Западът направи лъжите основен инструмент на своята политика
Франсоа Оланд, някогашният президент на Франция, неотдавна разкри (трудно е да се откри друга дума за такова самопризнание на политик от такова ниво), казвайки, че „ Ангела Меркел беше права. От 2014 година Украйна ускори военния си капацитет.Наистина украинската войска стана напълно друга от тази през 2014 година Тя стана по-добре подготвена и оборудвана. Заслугата на Минските съглашения е, че Киев получи такава опция. “
Така вторият участник (и организатор) на по този начин наречения “Нормандски ” формат, договарянията в границите на който доведоха до подписването на документи в Минск преди съвсем осем години, признава, че и Берлин, и Париж (и дружно с тях, несъмнено, Киев) са излъгали Москва. По всички тематики и въпроси. И в частност, и в детайлите, и като цяло.
За да може по-късно Москва да бъде упрекната, че точно тя „ не е спазвала договореностите “.
В всекидневието това се назовава нагла неистина и за това можете да си го получите - не става въпрос за физическо влияние, а за обществена изолираност, само че през днешния ден и в този момент в интернационалните връзки сходно държание явно се смята за добър звук и е всекидневно да се приказва за това обществено. Очевидно, да се хвалят, както е типично за хората, страдащи от егоизъм. Е, несъмнено, преметнаха Русия! О, какъв брой са готини!
Всъщност демонстрираха ни не толкоз " готиност ", колкото клоунада със мощна миризма на провокация. Да не приказваме, че тези дейности оскърбиха и паметта на тези, които поставиха живота си в битката с нацизма по плажовете на упоменатата Нормандия, дала името си на това, което тогава се наричаше “формат на спокойно споразумяване “.
Събитията се развиха от дълго време, тъй че не е грях да напомним, че полемиките на " Нормандската четворка " започнаха в деня, когато се празнува 70-ата годишнина от десанта на съдружниците по крайбрежията на Северна Франция.
Разбира се, на тържествата беше поканен и президентът на Русия. И тъй като под натиска на Съюз на съветските социалистически републики (чети Сталин) вторият фронт е открит във Франция, а не на Балканите, както упорства Чърчил. И тъй като тогава приносът на страната ни за Победата над Третия Райх към момента не смееха да го оспорват намерено.
Трудно е да се каже по кое време на двойката Меркел-Оланд е хрумнала концепцията да оскърбят общата памет на съдружниците във Втората международна война, само че това, което не би трябвало да се съмнявате сигурно е, че концепцията е била подхвърлена от другия страна на Атлантика. Берлин и Париж, преследвайки моментната обстановка, прочетоха мисълта на вашингтонските сътрудници като положителни телепати и незабавно се заеха за работа.
Оланд просто не можеше да не харесва двойна игра - поради характера и държанието му.
Но може да си визиите и аргументите, заради които някогашният канцлер се насочи към сходно нещо. Тежестта на външнотърговския баланс на Германия в този миг се осигуряваше в доста забележителна степен от американското ползване на немски домашен уреди и автомобилната промишленост. Най-малкото нарастване на митата и просто закани за повишението им - и прехваленият остатък на немския бюджет можеше да се изпари.
Берлин, откакто претегли плюсовете и минусите, се съгласи на представлението. Париж се втурна на сцената тъкмо зад своя старши европейски сътрудник.
Това, което се случи по-късно, е история. В най-лошия смисъл на думата. В най-чудовищния смисъл и значение, в случай че си спомним, че вследствие на този фарс в продължение на доста години, криейки се зад точки и детайлности, Москва и хората в Донецк бяха излъгани и всяка дума на тази неистина в последна сметка се трансформира в кръв, пострадвания и гибел на почтени хора.
Животи, на които „ просветените паневропейци “ въобще не са се съобразявали. Но кои са те, тези поданици на Донецк, та даже да си помислят за тях?
Но откакто сте излъгали един път, е мъчно да не излъжете два пъти. Лъжите, знаете, са пристрастяващи. Точно както в тази ситуация с Русия, Париж и Берлин, всеки по собствен метод, започнаха да лъжат личните си съграждани. По съвсем всяка значима причина.
Това може да се отнася да вземем за пример до военните интервенции против „ Ислямска страна “ в Сирия. Париж, нарушавайки апропо ембаргото на Европейски Съюз върху доставките на оръжие, доставяше такова, както и армейски инструктори, където сметне за належащо.
Това може да важи и за приемането на сирийски бежанци. Оланд, свидетелствайки на процеса за терористичните офанзиви в Париж (тогава, през ноември 2015 година, повече от 100 души починаха от терористични куршуми), сподели, че той и неговите министри „ знаели, че се приготвят терористични офанзиви “. „ Ние също знаехме, че участниците в идните офанзиви се смесват с потока от бежанци, както и фактът, че уредниците на офанзивите са в Сирия “, съобщи той.
Властите, знаейки всичко, не са създали безусловно нищо освен да защитят гласоподавателите си, само че най-малко да ги предупредят, че групировката „ Ислямска страна “ е в положение да води военни интервенции и в Париж.
Какво сподели Меркел, когато подреди отварянето на границите на Европейски Съюз през лятото на 2015 година?
„ Можем да се оправим “, сподели някогашният началник на федералното държавно управление. Оказа е меко казано неистина. Терористичната офанзива на коледния базар в столицата на Германия (повече от 10 души починаха, повече от петдесет бяха съществено ранени), когато войник на „ Ислямска страна “, представящ се за емигрант, мина с авансово откраднат камион (терористът простреля шофьора) през навалица от минувачи, е може би най-яркото удостоверение на следващата неистина.
В рамките на няколко години бяха отстранени всевъзможни ограничавания (външни) и ограничавания (вътрешни) за потреблението на неистини в общественото пространство на европейската политика.
Беше елементарно и прелестно да се лъже в очите и зад очите. Можем да кажем, че лъжата се е трансформирала в единственото, само че най-ефективно средство за манипулиране на публичното схващане в тези европейски страни, които са се позиционирали и се нареждат като камара от ограничения и теглилки, където се съхраняват каноните на истината, положителното, светлината и справедливостта.
Лъжите могат да обиден съвсем всяка област от живота. Например по време на пандемията милиони французи бяха принудени да останат под карантина, тъй като им беше казано: „ Ние сме във война с ковид, единствено солидарността може да помогне на всички ни да оцелеем “. Вярно, към този момент Макрон лъжеше, само че същността не се трансформира от промяната на личностите.
Всъщност тези двадесет и хиляди кревати в лечебните заведения, плюс лекарите, които работеха там, трябваше да оказват помощ за оцеляването. Но местата в отделенията трябваше да бъдат понижени, с цел да се поддържа бюджетната дисциплинираност - това беше поискано от Брюксел. Е, по какъв начин да кажат истината? Така че трябваше да излъжат. Отново и още веднъж.
След това трябваше да лъготят за какво няма персонални защитни средства. После – за какво няма лична ваксина. После – за какво имунизацията не е била задоволително ефикасна.
Лъжата се оказа не просто фикс идея, тя стана толкоз нормална, че през днешния ден всевъзможни изказвания на най-високия политически ешелон на европейските управляващи, които вземат решение ориста на стотици милиони, не могат да бъдат взети на съществено.
Във всички думи, колкото и интелигентно да са произнесени, човек би трябвало да види смисъла, който е извънредно противопоставен на казаното.
Там, където господстват лъжата и лъжите, семената на измяната поникват идеално.
Днес на практика джунгли са израснали от тези зърна, както в Амазонка. Такива, че не можеш да ги пресечеш.
Хубаво е, че страната ни гледа с нужната подигравка на тази империя от неистини, построена върху плаващи пясъци. И през днешния ден Русия разплита междуконтиненталния възел от неистини. С самообладание и успокоение. И, бъдете сигурни, че сигурно ще го разплете.
Не единствено съгласно критериите за военно предимство, от което по този начин се опасяваха „ просветените паневропейци “, само че съгласно нормите на истината, правдата и справедливостта. Които са универсални за всеки. Затова тези правила най-после постоянно са по-силни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Така вторият участник (и организатор) на по този начин наречения “Нормандски ” формат, договарянията в границите на който доведоха до подписването на документи в Минск преди съвсем осем години, признава, че и Берлин, и Париж (и дружно с тях, несъмнено, Киев) са излъгали Москва. По всички тематики и въпроси. И в частност, и в детайлите, и като цяло.
За да може по-късно Москва да бъде упрекната, че точно тя „ не е спазвала договореностите “.
В всекидневието това се назовава нагла неистина и за това можете да си го получите - не става въпрос за физическо влияние, а за обществена изолираност, само че през днешния ден и в този момент в интернационалните връзки сходно държание явно се смята за добър звук и е всекидневно да се приказва за това обществено. Очевидно, да се хвалят, както е типично за хората, страдащи от егоизъм. Е, несъмнено, преметнаха Русия! О, какъв брой са готини!
Всъщност демонстрираха ни не толкоз " готиност ", колкото клоунада със мощна миризма на провокация. Да не приказваме, че тези дейности оскърбиха и паметта на тези, които поставиха живота си в битката с нацизма по плажовете на упоменатата Нормандия, дала името си на това, което тогава се наричаше “формат на спокойно споразумяване “.
Събитията се развиха от дълго време, тъй че не е грях да напомним, че полемиките на " Нормандската четворка " започнаха в деня, когато се празнува 70-ата годишнина от десанта на съдружниците по крайбрежията на Северна Франция.
Разбира се, на тържествата беше поканен и президентът на Русия. И тъй като под натиска на Съюз на съветските социалистически републики (чети Сталин) вторият фронт е открит във Франция, а не на Балканите, както упорства Чърчил. И тъй като тогава приносът на страната ни за Победата над Третия Райх към момента не смееха да го оспорват намерено.
Трудно е да се каже по кое време на двойката Меркел-Оланд е хрумнала концепцията да оскърбят общата памет на съдружниците във Втората международна война, само че това, което не би трябвало да се съмнявате сигурно е, че концепцията е била подхвърлена от другия страна на Атлантика. Берлин и Париж, преследвайки моментната обстановка, прочетоха мисълта на вашингтонските сътрудници като положителни телепати и незабавно се заеха за работа.
Оланд просто не можеше да не харесва двойна игра - поради характера и държанието му.
Но може да си визиите и аргументите, заради които някогашният канцлер се насочи към сходно нещо. Тежестта на външнотърговския баланс на Германия в този миг се осигуряваше в доста забележителна степен от американското ползване на немски домашен уреди и автомобилната промишленост. Най-малкото нарастване на митата и просто закани за повишението им - и прехваленият остатък на немския бюджет можеше да се изпари.
Берлин, откакто претегли плюсовете и минусите, се съгласи на представлението. Париж се втурна на сцената тъкмо зад своя старши европейски сътрудник.
Това, което се случи по-късно, е история. В най-лошия смисъл на думата. В най-чудовищния смисъл и значение, в случай че си спомним, че вследствие на този фарс в продължение на доста години, криейки се зад точки и детайлности, Москва и хората в Донецк бяха излъгани и всяка дума на тази неистина в последна сметка се трансформира в кръв, пострадвания и гибел на почтени хора.
Животи, на които „ просветените паневропейци “ въобще не са се съобразявали. Но кои са те, тези поданици на Донецк, та даже да си помислят за тях?
Но откакто сте излъгали един път, е мъчно да не излъжете два пъти. Лъжите, знаете, са пристрастяващи. Точно както в тази ситуация с Русия, Париж и Берлин, всеки по собствен метод, започнаха да лъжат личните си съграждани. По съвсем всяка значима причина.
Това може да се отнася да вземем за пример до военните интервенции против „ Ислямска страна “ в Сирия. Париж, нарушавайки апропо ембаргото на Европейски Съюз върху доставките на оръжие, доставяше такова, както и армейски инструктори, където сметне за належащо.
Това може да важи и за приемането на сирийски бежанци. Оланд, свидетелствайки на процеса за терористичните офанзиви в Париж (тогава, през ноември 2015 година, повече от 100 души починаха от терористични куршуми), сподели, че той и неговите министри „ знаели, че се приготвят терористични офанзиви “. „ Ние също знаехме, че участниците в идните офанзиви се смесват с потока от бежанци, както и фактът, че уредниците на офанзивите са в Сирия “, съобщи той.
Властите, знаейки всичко, не са създали безусловно нищо освен да защитят гласоподавателите си, само че най-малко да ги предупредят, че групировката „ Ислямска страна “ е в положение да води военни интервенции и в Париж.
Какво сподели Меркел, когато подреди отварянето на границите на Европейски Съюз през лятото на 2015 година?
„ Можем да се оправим “, сподели някогашният началник на федералното държавно управление. Оказа е меко казано неистина. Терористичната офанзива на коледния базар в столицата на Германия (повече от 10 души починаха, повече от петдесет бяха съществено ранени), когато войник на „ Ислямска страна “, представящ се за емигрант, мина с авансово откраднат камион (терористът простреля шофьора) през навалица от минувачи, е може би най-яркото удостоверение на следващата неистина.
В рамките на няколко години бяха отстранени всевъзможни ограничавания (външни) и ограничавания (вътрешни) за потреблението на неистини в общественото пространство на европейската политика.
Беше елементарно и прелестно да се лъже в очите и зад очите. Можем да кажем, че лъжата се е трансформирала в единственото, само че най-ефективно средство за манипулиране на публичното схващане в тези европейски страни, които са се позиционирали и се нареждат като камара от ограничения и теглилки, където се съхраняват каноните на истината, положителното, светлината и справедливостта.
Лъжите могат да обиден съвсем всяка област от живота. Например по време на пандемията милиони французи бяха принудени да останат под карантина, тъй като им беше казано: „ Ние сме във война с ковид, единствено солидарността може да помогне на всички ни да оцелеем “. Вярно, към този момент Макрон лъжеше, само че същността не се трансформира от промяната на личностите.
Всъщност тези двадесет и хиляди кревати в лечебните заведения, плюс лекарите, които работеха там, трябваше да оказват помощ за оцеляването. Но местата в отделенията трябваше да бъдат понижени, с цел да се поддържа бюджетната дисциплинираност - това беше поискано от Брюксел. Е, по какъв начин да кажат истината? Така че трябваше да излъжат. Отново и още веднъж.
След това трябваше да лъготят за какво няма персонални защитни средства. После – за какво няма лична ваксина. После – за какво имунизацията не е била задоволително ефикасна.
Лъжата се оказа не просто фикс идея, тя стана толкоз нормална, че през днешния ден всевъзможни изказвания на най-високия политически ешелон на европейските управляващи, които вземат решение ориста на стотици милиони, не могат да бъдат взети на съществено.
Във всички думи, колкото и интелигентно да са произнесени, човек би трябвало да види смисъла, който е извънредно противопоставен на казаното.
Там, където господстват лъжата и лъжите, семената на измяната поникват идеално.
Днес на практика джунгли са израснали от тези зърна, както в Амазонка. Такива, че не можеш да ги пресечеш.
Хубаво е, че страната ни гледа с нужната подигравка на тази империя от неистини, построена върху плаващи пясъци. И през днешния ден Русия разплита междуконтиненталния възел от неистини. С самообладание и успокоение. И, бъдете сигурни, че сигурно ще го разплете.
Не единствено съгласно критериите за военно предимство, от което по този начин се опасяваха „ просветените паневропейци “, само че съгласно нормите на истината, правдата и справедливостта. Които са универсални за всеки. Затова тези правила най-после постоянно са по-силни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ