Футболната ни общественост дълго ще скърби да кончината на Георги

Футболната ни общност дълго ще скърби да кончината на Георги Димитров - един от най-големите български играчи за всички времена. За мнозина - и най-хубавият зашитник в историята ни.

Друга огромна наша легенда Христо Стоичков си спомня един любопитен миг от началото на кариарата си в ЦСКА. когато уплашеното момче от провинцията идва в съблекалнята на един от най-хубавите тимове в Европа в тези години.

" На мен ми беше елементарно, аз слушах батковците. Без тях – няма по какъв начин. Трябваше да шетам обувки, трябваше да ги ваксам.

Те са доста, припомням си преживелица, влизам в съблекалнята, мраз в София. Бат’ Симо ме показва, а Стойчо Младенов ме пита що съм тука. Викам, да играя и седнах до вратата, с цел да съм по-близо.

Или си на открито или във вътрешността. Влиза бате Джеки и ми споделя: „ Седнал си на моето място ”. Направих му място до мен да седне. Седях сред него и Георги Велинов. Свършва тренировката, а Димитров обичаше да упражнявам самостоятелно, а ми дадоха една дребна хавлия, но аз взех халата му.

Той влезе и ме видя, само че му го върнах извърнат, с цел да се избърше и той “, описа Стоичков за кариерата си в ЦСКА.

В този миг, съгласно очевидци, Джеки е споделил: " От това момче ще стане супериграч! И доста е познал. Между Стоичков и Георги Димитров има специфична връзка.

Години наред Георги Димитров, с който се познавахме доста добре, ми споделяше: " Да знаеш, няма различен подобен като Ицо! Не еиимало "

А Джеки, господ да го елементарни, рядко раздаваше похвали...