ЕИБ финансира ключови стратегически проекти в България
Г-жо Павлова, Европейската капиталова банка (ЕИБ) означи 30 година активност в България. Кои осовни моменти в взаимната работа бихне откроили като най-значими?
Да, банката към този момент 30 година участва в България в поддръжка на планове и в обществения, и в частния бранш. Мога да откроя няколко съставния елемент в работата.
Първо, Европейска инвестиционна банка обичайно обезпечава допълващо и заместващо националното съфинансиране. Така действително през миналите три програмни интервала сме съфинансирали основни стратегически планове в страната – пътни, водни и така нататък Вторият детайл са вложенията към локалните управляващи. Столична община е най-големият образец, Европейска инвестиционна банка е финансирала съвсем всички прави на столичното метро, 150 млн. евро са вложенията, които сме дали за планове, свързани с градска среда, градски превоз, замяна на автопарка. Последната ни инвестиция от 50 млн. евро е ориентирана към създаване на по-добра пешеходна и тротоарна инфраструктура. През Фонд ФЛАГ и разнообразни финансови принадлежности осъществяваме вложения в общини, за които няма европейско финансиране, или то е незадоволително за реализация на обществени планове, и по този начин можем да достигнем до по-малките обитаеми места.
Другият акцент през миналите години са съвсем 9 милиарда евро мобилизирани вложения през комерсиалните банки и други финансови и нефинансови институции за дребни, междинни и микро предприятия и стартъпи. По тези механизми предоставяме няколко типа финансиране – гаранции на комерсиалните банки, посредством които те с по-добри условия да кредитират избрани бизнеси и браншове, като споделяме и част от риска, с цел да може финансовите институции да активизират спомагателен запас. Също по този начин предоставяме и финансиране н а фондове за рисков капитал, още веднъж в партньорство с финансови и нефинансови институции, в поддръжка на компаниите.
Перспективите отсега нататък са, с изключение на съфинансирането на инфраструктурни планове по стратегиите, да участваме в реализацията на плановете по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), в новия план REPowerEU, който цели да насочи финансов запас за ограничения за енергийна успеваемост, вложения за внедряване на възобновими енергийни източници, енергийна инфраструктура, електропреносната мрежа. В диалози сме с всички електроенергийни систематични оператори в Европа какъв вид поддръжка желаят да получат от нас за развиване на инфраструктурата за присъединение, с цел да може мрежата да поеме новия размер планувани ВЕИ. Такива планове може да се осъществят и през Модернизационния фонд. Тук чакаме България да бъде по-активна, откакто 2 година нямаше подадени планове по линия на Модернизационния фонд.
Вие се първият българин на такава висока позиция в ръководството на Европейска инвестиционна банка. Помогна ли това нашата страна да е по-активна в работата си с Групата на Европейска инвестиционна банка? Как оценявате мандата си като вицепрезидент?
За мен в действителност е чест да съм първият български вицепрезидент на банката. За разлика от другите европейски институции, където в ръководството вземат участие всичките 27 страни-членки, в Европейска инвестиционна банка това се случва на ротационен принцип и вицепрезидентите са единствено 7. Следващият мандат за България ще бъде след 20 година Моят мандат е към своя край и, уповавам се да не прозвучи нескромно, само че имам вяра, че с помощта на това, че България имаше вицепрезидент, успяхме да реализираме доста. Първо, България да има по-добра известност в банката. Второ, увеличихме присътвието на банката и Групата в България с доста повече действия, които финансираме, с доста събития, с по-добро посланичество и разширение на софийския ни офис, и надлежно това докара до много повече планове, които реализирахме. Само за 2022 година те са за съвсем половин милиард евро. Предходната година също беше рекордна. Така че успяхме за последните 2-3 година да удвоим и даже да утроим вложенията, които банката прави в страната. Много се гордея и се надявам тази наклонност да продължи и след приключването на моя мандат.
Европейска инвестиционна банка е определяна като „ климатичната банка “ на Европа и подчертава върху вложения в Зелен преход. В тази връзка по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) в България следва да се сътвори Фонд за декарбонизация. Как напредва работата по него?
Като част от подготовката по ПВУ водихме диалози и подкрепихме самодейността на държавното управление за основаване на подобен фонд и дружно с Европейска комисия насочихме запас, техническа и консултантска помощ за структурирането му. Той към този момент е част от ограниченията по ПВУ и срокът за основаването му е до края на 2024 година Наш консултантски екип организира разбор, работейки с поредност от разнообразни държавни управления, всяко с разнообразни цели и условия, което малко усложни работата. През декември представихме отчета си и в този момент българското държавно управление би трябвало да вземе решение дали ще последва нашия съвет и по какъв начин да структурира фонда. Ние предлагаме да се сътвори една „ шапка “, наречена
Декарбонизационен фонд, който да е чисто координационна конструкция, да кажем, към вицепремиера по европейските фондове. Много е значимо първо да се избере коя ще е тази координационна конструкция, тъй като към нея ще се пренасочат всички средства, касаещи декарбонизацията - по обществени планове, за общини, за енергийна успеваемост на жилищни здания, за вложения към електроенергийния систематичен оператор. Така ще се концентрират на едно място ресурсите, опитът и експертизата. И второ – ще се избегне припокриване на финансирането и повтаряне на планове. Препоръчваме още да се употребява наличния потенциал там, където го има – да вземем за пример, през Фонд ФЛАГ да минават финансовите принадлежности за общините, през Фонда на фондовете да минават финансовите принадлежности за предприятията, през Банката за развиване може да минава микрокредитирането. И всичко това да бъде добре координирано и всички средства, процедури, критерии за допустимост, да бъдат ръководени от една „ шапка “.
Фондът се чака да ръководи забележителен запас с капацитет за разширение, тъй като Европейска инвестиционна банка може да дофинансира и да даде и спомагателен капитал, според от потребността на българската страна. Средствата по модернизационния фонд също биха могли теоретично да се употребяват.
Предстои обаче страната ни да предоговаря условия по ПВУ. Това ще забави ли процеса?
Надявам се, че не, тъй като самото структуриране би трябвало да върви редом с предоговарянето и това е единственият късмет да се спазят периодите. По-важно е обаче да бъде ясно какви са задачите, с цел да може въз основа на тях България да утвърди и териториалните проекти. Ако тези проекти не бъдат одобрени, няма да може да бъдат отпускани средствата. В Механизма за обективен преход са включени териториалните проекти на Стара Загора, Кюстендил и Перник – най-уязвимите райони, които би трябвало да имат утвърдени проекти, с цел да могат да получат финансиране. Парите за предходната година към този момент са изгубени, въпросът е да не бъдат изгубени и парите за тази година. Пожелавам триумф на държавното управление, нека успее да обоснове измененията, които желае, тъй като промени в проектите по предписание се вършат доста мъчно и единствено при изключителни условия.
В цифри494 млн. евро – сумата на финансираните планове за България за 2022 г.241 млн. евро – „ зелените “ вложения на Европейска инвестиционна банка в България за 2022 г.72.5 милиарда евро – общият размер на финансирането от Групата на Европейска инвестиционна банка (Европейската капиталова банка и Европейския капиталов фонд) по подписани планове през 2022 година То ще спомогне за близо 260 милиарда евро вложения и за основаването на 950 000 работни места до 2026 г.Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Да, банката към този момент 30 година участва в България в поддръжка на планове и в обществения, и в частния бранш. Мога да откроя няколко съставния елемент в работата.
Първо, Европейска инвестиционна банка обичайно обезпечава допълващо и заместващо националното съфинансиране. Така действително през миналите три програмни интервала сме съфинансирали основни стратегически планове в страната – пътни, водни и така нататък Вторият детайл са вложенията към локалните управляващи. Столична община е най-големият образец, Европейска инвестиционна банка е финансирала съвсем всички прави на столичното метро, 150 млн. евро са вложенията, които сме дали за планове, свързани с градска среда, градски превоз, замяна на автопарка. Последната ни инвестиция от 50 млн. евро е ориентирана към създаване на по-добра пешеходна и тротоарна инфраструктура. През Фонд ФЛАГ и разнообразни финансови принадлежности осъществяваме вложения в общини, за които няма европейско финансиране, или то е незадоволително за реализация на обществени планове, и по този начин можем да достигнем до по-малките обитаеми места.
Другият акцент през миналите години са съвсем 9 милиарда евро мобилизирани вложения през комерсиалните банки и други финансови и нефинансови институции за дребни, междинни и микро предприятия и стартъпи. По тези механизми предоставяме няколко типа финансиране – гаранции на комерсиалните банки, посредством които те с по-добри условия да кредитират избрани бизнеси и браншове, като споделяме и част от риска, с цел да може финансовите институции да активизират спомагателен запас. Също по този начин предоставяме и финансиране н а фондове за рисков капитал, още веднъж в партньорство с финансови и нефинансови институции, в поддръжка на компаниите.
Перспективите отсега нататък са, с изключение на съфинансирането на инфраструктурни планове по стратегиите, да участваме в реализацията на плановете по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), в новия план REPowerEU, който цели да насочи финансов запас за ограничения за енергийна успеваемост, вложения за внедряване на възобновими енергийни източници, енергийна инфраструктура, електропреносната мрежа. В диалози сме с всички електроенергийни систематични оператори в Европа какъв вид поддръжка желаят да получат от нас за развиване на инфраструктурата за присъединение, с цел да може мрежата да поеме новия размер планувани ВЕИ. Такива планове може да се осъществят и през Модернизационния фонд. Тук чакаме България да бъде по-активна, откакто 2 година нямаше подадени планове по линия на Модернизационния фонд.
Вие се първият българин на такава висока позиция в ръководството на Европейска инвестиционна банка. Помогна ли това нашата страна да е по-активна в работата си с Групата на Европейска инвестиционна банка? Как оценявате мандата си като вицепрезидент?
За мен в действителност е чест да съм първият български вицепрезидент на банката. За разлика от другите европейски институции, където в ръководството вземат участие всичките 27 страни-членки, в Европейска инвестиционна банка това се случва на ротационен принцип и вицепрезидентите са единствено 7. Следващият мандат за България ще бъде след 20 година Моят мандат е към своя край и, уповавам се да не прозвучи нескромно, само че имам вяра, че с помощта на това, че България имаше вицепрезидент, успяхме да реализираме доста. Първо, България да има по-добра известност в банката. Второ, увеличихме присътвието на банката и Групата в България с доста повече действия, които финансираме, с доста събития, с по-добро посланичество и разширение на софийския ни офис, и надлежно това докара до много повече планове, които реализирахме. Само за 2022 година те са за съвсем половин милиард евро. Предходната година също беше рекордна. Така че успяхме за последните 2-3 година да удвоим и даже да утроим вложенията, които банката прави в страната. Много се гордея и се надявам тази наклонност да продължи и след приключването на моя мандат.
Европейска инвестиционна банка е определяна като „ климатичната банка “ на Европа и подчертава върху вложения в Зелен преход. В тази връзка по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) в България следва да се сътвори Фонд за декарбонизация. Как напредва работата по него?
Като част от подготовката по ПВУ водихме диалози и подкрепихме самодейността на държавното управление за основаване на подобен фонд и дружно с Европейска комисия насочихме запас, техническа и консултантска помощ за структурирането му. Той към този момент е част от ограниченията по ПВУ и срокът за основаването му е до края на 2024 година Наш консултантски екип организира разбор, работейки с поредност от разнообразни държавни управления, всяко с разнообразни цели и условия, което малко усложни работата. През декември представихме отчета си и в този момент българското държавно управление би трябвало да вземе решение дали ще последва нашия съвет и по какъв начин да структурира фонда. Ние предлагаме да се сътвори една „ шапка “, наречена
Декарбонизационен фонд, който да е чисто координационна конструкция, да кажем, към вицепремиера по европейските фондове. Много е значимо първо да се избере коя ще е тази координационна конструкция, тъй като към нея ще се пренасочат всички средства, касаещи декарбонизацията - по обществени планове, за общини, за енергийна успеваемост на жилищни здания, за вложения към електроенергийния систематичен оператор. Така ще се концентрират на едно място ресурсите, опитът и експертизата. И второ – ще се избегне припокриване на финансирането и повтаряне на планове. Препоръчваме още да се употребява наличния потенциал там, където го има – да вземем за пример, през Фонд ФЛАГ да минават финансовите принадлежности за общините, през Фонда на фондовете да минават финансовите принадлежности за предприятията, през Банката за развиване може да минава микрокредитирането. И всичко това да бъде добре координирано и всички средства, процедури, критерии за допустимост, да бъдат ръководени от една „ шапка “.
Фондът се чака да ръководи забележителен запас с капацитет за разширение, тъй като Европейска инвестиционна банка може да дофинансира и да даде и спомагателен капитал, според от потребността на българската страна. Средствата по модернизационния фонд също биха могли теоретично да се употребяват.
Предстои обаче страната ни да предоговаря условия по ПВУ. Това ще забави ли процеса?
Надявам се, че не, тъй като самото структуриране би трябвало да върви редом с предоговарянето и това е единственият късмет да се спазят периодите. По-важно е обаче да бъде ясно какви са задачите, с цел да може въз основа на тях България да утвърди и териториалните проекти. Ако тези проекти не бъдат одобрени, няма да може да бъдат отпускани средствата. В Механизма за обективен преход са включени териториалните проекти на Стара Загора, Кюстендил и Перник – най-уязвимите райони, които би трябвало да имат утвърдени проекти, с цел да могат да получат финансиране. Парите за предходната година към този момент са изгубени, въпросът е да не бъдат изгубени и парите за тази година. Пожелавам триумф на държавното управление, нека успее да обоснове измененията, които желае, тъй като промени в проектите по предписание се вършат доста мъчно и единствено при изключителни условия.
В цифри494 млн. евро – сумата на финансираните планове за България за 2022 г.241 млн. евро – „ зелените “ вложения на Европейска инвестиционна банка в България за 2022 г.72.5 милиарда евро – общият размер на финансирането от Групата на Европейска инвестиционна банка (Европейската капиталова банка и Европейския капиталов фонд) по подписани планове през 2022 година То ще спомогне за близо 260 милиарда евро вложения и за основаването на 950 000 работни места до 2026 г.Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ