството взаимно с „ Лукойл Нефтохим “ или от компанията независимо?
Предполагам, че компанията занапред възнамерява какво ще прави след две години, защото е притежател на рафинерия. Възможностите са разнообразни – от това да намерят метод да си внасят различен нефт и да работят с него, или даже до хипотезата да продадат рафинерията. Казвам това като предполагаем сюжет, а не като развой, за който имаме индикации. Ние като държавно управление следим какви са опциите. Отново дублирам, информацията, която сме получили, е, че механически е допустимо рафинерията да работи с различен нефт, несъмнено, след нужните пренастройки.
През август заявихте, че стартирате работа с „ Лукойл Нефтохим “ за по-евтини горива. Какво се случи с самодейността? В момента горивата отново потеглят нагоре.
Още през август започнаха договаряния с „ Лукойл “. Аз бях на първия кръг диалози. След това те бяха поети от министъра на енергетиката Росен Христов и вицепремиера Христо Алексиев. Преговорите вървяха в посока какви са опциите за облекчение на действието на пазара на горива в България – къде може да бъдат отстранени административни спънки, да се увеличи конкуренцията, тъй че да бъдат достигнати по-ниски цени. Мисля, че тези договаряния дадоха резултат и цените на горивата първо стопираха да порастват, а имаше и намаление. В момента, въпреки и тези договаряния да не престават, разпореждаме повече очаквания на решението, което държавното управление одобри на съвещание на Министерски съвет и входира в Народното събрание. Там ограниченията, които предлагаме, са не толкоз в посока намаление на цените, колкото основаване на опция за доста по-високо компенсиране на тези цени. По-важното за нас като Министерство на стопанската система и промишлеността е компенсирането и на фирмите в България, защото досега помощта от 25 ст. важеше единствено за жителите. Уверени сме, и на база диалози с пазарните играчи от бранша, че е допустимо с тези промени, които предлагаме на Народното събрание, да се съберат задоволително средства от изземване на свръхпечалби на компании от бранша в България, с които да се финансира компенсирането и за компании, и за жители, и то в доста по-сериозна степен като сума – доста по-голяма от 25 стотинки.
Този законопроект за облагане на свръхпечалбата на фирмите от енергийния бранш обсъждан ли е по време на договарянията с „ Лукойл Нефтохим “?
Да, обсъждан е. Не единствено с тях – ние приказваме с много компании от бранша. Разбира се, „ Лукойл Нефтохим “ са единствените, които имат рафинерия, и са единственият производител на горива в България, само че ние приказваме и с търговците на едро, които към този момент са няколко компании, и с веригите – с всички.
С други думи, този законопроект е обсъждан с всички компании, които в действителност ще бъдат обложени с този нов краткотраен налог?
Да. Преди да бъде препоръчан сме минали през дълъг развой на авансово изследване.
Според някои специалисти обаче по-чистият вид е да се понижи Данък добавена стойност или данък. Мислили ли сте върху тази концепция?
На пръв прочит звучи като доста чист и елементарен този вид. Звучи доста чист този вид. Просто понижаваме Данък добавена стойност или данък и се надяваме, че цените ще паднат с толкоз, с колкото понижим Данък добавена стойност или акциза. За страдание обаче действителностите са доста разнообразни. Първо, опитът ни учи, че сходни ограничения не водят изрично до спад на цените. Второ, това води до понижаване на бюджетните доходи, а тъкмо в този момент не е верният миг България да взима решения, с които да понижава бюджетните си доходи.
Още с встъпването си в служба отворихте тематиката за Държавната петролна компания и по какъв начин тя може да спомогне за разрешаването на енергийната рецесия. Какво сподели анализът и какво мислите в този момент за сдружението?
Анализът завърши още в края на август. Истината е, че това, че анализирахме обстановката, оказа помощ в договарянията с други компании от петролния бранш. Въпреки че за момента наподобява по този начин, че Държавната петролна компания по-скоро ще бъде закрита, както е и последното решение на Министерски съвет, съществуването ѝ и опцията тя да бъде изпълнена със наличие способства за по-успешни договаряния.
През последните месеци токът за българския бизнес бе измежду най-високите в Европа. Това отхвърли ли някои непознати вложители да стъпят в България?
Първо, токът за българския бизнес не бе измежду най-високите в България, защото всичко над 250 лева./мегаватчас се компенсираше от страната. Цена от 250 лева бе малко над междинното в Европейския съюз за промишлеността. Не е имало случай някой непознат вложител да се откаже от България поради високата цена на електрическата енергия, или най-малко на мен не ми е прочут сходен образец. По-важното за фирмите е предвидимостта. За тях е доста значимо не да се подхващат ограничения за няколко месеца напред, а занапред да знаят, да вземем за пример, че до края на 2023 година това предписание за обезщетения ще важи. Да знаят какви са изискванията. Сега в Народното събрание се разисква този предел да се смъкна на 200 лева./мегаватчас. Това би било рационално и аз като министър на стопанската система няма по какъв начин да не го поддържа. Пак споделям обаче най-важно за фирмите е да имат предвидимост – да знаят занапред докога ще важи, с цел да могат да създадат планове. Другото доста значимо нещо е занапред да се знае, че както има помощи за електричество, по този начин ще има и помощи за газ. Да, цената на газа успяхме да я свалим доста – с 30% през октомври и с 47% през ноември. На този стадий плановете демонстрират, че към тези ценови равнища ще може да се задържи цената и до края на идната година. Но за фирмите е значимо, макар че считаме, че цената ще е към 140 – 150 лева, да се сложи таван - евентуално към 200 лева и това да е заложено с решение на Народното събрание. Международните компании, които би трябвало да пазят бюджети пред централите си в чужбина, за тях е значимо да имат рамка, в която да работят.
А сходен план за газа ще бъде ли импортиран в Народното събрание?
Работи се по него.
Преди месец оповестихте, че се работи по основаването на капиталова карта за реиндустриализация на България. Може ли да разкажете малко повече за нея и към кои компании ще бъде ориентирана?
По отношение на реиндустриализацията на България работим в две направления. Едната е да се облегнем на естествените благосъстояния, които има България, и ресурсите, които се добиват тук. За някои метали и други минерали България е относително богата. Например мед, цинк, олово и така нататък Идеята ни е в тези времена, в които се видя, че ресурсите стават по-ценни от парите, да прегледаме доста деликатно с какво разполага България, къде има благоприятни условия за пускане на нови планове за извличане, а във връзка с добиваните към този момент запаси в България - да потърсим такива вложители, които употребяват тези запаси за техните артикули. Пример давам с „ Аурубис “, които добиват доста огромни количества мед в България и преработват до метал, само че изнасят метала на пръти, листове и така нататък Единият ни фокус ще бъде да търсим съответни компании, които употребяват мед. Медта би трябвало да е главен съставен елемент на техните артикули, с цел да им предложим да дойдат в България – тук, където са покрай суровината, която употребяват, защото с покачващите се цени на горивата логистиката става доста значителен инфлационен фактор. Смятаме, че това би дало един спомагателен претекст на фирмите да дойдат в България.
От суровината до крайния артикул с високата добавена стойност?
До крайния артикул е може би още рано, само че да кажем – още едно равнище на преправка да се случва в България. Или няколко. Да не изнасяме суровината, а да има колкото се може повече равнища на преправка в България. Целта на плана е да забележим картата на потребните изкопаеми на България – къде сега работят добивни компании, къде има мини, които добиват. Вторият значим миг е къде се преработват тези руди до метал и да наложим от горната страна и жп мрежата на България, защото тези компании употребяват извънредно единствено жп превоз, защото е по-евтин, а при тях размерите са големи. На четвърто място към този момент ще наложим и карта на заетостта в България. Целта ни е да не създадем такива зони напълно покрай предприятията, които работят сега, защото те се тормозят от конкуренция за работна ръка, а по-скоро да са в зони, в които няма огромни вложители, само че са близо и леснодостъпни до жп мрежата. След като наложим тези четири карти, ще забележим с какво разполагаме. Искаме да имаме най-малко две такива индустриални зони за такива компании.
Второто нещо, по което работим, обвързвано и с реиндустриализацията на България и със Северозапада, желаеме да разпределим вложенията и производството в страната. В тази връзка задачата ни ще бъде да отворим с Националната компания индустриални зони план за по-малки индустриални зони в по-малки обитаеми места. Там ще работим в тясно съдействие с общините. Вече сме изпратили през Националното съдружие на общините в България условията ни към имоти, с цел да забележим коя община може да ни даде това, което ни би трябвало. Изискванията като цяло са, от една страна, законовите условия за промишлен парк. Ние самите ще желаеме и обстоен организационен проект, парцелът да е урегулиран аграрен парцел – в идеалния вид да има и довеждаща инфраструктура, тъй че да може с най-малко вложения на пари и време да имаме нови, хубави и подготвени индустриални зони с цялата построена инфраструктура. Бързаме, тъй като виждаме нараснал интерес, както от американски компании, по този начин и от такива от Западна Европа – в това число от страни с проблеми с силата и нейната наличност. От една страна доста западни компании се връщат назад в Европа – прибират се от далечния Изток и съкратяват веригите на доставки, с цел да имат повече сигурност. Нормално те гледат към Източна Европа, където България е една от положителните дестинации за вложения с помощта на доста положителната си данъчна политика, само че и с помощта на българските гении, на достатъчното сила на положителни цени. Така че имаме много козове, с които да притеглим вниманието на вложителите. Вярваме, че това ще помогне огромна част от вълната от капиталов интерес да я доведем в България в идващите 6 до 12 месеца.
Имате ли към този момент отговори от общините на тези изпратени запитвания?
Писмени отговори още нямаме, само че към този момент организирахме срещи с представители на четири общини и съм благополучен, че виждам доста готови планове. Определено има доста дейни кметове, готови имоти, което доста ме радва. За някои от тях даже няма да чакаме парите по Плана за възобновяване, защото НКИЗ разполага и със лични средства и ще стартираме да сътворяваме взаимни сдружения безусловно идната седмица, като общините дават земята, а от нас е инвестицията, маркетинга и ръководството на зоната. Ако сега зоните, които има НКИЗ са под 10, мощно се надявам в идващите шест месеца да станат най-малко 20 – 25. Имаме в действителност хубави оферти от общините.
Кои са тези четири общини, за които става дума?
Не мога на този стадий да ги посоча, с цел да не се почувстват другите изпреварени. Появиха се и такива мнения – по какъв начин ще решаваме за какво тази община, а не другата. Ние като служебно държавно управление не сме част от партийната система, тъй че по-скоро концепцията ни е на всички места, където забележим дейна локална власт с подготвен имот, който дава отговор на нашите условия, да създадем нужното, с цел да стартираме взаимна работа. Говорим за междинни и дребни общини. Единият план, който доста ми хареса, беше за 68 дка. За да разберете разликата в мащаба мога да дам за образец, че зоната в Божурище е 3000 дка. Разбирате разликата, само че за сметка на това инвестицията не е огромна, съществува опция зоната да се разшири с още 50 – 60 дка. На 68 дка умерено могат да бъдат привлечени 5 – 6 – 7 компании, които да отворят нови производства, което за един дребен град е ужасно. Ако тези 5 – 6 компании отворят 300 – 400 нови работни места, това икономическия климат в града и региона.
Коментирахте, че се обмисля страната да дава здания чартърен на задгранични вложители краткотрайно, до момента в който те са подготвени със личните си бази. Може ли да разкажете повече за тази концепция?
Идеята е като част от тези по-малки индустриални зони в по-малки обитаеми места освен да предлагаме готовите имоти с довеждаща инфраструктура, върху която да строят, само че във всяка от тези зони да има по едно готово хале. Най-вероятно ще построим и такива, които да могат да се разделят и на по-малки, съгласно потребностите на съответната компания. Ние виждаме, че сега капиталовият интерес е подобен, че всички доста бързат. Нямат време да чакат да строят и по тази причина ние желаеме да им предоставим незабавно помещение чартърен – те да влязат в това хале в същата индустриална зона, към която са се насочили, до момента в който за 6 до 12 месеца построят своята база. Тоест – те да влязат чартърен, да си вкарат машините, да почнат да работят, да назначават хора, а когато е готово тяхното хале, да се реалокират. Това хале да остане оборотно – да пристигна идващият чартърен и по този начин да им позволим доста по-бързо да осъществят проектите си, а не да чакат, въпреки и избрали къде желаят да влагат, към шест месеца или една година, до момента в който могат да стартират произвеждане.
Тоест тези оборотни халета ще бъдат предопределени единствено за новите по-малки паркове?
За момента концепцията ни е да влагаме по този метод, защото там виждаме опция за повече налична работна ръка. Конкуренцията за работна ръка в огромните градове на България се изостря прекомерно доста, което води до негативи. Затова се фокусираме върху по-малките. Заедно с това огромните индустриални зони, които имаме, към този момент са много развити. Например в Божурище две трети от парцелите в зоната са продадени на вложители. Разбира се, това не изключва опцията да разтеглим към този момент съществуващите индустриални зони с нови имоти и да приемем същата тактика. Важно е обаче да обърнем метода и най-важното: да следим капиталовите процеси. Категорично в този момент бързината е главен фактор – вложителите желаят незабавно да стартират да работят. Буквално ни споделят: „ ние имаме машините в Западна Европа и желаеме незабавно да ги пренесем тук и да почнем да работим. Трябва ни хале в този момент. Да, след това ще си построим по-хубаво, тъкмо каквото ни би трябвало, само че търсим бърза опция “.
В последните месеци се насочихте и към привличането на вложения от Обединените арабски емирства, Саудитска арабия. Какво предизвика интереса Ви на Изток и има ли огромен капацитет там?
Светът се трансформира – изключително с войната и пандемията. Традиционно сме имали положителни връзки и преди с този район. Истината е, че и те имат доста интерес към нас. Аз съм имал опция и в предишното да бъда част от такива делегации и би трябвало да Ви кажа, че в този момент, когато бях в ОАЕ с президента Радев и след това в Саудитска Арабия, си личеше ползата към нашия район. Честно казано някои от ползите ни съответстват – в Саудитска Арабия стартират да индустриализират страната, до момента в който ние я реиндустриализираме. Те сега влагат доста в мини, основани на потребни изкопаеми, имат огромен интерес към привличането на български компании, които имат огромен опит в тази сфера. През януари дружно с български компании сме поканени на огромен конгрес за минна промишленост – незавимо кой е министър тогава тази опция не би трябвало да се изпуска. От друга страна те са доста богати на нефт и газ и с тези цени несъмнено са в положително финансово положение и търсят нови благоприятни условия за вложения по целия свят, като нашият регион им е изключително забавен. България е и врата към Европейския съюз за тези страни. Сега преглеждат още по-сериозно региона за огромни вложения. Ориентирани са в инфраструктура, енергийния бранш – това са обичайни и за тях области. Освен това сега водим договаряния за вложения в бранша на земеделието. Интересът е огромен и мисля, че би трябвало да бъде употребен.
На каква ориентировъчна стойност са тези вложения?
Въпросът е не каква стойност, а да предложим логичен план, в който виждат изгода да влагат. Работата е по-скоро от наша страна и би трябвало да си напишем домашното и да подготвим забавни планове за тях. Сега, по времето и на визитата с президента и след това в Саудитска Арабия, отидохме с съответни оферти, до момента в който преди този момент постоянно се говореше единствено за хрумвания. Сега нещата са доста по-конкретни и се надявам, че това е пътят за реализиране на съответни резултати в обозрими периоди.
Похвалихте се с интерес за инвестиция от Adidas в София. Може ли да кажете освен това за параметрите ѝ?
Това, което мога да разясня, е, че става въпрос за доста огромен международен състезателен колос. Има интерес от инвестиция в България, само че не за произвеждане на спортни продукти, а в противен случай – те желаят да открият в България IT център с към 400 – 500 души екип, който да ръководи бизнеса им по целия свят. Идеята е след това и други браншове от централното им управление да бъдат изместени тук, като счетоводство, правни услуги и така нататък Плановете им са да стартират с IT услугите и да мислят за уголемение. Посетиха София, тъй като местоположението е определена измежду 20 други града в Европа. Това, поради което споделиха, че България е техен любимец, са българските гении. Като министър мен ме радва, че към този момент компании не идват тук поради ниските заплати, както се рекламирахме преди време, а тъкмо противоположното – поради високата подготовка на фрагментите.
Преди години България водеше диалози с Volkswagen и Tesla. В момента водят ли се диалози с огромни компании от техния сан?
Водят се, само че нямам право да споделям имена. Интересът към България не е спрял. Големите компании сигурно следят района и търсят благоприятни условия. Даже предходната седмица бяхме на посещаване в Гърция и обсъждахме с представители на тяхното държавно управление, че може би е време, с цел да сме сполучливи в привличането на авто производител, да обединим старания и да не гледаме толкоз на държавните граници посред ни, а по-скоро на района като цяло. Поканих сътрудниците на посещаване у нас, с цел да задъблочим разискванията и да подготвим обща тактика. Разбира се огромна инвестиция постоянно ще съставлява добра опция за страната и района и сигурно това ще продължи да бъде приоритет. Личното ми мнение обаче е, че въпреки и да изисква доста повече работа, е хубаво да се фокусираме върху голям брой по-малки вложения. Защото за в действителност огромна инвестиция ще са нужни доста хора, което автоматизирано измества фокуса към София или Пловдив. Личното ми предпочитание като министър е да се фокусираме върху по-малките общини и да дадем основите за уравновесено развиване на стопанската система на България върху доста повече обитаеми места, а освен върху най-големите.
Разкажете малко повече за немската инвестиция от 1 милиарда евро във фотоволтаици в България.
На посещаване в България бе доста сериозна група компании, които имат интерес да влагат в България във възобновими енергийни източници. Като цяло немските компании са доста загрижени за снабдяването си с сила. Затова България съставлява за тях висок интерес. Заради часовата разлика и това, че сме в най-източния завършек на Европейския съюз, в действителност за тях е доста забавно да създават сила от фотоволтаици тук. Това е по този начин, тъй като при фотоволтаиците пикът е към обяд, някъде в интервала сред 12 и 14 ч. се създава най-вече. Този пик е много преди този в Германия поради часовата разлика. Това беше коментирано още преди месец и половина от икономическия министър на Германия, който сподели, че чака интерес от немски компании, които да търсят енергийни вложения в най-източния край – България и най-западния – Португалия, тъй че да могат да си обезпечат пик от към 5 часа да вземем за пример.
Случаят в този момент е тъкмо подобен. Тази група желае да влага в доста огромен обект, в действителност това, което ни споделиха по време на диалозите е, че това ще бъде най-големият сходен план в света. Надявам се един ден може да го гледаме по Discovery. Разговорите, които водим, са за сред 1000 и 1500 мегавата. Имайте поради, че един блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е към 1000 мегавата. Те са с капиталови планове да влагат във фотоволтаици в 2500 мегавата общо, като концепцията е тази сила да си я употребяват в Германия за тях и техните клиенти.
Междувременно имаме подобен интерес и от Франция и мисля, че няма да е последният подобен голям план, с който ще се похвалим.
Детайлите обаче на този стадий ще би трябвало да бъдат спестени. Важното е да се подчертае, че немската група е твърдо подготвена за сключване на меморандум за капиталово желание. Сега ние би трябвало да побързаме, с цел да стартират нещата допустимо най-скоро. Инвестицията ще бъде за над 1 милиарда евро, което е най-голямата единична правена инвестиция в миналото в България.
Според последния разбор на Уникредит Булбанк износът следващата година ще бъде поддържан главно от артикули като храни, сила и муниции. Споделяте ли това мнение?
Боеприпасите не са били водещи в българския износ, въпреки че е сериозен бранш с доста заети в промишлеността. Всички знаем кои са главните браншове за България. Това, което би трябвало да ни радва, е, че от ден на ден артикули с висока добавена стойност се изнасят – електротехника, машиностроене са към този момент измежду водещите браншове. Енергия несъмнено също – при тези цени на електричеството това е доста сериозен съставен елемент от българския експорт. Личните ми упования са, че износът ще върви доста добре и идната година, защото въпреки и търсенето да спадне, ние следим затваряне на предприятия на Запад и считам, че нашите компании ще имат късмет за нахлуване на нови пазари.
Боеприпаси и оръжия за каква сума изнесе България от началото на годината?
Официалната статистика за тази година ще е ясна през идната. Това, което е радващо, е, че промишлеността работи доста добре – както държавните предприятия, по този начин и частният бранш. Доколкото съм осведомен са обезпечени с контракти за години напред. Търсенето на нашата продукция, с помощта на качеството, е от целия свят. България има обичаи и е била огромен експортьор и за Африка, и за Близкия изток и към момента сме известни в тези страни. Търсим благоприятни условия да подкрепим бранша – изключително държавните предприятия и с нови вложения в машини и уголемение на производства и продуктова гама. Опитваме се да създадем прехода към артикули по натовски стандарти, а не както досега – по така наречен руски стандарт, тъй че нашият военнотехнически комплекс да заеме полагащото му се място в цялостната система на НАТО.
Казвате целия свят – въпреки всичко кои са по-големите страни, към които България изнася?
Не бих коментирал, с цел да не пропусна някого. Наистина са над 50 страни. Имаме доста съществени сътрудници в Африка, Близкия изток. Много са. В момента по-скоро казусът е, че търсенето е огромно, а стоката не е задоволително. Явно около цялата неустановеност в света и войната, която бушува. За страдание, има голям брой спорове и в други места по света. Като цяло може да се каже, че се следи завишаване на държавните бюджети за защита. Може би това е обвързвано и с обстоятелството, че по време на пандемията тези бюджети бяха пренасочени към преодоляване на здравната рецесия и в този момент, когато тя отмина, в тази несигурна конюнктура доста от страните подвигат фрапантно бюджетите си за защита и това е късмет за нашия военнопромишлен комплекс да заеме полагащото му се място.
Във вторник излезе информация, че Русия глоби 15 български сдружения от военнопромишления комплекс. Как ще се отрази това на тях?
Аз не чакам да има някакво отражение върху българския военнопромишлен комплекс, защото още 2014 година бяха въведени наказания във връзка с Русия. Ние ги съблюдаваме от този момент, т.е. нашите компании от дълго време към този момент не осъществят износ в тази посока. Така че не би трябвало тези наказания по никакъв метод да повлияят на работата в бранша.
С встъпването си в служба посочихте, че „ Държавната консолидационна компания “ се бави с изплащането на дивидента си към бюджета. Изплатен ли е той към този момент?
Проблемът бе с неуреден заем и дял от страна на ВМЗ-Сопот към Държавната консолидационна компания. Заемът бе погасен, още до момента в който аз бях в ръководството на сдружението, а в това време бе импортиран и дивидентът за 2021 година В момента се водят договаряния, защото има завещан отпреди години неуреден дял от ВМЗ към ДКК. В момента сдруженията договарят между тях каква сума може да бъде преведена като дял. Отделно ДКК към този момент е внесло предплатено 10 млн. лева дял към държавния бюджет.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинНикола Стоянов стопански министър министър на стопанската система министър на стопанската система и промишлеността немски вложители задгранични вложители огромни вложители ПоследниНай-четениИндустрии 92 Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България Компании 624 Петима гении с разнообразни благоприятни условия дадоха старт на своята кариера в Yettel Политика 716 Демократите губят Долната камара и водят борба за Сената Екология 532 Шолц се разгласи срещу международния „ подем на изкопаемите горива “ Имоти 18726 Строителите пуснаха на пазара невъобразим брой жилища Бюджет и финанси 6614 Румъния купи 32 самолета F-16 „ втора употреба “ за €388 млн. Компании 5434 Преди пазарния взлом Dronamics ще тества още едно българско летище Политика 4523 Русия глоби 15 български компании, измежду които ВМЗ и „ Арсенал “ Всички новини10:15 Политика 92 Демократите губят Долната камара и водят борба за СенатаОще от ИндустрииВиж всичкиКомпенсациите за бизнеса вършат българското произвеждане конкурентноЕлектрифицирането на стопанските системи ще докара до световен дефицит на медБългария е водач по продажби на бензинови коли в ЕСГлобалният търговски барометър предизвестява за „ тъмни облаци “ Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоКриптоДенятНакраткоTo:knowВ снимкиЧислоВсичкоСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбраноГалерииВидеаЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/chujdite-investitori-veche-ne-tyrsjat-samo-niski-zaplati-v-bylgarija " }, " dateCreated ": " 2022-11-08T22:07:53+02:00 ", " datePublished ": " 2022-11-09T11:22:19+02:00 ", " dateModified ": " 2022-11-09T11:22:19+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " Никола Стоянов, стопански министър, министър на стопанската система, министър на стопанската система и промишлеността, немски вложители, задгранични вложители, огромни вложители ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/chujdite-investitori-veche-ne-tyrsjat-samo-niski-zaplati-v-bylgarija ", " name ": " Чуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в България ", " articleBody ": " Щекотливата за българското общество тематика, а точно - цените на горивата, какви обезщетения готви служебното държавно управление за бизнеса и семействата, по какъв начин България да притегли нови вложители, които търсят своето ново място и какво се случва с военнопромишления комплекс на България обсъдихме със служебния министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов. Той има огромен опит в частния бранш, където е основал, управлявал и подпомагал голям брой компании. Участва като началник или специалист в над 1000 плана, като стратегически сътрудник на непознати компании при навлизането им на пазари в Източна Европа. Около година е част от шефовете на оръжейния държавен комплекс „ Вазовски машиностроителни фабрики “ ЕАД. Назначен за длъжностен министър на стопанската система и промишлеността от 2 август 2022 година Г-н Стоянов, тематиката с горивата в България – тяхната цена и експорт – е съществена сега. Какъв е Вашият прочит на европейските наказания и ще може ли „ Лукойл Нефтохим “ да изнася горива, създадени в Бургас, и след 5 декември? Тук не става дума за мой прочит или нечий различен. Дерогацията е безусловно ясна. Тя гласи следното нещо – няма право съветският нефт, който се позволява да се внася в България за преправка от „ Лукойл Нефтохим “, да бъде реекспортиран непосредствено до други страни, само че продуктите от неговата преправка – горива, масла и така нататък - имат право да бъдат реекспортирани в Европейския съюз. Това е безапелационната дерогация, която е дадена на България, и ние твърдо стъпваме на нея. Тази дерогация е със период до края на 2024 година Какво очаквате да се случи след нея – ще може ли рафинерията да продължи да работи с други сортове нефт? Дерогацията е за още две години. В този бранш, а и когато става дума за рафинерия, две години не са дълъг интервал. Отсега би трябвало да се мисли да има явен проект какво ще се случи по-късно. Ситуацията в света обаче е доста динамична и никой не знае след две години ще ги има ли тези наказания, или няма да ги има. Трудно е да се възнамерява. Ние изхождаме, несъмнено, от най-лошия вид и още занапред се търсят благоприятни условия по какъв начин рафинерията може да работи и по-късно с друго гориво. За момента предварителната информация е, че механически това е допустимо. Проблем е самата логистика, която тогава би трябвало да вземем за пример да се прави през Босфора, с цел да се стига до пристанището на „ Лукойл Нефтохим “ в Черно море. Това са експертни диалози, само че за момента е ясно, че от 1 януари 2025 година „ Лукойл Нефтохим “ ще би трябвало да преработва различен, а не съветски недопечен нефт. Тези благоприятни условия за различен тип нефт се търсят от министерството взаимно с „ Лукойл Нефтохим “ или от компанията независимо? Предполагам, че компанията занапред възнамерява какво ще прави след две години, защото е притежател на рафинерия. Възможностите са разнообразни – от това да намерят метод да си внасят различен нефт и да работят с него, или даже до хипотезата да продадат рафинерията. Казвам това като предполагаем сюжет, а не като развой, за който имаме индикации. Ние като държавно управление следим какви са опциите. Отново дублирам, информацията, която сме получили, е, че механически е допустимо рафинерията да работи с различен нефт, несъмнено, след нужните пренастройки. През август заявихте, че стартирате работа с „ Лукойл Нефтохим “ за по-евтини горива. Какво се случи с самодейността? В момента горивата отново потеглят нагоре. Още през август започнаха договаряния с „ Лукойл “. Аз бях на първия кръг диалози. След това те бяха поети от министъра на енергетиката Росен Христов и вицепремиера Христо Алексиев. Преговорите вървяха в посока какви са опциите за облекчение на действието на пазара на горива в България – къде може да бъдат отстранени административни спънки, да се увеличи конкуренцията, тъй че да бъдат достигнати по-ниски цени. Мисля, че тези договаряния дадоха резултат и цените на горивата първо стопираха да порастват, а имаше и намаление. В момента, въпреки и тези договаряния да не престават, разпореждаме повече очаквания на решението, което държавното управление одобри на съвещание на Министерски съвет и входира в Народното събрание. Там ограниченията, които предлагаме, са не толкоз в посока намаление на цените, колкото основаване на опция за доста по-високо компенсиране на тези цени. По-важното за нас като Министерство на стопанската система и промишлеността е компенсирането и на фирмите в България, защото досега помощта от 25 ст. важеше единствено за жителите. Уверени сме, и на база диалози с пазарните играчи от бранша, че е допустимо с тези промени, които предлагаме на Народното събрание, да се съберат задоволително средства от изземване на свръхпечалби на компании от бранша в България, с които да се финансира компенсирането и за компании, и за жители, и то в доста по-сериозна степен като сума – доста по-голяма от 25 стотинки. Този законопроект за облагане на свръхпечалбата на фирмите от енергийния бранш обсъждан ли е по време на договарянията с „ Лукойл Нефтохим “? Да, обсъждан е. Не единствено с тях – ние приказваме с много компании от бранша. Разбира се, „ Лукойл Нефтохим “ са единствените, които имат рафинерия, и са единственият производител на горива в България, само че ние приказваме и с търговците на едро, които към този момент са няколко компании, и с веригите – с всички. С други думи, този законопроект е обсъждан с всички компании, които в действителност ще бъдат обложени с този нов краткотраен налог? Да. Преди да бъде препоръчан сме минали през дълъг развой на авансово изследване. Според някои специалисти обаче по-чистият вид е да се понижи Данък добавена стойност или данък. Мислили ли сте върху тази концепция? На пръв прочит звучи като доста чист и елементарен този вид. Звучи доста чист този вид. Просто понижаваме Данък добавена стойност или данък и се надяваме, че цените ще паднат с толкоз, с колкото понижим Данък добавена стойност или акциза. За страдание обаче действителностите са доста разнообразни. Първо, опитът ни учи, че сходни ограничения не водят изрично до спад на цените. Второ, това води до понижаване на бюджетните доходи, а тъкмо в този момент не е верният миг България да взима решения, с които да понижава бюджетните си доходи. Още с встъпването си в служба отворихте тематиката за Държавната петролна компания и по какъв начин тя може да спомогне за разрешаването на енергийната рецесия. Какво сподели анализът и какво мислите в този момент за сдружението? Анализът завърши още в края на август. Истината е, че това, че анализирахме обстановката, оказа помощ в договарянията с други компании от петролния бранш. Въпреки че за момента наподобява по този начин, че Държавната петролна компания по-скоро ще бъде закрита, както е и последното решение на Министерски съвет, съществуването ѝ и опцията тя да бъде изпълнена със наличие способства за по-успешни договаряния. През последните месеци токът за българския бизнес бе измежду най-високите в Европа. Това отхвърли ли някои непознати вложители да стъпят в България? Първо, токът за българския бизнес не бе измежду най-високите в България, защото всичко над 250 лева./мегаватчас се компенсираше от страната. Цена от 250 лева бе малко над междинното в Европейския съюз за промишлеността. Не е имало случай някой непознат вложител да се откаже от България поради високата цена на електрическата енергия, или най-малко на мен не ми е прочут сходен образец. По-важното за фирмите е предвидимостта. За тях е доста значимо не да се подхващат ограничения за няколко месеца напр Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ