Александър Барт: България помогна на Франция и Германия, скоро ще се прибера у дома
Френският бранител на ЦСКА Александър Барт даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Ликува с шест следващи шампионски трофеи на България, изигравайки 150 мача за двата тима, с които победи у нас. А в този момент не крие, че желае да направи требъл с „ алените “. Той е повторен първенец с Литекс и четири пъти подред отличник с Лудогорец. При това визитката му не свършва тук. Спечелил е по три пъти Купата на България и Суперкупата на страната ни. Барт стартира кариерата си в славния Сент Етиен, само че играе единствено във втория тим на клуба. Скаутите на Литекс го притеглят в България, с цел да започва чудната приказка. Освен у нас бранителят игра и за швейцарския Грасхопърс и румънския Университатя (Крайова).
- Здравей, Алекс! Познаваш ли различен футболист като теб, който е шест пъти първенец?
- Знам, че Ибрахимович има доста трофеи, само че не знам дали са следващи. Не се сещам за различен.
- Във Франция не съумя да направиш шампионска кариера, само че пък в България го стори и страната се трансформира във втора татковина за теб. Как стигна дотук?
- Играех във Франция и можеше да подпиша с един тим от втора дивизия. Но моят управител ми сподели да отида в един отбор, който може да играе в Лига Европа тази година – Литекс. Предложи ми да отидем и да забележим какво ще стане. Когато пристигнах тук, бях на 21-22 години. Изиграх един надзорен мач и очевидно добре съм се показал. Тогава Гриша Ганчев не бе на срещата, само че там беше Стойчо Стоилов, който се обади на Гриша и Ганчев сподели: „ Този футболист няма да си потегля отсам без да подпише контракт. “ Отидохме в един ресторант в Ловеч, даде ми един лист и ми сподели: „ Хайде, пиши какво искаш. “ Разбрахме се доста бързо.
- Знаеше ли нещо за България преди да дойдеш тук?
- Ако би трябвало да съм почтен, не доста. Знаех, че ни бихте 1993 година.
- Всички французи знаят за 93-та…
- Да, както и всички българи. (смее се)
- Две години игра в Ловеч и завоюва всичко допустимо. Какви са спомените ти от този интервал?
- Само хубави мемоари имам. Бях доста по-млад. Веднага взехме купата, а по-късно и още титли. За първи път бях в чужбина и единствено на 22 години. Отначало не беше доста елементарно, само че в тима бяхме петима французи и бързо се приспособих. След шест месеца започнах да приказвам български и това беше огромен плюс за мен. Беше хубаво.
- Защо реши да преминеш в Лудогорец? Как се стигна до този трансфер?
- Направих три години в Ловеч и желаех да видя нещо друго. Трябваше да подписвам контракт с един тим от втора дивизия на Франция, само че тъкмо като стигнах там, Гриша Ганчев ми се обади и ми сподели: „ Недей да подписваш още. Може да се схванеш с един различен български тим. “ След това ми се обади Кирил Домусчиев. Каза ми да дойда в София да приказваме и по-късно да реша. За три дни пътувах два пъти от България до Франция и назад. Разбрахме се с Кирил Домусчиев и по този начин.
- А през днешния ден може ли да те изпратят от ЦСКА в Лудогорец?
- Мисля, че не. Също и от Лудогорец в ЦСКА, само че тогава стана.
- В Лудогорец стана четири пъти поред първенец. Би ли сравнил двата тима – този в Ловеч и този в Разград?
- Доста си приличаха, тъй като Ловеч и Разград не са доста разнообразни градове. Не са от най-големите. В тимовете имаше прекрасен микс сред българи и чужденци. И в Литекс, и в Лудогорец имахме заплашителен колектив. Затова успяхме да спечелим трофеи. Никой не очакваше, само че в първата година в Лудогорец взехме купата и шампионата. С Литекс беше същото. Надявам се, че тази година може да стане същото, тъй като отново имаме един доста прекрасен колектив. Може да играем още по-добре и се надявам да го реализираме.
- Коя от купите ти беше най-лесна?
- Най-лесна беше може би третата с Лудогорец. Първите две се взеха решение в последния мач, а третият път бяхме първенци по-рано.
- Спомена за купите, които се взеха решение в последните кръгове. Помниш ли оня мач сред Левски и Славия, в който „ белите “ ви подариха купата?
- Да, в действителност беше огромен подарък. Не го чакахме. Имах билети за идващия ден за Франция, тъй като не чакахме да станем първенци. Беше доста приятна изненада и не се прибрах вкъщи на идващия ден, а празнувахме.
- Знаеш ли кой е футболистът, който е като теб – където и да отиде, наложително става първенец?
- Златан Ибрахимович, който стартира в Аякс, а по-късно продължи и в Италия.
- Седем следващи титли…
- Да, има огромен триумф с доста тимове. Надявам се и аз да не преставам по този начин.
- И ти гониш седмата…
- Да, дори тази година се надявам да вземем освен шампионата, само че и купата.
- Имаш шест Суперкупи и Купи на България. Коя ти е най на сърцето?
- Може би Суперкупата, при която бихме с 2:1, а аз вкарах победния гол. Най-сладко беше тогава. А и моите родители бяха на стадиона и беше доста хубаво.
- Как ти се вижда ЦСКА от вътрешната страна? Каква е разликата сред Литекс, Лудогорец и ЦСКА?
- Доста си наподобяват. Има добър микс сред българи и чужденци, което е огромен плюс за тима. В съблекалнята всички сме доста близки. Колективът се прави с мачове като този против Лудогорец за Купата. Когато е мъчно, само че печелиш, естествено е по-сладко.
- А публиката?
- Публиката е страхотна! Не единствено против Лудогорец, а на всеки мач публиката е неповторима! За първи път виждам такова нещо. Те са 12-ият ни състезател. Помагат ни освен в София, а и когато гостуваме.
- Може би това е разликата в тези три клуба, че ЦСКА в действителност има много огромна фенска маса.
- Да, в действителност това е огромна разлика с Литекс и Лудогорец. И там имаше почитатели, само че оня ден на стадиона имаше може би 15 хиляди. Много ни оказват помощ. Когато ни е мъчно, те са зад нас и продължаваме напред всички дружно.
- Липсва ли ти Франция? Къде е домът ти там?
- Естествено, че Франция ми липсва. Но към този момент съвсем 10 години съм отвън родината. Там пребивавам в Авиньон. Хубав град, покрай Марсилия. Липсва ми, само че скоро ще се прибера.
- Не малко мачове се вземат решение от съдийски неточности. Има ли предумисъл в решенията на реферите съгласно теб?
- Не, по принцип не одобрявам да разясня това. Нормално е от време на време съдиите да сгрешат, както и ние, футболистите. Не мисля, че е преднамерено. Ние не сме роботи. Всички бъркаме, съдиите също.
- А за аления картон, който желаеха против теб от Лудогорец? Кажи за тази ситуация…
- Според мен е противоречиво. Можеше и да ми даде червен картон, само че можеше и да свири фаул за нас. На камерата не си проличава добре, само че той малко ме бутна.
- Опита шанса си и в Швейцария, където игра отново за гранд – Грасхопърс. Как беше в Цюрих? Защо нямахте триумфи?
- Бях там година и половина. Първите шест месеца беше доста добре. Играех всеки мач. Бяхме втори, на една точка от Базел, само че като се върнах през януари взеха един швейцарец. Той трябваше да играе с националния тим на европейското състезание, а аз изгубих мястото си. Ситуацията продължи една година и не ми беше доста елементарно. Не беше доста неприятно, само че не беше за мен.
- Сигурно е бил швейцарец от немската част, не от френската…
- Да, тъкмо по тази причина. (смее се)
- Кажи за румънското състезание, беше в Университатя (Крайова). Прилича ли си с българското? Какво ти хареса там и какво не?
- Да, наподобява си. И там ми харесва. Където и да съм, съм благополучен. Играх там шест месеца и беше хубаво. Но не желаех да продължа там, тъй като можех да дойда тук в ЦСКА. Взех това решение, тъй като за мен и за фамилията ми беше най-добре да дойдем тук.
- Не си от бранителите, които постоянно означават голове и въпреки всичко кое попадение най-вече цениш?
- Може би това, което загатнах - за Купата. Семейството ми беше тук, а и вкарах втория гол за успеха с 2:1.
- Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш? От кого имаш най-ярки мемоари?
- Срещу сина ми, когато играем. (смее се) С него ми е най-трудно. Не, в действителност веднъж, когато още бях в Сент Етиен играхме против Барселона. Срещу мен беше Роналдиньо и на всички ни беше мъчно. Беше в топ форма.
- Мнозина смятат Франция за един от огромните любимци на международното състезание следващата година в Русия. Откъде извадихте толкоз доста нови гении?
- Вярно е, че в този момент Франция има един доста добър тим. Имаме доста добра футболна школа и това е огромен плюс. Естествено, че не можем да се съпоставяме с България, тъй като сме 70 милиона, а тук са 7 милиона. Това е разликата и оказва помощ доста във футболната школа. Може би по тази причина Франция има подобен тим в този момент. Надявам се, че и в България ще се получи, тъй като виждам огромен напредък във футболните школи. Тук съм от 10 години и виждам, че всички желаят да се развиват.
- Казват, че България е помогнала на Франция в това отношение, тъй като след елиминацията от международното през 93-та, френският футбол се е преструктурирал, трансформирал и поел по нов курс…
- Да, правилно е. Но мисля, че освен Франция е по този начин, а Германия също.
- Падналите от България…
- Да, България оказва помощ доста. (смее се) Надявам се, че и в България ще стане по този начин.
- За кой български футболист си чувал най-вече?
- Естествено Стоичков е номер едно. Бербатов също.
- А от тези, които в този момент играят в националния ни тим, кой най-вече ти подхожда?
- Бодуров играе доста мощно, както и Антон Недялков. Също и Ивелин Попов, с който играхме дружно в Литекс. Искам да кажа всички, с които в този момент играя в ЦСКА.
- С Бодуров се разбирате чудесно.
- Да, дори и в Литекс играхме дружно. Много добре беше, в този момент също. Той има неща, които аз нямам и може би противоположното. Затова добре се разбираме. Но също и с Чорбаджийски, който също е добър футболист. Тримата се въртим и към този момент имаме добър триумф.
- Кой е любимецът ти измежду френските национали?
- Харесвам много Мбапе. Според мен в този момент той е най-хубав във Франция. Смятам, че скоро ще завоюва „ Златната топка “. Вярно е, че в този момент за наградата се борят Меси и Роналдо, само че го виждам скоро в топ 3. Много е млад и може всичко.
- Съпругата ти е българка. Разкажи, в случай че си склонен несъмнено, по какъв начин се запознахте. Говори се, че като ерген си бил най-големият купонджия, а в този момент си максимален домошар...
- Така е. Аз съм по този начин – или всичко, или нищо. Срещнахме се в Разград, тя е оттова, само че тогава живееше в София. Веднага разбрахме, че сме един за различен. Може би след шест месеца тя се върна в Разград и заживяхме дружно. Много бързо нещата се трансформираха, тъй като пристигна първото дете, а по-късно и второто. Да, правилно е, че преди всички знаеха, че съм огромен купонджия, само че бях на 22 години. Сега съм на 31 и ми е много по-хубаво.
- Сега купонът е с децата.
- Да, празнувахме след мача с Лудогорец, само че към този момент на идващия ден не е елементарно.
- Как разпускаш? Предпочиташ спокойствието на дребния град или лудницата на столицата?
- По принцип одобрявам по-спокойните места. Живеем в София, само че не тъкмо в центъра. Хубаво ми е. Авиньон не е от най-големите градове във Франция, само че не е и село. Там ми е хубаво.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Здравей, Алекс! Познаваш ли различен футболист като теб, който е шест пъти първенец?
- Знам, че Ибрахимович има доста трофеи, само че не знам дали са следващи. Не се сещам за различен.
- Във Франция не съумя да направиш шампионска кариера, само че пък в България го стори и страната се трансформира във втора татковина за теб. Как стигна дотук?
- Играех във Франция и можеше да подпиша с един тим от втора дивизия. Но моят управител ми сподели да отида в един отбор, който може да играе в Лига Европа тази година – Литекс. Предложи ми да отидем и да забележим какво ще стане. Когато пристигнах тук, бях на 21-22 години. Изиграх един надзорен мач и очевидно добре съм се показал. Тогава Гриша Ганчев не бе на срещата, само че там беше Стойчо Стоилов, който се обади на Гриша и Ганчев сподели: „ Този футболист няма да си потегля отсам без да подпише контракт. “ Отидохме в един ресторант в Ловеч, даде ми един лист и ми сподели: „ Хайде, пиши какво искаш. “ Разбрахме се доста бързо.
- Знаеше ли нещо за България преди да дойдеш тук?
- Ако би трябвало да съм почтен, не доста. Знаех, че ни бихте 1993 година.
- Всички французи знаят за 93-та…
- Да, както и всички българи. (смее се)
- Две години игра в Ловеч и завоюва всичко допустимо. Какви са спомените ти от този интервал?
- Само хубави мемоари имам. Бях доста по-млад. Веднага взехме купата, а по-късно и още титли. За първи път бях в чужбина и единствено на 22 години. Отначало не беше доста елементарно, само че в тима бяхме петима французи и бързо се приспособих. След шест месеца започнах да приказвам български и това беше огромен плюс за мен. Беше хубаво.
- Защо реши да преминеш в Лудогорец? Как се стигна до този трансфер?
- Направих три години в Ловеч и желаех да видя нещо друго. Трябваше да подписвам контракт с един тим от втора дивизия на Франция, само че тъкмо като стигнах там, Гриша Ганчев ми се обади и ми сподели: „ Недей да подписваш още. Може да се схванеш с един различен български тим. “ След това ми се обади Кирил Домусчиев. Каза ми да дойда в София да приказваме и по-късно да реша. За три дни пътувах два пъти от България до Франция и назад. Разбрахме се с Кирил Домусчиев и по този начин.
- А през днешния ден може ли да те изпратят от ЦСКА в Лудогорец?
- Мисля, че не. Също и от Лудогорец в ЦСКА, само че тогава стана.
- В Лудогорец стана четири пъти поред първенец. Би ли сравнил двата тима – този в Ловеч и този в Разград?
- Доста си приличаха, тъй като Ловеч и Разград не са доста разнообразни градове. Не са от най-големите. В тимовете имаше прекрасен микс сред българи и чужденци. И в Литекс, и в Лудогорец имахме заплашителен колектив. Затова успяхме да спечелим трофеи. Никой не очакваше, само че в първата година в Лудогорец взехме купата и шампионата. С Литекс беше същото. Надявам се, че тази година може да стане същото, тъй като отново имаме един доста прекрасен колектив. Може да играем още по-добре и се надявам да го реализираме.
- Коя от купите ти беше най-лесна?
- Най-лесна беше може би третата с Лудогорец. Първите две се взеха решение в последния мач, а третият път бяхме първенци по-рано.
- Спомена за купите, които се взеха решение в последните кръгове. Помниш ли оня мач сред Левски и Славия, в който „ белите “ ви подариха купата?
- Да, в действителност беше огромен подарък. Не го чакахме. Имах билети за идващия ден за Франция, тъй като не чакахме да станем първенци. Беше доста приятна изненада и не се прибрах вкъщи на идващия ден, а празнувахме.
- Знаеш ли кой е футболистът, който е като теб – където и да отиде, наложително става първенец?
- Златан Ибрахимович, който стартира в Аякс, а по-късно продължи и в Италия.
- Седем следващи титли…
- Да, има огромен триумф с доста тимове. Надявам се и аз да не преставам по този начин.
- И ти гониш седмата…
- Да, дори тази година се надявам да вземем освен шампионата, само че и купата.
- Имаш шест Суперкупи и Купи на България. Коя ти е най на сърцето?
- Може би Суперкупата, при която бихме с 2:1, а аз вкарах победния гол. Най-сладко беше тогава. А и моите родители бяха на стадиона и беше доста хубаво.
- Как ти се вижда ЦСКА от вътрешната страна? Каква е разликата сред Литекс, Лудогорец и ЦСКА?
- Доста си наподобяват. Има добър микс сред българи и чужденци, което е огромен плюс за тима. В съблекалнята всички сме доста близки. Колективът се прави с мачове като този против Лудогорец за Купата. Когато е мъчно, само че печелиш, естествено е по-сладко.
- А публиката?
- Публиката е страхотна! Не единствено против Лудогорец, а на всеки мач публиката е неповторима! За първи път виждам такова нещо. Те са 12-ият ни състезател. Помагат ни освен в София, а и когато гостуваме.
- Може би това е разликата в тези три клуба, че ЦСКА в действителност има много огромна фенска маса.
- Да, в действителност това е огромна разлика с Литекс и Лудогорец. И там имаше почитатели, само че оня ден на стадиона имаше може би 15 хиляди. Много ни оказват помощ. Когато ни е мъчно, те са зад нас и продължаваме напред всички дружно.
- Липсва ли ти Франция? Къде е домът ти там?
- Естествено, че Франция ми липсва. Но към този момент съвсем 10 години съм отвън родината. Там пребивавам в Авиньон. Хубав град, покрай Марсилия. Липсва ми, само че скоро ще се прибера.
- Не малко мачове се вземат решение от съдийски неточности. Има ли предумисъл в решенията на реферите съгласно теб?
- Не, по принцип не одобрявам да разясня това. Нормално е от време на време съдиите да сгрешат, както и ние, футболистите. Не мисля, че е преднамерено. Ние не сме роботи. Всички бъркаме, съдиите също.
- А за аления картон, който желаеха против теб от Лудогорец? Кажи за тази ситуация…
- Според мен е противоречиво. Можеше и да ми даде червен картон, само че можеше и да свири фаул за нас. На камерата не си проличава добре, само че той малко ме бутна.
- Опита шанса си и в Швейцария, където игра отново за гранд – Грасхопърс. Как беше в Цюрих? Защо нямахте триумфи?
- Бях там година и половина. Първите шест месеца беше доста добре. Играех всеки мач. Бяхме втори, на една точка от Базел, само че като се върнах през януари взеха един швейцарец. Той трябваше да играе с националния тим на европейското състезание, а аз изгубих мястото си. Ситуацията продължи една година и не ми беше доста елементарно. Не беше доста неприятно, само че не беше за мен.
- Сигурно е бил швейцарец от немската част, не от френската…
- Да, тъкмо по тази причина. (смее се)
- Кажи за румънското състезание, беше в Университатя (Крайова). Прилича ли си с българското? Какво ти хареса там и какво не?
- Да, наподобява си. И там ми харесва. Където и да съм, съм благополучен. Играх там шест месеца и беше хубаво. Но не желаех да продължа там, тъй като можех да дойда тук в ЦСКА. Взех това решение, тъй като за мен и за фамилията ми беше най-добре да дойдем тук.
- Не си от бранителите, които постоянно означават голове и въпреки всичко кое попадение най-вече цениш?
- Може би това, което загатнах - за Купата. Семейството ми беше тук, а и вкарах втория гол за успеха с 2:1.
- Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш? От кого имаш най-ярки мемоари?
- Срещу сина ми, когато играем. (смее се) С него ми е най-трудно. Не, в действителност веднъж, когато още бях в Сент Етиен играхме против Барселона. Срещу мен беше Роналдиньо и на всички ни беше мъчно. Беше в топ форма.
- Мнозина смятат Франция за един от огромните любимци на международното състезание следващата година в Русия. Откъде извадихте толкоз доста нови гении?
- Вярно е, че в този момент Франция има един доста добър тим. Имаме доста добра футболна школа и това е огромен плюс. Естествено, че не можем да се съпоставяме с България, тъй като сме 70 милиона, а тук са 7 милиона. Това е разликата и оказва помощ доста във футболната школа. Може би по тази причина Франция има подобен тим в този момент. Надявам се, че и в България ще се получи, тъй като виждам огромен напредък във футболните школи. Тук съм от 10 години и виждам, че всички желаят да се развиват.
- Казват, че България е помогнала на Франция в това отношение, тъй като след елиминацията от международното през 93-та, френският футбол се е преструктурирал, трансформирал и поел по нов курс…
- Да, правилно е. Но мисля, че освен Франция е по този начин, а Германия също.
- Падналите от България…
- Да, България оказва помощ доста. (смее се) Надявам се, че и в България ще стане по този начин.
- За кой български футболист си чувал най-вече?
- Естествено Стоичков е номер едно. Бербатов също.
- А от тези, които в този момент играят в националния ни тим, кой най-вече ти подхожда?
- Бодуров играе доста мощно, както и Антон Недялков. Също и Ивелин Попов, с който играхме дружно в Литекс. Искам да кажа всички, с които в този момент играя в ЦСКА.
- С Бодуров се разбирате чудесно.
- Да, дори и в Литекс играхме дружно. Много добре беше, в този момент също. Той има неща, които аз нямам и може би противоположното. Затова добре се разбираме. Но също и с Чорбаджийски, който също е добър футболист. Тримата се въртим и към този момент имаме добър триумф.
- Кой е любимецът ти измежду френските национали?
- Харесвам много Мбапе. Според мен в този момент той е най-хубав във Франция. Смятам, че скоро ще завоюва „ Златната топка “. Вярно е, че в този момент за наградата се борят Меси и Роналдо, само че го виждам скоро в топ 3. Много е млад и може всичко.
- Съпругата ти е българка. Разкажи, в случай че си склонен несъмнено, по какъв начин се запознахте. Говори се, че като ерген си бил най-големият купонджия, а в този момент си максимален домошар...
- Така е. Аз съм по този начин – или всичко, или нищо. Срещнахме се в Разград, тя е оттова, само че тогава живееше в София. Веднага разбрахме, че сме един за различен. Може би след шест месеца тя се върна в Разград и заживяхме дружно. Много бързо нещата се трансформираха, тъй като пристигна първото дете, а по-късно и второто. Да, правилно е, че преди всички знаеха, че съм огромен купонджия, само че бях на 22 години. Сега съм на 31 и ми е много по-хубаво.
- Сега купонът е с децата.
- Да, празнувахме след мача с Лудогорец, само че към този момент на идващия ден не е елементарно.
- Как разпускаш? Предпочиташ спокойствието на дребния град или лудницата на столицата?
- По принцип одобрявам по-спокойните места. Живеем в София, само че не тъкмо в центъра. Хубаво ми е. Авиньон не е от най-големите градове във Франция, само че не е и село. Там ми е хубаво.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ