- Г-н Киряков, по-малко от месец остава до началото на

- Г-н Киряков, по-малко от месец остава до началото на следващата предизборна акция. Отчетливо новото е, че се оформя блок на смяната от две политически сили, които имат намерение да се явят в коалиция – Политическа партия и Демократична България. Целта е да нападат първото място. При какви условия биха могли да съумеят? Засега социолозите не са безапелационни, че успеха е сигурна.

- Всъщност на равнище гласоподаватели този блок на смяната постоянно е съществувал, с приливи и отливи на гласоподаватели през годините. Проблемът до тези избори е бил в предлагането на парламентарно посланичество и в водачеството на партиите, търсещи и искащи смяна.

 

Самата формулировка на интервала след рухването на Берлинската стена в основата си е интервал на промени. Очевидно е, че не гласоподавателите са проблем, а предаваните представители, които ту се събираха, ту се разделяха, според от политическата или обществената обстановка, или пък от персоналните цели и дела на водачите на партии в другите интервали от началото на прехода до през днешния ден. Сега сме в интервал на събиране, което постоянно е носило спомагателни бонуси, докарвало е възторг, добавяло е сила. Разликата и отчетливо новото е, че актуалният развой на събиране цели първото място на изборите, което им е обезпечено, в случай че се получи заварката и в случай че не се изпокарат за листите, както някои чакат с неспокойствие.

 

„ Гравитационната прашка “, която ги ускори около „ тайния “ експорт на тежко въоръжение за Украйна, обещано от държавното управление на Кирил Петков при започване на войната на Русия против Украйна, е важен фактор за прогнозиране на триумфа им. Независимо от опитите на партийни и непартийни сили да понижат резултата от усилването, посредством натрупването на кавги към тях – „ Аферата Джемкорп “, „ Скандалът Нексо “ и така нататък

- Ако допуснем, че обединението ПП-ДБ съумеят да са първа политическа мощ, с кого биха могли да създадат болшинство? Партньори към този момент не се обрисуват. Общото явяване не затруднява ли още повече намирането на работеща формула за постоянно държавно управление?

- Достигнали сме лимит на социална толерантност, при който въпросът не е с кого биха могли, а с кого би трябвало да могат да създадат болшинство за сформиране на постоянно държавно управление. Това значи, че някои удебелени през последните една-две години червени линии, би трябвало да се изтънят до непрозрачност. И според от това, кой попадне в идващия парламент и каква тежест има, т.е. какъв брой мандати, ще се наложи да се търси не партньорство за коалиция, а платформа за реализация на сложени дълготрайни цели, които разбираемо включват и правосъдната промяна. Не би трябвало да има никога предварителни изключвания на благоприятни условия за сформирането на парламентарно болшинство, каквато неточност беше направена в акцията за предните предварителни избори. Може би единствените разграничителни линии, по отношение на опцията за болшинство, би трябвало да са свързани с отношението към войната на Русия против Украйна, антикорупционното законодателство и като цяло концепцията господство на закона, участието в еврозоната и Шенгенското пространство. Когато се предложи такава платформа за реализиране на широкообхватно съглашение за ръководство, а не просто небрежно съединени пет, 10 или петнадесет точки за целите, тогава може да се реализира и нужното болшинство за постоянен кабинет.

- Рискът и при другата догадка е огромен – да получат доста по-малко гласове и да понижат възможностите си за локалните избори. Тогава? Може ли да премислят позициите си в последния миг?

- Дори при най-простия машинален общ брой, се вижда, че биха получили повече гласове и мандати от ГЕРБ. Да не отваряме дума още веднъж за сондажите на публичното мнение преди, а по време на акция, които и на четирите предходни предварителни вота, много се разминаха с крайния резултат. Затова ще продължа да подобавам деликатно по този проблем – тъй като това е проблем – и към нерегистрираното присъединяване на социологията в акцията. В позиционирането към локалните избори по-скоро бих видял проблем в сформирането на парламентарно болшинство на „ обединената смяна “ с ГЕРБ, при липса на схващане от ГЕРБ за ролята на водача им в установяване на цели и цели за взаимно ръководство.

- Хипотезата, че може да има избори „ две в едно “ не отблъсква ли още повече дейни гласоподаватели? Те си споделят „ за какво да гласоподавам, откакто решаващата борба ще бъде наесен “?

- Това е наклонността. Плашеща е и предизвикваща угриженост за бъдещето на демократичните институции и демократичните основи, градени с толкоз старания. Духът е изтърван от бутилката, а партиите, които го изпуснаха, в този момент не знаят по какъв начин да го върнат назад. Ако в този момент си кажат сходно нещо, няма по какъв начин да чакаме, че и наесен няма да са със същите настройки. И въпреки тогава залогът за всички партии да е огромен, то те няма да знаят по какъв начин да върнат дейните гласоподаватели в играта.

- Ще се изостри ли акцията от челния конфликт сред двата блока – към ГЕРБ и към ПП-ДБ?

- На тези избори и водачи, и деятели, а и представители, ще бъдат много по-обрани и деликатни в общественото си говорене. Затръшването на порти пред опцията за образуване на болшинство ще бъде във щета и за двата по този начин наречени блока. Самият Борисов в последно време е много спестовен на цветисти изрази и метафори в обществените си изяви, що се отнася до Политическа партия и Демократична България. Единственото по-силно предизборно обръщение беше обвързвано единствено с невъзможността за следизборна коалиция с Българска социалистическа партия, тъй като членовете и симпатизантите на ГЕРБ нямало да му простят. Има индикации за съществени промени в настройките на гласоподавателите на двата блока, за които споменавате. Любопитно е да се наблюдава дали водачите ще съумеят да ги разпознаят и отразят в предизборните си изяви.

- Води се обществен спор дали определението „ положителните “, което ПП-ДБ сами си сложиха, е удачно или не. Вашето мнение?

- Ако наблюдавате акциите на другите формати на „ реформаторите “ обратно във времето, ще видите резистентност на сходен жанр послания към гласоподаватели – от най-тесния електорален кръг до допустимо най-широката външна страна. Този прийом в предизборните акции и формулирането на предизборните послания не е нов за тях. Това е тактическо опростяване на изрече, за схващане от и постигане до допустимо най-голяма и разнообразна публика включително и стабилно негласуващи. Рибите могат да бъдат и шарани, и щуки, и акули, и китове, а има и много цаца. Затова няма място за спор по тази тематика. Всяка партия, коалиция, всеки водач и щабът му сами избират тактиката на обществената си връзка с всички опасности на избора си.

- Виждате ли признаци на отмалялост в обществото от несвършващата политическа рецесия? Какво би могло да вдигне интереса към изборите, да предизвика гражданска интензивност?

- Умората в тази ситуация е съпроводена и с възходяща незаинтересованост. Това е по-стряскащото. Апатията лишава политиците от коректив, от ориентир, по който да правят оценка дали дейностите им са в вярната или в неверната посока. Това отваря благоприятни условия за пробутване на всички нездравословни практики, познати на демократичните модели на ръководство. Отваря също по този начин и вратите за недемократични дейности на незрели и неопитни политици, търсещи изход на политическия терен, където към този момент играят старите и обръгнали в политическите борби играчи. Незаинтересоваността и апатичността развихрят популисткото въображение. А развихрянето на популисткото въображение, въпреки да подвига от време на време интереса към изборите, по-скоро убива гражданската сила и интензивност. Видяхме в поредицата избори на какво са способни новоизгряващи популистки водачи като Костадинов и Трифонов, виждали сме го и в предходни избори при Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Яне Янев, които “громяха “ прогнилата политическа класа с инструментите на демокрацията, искайки да употребяват диктаторски способи в ръководството.

- Различавате ли надигането на националистическа вълна? Има ли в българското общество предпоставки за клатушкане в тази посока?

- Тези талази имат намаляваща сила, мощ и евентуална разрушителност. А и апатията на обществото не е в интерес на национализма и популизма. Дори Костадинов, озовал се на гребена на последната такава вълна, доближи лимита на опциите да се възползва от нея. Но защото няма конкуренция на този стадий, сигурно и на идните избори ще успее да получи максимума.

- Ако ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ още веднъж имат блокираща квота, по какъв начин ще се сформира държавно управление след 2 април?

- Ако партиите още веднъж си разрешат да мислят по какъв начин да блокират, а не да разблокират работата на парламентарната република, то опцията за сформиране на държавно управление след 2 април е оскъдна. А и вземайки поради съвкупността от всички фактори, довели до актуалното блокиране на демократичните институции, ще бъда откровено изумен, в случай че която и да е партия си разреши да утвърждава досегашната си тактика и досегашното си политическо държание.

- Президентът Радев ръководи дълго посредством служебните кабинети. Какво разграничава Радев в този момент от Радев с вдигнатия пестник?

- Желанието му да кацне на пистата. Рисковият полет тогава му се отплати с одобряването му освен като основен, само че в последните две години и като главен и основен политически състезател. В самолета Радев беше самичък. На пистата има и други хора, които към този момент не са враждебно настроени към него и сами пристигнаха да го посрещнат на слизане. Вече и враговете му станаха другари, с цялата конвенционалност на постоянството на политическото другарство. Успя да сътвори кохорта, както самичък я дефинира. Намери нужния баланс сред самотата в небесата и търсенията на тълпата на земята.

- Очаквате ли нови политически планове и от кое място може да пристигна подтик за тях?

- Проблемът с новите планове е като казусът с популизмите. И за двете е нужна сила и интензивно политическо присъединяване. А когато оценяваме едно общество като апатично и изтощено от политиката, то няма по какъв начин да си представим появяването на нови политически планове. Избирателите каталясаха от избори и мъчно биха разпознали новото, особеното, вдъхновяващото, даващото подтик за присъединяване и активизация. Дори и гневът към този момент не им остана като мотиватор.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !