Легендата Божидар Искренов: Китайското първенство е много зле
Футболната легенда Божидар Искренов изкара три месеца като треньор на китайски младежки тим. Заедно с Бисер Хаздай той води отбор до 14 години от град Ухан. През последния месец дребните китайци бяха на предварителен лагер в Сливен и изиграха серия контроли с български тимове. След като изпрати момчетата за родината им, Радостта на народа показа своите усещания за футбола в Китай пред " България Днес ".
- Г-н Искренов, по какъв начин мина лагерът на китайския младежки отбор, който доведохте?
- За времето от отиването и равнището им при първата ни среща напреднаха очевидно. С Бисер Хаздай работихме три месеца с децата и техните треньори. Опитват се към този момент да вършат неща, които им показахме и са верни. Малки са още и на тях им беше необичайно тук. По една система се работи в Китай, а ние тук по напълно друга. Доволни сме от работата, която свършихме с тях. Бяха положителни деца, послушни. Стараеха се да извършват всичко. Останахме с доста положително усещане и се надявам да вървят напред. Да имат по-добро бъдеще и от тях да излязат футболисти.
- Това значи ли, че вашата работа с тях завърши?
- Да, нашата работа завърши. Условието беше да отидем да поработим три месеца с тях. Евентуално след тяхната Нова година може да заминем още веднъж, само че това зависи от доста неща. Каквото трябваше и се искаше от нас, ние го свършихме. Мисля, че го направихме доста добре. Всички са удовлетворени - и деца, и треньори, и хората, които са в тази среда. Оставихме положително усещане и се надяваме и в бъдеще да продължим да работим с тях. Нищо не се знае. Те си имат техни проекти и визии за развиването.
- Как се стигна до това да започнете работа с този отбор?
- Имаше спогодба сред Българския футболен съюз и тяхната асоциация. Тя се състоеше в това да отидем за тези три месеца и да помогнем за развиването им. Обадиха се на мен и на Бисер. Разбрахме се и заминахме. Уговорката беше за три месеца и вероятно след Нова година да отидем за по-дълго.
- В последно време се приказва за големите суми, които се влагат във футбола в Китай? Какви са вашите персонални усещания?
- Наистина всички футболисти и треньори, даже и от България, са се запътили за Китай. Това е обикновено, тъй като всеки мисли, че там вървиш и парите ги береш по дърветата. Това е неверно. Освен това доста играчи на към този момент преклонна за футбола възраст и неможещи да са на високо равнище в Европа, избират да отидат в Китай. Да вземат тези прословути доста пари. Но щастливците се броят на пръсти. И треньорите всеобщо желаят да отидат там. Според мен нещата последователно ще утихнат. Ще стартират да понижават бюджетите на клубовете. Футболът в Китай с всичките тези пари не е на висота, каквото би трябвало да е при такива вложения. Всички знаем, че с вълшебна пръчка нищо не може да стане.
- Какво им би трябвало?
- Изисква се време и самообладание. Ще отнеме доста години вероятно Китай да реализира високи триумфи във футбола. Надяват се да е по-бързо, само че не всичко вършат парите. Ако те не си сменят мисленето и метода за развиването на техния футбол - да стартират изпод, чужденецът няма да им направи футбола. Трябва да имаш лични фрагменти и да гледаш по какъв начин се развиват. Да работиш с тях, с цел да може да придобият качествата на играчите в Европа и света. Независимо че имат доста пари и са ужасно доста хора, футболът им не е на кой знае какво равнище. Ходихме на няколко мача с Бисер. Тяхното състезание изключително пък във Втора лига е доста зле. Колкото и да им е неприятно, когато го чуят. Аз споделям истината и не мога да си трансформира мнението.
- Държавна политика ли е развиването на футбола там?
- В интерес на истината имат страхотни бази и се вършат неповторими неща. Искат да се развиват, и то освен в този спорт. По принцип Китай е спортна страна. Една от водещите в света. Единственият спорт, в който не могат да са измежду елита, е Цар Футбол. Така че ще им би трябвало доста време. Но те се пробват. В тима, в който бяхме, на провинция Хъбей, вършат нова база. Тя е за $300 млн. Ще има 7-8 стадиони с огромни общежития за децата. Ще разполагат с заведения за хранене, спортни центрове. Продължават да влагат. Да, в действителност е държавна политика, само че за тях парите не са проблем. Като желаят нещо, го вършат.
- Какви са изискванията за работа в Китай?
- Има бази за младежки футбол на доста места. Там, където бяхме, е остаряла. Затова вършат новата, която до година - година и половина ще е подготвена. Това е началото на смяната.
- Имаше ли нещо, което не можахте да възприемете там?
- Живял съм дълги години в чужбина. Бързо се натъкмявам. Наистина това е напълно друга страна с друг нрав и мислене. Човек би трябвало да се приспособява бързо, с цел да бъде спокоен и да работи добре. Ако има напрежение, не става. Много хора не могат да устоят там и си потеглят. Нещата не им харесват. Но като си отишъл и това ти е работата, не можеш да си заминеш.
- Работили сте с деца и в Америка, когато стартира взривът на футбола там. Можете ли да извършите параленост сред работата в двете страни?
- И в двете страни стартират с огромни планове за развиването. В Америка беше доста известно да се работи с децата в тези години. Точно тогава направиха Мейджър лигата - 1996 година Всички се възпламениха след международното 94-а. Популярно беше и сред момиченцата. Женският футбол в Америка беше на доста високо равнище. Бяха международни първенци няколко пъти. Оттам-нататък след международното състезание, което беше неповторимо и където България направи най-големия си триумф, който надали някой преди този момент можеше да си намерения, започнаха да работят и прогресивно растяха. Америка на съвсем всички международни шампионати е взела участие. Стигаме до извода, че те вървят в вярната посока и са създали верния метод и проект. Те продължaват натам. Колкото и необичайно да е, България, която бе 4-ата в света, към този момент какъв брой години не може да се класира на огромен конгрес. В Китай е същата работа. Искат да имат добър футбол, имат капацитет и бази. Ще им би трябвало дълго време, с цел да се развият.
- Вие заминахте за там дружно със брачната половинка ви Кремена, която тренира гимнастички там. Смятате ли да се върнете?
- Жена ми беше в един от най-хубавите градове в Китай съгласно мен - Шенжен, на границата с Хонконг. Направи доста, постара се да им помогне да се развият в добра тенденция. Постигна доста за тези 7-8 месеца, които беше там. Но тя не можа да издържи и избра да се прибере тук в България. Майка й има проблем със здравето. Тя направи това, което може, в Китай. Казва ми в този момент, че са се разбрали вероятно във времето да идват тук на лагери. След това тя ще отиде там лятото, когато имат надпревари, да им оказва помощ. Останаха с положителни връзки и планове за бъдещето.
- Успяхте ли да гледате някои от мачовете на " Левски " след завръщането ви и какво е вашето усещане?
- Гледал съм. Направиха положителни дуели. Биха 2-3 мача. Не желая да разясня " Левски ", тъй като аз съм надалеч от доста време. Няма никакъв смисъл да споделям какво е моето мнение, какво мисля или не мисля. Имат си управление, президент и хора в клуба, които да вземат решение какво да вършат. Не желая да давам препоръки на никой. Но въпреки всичко " Левски " е моят тим. Имаха проблеми, само че се надявам да се оправят. Кога ще стане това, ще забележим. Всички се надяваме да е по-бързо. На " Левски " не му отива да е на второ-трето или четвърто място. Все отново това е " Левски ". Един от най-големите български клубове.
- Имате ли проекти за ново предизвикателство тук в България или в чужбина?
- Имам всякакви проекти. Сигурно ще отпътувам, само че не знам съответно по кое време, какво, що. Около празниците съм тук. След това ще забележим какво ще стане. Имаме с жена ми наши проекти. Има разновидности и места, където може да стане. Но зависи от доста неща. Всичко е въпрос на ангажименти, на желания.
Елица Младенова, " България Днес "
- Г-н Искренов, по какъв начин мина лагерът на китайския младежки отбор, който доведохте?
- За времето от отиването и равнището им при първата ни среща напреднаха очевидно. С Бисер Хаздай работихме три месеца с децата и техните треньори. Опитват се към този момент да вършат неща, които им показахме и са верни. Малки са още и на тях им беше необичайно тук. По една система се работи в Китай, а ние тук по напълно друга. Доволни сме от работата, която свършихме с тях. Бяха положителни деца, послушни. Стараеха се да извършват всичко. Останахме с доста положително усещане и се надявам да вървят напред. Да имат по-добро бъдеще и от тях да излязат футболисти.
- Това значи ли, че вашата работа с тях завърши?
- Да, нашата работа завърши. Условието беше да отидем да поработим три месеца с тях. Евентуално след тяхната Нова година може да заминем още веднъж, само че това зависи от доста неща. Каквото трябваше и се искаше от нас, ние го свършихме. Мисля, че го направихме доста добре. Всички са удовлетворени - и деца, и треньори, и хората, които са в тази среда. Оставихме положително усещане и се надяваме и в бъдеще да продължим да работим с тях. Нищо не се знае. Те си имат техни проекти и визии за развиването.
- Как се стигна до това да започнете работа с този отбор?
- Имаше спогодба сред Българския футболен съюз и тяхната асоциация. Тя се състоеше в това да отидем за тези три месеца и да помогнем за развиването им. Обадиха се на мен и на Бисер. Разбрахме се и заминахме. Уговорката беше за три месеца и вероятно след Нова година да отидем за по-дълго.
- В последно време се приказва за големите суми, които се влагат във футбола в Китай? Какви са вашите персонални усещания?
- Наистина всички футболисти и треньори, даже и от България, са се запътили за Китай. Това е обикновено, тъй като всеки мисли, че там вървиш и парите ги береш по дърветата. Това е неверно. Освен това доста играчи на към този момент преклонна за футбола възраст и неможещи да са на високо равнище в Европа, избират да отидат в Китай. Да вземат тези прословути доста пари. Но щастливците се броят на пръсти. И треньорите всеобщо желаят да отидат там. Според мен нещата последователно ще утихнат. Ще стартират да понижават бюджетите на клубовете. Футболът в Китай с всичките тези пари не е на висота, каквото би трябвало да е при такива вложения. Всички знаем, че с вълшебна пръчка нищо не може да стане.
- Какво им би трябвало?
- Изисква се време и самообладание. Ще отнеме доста години вероятно Китай да реализира високи триумфи във футбола. Надяват се да е по-бързо, само че не всичко вършат парите. Ако те не си сменят мисленето и метода за развиването на техния футбол - да стартират изпод, чужденецът няма да им направи футбола. Трябва да имаш лични фрагменти и да гледаш по какъв начин се развиват. Да работиш с тях, с цел да може да придобият качествата на играчите в Европа и света. Независимо че имат доста пари и са ужасно доста хора, футболът им не е на кой знае какво равнище. Ходихме на няколко мача с Бисер. Тяхното състезание изключително пък във Втора лига е доста зле. Колкото и да им е неприятно, когато го чуят. Аз споделям истината и не мога да си трансформира мнението.
- Държавна политика ли е развиването на футбола там?
- В интерес на истината имат страхотни бази и се вършат неповторими неща. Искат да се развиват, и то освен в този спорт. По принцип Китай е спортна страна. Една от водещите в света. Единственият спорт, в който не могат да са измежду елита, е Цар Футбол. Така че ще им би трябвало доста време. Но те се пробват. В тима, в който бяхме, на провинция Хъбей, вършат нова база. Тя е за $300 млн. Ще има 7-8 стадиони с огромни общежития за децата. Ще разполагат с заведения за хранене, спортни центрове. Продължават да влагат. Да, в действителност е държавна политика, само че за тях парите не са проблем. Като желаят нещо, го вършат.
- Какви са изискванията за работа в Китай?
- Има бази за младежки футбол на доста места. Там, където бяхме, е остаряла. Затова вършат новата, която до година - година и половина ще е подготвена. Това е началото на смяната.
- Имаше ли нещо, което не можахте да възприемете там?
- Живял съм дълги години в чужбина. Бързо се натъкмявам. Наистина това е напълно друга страна с друг нрав и мислене. Човек би трябвало да се приспособява бързо, с цел да бъде спокоен и да работи добре. Ако има напрежение, не става. Много хора не могат да устоят там и си потеглят. Нещата не им харесват. Но като си отишъл и това ти е работата, не можеш да си заминеш.
- Работили сте с деца и в Америка, когато стартира взривът на футбола там. Можете ли да извършите параленост сред работата в двете страни?
- И в двете страни стартират с огромни планове за развиването. В Америка беше доста известно да се работи с децата в тези години. Точно тогава направиха Мейджър лигата - 1996 година Всички се възпламениха след международното 94-а. Популярно беше и сред момиченцата. Женският футбол в Америка беше на доста високо равнище. Бяха международни първенци няколко пъти. Оттам-нататък след международното състезание, което беше неповторимо и където България направи най-големия си триумф, който надали някой преди този момент можеше да си намерения, започнаха да работят и прогресивно растяха. Америка на съвсем всички международни шампионати е взела участие. Стигаме до извода, че те вървят в вярната посока и са създали верния метод и проект. Те продължaват натам. Колкото и необичайно да е, България, която бе 4-ата в света, към този момент какъв брой години не може да се класира на огромен конгрес. В Китай е същата работа. Искат да имат добър футбол, имат капацитет и бази. Ще им би трябвало дълго време, с цел да се развият.
- Вие заминахте за там дружно със брачната половинка ви Кремена, която тренира гимнастички там. Смятате ли да се върнете?
- Жена ми беше в един от най-хубавите градове в Китай съгласно мен - Шенжен, на границата с Хонконг. Направи доста, постара се да им помогне да се развият в добра тенденция. Постигна доста за тези 7-8 месеца, които беше там. Но тя не можа да издържи и избра да се прибере тук в България. Майка й има проблем със здравето. Тя направи това, което може, в Китай. Казва ми в този момент, че са се разбрали вероятно във времето да идват тук на лагери. След това тя ще отиде там лятото, когато имат надпревари, да им оказва помощ. Останаха с положителни връзки и планове за бъдещето.
- Успяхте ли да гледате някои от мачовете на " Левски " след завръщането ви и какво е вашето усещане?
- Гледал съм. Направиха положителни дуели. Биха 2-3 мача. Не желая да разясня " Левски ", тъй като аз съм надалеч от доста време. Няма никакъв смисъл да споделям какво е моето мнение, какво мисля или не мисля. Имат си управление, президент и хора в клуба, които да вземат решение какво да вършат. Не желая да давам препоръки на никой. Но въпреки всичко " Левски " е моят тим. Имаха проблеми, само че се надявам да се оправят. Кога ще стане това, ще забележим. Всички се надяваме да е по-бързо. На " Левски " не му отива да е на второ-трето или четвърто място. Все отново това е " Левски ". Един от най-големите български клубове.
- Имате ли проекти за ново предизвикателство тук в България или в чужбина?
- Имам всякакви проекти. Сигурно ще отпътувам, само че не знам съответно по кое време, какво, що. Около празниците съм тук. След това ще забележим какво ще стане. Имаме с жена ми наши проекти. Има разновидности и места, където може да стане. Но зависи от доста неща. Всичко е въпрос на ангажименти, на желания.
Елица Младенова, " България Днес "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ