Само за седмица бизнесът трябва да извади над 100 млн. лева за плащания за електроенергия и природен газ
Г-н Стаменов, по какъв начин се оправят предприятията сега със сметките за електрическа енергия и природен газ? Успявате ли да получавате сумите за възобновяване от страната? При тези високи цени на електрическата енергия през последната седмица дружно с високите цени на природния газ, които станаха известни в последните дни, бизнесът ще изпадне в ликвидна рецесия. Причината се крие в метода на компенсиране за високите цена на електрическата енергия. До момента електрическата енергия се купуваше на високи цени от фирмите и след 30-40 дни се възстановяваха контрактуваните обезщетения. Като илюстрация - надплатените сметки за май получихме назад чак в края на юни. Тоест компаниите би трябвало да финансират 30-40 дни енергийния бранш, с цел да чакат след това да им се възстановят част от сумите. Предприятията не могат да генерират подобен огромен паричен поток, с цел да заплащат тези високи сметки за електрическа енергия и природен газ. За да ни схванат вашите читатели бих дал следния образец: Днес Вие си вземате заплатата и отивате да заредите с гориво автомобила си. Парите Ви свършват, тъй като бензинът е ненормално безценен. И в случай че заплатата отиде единствено за бензин, по какъв начин ще поемете другите си разноски през идващите дни на месеца?
Разбирате, че в предприятията не всичко е единствено заплащане на сметка за ток и природен газ. А при нас се получава тъкмо това. Разчетите, които правихме в БФИЕК демонстрират, че при тези цени на електрическата енергия и природния газ, още другата седмица бизнесът би трябвало да извади над 100 млн. лв. за заплащане на сметките. Тук приказвам за сдруженията, членове на федерацията, които съставляват и енергоинтензивната промишленост на страната ни. Това в годишен проект значи заплащания за към 4-5 милиарда лв..
Бизнесът няма по какъв начин да обезпечи такива средства за разплащане в този момент – това ни блокира всички парични наличия, приходи и други. Дори ги надвишава. Затова считам, че този механизъм на обезщетения след 30-40 дни не е работещ. А какво може да се направи? Най-удачният вид за бизнеса е да си заплаща електрическата енергия непосредствено на 250 лева./мвтч. А не да плащаш 700 лева./мвтч и след това да чакаш да ти върнат 450 лева./мвтч след месец. Нека страната да откри метод за компенсиране на тези високи цени. Например ББР да кредитира Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ краткосрочно и да обезпечат ликвидност. Това е вид, с цел да може да работи стопанската система. Това не е проблем единствено за членовете на БФИЕК, проблем е и за всички консуматори, в това число и търговците на електрическа енергия. Сред предприятията си имаме и такива, които са клиенти на търговци на електрическа енергия и купуват от тях. Те са също енергоинтензивна промишленост, въпреки и в по-малки мащаби.
Така търговецът на ток фактурира на едно дружество електрическата енергия на 250 лева./мвтч, само че борсата ще му изиска 700 лева./мвтч. В този случай и търговецът няма от кое място да вземе този запас и също изпада в ликвидна рецесия. Търговецът също не може да чака 40 дни да му върнат средствата. А при природния газ също ли е толкоз сложна обстановката? Премиерът в оставка Кирил Петков пое ангажимент на 16 май, че цените на природния газ до края на годината няма да са над цените от месец април. Тогава той разгласи, че в случай че има цени, над тези от месец април, то бизнесът ще бъде обезщетен и за цените на природния газ. Досега обаче за бизнеса са дадени единствено обещания, които не са изпълнени със наличие. Няма и подобен текст при актуализацията на държавния бюджет, а за сходни обезщетения средства няма от кое място другаде да се акумулират, с изключение на от бюджета. Все отново заплащането на природния газ и финансовите потоци там излизат отвън страната и средствата не остават в някой български стопански оператор, както е при електрическата енергия. Отделно допреди ден бизнесът знаеше, че ще има природен газ за стопанската система, само че не знаеше на какви цени. Сега обаче лъсна истината, че няма да има и задоволително природен газ, а и цената остава незнайна. Започна към този момент да се приказва за понижаване на потреблението, ограничение в доставяните количества към крайни клиенти. Това бе обяснено от депутати. Очакваме, че ще има рецесия и би трябвало час по-скоро във формат спешен щаб да се набележат нужните ограничения. Това би трябвало да се случи без значение дали има постоянно или служебно държавно управление. Тази задача е за през вчерашния ден!
В допълнение бих споделил, че Европа също не е наясно какво тъкмо ще се случва в идващите месеци на газовия пазар. Говореше се, че ще има взаимни европейски доставки на природен газ. Каквото и да е развиването на обстановката, би трябвало да се направи спешен проект. Всъщност хранилището край Чирен е запълнено на към 30%, а до зимата остават няколко месеца. Очертават се един не лек есенно-зимен сезон? Да за жалост. За мен не е вид да бъдем хоум офис, без работа и без приходи. И без стопанска система. И на студено.
Да. В цялостен размер би трябвало да си дадем сметка какво ни чака и незабавно да набележим ограничения. Поискахте ли среща с държавното управление или с президента? От Асоциацията на организациите на българските работодатели дружно със синдикатите е поискана среща и привикване на Националния съвет за тристранно съдействие. От Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) сме отправили искане за среща към министрите на стопанската система и енергетиката в оставка, към фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ и към Българската самостоятелна енергийна борса. Целта е да се мисли за вид по какъв начин да се резервира сумата от 250 лева./мвтч за дейно заплащане на електрическата енергия от страна на бизнеса, с цел да не се стигне до ликвидна рецесия. Щом има изясненост дали ще има държавно управление в границите на този парламент или ще се назначава служебно, ще желаеме среща и в този формат.
Целта на БФИЕК е допустимо най-бързо да имаме сходна среща. Просто няма никакво време за реакция. Исканията на БФИЕК и АОБР са общи и дружно търсим вид с цел да може да оцелеят предприятия и стопанската система, без да се стига до ликвидна рецесия и загуба на работни места. Подготвените промени в Закона за енергетиката във връзка на обезщетенията за бизнеса дали ще можем скоро да ги забележим по какъв начин се ползват? При фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ имаме два аспекта. Единият е да имаме обезщетения до 250 лева./мвтч и източникът да е Фонда. При сегашните промени и актуализацията на бюджета това е обезпечено. Към момента по този параграф средствата се чака да идват само и единствено от държавните електроцентрали. В същото време в измененията на Закона за енергетиката останаха текстове, които не са част от Закона за бюджета. В тях се споделя, че средствата за обезщетения във Фонда би трябвало да се събират от свръхпечалбите на всички електропроизводители, освен от държавните. Това обаче към момента не е признато от депутатите. Според мен сега въобще няма развиване по тази тематика. Отделно стои и въпросът за дълготрайните контракти за енергоинтензивните предприятия, които са базовата промишленост на България. Този вид контракти също бяха планувани в измененията на Закона за енергетика, който обаче стои „ на трупчета “. Високите транспортни разноски около цените на горивата допускам също са проблем за промишлеността? Как успявате да се справите? По този въпрос сме наранени като цени на услугите за транспорт на нашите артикули до крайни клиенти и на суровините по доставки до предприятията. Тези равнища опосредствено ни въздействат. Но ние сме енергоинтензивна промишленост и главните разходни пера са природният газ и електрическата енергия. С сходни неясноти в цените на природния газ и електрическата енергия ли се чака да привличаме нови вложения у нас? Това е годно за цяла Европа, не е единствено у нас този проблем сега. Лошо за нас е, че Европа много по-бързо и съответно реагира на провокациите с цените на енергоносителите. Много страни-членки към този момент вкараха налог върху свръхпечалбите на енергийните компании. Някои страни като Испания и Португалия вкараха таван на цената на електрическата енергия както за семействата, по този начин и за бизнеса. И таванът бе изчислен при цена на природния газ за електропроизводство от 40 евро/мвтч. Тоест там е са избрани доста по-ниски равнища на електрическата енергия. Подобни механизми работят в Румъния и редица други страни. В Белгия, Франция, Германия, Нидерландия, даже във Англия има таван на цените за енергоинтензивната промишленост през дълготрайни контракти. Там цената от януари 2022 година е 90 евро/мвтч за енергоинтензивната промишленост. Това ние не успяхме да защитим. Така ние сме с най-ниска конкурентоспособност даже спрямо страните членки на Европейски Съюз. В Съединени американски щати, Русия, Турция енергоносителите са надалеч по-евтини. Подобни високи разноски за енергоносители допускам, че биха предиздвикали редица предприятия да се замислят напълно дали има смисъл да работят? Вече слушам изявления по какъв начин торови фабрики у нас са извънредно затруднени. Наистина има предприятия, които ще преустановят произвеждане и ще изчакат, с цел да се ориентират в обстановката. Поръчките в заводите са най-малко 2-3 месеца напред, а по какъв начин да сключите контракт с клиенти като не знаете какъв брой ще Ви коства газа и тока? Логично е да спрете и да изчакате.
Причините за спиранията в този момент са главно поради цените на енергоносителите. Друг значим фактор за бизнеса е сривът в поръчките, който е вероятен сюжети по международните пазари.
Разбирате, че в предприятията не всичко е единствено заплащане на сметка за ток и природен газ. А при нас се получава тъкмо това. Разчетите, които правихме в БФИЕК демонстрират, че при тези цени на електрическата енергия и природния газ, още другата седмица бизнесът би трябвало да извади над 100 млн. лв. за заплащане на сметките. Тук приказвам за сдруженията, членове на федерацията, които съставляват и енергоинтензивната промишленост на страната ни. Това в годишен проект значи заплащания за към 4-5 милиарда лв..
Бизнесът няма по какъв начин да обезпечи такива средства за разплащане в този момент – това ни блокира всички парични наличия, приходи и други. Дори ги надвишава. Затова считам, че този механизъм на обезщетения след 30-40 дни не е работещ. А какво може да се направи? Най-удачният вид за бизнеса е да си заплаща електрическата енергия непосредствено на 250 лева./мвтч. А не да плащаш 700 лева./мвтч и след това да чакаш да ти върнат 450 лева./мвтч след месец. Нека страната да откри метод за компенсиране на тези високи цени. Например ББР да кредитира Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ краткосрочно и да обезпечат ликвидност. Това е вид, с цел да може да работи стопанската система. Това не е проблем единствено за членовете на БФИЕК, проблем е и за всички консуматори, в това число и търговците на електрическа енергия. Сред предприятията си имаме и такива, които са клиенти на търговци на електрическа енергия и купуват от тях. Те са също енергоинтензивна промишленост, въпреки и в по-малки мащаби.
Така търговецът на ток фактурира на едно дружество електрическата енергия на 250 лева./мвтч, само че борсата ще му изиска 700 лева./мвтч. В този случай и търговецът няма от кое място да вземе този запас и също изпада в ликвидна рецесия. Търговецът също не може да чака 40 дни да му върнат средствата. А при природния газ също ли е толкоз сложна обстановката? Премиерът в оставка Кирил Петков пое ангажимент на 16 май, че цените на природния газ до края на годината няма да са над цените от месец април. Тогава той разгласи, че в случай че има цени, над тези от месец април, то бизнесът ще бъде обезщетен и за цените на природния газ. Досега обаче за бизнеса са дадени единствено обещания, които не са изпълнени със наличие. Няма и подобен текст при актуализацията на държавния бюджет, а за сходни обезщетения средства няма от кое място другаде да се акумулират, с изключение на от бюджета. Все отново заплащането на природния газ и финансовите потоци там излизат отвън страната и средствата не остават в някой български стопански оператор, както е при електрическата енергия. Отделно допреди ден бизнесът знаеше, че ще има природен газ за стопанската система, само че не знаеше на какви цени. Сега обаче лъсна истината, че няма да има и задоволително природен газ, а и цената остава незнайна. Започна към този момент да се приказва за понижаване на потреблението, ограничение в доставяните количества към крайни клиенти. Това бе обяснено от депутати. Очакваме, че ще има рецесия и би трябвало час по-скоро във формат спешен щаб да се набележат нужните ограничения. Това би трябвало да се случи без значение дали има постоянно или служебно държавно управление. Тази задача е за през вчерашния ден!
В допълнение бих споделил, че Европа също не е наясно какво тъкмо ще се случва в идващите месеци на газовия пазар. Говореше се, че ще има взаимни европейски доставки на природен газ. Каквото и да е развиването на обстановката, би трябвало да се направи спешен проект. Всъщност хранилището край Чирен е запълнено на към 30%, а до зимата остават няколко месеца. Очертават се един не лек есенно-зимен сезон? Да за жалост. За мен не е вид да бъдем хоум офис, без работа и без приходи. И без стопанска система. И на студено.
Да. В цялостен размер би трябвало да си дадем сметка какво ни чака и незабавно да набележим ограничения. Поискахте ли среща с държавното управление или с президента? От Асоциацията на организациите на българските работодатели дружно със синдикатите е поискана среща и привикване на Националния съвет за тристранно съдействие. От Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) сме отправили искане за среща към министрите на стопанската система и енергетиката в оставка, към фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ и към Българската самостоятелна енергийна борса. Целта е да се мисли за вид по какъв начин да се резервира сумата от 250 лева./мвтч за дейно заплащане на електрическата енергия от страна на бизнеса, с цел да не се стигне до ликвидна рецесия. Щом има изясненост дали ще има държавно управление в границите на този парламент или ще се назначава служебно, ще желаеме среща и в този формат.
Целта на БФИЕК е допустимо най-бързо да имаме сходна среща. Просто няма никакво време за реакция. Исканията на БФИЕК и АОБР са общи и дружно търсим вид с цел да може да оцелеят предприятия и стопанската система, без да се стига до ликвидна рецесия и загуба на работни места. Подготвените промени в Закона за енергетиката във връзка на обезщетенията за бизнеса дали ще можем скоро да ги забележим по какъв начин се ползват? При фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ имаме два аспекта. Единият е да имаме обезщетения до 250 лева./мвтч и източникът да е Фонда. При сегашните промени и актуализацията на бюджета това е обезпечено. Към момента по този параграф средствата се чака да идват само и единствено от държавните електроцентрали. В същото време в измененията на Закона за енергетиката останаха текстове, които не са част от Закона за бюджета. В тях се споделя, че средствата за обезщетения във Фонда би трябвало да се събират от свръхпечалбите на всички електропроизводители, освен от държавните. Това обаче към момента не е признато от депутатите. Според мен сега въобще няма развиване по тази тематика. Отделно стои и въпросът за дълготрайните контракти за енергоинтензивните предприятия, които са базовата промишленост на България. Този вид контракти също бяха планувани в измененията на Закона за енергетика, който обаче стои „ на трупчета “. Високите транспортни разноски около цените на горивата допускам също са проблем за промишлеността? Как успявате да се справите? По този въпрос сме наранени като цени на услугите за транспорт на нашите артикули до крайни клиенти и на суровините по доставки до предприятията. Тези равнища опосредствено ни въздействат. Но ние сме енергоинтензивна промишленост и главните разходни пера са природният газ и електрическата енергия. С сходни неясноти в цените на природния газ и електрическата енергия ли се чака да привличаме нови вложения у нас? Това е годно за цяла Европа, не е единствено у нас този проблем сега. Лошо за нас е, че Европа много по-бързо и съответно реагира на провокациите с цените на енергоносителите. Много страни-членки към този момент вкараха налог върху свръхпечалбите на енергийните компании. Някои страни като Испания и Португалия вкараха таван на цената на електрическата енергия както за семействата, по този начин и за бизнеса. И таванът бе изчислен при цена на природния газ за електропроизводство от 40 евро/мвтч. Тоест там е са избрани доста по-ниски равнища на електрическата енергия. Подобни механизми работят в Румъния и редица други страни. В Белгия, Франция, Германия, Нидерландия, даже във Англия има таван на цените за енергоинтензивната промишленост през дълготрайни контракти. Там цената от януари 2022 година е 90 евро/мвтч за енергоинтензивната промишленост. Това ние не успяхме да защитим. Така ние сме с най-ниска конкурентоспособност даже спрямо страните членки на Европейски Съюз. В Съединени американски щати, Русия, Турция енергоносителите са надалеч по-евтини. Подобни високи разноски за енергоносители допускам, че биха предиздвикали редица предприятия да се замислят напълно дали има смисъл да работят? Вече слушам изявления по какъв начин торови фабрики у нас са извънредно затруднени. Наистина има предприятия, които ще преустановят произвеждане и ще изчакат, с цел да се ориентират в обстановката. Поръчките в заводите са най-малко 2-3 месеца напред, а по какъв начин да сключите контракт с клиенти като не знаете какъв брой ще Ви коства газа и тока? Логично е да спрете и да изчакате.
Причините за спиранията в този момент са главно поради цените на енергоносителите. Друг значим фактор за бизнеса е сривът в поръчките, който е вероятен сюжети по международните пазари.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ