Защо Борисов и не иска управление без ПП-ДБ? Защото знае добре колко неприятна опозиция е тази общност
Г-н Ганев, на прага на шестите предварителни парламентарни избори за няколко години има ли към този момент значение за гласоподавателите разказът за това кой е отговорен, или ще следим борба единствено сред твърдите ядра?
Вероятно ще има диалог и за виновността, само че съгласно мен той ще бъде по периферията. Освен това няма изявен провинен - и двете страни имат причини в обвиняванията си едни към други.
Изборите, бидейки шести, ще провокират „ мижав интерес “. Да, борбата ще бъде сред твърдите ядра, като тук би трябвало да уточним няколко неща: към този момент наподобява като да се върви към избор 2 в 1 (парламентарни и европейски избори на 9 юни, б.р.), което допуска малко по-висока изборна интензивност от предстоящата.
През октомври 2022 година и април 2023 година имахме едни от най-ниските изборни интензивности. Ако изборите не бяха 2 в 1, можем да бъдем сигурни, че щяхме да сложим нов връх.
Какво ги прави по-интересни в този момент, като се има поради, че вотът за Европейския парламент обичайно не е от необикновен интерес и не може да „ издърпа “ напред този за Народното събрание.
В последната година социологическите изследвания демонстрират все по-спадащ интерес. Ако през април излязоха да гласоподават 2,7 милиона души, на въпрос за интензивността при нови парламентарни избори, чакахме под 2,5 милиона. За европейски избори те са под 2 милиона души.
Ако тези избори не са 2 в 1, това ще подейства още по-демотивиращо на гласоподавателите. Обратното работи мотивиращо. Така че имаме спадащ тренд на интензивност, само че все пак имаме обезщетителен механизъм.
Каква интензивност се чака?
Сходна на тази, която имахме през април м.г. - към 2,7 милиона души. Уговорката е - в случай че няма някакво форсмажорно събитие, което може да нажежи пристрастеностите.
Какво може да е то?
Поява на нов политически индивид, тъй като постоянно новият политически индивид съумява да изкара хора от „ партията на негласуващите “ и да ги докара до урните.
Чакаме новите изследвания, които да отразят новата, към този момент предизборна обстановка, само че до тогава е известно, че „ Продължаваме промяната-Демократична България “ претърпя електорален отлив още с влизането си в (не)коалицията до 17-18%. Има ли спомагателен подобен?
Част от гласоподавателите на ПП-ДБ гласоподаваха на последните избори за обединяването като съпротива и опция на ръководството на ГЕРБ. Претърпяха отчаяние и към 20% от електората на обединяването се отдръпна. Да превърнем това в цифри: Това, което се случи в тази една година, беше че от ПП-ДБ се лишиха от една добавка, която имаха към обичайна си общественост, която на всички избори е сред 350 000 и 450 000 души. Те имаха бонус на последните избори „ Ние гласуваме за вас, тъй като сте против ГЕРБ, а не тъй като сме част от вашата общественост “. Тази бонусна добавка се отдръпна и в този момент обединяването остана в границите на своята общественост.
Вие казвате 17% - при интензивност такава каквато излизаше в изследванията от началото на март, съставлява 420 000 души. Тоест,, в резултат на „ сглобката “ ПП-ДБ загуби този бонус и се върна в параметрите на своята общественост. Аз считам, че тя няма да я загуби. И въпреки всичко – това не е по никакъв начин невисок резултат при такава ниска изборна интензивност.
Ще може ли да си върнат „ бонуса “?
Според мен имат много лимитирани благоприятни условия за това, тъй като изгубиха своя главен инструмент за готовност на външна страна – „ Гласувайте за нас, с цел да не се върне ГЕРБ на власт “. Както и тъй като нямат безапелационен отговор на въпроса какво вършим след 9 юни.
Това, което чуваме все още от водачите на ПП-ДБ е, че ще влязат в ръководство единствено след подписването на противоречивото с ГЕРБ съглашение. В този смисъл, в изгода или във щета би било едно почтено самопризнание: " в случай че не се разберем за съглашение, ще сме в съпротива ", когато в последна сметка партиите отиват на избори за да ръководят?
Тази им позиция е да дадат задоволително добра мотивация за тяхната общественост, която към този момент посочихме в какви рамки се движи. Но обединението не споделят „ няма да работим с ГЕРБ “ и това не връща „ бонуса “.
Може ли занапред да се планува какъв ще е резултатът на Движение за права и свободи на парламентарния избор предвид на това, че ще са първите избори на Делян Пеевски като съпредседател, който би трябвало да се потвърди пред почетния подобен Ахмед Доган? Доган към този момент даде напътствие партията да уголемява въздействието си.
Не мисля, че можем да приказваме за някаква кой знае какъв брой сериозна динамичност в резултата на Движение за права и свободи. Но е несъмнено, че ще има доста огромна готовност.
Но въпреки всичко, да отбележим, че резултатът на Движението за двата типа избори ще бъде друг, тъй като при евровота ги няма гласовете от Турция.
В този подтекст, до каква степен има съображение тезата, че ГЕРБ провокира предварителните избори с ясното схващане, че ПП-ДБ ще има по-малко депутати, затова двете обединения няма да имат настоящето солидно болшинство (от 132-ма национални представители) и по този начин Движение за права и свободи ще влезе към този момент през парадния вход? Така и не стана ясно за какво е нужно Пеевски да е „ на всяка гозба мерудия “, като гласовете на Движението бяха разказани като нужни единствено за измененията в Конституцията.
Нека първо да поговорим за мястото на Движение за права и свободи в тази „ сглобка “, тъй като тезата е, че в ГЕРБ са държали непременно то да участва. Христо Иванов оправдаваше това присъединяване с концепцията да се прокарат конституционни промени, свързани с главата правосъдна власт. Как ще бъдат реализирани те без Движение за права и свободи? Трябваше му Делян Пеевски за тях, а след това му сподели „ Не желая да ми се лепиш “.
От друга страна имаш една партия, която е в политическа изолираност от над 10 години – никой не желае да влиза в публична коалиция с нея. Пеевски също е политик в изолираност. Как се излиза от тази изолираност? - Когато най-големият ти съперник те легитимира като сътрудник. Е, какво чакахме да направи Делян Пеевски? Затова бяха и неговите дейности в поддръжка на конституционната промяна – да излезе от изолатора и да се трансформира в сътрудник.
Мина конституционната промяна, само че продължението на правосъдната промяна би трябвало да мине през още гласувания с болшинство от 2/3 – за Висш правосъден съвет, Висш прокурорски съвет, Инспекторат към Висш съдебен съвет и Комисия за противопоставяне на корупцията. Тоест, отново ти би трябвало Делян Пеевски.
Не е наложително, в Народното събрание има още групи...
Така да зададем въпроса: има ли в Народното събрание болшинство от 2/3 отвън ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи? Има – с Българска социалистическа партия и „ ИТН “. Но ще е доста мъчно да накараш две опозиционни партии по едно и също време да гласоподават за твое предопределение.
Може – в случай че назначението не е „ твое “, а „ мое “. Българска социалистическа партия има хора и в сегашните правосъдни препоръки, те избраха и Сотир Цацаров и Иван Гешев...
Така е, само че те (ГЕРБ и ПП-ДБ) избраха разновидността с Движение за права и свободи и бяха подготвени да продължат и „ сглобката “. От ПП-ДБ не бяха изключили Движение за права и свободи от показания на 20 февруари меморандум, нали?
Никой не бяха изключили. Но в съдружното съглашение на ГЕРБ от 5 март Движение за права и свободи съвсем бе написано със златни букви.
И отпадна във финалния текст. Така че отново опираме до това, че вид с всеки различен е вероятен, само че доста сложен.
Споменахте „ изолацията “ на Движение за права и свободи, само че чухме водача на ГЕРБ Бойко Борисов, който прави и приказва всичко синхронно с Пеевски, да споделя, че и 150 народни представители да имат двете партии, няма да направи коалиция единствено с Движението. Защо?
Първо, на ГЕРБ и Движение за права и свободи няма да им стигнат депутатите за болшинство. Но хипотетично, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат 130 депутати, стигат им да ръководят, само че отново ще им би трябвало трети. Най-добрият вид за тях е ПП-ДБ. Защо? - Защото Борисов и Пеевски знаят добре какъв брой неприятна съпротива е тази общественост. Тя е шумна, има положително позициониране в информационните канали и разполага с доста бърз и мощен капацитет за протестна готовност.
Борисов към този момент изживя това през 2020 година и най-голямата му цел през миналото от този момент това време беше да излезе от политическата изолираност. Постигна я. Да влезеш още веднъж в същата обстановка... Надали му се желае. Трябва му легитимационен механизъм посредством ПП-ДБ.
Пеевски очевидно не счита по този начин. След Борисов уточни, че в случай че двете партии имат солидно болшинство, тогава ще приказват би трябвало ли им трети.
Изхождам от проучванията на публичното мнение, съгласно които двете партии не могат да имат болшинство.
Доколко вероятен е „ проект Б “ – с Българска социалистическа партия, да вземем за пример. Лидерката Корнелия Нинова от дълго време приказва за надпартийно експертно държавно управление с присъединяване на всички.
Не изключвам подобен проект, само че мисля, че в случай че го има, то би могло да бъде осъществен след още едни предварителни избори, да речем, през септември. Тогава ще сме в условия на задълбочаване на политическата рецесия, когато всяка една коалиция ще бъде оправдана.
Как тълкувате този " пинг-понг " сред Пеевски и Борисов – че Движение за права и свободи може да си ръководи с Кирил Петков, а ГЕРБ тогава щяла да е в съпротива?
Преди малко говорихме за един инструмент на ПП-ДБ за активизиране на електората, който е доста ефикасен – да показват ГЕРБ и Движение за права и свободи като едно цяло, а че те са им съпротива. Ако аз съм политически водач от отсрещната страна, с цел да отстранявам този инструмент, какво ще върша? Ще споделям, че се прегръщам с този, който желае да ме изолира от властта. И апропо, ще се възприема обикновено, тъй като аз съм се прегръщал 10 месеца с него.
В последна сметка, някой може ли да изясни за какво отиваме на избори, откакто незабавно откакто се „ разтури седянката “ Борисов съобщи, че след тях отново желае да си приказва с ПП-ДБ, а ПП-ДБ не изключи нови диалози с ГЕРБ?
Мисля, че от цакане, надцакване, прецакване, контра, реконтра, просто се изпусна обстановката.
Как да си разбираем смирената и градивна роля на президента при консултациите и избора на длъжностен министър председател? Грижи се да не изпаднем в поредна рецесия или просто още не е подготвен да оглави партия – оня форсмажор, за който говорите при започване на изявлението?
Не считам, че е въпрос на подготвеност. Когато си направил пет служебни държавни управления, управлявал си страната две години, имаш построена мрежа и кадрови капацитет по места, нямаш проблем. Имаш до себе си и разпознаваеми лица – като Гълъб Донев, Крум Зарков, Атанас Пеканов, Весела Лечева и прочие В същия миг стои капацитетът за углавен избор или негласуващи, който е в границите на 800 000 – 900 000 души. Той може и да не се изсипе в една политическа мощ, само че единствената опция да бъде осъществен в огромната си част е, президентът да оглави персонално тази партия.
До края на мандата му има още доста време обаче. Ще изчака, или е подготвен в комфортния миг да напусне предварително поста?
До огромна степен това са неща, които не зависят от него. Напрежение се натрупа, само че пък тази коалиция, която вероятно ще се сформира след вота, въпреки евентуално да няма да бъде по-подкрепяна от сегашната, чисто хипотетично може да изкара и четири години. В политиката таймингът е най-важното. Може да не ти е пристигнало времето, само че може и да мине мигът.
Как съгласно вас ще наподобява служебният кабинет – правилен от кадър на ГЕРБ (Димитър Главчев), от който всички партии и президент се дистанцират?
Ще се състои от хора, които не са ярки политически лица. Няма да са такива, свързани и с президентската администрация – Румен Радев към този момент даде поръчка, че няма да носи отговорност за този кабинет. Няма да има хора и от банката фрагменти от първия ред на ГЕРБ, тъй като и Борисов няма да желае да поеме отговорност. И въпреки всичко – би трябвало да има някаква форма на последователност, т.е. Главчев ще се постарае да остави лица и от настоящия кабинет.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Вероятно ще има диалог и за виновността, само че съгласно мен той ще бъде по периферията. Освен това няма изявен провинен - и двете страни имат причини в обвиняванията си едни към други.
Изборите, бидейки шести, ще провокират „ мижав интерес “. Да, борбата ще бъде сред твърдите ядра, като тук би трябвало да уточним няколко неща: към този момент наподобява като да се върви към избор 2 в 1 (парламентарни и европейски избори на 9 юни, б.р.), което допуска малко по-висока изборна интензивност от предстоящата.
През октомври 2022 година и април 2023 година имахме едни от най-ниските изборни интензивности. Ако изборите не бяха 2 в 1, можем да бъдем сигурни, че щяхме да сложим нов връх.
Какво ги прави по-интересни в този момент, като се има поради, че вотът за Европейския парламент обичайно не е от необикновен интерес и не може да „ издърпа “ напред този за Народното събрание.
В последната година социологическите изследвания демонстрират все по-спадащ интерес. Ако през април излязоха да гласоподават 2,7 милиона души, на въпрос за интензивността при нови парламентарни избори, чакахме под 2,5 милиона. За европейски избори те са под 2 милиона души.
Ако тези избори не са 2 в 1, това ще подейства още по-демотивиращо на гласоподавателите. Обратното работи мотивиращо. Така че имаме спадащ тренд на интензивност, само че все пак имаме обезщетителен механизъм.
Каква интензивност се чака?
Сходна на тази, която имахме през април м.г. - към 2,7 милиона души. Уговорката е - в случай че няма някакво форсмажорно събитие, което може да нажежи пристрастеностите.
Какво може да е то?
Поява на нов политически индивид, тъй като постоянно новият политически индивид съумява да изкара хора от „ партията на негласуващите “ и да ги докара до урните.
Чакаме новите изследвания, които да отразят новата, към този момент предизборна обстановка, само че до тогава е известно, че „ Продължаваме промяната-Демократична България “ претърпя електорален отлив още с влизането си в (не)коалицията до 17-18%. Има ли спомагателен подобен?
Част от гласоподавателите на ПП-ДБ гласоподаваха на последните избори за обединяването като съпротива и опция на ръководството на ГЕРБ. Претърпяха отчаяние и към 20% от електората на обединяването се отдръпна. Да превърнем това в цифри: Това, което се случи в тази една година, беше че от ПП-ДБ се лишиха от една добавка, която имаха към обичайна си общественост, която на всички избори е сред 350 000 и 450 000 души. Те имаха бонус на последните избори „ Ние гласуваме за вас, тъй като сте против ГЕРБ, а не тъй като сме част от вашата общественост “. Тази бонусна добавка се отдръпна и в този момент обединяването остана в границите на своята общественост.
Вие казвате 17% - при интензивност такава каквато излизаше в изследванията от началото на март, съставлява 420 000 души. Тоест,, в резултат на „ сглобката “ ПП-ДБ загуби този бонус и се върна в параметрите на своята общественост. Аз считам, че тя няма да я загуби. И въпреки всичко – това не е по никакъв начин невисок резултат при такава ниска изборна интензивност.
Ще може ли да си върнат „ бонуса “?
Според мен имат много лимитирани благоприятни условия за това, тъй като изгубиха своя главен инструмент за готовност на външна страна – „ Гласувайте за нас, с цел да не се върне ГЕРБ на власт “. Както и тъй като нямат безапелационен отговор на въпроса какво вършим след 9 юни.
Това, което чуваме все още от водачите на ПП-ДБ е, че ще влязат в ръководство единствено след подписването на противоречивото с ГЕРБ съглашение. В този смисъл, в изгода или във щета би било едно почтено самопризнание: " в случай че не се разберем за съглашение, ще сме в съпротива ", когато в последна сметка партиите отиват на избори за да ръководят?
Тази им позиция е да дадат задоволително добра мотивация за тяхната общественост, която към този момент посочихме в какви рамки се движи. Но обединението не споделят „ няма да работим с ГЕРБ “ и това не връща „ бонуса “.
Може ли занапред да се планува какъв ще е резултатът на Движение за права и свободи на парламентарния избор предвид на това, че ще са първите избори на Делян Пеевски като съпредседател, който би трябвало да се потвърди пред почетния подобен Ахмед Доган? Доган към този момент даде напътствие партията да уголемява въздействието си.
Не мисля, че можем да приказваме за някаква кой знае какъв брой сериозна динамичност в резултата на Движение за права и свободи. Но е несъмнено, че ще има доста огромна готовност.
Но въпреки всичко, да отбележим, че резултатът на Движението за двата типа избори ще бъде друг, тъй като при евровота ги няма гласовете от Турция.
В този подтекст, до каква степен има съображение тезата, че ГЕРБ провокира предварителните избори с ясното схващане, че ПП-ДБ ще има по-малко депутати, затова двете обединения няма да имат настоящето солидно болшинство (от 132-ма национални представители) и по този начин Движение за права и свободи ще влезе към този момент през парадния вход? Така и не стана ясно за какво е нужно Пеевски да е „ на всяка гозба мерудия “, като гласовете на Движението бяха разказани като нужни единствено за измененията в Конституцията.
Нека първо да поговорим за мястото на Движение за права и свободи в тази „ сглобка “, тъй като тезата е, че в ГЕРБ са държали непременно то да участва. Христо Иванов оправдаваше това присъединяване с концепцията да се прокарат конституционни промени, свързани с главата правосъдна власт. Как ще бъдат реализирани те без Движение за права и свободи? Трябваше му Делян Пеевски за тях, а след това му сподели „ Не желая да ми се лепиш “.
От друга страна имаш една партия, която е в политическа изолираност от над 10 години – никой не желае да влиза в публична коалиция с нея. Пеевски също е политик в изолираност. Как се излиза от тази изолираност? - Когато най-големият ти съперник те легитимира като сътрудник. Е, какво чакахме да направи Делян Пеевски? Затова бяха и неговите дейности в поддръжка на конституционната промяна – да излезе от изолатора и да се трансформира в сътрудник.
Мина конституционната промяна, само че продължението на правосъдната промяна би трябвало да мине през още гласувания с болшинство от 2/3 – за Висш правосъден съвет, Висш прокурорски съвет, Инспекторат към Висш съдебен съвет и Комисия за противопоставяне на корупцията. Тоест, отново ти би трябвало Делян Пеевски.
Не е наложително, в Народното събрание има още групи...
Така да зададем въпроса: има ли в Народното събрание болшинство от 2/3 отвън ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи? Има – с Българска социалистическа партия и „ ИТН “. Но ще е доста мъчно да накараш две опозиционни партии по едно и също време да гласоподават за твое предопределение.
Може – в случай че назначението не е „ твое “, а „ мое “. Българска социалистическа партия има хора и в сегашните правосъдни препоръки, те избраха и Сотир Цацаров и Иван Гешев...
Така е, само че те (ГЕРБ и ПП-ДБ) избраха разновидността с Движение за права и свободи и бяха подготвени да продължат и „ сглобката “. От ПП-ДБ не бяха изключили Движение за права и свободи от показания на 20 февруари меморандум, нали?
Никой не бяха изключили. Но в съдружното съглашение на ГЕРБ от 5 март Движение за права и свободи съвсем бе написано със златни букви.
И отпадна във финалния текст. Така че отново опираме до това, че вид с всеки различен е вероятен, само че доста сложен.
Споменахте „ изолацията “ на Движение за права и свободи, само че чухме водача на ГЕРБ Бойко Борисов, който прави и приказва всичко синхронно с Пеевски, да споделя, че и 150 народни представители да имат двете партии, няма да направи коалиция единствено с Движението. Защо?
Първо, на ГЕРБ и Движение за права и свободи няма да им стигнат депутатите за болшинство. Но хипотетично, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат 130 депутати, стигат им да ръководят, само че отново ще им би трябвало трети. Най-добрият вид за тях е ПП-ДБ. Защо? - Защото Борисов и Пеевски знаят добре какъв брой неприятна съпротива е тази общественост. Тя е шумна, има положително позициониране в информационните канали и разполага с доста бърз и мощен капацитет за протестна готовност.
Борисов към този момент изживя това през 2020 година и най-голямата му цел през миналото от този момент това време беше да излезе от политическата изолираност. Постигна я. Да влезеш още веднъж в същата обстановка... Надали му се желае. Трябва му легитимационен механизъм посредством ПП-ДБ.
Пеевски очевидно не счита по този начин. След Борисов уточни, че в случай че двете партии имат солидно болшинство, тогава ще приказват би трябвало ли им трети.
Изхождам от проучванията на публичното мнение, съгласно които двете партии не могат да имат болшинство.
Доколко вероятен е „ проект Б “ – с Българска социалистическа партия, да вземем за пример. Лидерката Корнелия Нинова от дълго време приказва за надпартийно експертно държавно управление с присъединяване на всички.
Не изключвам подобен проект, само че мисля, че в случай че го има, то би могло да бъде осъществен след още едни предварителни избори, да речем, през септември. Тогава ще сме в условия на задълбочаване на политическата рецесия, когато всяка една коалиция ще бъде оправдана.
Как тълкувате този " пинг-понг " сред Пеевски и Борисов – че Движение за права и свободи може да си ръководи с Кирил Петков, а ГЕРБ тогава щяла да е в съпротива?
Преди малко говорихме за един инструмент на ПП-ДБ за активизиране на електората, който е доста ефикасен – да показват ГЕРБ и Движение за права и свободи като едно цяло, а че те са им съпротива. Ако аз съм политически водач от отсрещната страна, с цел да отстранявам този инструмент, какво ще върша? Ще споделям, че се прегръщам с този, който желае да ме изолира от властта. И апропо, ще се възприема обикновено, тъй като аз съм се прегръщал 10 месеца с него.
В последна сметка, някой може ли да изясни за какво отиваме на избори, откакто незабавно откакто се „ разтури седянката “ Борисов съобщи, че след тях отново желае да си приказва с ПП-ДБ, а ПП-ДБ не изключи нови диалози с ГЕРБ?
Мисля, че от цакане, надцакване, прецакване, контра, реконтра, просто се изпусна обстановката.
Как да си разбираем смирената и градивна роля на президента при консултациите и избора на длъжностен министър председател? Грижи се да не изпаднем в поредна рецесия или просто още не е подготвен да оглави партия – оня форсмажор, за който говорите при започване на изявлението?
Не считам, че е въпрос на подготвеност. Когато си направил пет служебни държавни управления, управлявал си страната две години, имаш построена мрежа и кадрови капацитет по места, нямаш проблем. Имаш до себе си и разпознаваеми лица – като Гълъб Донев, Крум Зарков, Атанас Пеканов, Весела Лечева и прочие В същия миг стои капацитетът за углавен избор или негласуващи, който е в границите на 800 000 – 900 000 души. Той може и да не се изсипе в една политическа мощ, само че единствената опция да бъде осъществен в огромната си част е, президентът да оглави персонално тази партия.
До края на мандата му има още доста време обаче. Ще изчака, или е подготвен в комфортния миг да напусне предварително поста?
До огромна степен това са неща, които не зависят от него. Напрежение се натрупа, само че пък тази коалиция, която вероятно ще се сформира след вота, въпреки евентуално да няма да бъде по-подкрепяна от сегашната, чисто хипотетично може да изкара и четири години. В политиката таймингът е най-важното. Може да не ти е пристигнало времето, само че може и да мине мигът.
Как съгласно вас ще наподобява служебният кабинет – правилен от кадър на ГЕРБ (Димитър Главчев), от който всички партии и президент се дистанцират?
Ще се състои от хора, които не са ярки политически лица. Няма да са такива, свързани и с президентската администрация – Румен Радев към този момент даде поръчка, че няма да носи отговорност за този кабинет. Няма да има хора и от банката фрагменти от първия ред на ГЕРБ, тъй като и Борисов няма да желае да поеме отговорност. И въпреки всичко – би трябвало да има някаква форма на последователност, т.е. Главчев ще се постарае да остави лица и от настоящия кабинет.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ