Генчо Керезов: Огромният проблем при „умния град“ е съхранението и координацията на данните
Фундаменталното за един „ интелигентен град “ е той да бъде преди всичко една добра лаборатория за технологии. Това сподели в студиото на Радио София Генчо Керезов – зам.-кмет на Столичната община в направление „ Дигитализация, нововъведения и икономическо развиване “.
Той добави, че София има тактика за цифрова промяна , а проектът за деяние включва две съществени посоки.
„ Първото е трансформацията на самата община като институция - да усъвършенстваме процесите, да я създадем по-технологична, да създадем условия за даване на по-бързи и по-качествени електронни услуги за жителите, да усъвършенстваме IT разноските и времето на администрацията. Втората част от тактиката е обвързвана точно с трансформацията на града. Започнахме да мислим върху всички тези концепции „ интелигентен град “. Огромният плюс за София е, че ние сме част от голям брой интернационалните мрежи “, сподели Генчо Керезов.
Първата стратегия, която от общината осъществят във връзка с smart city е „ Пясъчник за нововъведения “ . Зам.-кметът изясни, че по този метод общината и градът са отворени за български start up компании, които работят в областта на нововъведенията.
„ Дадохме опция на започващи компании да влязат и да тестват в пилотни планове разнообразни свои технологии, тъй че ние да можем да измерим резултата от тях “, добави Керезов.
По думите му, в София към този момент действат няколко сходни сполучливи плана, от които общината не печели капитал, а търси високо публичен резултат. Керезов сподели още, че задачата е градът да бъде позициониран по този начин, че когато започват европейските фондове за цифровизация и smart city , да може общината да получи финансиране.
Столичната община работи и по план за вътрешна промяна, посредством който да се построи централизирана система за електронна еднаквост на чиновниците и обща инфраструктура, върху която всички общински системи да работят. Подобна е и обстановката при „ умният град “, сподели Генчо Керезов.
„ Огромният проблем при „ умният град “ са данните – съхраняването, обработката и координацията им. Има и огромна ревнивост за тези данни сред институциите, сред министерствата, сред държавните организации “, добави зам.-кметът.
По думите му, към този момент е стартирала взаимна работа с Министерството на електронното ръководство за създаване на инфраструктура за автоматизация сред регистрите. Задачата на общината е да дефинира 50 услуги, които да бъдат автоматизирани и приложени във всички общини в страната.
Напредват и диалозите с Европейската капиталова банка, от където Столичната община желае безплатна грантова помощ в размер на 250 000 евро, която е предопределена за специалисти, с цел да може да бъде дефинирана рамката smart city на София, сподели Генчо Керезов.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Той добави, че София има тактика за цифрова промяна , а проектът за деяние включва две съществени посоки.
„ Първото е трансформацията на самата община като институция - да усъвършенстваме процесите, да я създадем по-технологична, да създадем условия за даване на по-бързи и по-качествени електронни услуги за жителите, да усъвършенстваме IT разноските и времето на администрацията. Втората част от тактиката е обвързвана точно с трансформацията на града. Започнахме да мислим върху всички тези концепции „ интелигентен град “. Огромният плюс за София е, че ние сме част от голям брой интернационалните мрежи “, сподели Генчо Керезов.
Първата стратегия, която от общината осъществят във връзка с smart city е „ Пясъчник за нововъведения “ . Зам.-кметът изясни, че по този метод общината и градът са отворени за български start up компании, които работят в областта на нововъведенията.
„ Дадохме опция на започващи компании да влязат и да тестват в пилотни планове разнообразни свои технологии, тъй че ние да можем да измерим резултата от тях “, добави Керезов.
По думите му, в София към този момент действат няколко сходни сполучливи плана, от които общината не печели капитал, а търси високо публичен резултат. Керезов сподели още, че задачата е градът да бъде позициониран по този начин, че когато започват европейските фондове за цифровизация и smart city , да може общината да получи финансиране.
Столичната община работи и по план за вътрешна промяна, посредством който да се построи централизирана система за електронна еднаквост на чиновниците и обща инфраструктура, върху която всички общински системи да работят. Подобна е и обстановката при „ умният град “, сподели Генчо Керезов.
„ Огромният проблем при „ умният град “ са данните – съхраняването, обработката и координацията им. Има и огромна ревнивост за тези данни сред институциите, сред министерствата, сред държавните организации “, добави зам.-кметът.
По думите му, към този момент е стартирала взаимна работа с Министерството на електронното ръководство за създаване на инфраструктура за автоматизация сред регистрите. Задачата на общината е да дефинира 50 услуги, които да бъдат автоматизирани и приложени във всички общини в страната.
Напредват и диалозите с Европейската капиталова банка, от където Столичната община желае безплатна грантова помощ в размер на 250 000 евро, която е предопределена за специалисти, с цел да може да бъде дефинирана рамката smart city на София, сподели Генчо Керезов.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ