Г-н Манчев защо според вас управляващите в момента смятат, че

Г-н Манчев за какво съгласно вас ръководещите сега считат, че е по-изгодно да се строи нова нуклеарна мощ на площадка „ Козлодуй “? На България е нужно да построи четири нуклеарни блока като два би трябвало да бъдат подготвени до 2030 година А идващите два да бъдат подготвени до 2040 година а разбора коя да е първата двойка реактори би трябвало да се направи от специалистите. А политическото решение ще бъде взето от политическата класа. И в случай че те пренаредят, който следва от икономическия разбор, то ще си носят своята политическа отговорност. За страдание тя ще окаже много отрицателно отражение върху стопанската система ни. По никакъв метод не трябва да сблъскваме плановете дали да строим Седми и Осми блок в АЕЦ „ Козлодуй “ или плана „ Белене “. Повече от ясно е, че на нас ни трябват и на двете площадки, подредени по тяхната икономическа целенасоченост. И според от това кой план е по-напреднал лицензионно и като план, то той би трябвало да стартира първи. Нелогично е да се мести оборудването от площадка „ Белене “ към Седми блок, защото няма логичност да се изяснява по какъв начин това съоръжение ще работи по-добре на площадка „ Козлодуй “, в сравнение с за АЕЦ „ Белене “. Анализът, който би трябвало да се направи от специалистите, ще покаже коя инфраструктура е в по-напреднал стадий - дали тази на „ Козлодуй “ или на „ Белене “. Още по тематиката АЕЦ 4 март 2022 28 фев 2022 АЕЦ 25 фев 2022 Към момента площадка „ Белене “ е минала всички процедури за утвърждение като нуклеарна площадка. Параметрите на тази площадка не са съвместими с концепцията за площадка „ Козлодуй “. Всъщност в АЕЦ „ Козлодуй “ имаме лицензирано място, върху което те първа да се построява площадка и то за един нуклеарен блок. Те първа би трябвало да се лицензира мястото за градеж на Осми блок – този развой още не е почнал. Не са направени и никакви разбори за геотектониката под бъдещата площадка на Осми блок и няма отчет за влияние върху околната среда. Обръщам внимание на всички тези неща, тъй като процедурата по основаване на нуклеарни енергийни уреди би трябвало да бъде направена по реда на Енергийната харта, която България е подписала с Европейската общественост. Заради създалата се обстановка от спора Русия – Украйна и наложените наказания против Москва би трябвало да е ясно, че ние имаме доставено съоръжение и механически план за АЕЦ „ Белене “, който на практика е подготвен и е показан в Агенцията за нуклеарно контролиране. Сега обаче не може да се каже, че България има EPC контрактор (EPC е редуциране на Engineering Procurement Construction (договор за планиране, строителство и въвеждане в експлоатация) и без него не е допустимо създаване на енергиен обект, бел. ред.). Това е и най-големия проблем, който следва да бъде решен. В момента има въведени наказания против съветските компании, а EPC контрактор е „ Атомстройекспорт “. Това е огромният проблем за това съоръжение и този план. Ако стартираме отначало да вършим нов план, с избор на нова технология, то политиците би трябвало да са наясно, че за това са нужни най-малко 15 години. По разпоредбите на Европейската общественост на лицензирана площадка за АЕЦ може да се построяват единствено нуклеарни уреди, само че не и други. За да се строи нещо друго на площадка „ Белене “ би трябвало да се отстрани и лиценза ѝ. До момента виждам, че единственото мощно позитивно събитие към този момент е изявлението на вицепремиера Асен Василев, че ще строим нуклеарна централа. Това е политическо изявление в посока на обстоятелството, че страната ни ще развива нуклеарна енергетика и политическата класа не се е отказала от развиването ѝ. А това по какъв начин да се случи е въпрос на решение на специалистите и след техният разбор дейностите ще бъдат в ръцете на държавното управление. Но площадката би трябвало да бъде българска благосъстоятелност? Да, площадката би трябвало да бъде благосъстоятелност на Българския енергиен холдинг, т.е. да са 100% държавни. Така може БЕХ и Министерство на енергетиката могат стратегически развиват енергийния бранш. Затова е значимо гръбнакът на системата – базовата сила – да бъде ръководена от страната, тъй като в случай че частните централи стартират да вършат свръхпечалби, то те не могат да бъдат ръководени от страната. Респективно не могат да се подкрепят хората и бизнеса в България. Иначе това ще бъде допустимо. Слушах неотдавна финансовият министър Асен Василев съгласно който ще строим нуклеарна мощ, тъй като Гърция щяла да вземе 20% от централата. Ние имаме предложение и от Сърбия за 10% присъединяване, а и 5% от Македония. Но ние би трябвало да си изясним за себе си – тези страни ще бъдат офтейкър (дългосрочен покупател на електрическата енергия, бел. ред.), ще бъдат вложител или ще бъдат притежател. Идеята не е ли да са офтейкъри? Офтейкърите са лица, които купуват избрани количества електрическа енергия за дълго време, само че цената на силата се дефинира всяка година според от борсовата цена. Или ще бъдат вложител (собственик). Тогава тези страни би трябвало да подпишат всички конвенции за притежател на нуклеарно оборудване. А Гърция има решение на Народното събрание си да не взе участие като акционер в нуклеарни централи, без значение къде се намира планът. Затова евентуално те ще бъдат офтейкър. Ако страните желаят да бъдат финансови вложители и ще финансират плана, то те ще желаят да получат количества сила с закрепена цена. Това е проблем, тъй като това е тип PPA (purchase power agreement), който е неразрешен от Европейска комисия. В тази нажежена военна обстановка може ли изобщо да се мисли за договаряния за нова нуклеарна мощ? Може несъмнено, само че с френските EDF и Mitsubishi Heavy Industries, които на хартия имат реактора PWR с 1100 MW (ATMEA). А откакто реакторът е утвърден във Франция, то ще бъде утвърден и в други европейски страни. Това е тип водо-воден реактор, работи с вода под налягане и е с мощ 1100 MW. Но нашия план бе за 1000 MW реактор, а в този момент приказваме за друга мощ? Как ще се случат нещата? Ако желаеме да изменим мощността и типа на реакторите ще би трябвало да се направи и нова оценка за въздействието на площадка „ Белене “. При Седми блок, още веднъж в случай че приказваме за мощ на блока над 1200 MW ще е нужен нов Оценка на въздействието върху околната среда. Като цяло нещата могат да се случат, само че ще е дълго и комплицирано. Чешката компания Skoda е един от вероятните участници за довършването на плана „ Белене “, само че там има въпроси, които още веднъж са свързани с наложените наказания. Като цяло вид има за този план, само че той включва дейното присъединяване на Framatome и EDF. Първата компания прави автоматиката на централата, а втората има турбините. Въпросът с EPC контрактора стои и за площадка „ Козлодуй “, само че той ще пристигна на по-късен стадий. А у нас за нова работеща нуклеарна мощ може да си приказваме чак след 2035 година ли? Аз постоянно съм казвал, че Седми и Осми блок ще могат да проработят 2035-2037 година, даже към 2040 година Но в тези двайсет години ние би трябвало да имаме четири нуклеарни блока, в случай че желаеме да запазим производствата и стопанската система си. В момента в Европа няма утвърден план на американската Уестингхаус за AP 1000, тъй че и да желаеме тук не можем да го сглобим. Само френският е лицензиран, тъй като го вършат взаимно с Mitsubishi Heavy Industries. При нас даже не е спряна процедурата за плана „ Белене “, а ще започваме нова. Май по този начин наподобява? От Народното събрание могат и на следващия ден да се сетят да спрат процедурата. Тогава ще имаме кахъри и по този въпрос, само че това е друга тематика. Разберете, в тази ситуация не става дума за една нуклеарна мощ и това би трябвало да го знаят ръководещите. Тук приказваме за четири нуклеарни блока, разположение два в това десетилетие и още два в идващото. И то без дейното присъединяване на страната тези периоди са неизпълними. В момента какво в действителност има основано за площадка „ Козлодуй “? Само оценка за влияние върху околната среда (ОВОС)? Има единствено Оценка на въздействието върху околната среда, който споделя какви са опциите за технологията на блока – AP 1000, ВВЕР 1000 или ВВЕР 1200. Но на тази равнища, която можеш да я превърнеш в площадка, би трябвало да може да изградиш нов блок с мощ до 1200 MW. Едно време са се усетили специалистите, че в обсега на оценката би трябвало да попаднат и новите реактори на Русия от 1200 MW. В момента единствено съветската страна построява 1200 MW реактори, а блок с мощ 1100 MW e френско-японския ATMEA на Mitsubishi и EDF. Отделно съветски и китайски компании вършат блокове с по 1000 MW мощ. На какво може да разчита България в енергийната сфера в идващите години? България може да разчита на устойчива базова сила, в случай че желаеме да имаме „ надстройка “ каквато са ВЕИ централите. Ако желаеме да решаваме въпроса за Зелената договорка, би трябвало да имаме устойчива базова сила. А такава базова сила у нас се прави единствено с нуклеарна енергетика от ново потомство. Просто нямаме друго. Водата не е устойчива, както и слънцето и вятъра. Това са надстройки и зависят от различен – прищевките на времето. Развитието на енергийния бранш в последните 30 години докара до това, че нуклеарната промишленост направи доста за безвредното основаване на електрическа енергия. И заради тази причина цената на единица мегават, издигната като инвестиция е висока. Това е поради многото средства, които се влагат в сигурността на централите. Ако ги махнем тези средства, да няма системи за сигурност, цената на електрическата енергия от атомна централа ще падне 7-8 пъти. Само го споделям това, никой няма да тръгне да маха системите за сигурност, несъмнено. Ядрената енергетика е бита доста и продължава да я бият. Дори и нуклеарното гориво би трябвало да е щадящо при положение на повреда – по този начин е записано и в европейската таксономия. Малките реактори са в начална фаза и тяхното индустриално приложение не може да чакаме да се получи преди 2035 година Така в случай че се направи реактор с 60 или 100 MW електрическа мощ, то и за него ще нужно да се прави вместилище за предпазване на високорадиоактивното отработено гориво… Този реактор ще стане не златен, а супер диамантен като цена. И като тези, които лобират, и ни карат да подписваме съглашение, и когато виждат какво се случва с таксономията, а си мълчат… То тези хора си показват тяхната нуклеарна енергетика. В Съединени американски щати да вземем за пример няма такова нещо – страната се обърна доста внезапно към нуклеарната си енергетика, започнаха да усилват живота на своите реактори второ потомство. Така те ще могат да живеят до 80 години, а до 60 години както е в този момент. Това не е ли рисково? Не, има си методика за проучване на метала. И в случай че металът разрешава да се продължи употребата няма проблем. Иначе останалата част от ръководството, електрониката, кабелното стопанство са сменяеми. Заради това на третото потомство реактори на 35-тата година от употребата се прави една огромна рационализация, сходна на тази, които ние в България направихме на Пети и Шести блок на АЕЦ „ Козлодуй “. Но най-големият плюс ще бъде моментът, в който бъдат усвоени реакторите от Четвърто потомство, тъй като има задоволително количества уран, който лежи на площадките на заводите за преправка на уран. Съединени американски щати са написали, че имат над 750 хиляди тона уран-238, който е по площадките им и към 440-450 хиляди тона в Русия. Този уран се употребява за суровина за касети за реакторите с бързи неутрони. И той по този начин от боклук се трансформира в гориво. Така де факто имаме доста гориво за нуклеарни реактори за доста години напред. В момента съветската страна към този момент експлоатира реактор от четвърто потомство на бързи неутрони – по този начин наречения БРЕСТ-300, който е първообраз на сполучливото 4-о покление реактори. А топлоносител при него е олово и бисмут. Такива реактори, работещи с натрий има и с мощности от 600 MW и 1200 MW. Самите реактори с натрий съществуват от много време, само че тъй като той е взривоопасен затова руснаците са минали на топлоносител олово и бисмут. При него няма такива техногенни проблеми, Всяко едно потомство си има своите въпроси, които се вземат решение. Но това е някакво бъдеще, към което би трябвало да прибавяме огромните количества ВЕИ-та, с цел да съблюдаваме някаква обща политика и тактика, която организира Европейската общественост и света. Не знам дали е най-правилно, само че явно се прави. ВЕИ също търпят своето развиване. Компании като Siemens и Vestas или General Electric се пробват да създадат ветрогенератори с големи единични мощности от 12, 13 или даже 15 MW мощ на турбините. Те си имат своите инженерни проблеми. Това са ВЕИ централи с по 107 метра единствено едното крило. Тоест диаметърът става до 230 метра. И това би трябвало да бъде с 260 метров дирек, подложен в офшорна зона и студено море. Инженерни решения има, само че те не са панацея. Тъй като вятъра в северните морета, приведено към мощността, работи до 4000-4500 часа на година. А новите нуклеарни мощности работят по 8000 часа. Ако се направи презареждането на нуклеарното гориво на 18 месеца, то средногодишната работа ще бъде и над 8200 часа. Да, само че досега Германия е на едно мнение, а Франция - на друго. Да, това са двете стопански системи и ние сме се залепили за френската позиция, което е вярно. Защото е много необичайно решението на страната ни да вършим 6 GWh акумулатори, които са с мощ 1500 MW с потенциал 4 MWh на всяка батерия. Батерията е част от решение, само че в случай че сложим такова количество акумулатори у нас това по-скоро би основало проблем, в сравнение с да бъде решение. При тази технология няма въртящи механизми, а те са от значително значение за контролиране на енергийната система. Всъщност ние сега нямаме взето политическо решение по какъв начин и какво да вършим с нуклеарната енергетика. Нямаме решение. Забодохме си носа в проблемите с цената и изоставихме тактиката. Така нищо не вършим. Чува се, че има написана тактика, само че не сме я видели още. Соларните централи са хубави, тъй като може да ги направиш през днешния ден. Но не можеш да доставиш електрическата енергия в мрежата, тъй като някой би трябвало да балансира производството ти. И внезапно се получава затворен кръг, в който сякаш ще се вършат огромни вложения, само че не могат да се извършат, тъй като не е готово ЕСО. А Електроенергийният систематичен оператор няма задоволително пари, с цел да си промени преносните качества на мрежата. И решението, което желаят да предложат е вложителите във ВЕИ мощности да влагат съществено и в енергийната мрежа. Все отново е нужна преносна дарба от съвсем 20 GW, с цел да може да поеме натоварването от огромното произвеждане на слънце и вятър, което се възнамерява. А балансирането на тази сила е доста мъчно и с спомагателни скъпи механически обезпечения. А обяснението, че ще се балансира посредством акумулатори е необичайно – те в допълнение основават проблеми за системата. В момента 1 MW инвестиция във слънчева централа възлиза на 700 хиляди евро, само че към нея към този момент би трябвало да се постави балансиране и от 1 МW батерия. И при едно оптимално произвеждане къде ще се изпраща тази сила? Ще се спре евтиния ток от АЕЦ „ Козлодуй “, с цел да се изкупува слънчевата сила? Е на свободния пазар няма подобен вид. Винаги се поставя най-устойчивата сила първа да работи. Така вложителите са принудени да поставят съизмерима батерия от 10 MW – колкото е мощността на целия слънчев парк. Тогава обаче цената към този момент става 2,5 млн. евро на конфигуриран мегават батерия плюс солари. А тази централа ще работи 20 години по 1400 часа на година. А не да работи по 8000 часа на година. Тоест би трябвало да е ясно, че цената на електрическата енергия от фотоволтаични централи е доста ниска, неоспорим факт. Но капиталовата част, за възобновяване на вложението за седем години и се слагат батериите, то времето за възобновяване на инвестицията се удвоява на 15 години. Кой вложител ще чака 15 години, с цел да му се върнат парите? При нуклеарната енергетика също е дълъг интервала, в случай че приемем, че има балансиране при дадена стойност. Но като виждам по какъв начин свободния пазар на електрическа енергия не пада под 100 евро/мвтч…. Вижте за АЕЦ „ Белене “ за 100 евро/мвтч при плануваните финансови сметки за 12-годишно възобновяване на инвестицията, то парите освен ще се върнат, само че и доста ще останат в личния капитал. Така при 100 евро/мвтч цена на пазара централата на година ще генерира малко повече от 1,2 милиарда евро облага. Така за 12 години цена централата може да генерира 16-17 милиарда евро преди облагане. Припомням, че финансовия проект за централата включва себестойност на електрическата енергия от 23 евро/мвтч. Тази сума не се е трансформирала. Ясно е какъв брой коства съхранението на горивото – както свежо, по този начин и отработено. Общо към 65 години може да се складира и съхранява отработеното нуклеарно гориво на дадена площадка. А тези периоди могат да станат и доста по-дълги с напредването на технологиите. На процедура за тези нови централи, които ще работят по 60 или 80 години, имат задоволително време да съберат финансов запас от своите положителни облаги, да отделят 1 – 2 милиарда евро и да бъде направено геоложко предпазване на нуклеарното гориво. Друг вид е да вършим и водород от електрическата енергия на АЕЦ. Но този тип чист водород, към този момент може да се употребява в доста стеснен мащаб. На първо време най-вероятно съотношението в превоза ще бъде 20:80 или 30:70 в интерес на батериите. А при енергетиката, за огромните горивни уредби на природния газ, който използваме, то ние би трябвало да сме го заменили и 30% от силата да идва от водород до 2050 година Това още веднъж е условие на Зелената договорка и ние сме се подписали под него. В АЕЦ „ Козлодуй “ в този момент се натрупат едни съществени финансови средства поради високите цени на свободния пазар. Тези средства не могат ли да се употребяват за създаване на нова нуклеарна мощ? Не може да се употребяват, това са държавни пари. Затова би трябвало да се отдели друга компания – „ Нови мощности “ и за това сдружение би трябвало държавното управление да вземе решение посредством БЕХ, за отваряне на Сметка 1. В момента всички разноски, които се вършат за Седми блок са под въпрос по какъв начин тъкмо се харчат. За да се направи ново сдружение, отговарящо за нови планове би трябвало да се каже първо кой е притежателя на централата и какъв брой е личния капитал на компанията. За атомните централи е изчислено, че личния капитал е 30%. Тоест новото сдружение би трябвало да изиска от компанията майка 30% присъединяване, с цел да може да изиска след това 70% притеглен капитал. Първо би трябвало да се каже кой е притежателя на централата и какъв е личния капитал. И в случай че това сдружение да вземем за пример стартира да построява два нуклеарни блока на Mitsubishi Heavy Industries и EDF, то двата блока биха коствали към 12 милиарда евро като бюджетна цена. При АЕЦ „ Белене “ да вземем за пример защитната продажна цена на електрическата енергия е 65 евро/мвтч и тя не се е трансформирала до момента. С тази цена може да се връща заема към банките. А пазарната цена, персоналното ми очакване е, че тя няма да слезе под 120-140 евро/мвтч изобщо напред. Тоест компании биха могли умерено да бъдат привлечени с парите си, в случай че им се подсигурява цена? О, да, те могат да дадат така наречен енергийни бонове и да се схванат „ Ние ще пуснем централата след седем години и вие ще получавате електрическа енергия по 80 евро/мвтч “. Това също е метод да се финансира атомната електроцентрала. При такава цена компаниите ще се изтрепят да купуват електрическата енергия. И още веднъж западни компании ще дойдат да я изкупуват. Например един Аурубис Германия или словашката GENI ще си закупи подобен ток. Такива предприятия ще бъдат най-печелившите. Или ще дойдат огромни енергийни търговци да купуват тази електрическа енергия. В момента държавното управление и Народното събрание би трябвало да вземат решение по процедурата за избор на вложител за АЕЦ „ Белене “.