Липса на общи стратегически приоритети показва настоящото предложение за Бюджет 2021
Фокусът на Бюджет 2021 е върху размерa и „ разпределянето “ на средствата, а не върху тяхното действително вложение в стопанската система на страната, за бъдеща възвръщаемост и добавена стойност за обществото, счита Цветелина Пенкова евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Липсват стопански и стратегически цели, които са основни за растежа и развиването, изключително предвид на задълбочаващата се икономическа и обществена рецесия.
За съпоставяне, целите в бюджета на Европейски Съюз са ясни и обезпечени с плануваните средства: възобновяване на европейската стопанската система, промяна и преход към зелена и по-екосъобразна промишленост, цифровизация, просвета и нововъведения, подкрепяне на дребните и междинни предприятия в Европа, изяснява Пенкова.
Цветелина Пенкова счита, че главните проблеми и пропуски в актуалното предложение за Бюджет 2021 могат да се разделят в 4 съществени категории.
1. Краткосрочна обществена политика
Популистките ограничения за нарастване на обществени заплащания и заплати в бюджетния бранш, с колкото се може повече в годината на изборите, са видни за всички. Социалните разноски не са съпроводени с съответни промени и политики - симптом за липса на дълготрайна тактика. Увеличенията на заплащанията се вършат в „ безспорни стойности “, а не процентно – усилват се бюджетните разноски, само че не съгласно нуждата, което е незаслужено към хората с по-ниски приходи.
Пенсиите се третират като благодеяние, а детските надбавки са фиктивни. Необходима е актуализация на пенсиите и детските помощи, ориентирани към най-нуждаещите се фамилии. Предвидени са 318 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година Да, тези средства отиват при най-нуждаещите се, само че тези „ подаяния “ от по 50 лева на месец няма да подобрят доста битието на тези хора.
Необходимо е хората да знаят по какъв начин ще се образува полагащата им се пенсия. Необходим е дълготраен проект, по какъв начин се влагат осигуровките, които ежемесечно се внасят в Национален осигурителен институт и пенсионните фондове. Хората би трябвало да знаят защо отиват трудно-спечелените им пари, освен в изискванията на пандемията от Ковид-19, само че и след нея.
2. Липса на тласък на ползване
Бюджeтнитe пapи зa yвeличаване нa възнaгpaждeниятa щe бъдaт изpaзxoдвaни, нo xopaтa, ĸoитo щe ги пoлyчaт, e пo-вepoятнo дa ги cпecтят, вмecтo дa ги пoxapчaт зa cтoĸи и ycлyги. (от март до септември депозитите на семействата са се нараснали с близо 2 милиарда лв).
За тласък на вътрешното ползване се регистрира увеличение на минималната работна заплата с 40 лева, достигайки 650 лева Адекватна ли е тази сума в случай, че през идващите 3 години тя няма да бъде повишавана? В момента се преглежда проектопредложението за европейска инструкция за съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз.
Директивата основава уредба за възстановяване на адекватността на минималните работни заплати и гарантирането на заслужен приход за жителите на Европейски Съюз. То включва определянето на ясни и постоянни критерии, обезпечаване на постоянни и навременни актуализации.
Предложението планува и механизъм за наблюдаване във всички държави-членки, които на годишна база ще би трябвало да рапортуват на Европейската комисия обновените национални данни за отбрана на минималната работна заплата. Според оферти в България бюджет, такива актуализации не се плануват за идните години, което непосредствено опонира с проекто-директивата.
Когато приказваме за вътрешно търсене би трябвало да имаме поради два съставния елемент – потреблението и вложенията. Потреблението е резултат от вложенията, а не се случва преди тях. На напред във времето би трябвало да бъдат новите вложения в изискванията на Ковид-19, покачването на работните заплати, кредитирането.
3. Недостатъчно финансиране за обучение, просвета, нововъведения
Недостатъчно финансиране е планувано в областта на науката и образованието. А науката, технологиите и нововъведенията са методът да се оправим с рецесията. Основни акценти в краткосрочния и дълготрайния бюджет на Европейски Съюз са стратегиите Цифрова Европа, Хоризонт Европа, InvestEU.
Само за 2021 година са планувани 1.34 милиарда евро за стратегия Цифрова Европа за киберзащита и поддръжка на цифровия преход; 17.3 милиарда евро за „ Хоризонт Европа “ за увеличение на европейската поддръжка за научноизследователски и иновационни дейности; 10.13 милиарда евро за InvestEU за вложение в устойчива инфраструктура, нововъведения и цифровизация.
4. Неадекватни ограничения за дребните и междинни предприятия
В някои сфери мярката 60/40 се оказа изцяло неприложима поради неналичието на каквито и да било доходи. Други срещнаха компликации да изплатят отговорности към страната, с цел да могат да получат тази помощ. Целта е трайно подкрепяне на стопанската система и бизнеса, а не краткотрайно закрепване.
Ако се сравнят ограниченията, прилагани в България с тези на други страни членки на Европейския съюз, прави усещане, че българската страна предлага най-вече краткосрочни стопански ограничения в поддръжка на бизнеса. Докато в Германия, Франция, Испания и други страни ползват подпомагащ режим за 6-12 месеца или по-дълго, при нужда.
През юни Германия показа проект, с който ще влага към 130 милиарда евро за възобновяване на стопанската система си посредством редица стратегии за обществено подкрепяне и придобиване на дялове в частни компании за да обезпечи ликвидна поддръжка, до момента в който се възвърне предходният индустриален темп. В дълготраен проект, Германия планува да влага над 1 трилион евро в целенасочени стратегии, както за дребните и междинните предприятия, по този начин също и за огромните компании.
През септември, Франция показа проект за 100 милиарда евро за идващите 2 години, който да възвърне стопанската система до равнищата от преди рецесията. Планът планува три стълба на вложения: по-екологична стопанска система (30 милиарда евро), поощряване на икономическия суверенитет и конкурентоспособността на Франция (34 милиарда евро) и обществени разноски (36 милиарда евро). Този избавителен пакет е в допълнение на към този момент оповестените към 470 милиарда евро обществени разноски за гаранции и заеми. Освен дълготрайните ограничения, френската страна реагира и с целенасочени ограничения преди всяко наложено затваряне на обособени браншове, подбудено от скок на заболеваемостта от COVID-19. На 29 октомври беше показан проект с спомагателни 20 милиарда евро. Той ще бъде ориентиран към покриване на част от възнагражденията на работещите, с цел да се понижи натиска върху работодателите и да се ограничи скока на безработицата.
Tези образци демонстрират, че с цел да се оправи с актуалната рецесия, България би трябвало да предприеме дълготрайни възстановителни ограничения, подкрепящи секторите, които са главен мотор на стопанската система.
По по този начин направения план за държавния бюджет се вижда, че огромната част от средствата планувани за справяне с икономическите последици от пандемията се чакат от структурните фондове на Европейски Съюз. Трябва да се фокусираме освен върху размера на средствата за подкрепяне на бизнеса, а върху метода им на вложение и предстоящата добавена стойност за българската стопанска система и общество. Обвързването на разпределението на средствата с върховенството на закона е към този момент факт и държавите-членки би трябвало прецизно да се преценяват с решението за механизъм, който разрешава на Европейски Съюз да спре да финансира държавни управления, които не съблюдават главните полезности, включително и върховенството на закона.
Държавите от Европейски Съюз, които не зачитат върховенството на закона, рискуват да изгубят достъп до фондовете на Европейски Съюз, според договорката подписана сред Европейския парламент и Съветът.
Видима е цялостна липса на съответни антикризисни ограничения и цели в разгара на най-голямата икономическа и обществена рецесия за последните 30 години, безапелационна е Пенкова.
Това преди всичко ще ограничи нашите благоприятни условия да се възползваме от спомагателните средства, планувани в бюджета на Европейски Съюз за възобновяване от рецесията, в това число и от фонда „ Следващо потомство Европейски Съюз “.
Второ, несъразмерното нарастване на недостига над допустимите 3% от Брутният вътрешен продукт (според Договора от Маастрихт) може да се окаже проблематично за България. Европейската комисия позволява изключение от тази норма, в случай че разноските, водещи до повишение на недостига, са ориентирани към антикризисни ограничения и ръководство. В случая, с по този начин оферти бюджет, има съображение да се пояснява, че спомагателните разноски не са в тази посока и това може да докара до наказания от страна на Европейска комисия.
„ Увеличаване на държавните разноски е възможно единствено при добре направен народен проект за справяне с последствията от пандемията. При забележимата липса на съответна и ясна тактика за България, сегашното безсистемно харчене на държавни пари ще задълбочи рецесията и ще затрудни доста възобновяване на стопанската система през 2021 година “, обобщава Цветелина Пенкова.
За съпоставяне, целите в бюджета на Европейски Съюз са ясни и обезпечени с плануваните средства: възобновяване на европейската стопанската система, промяна и преход към зелена и по-екосъобразна промишленост, цифровизация, просвета и нововъведения, подкрепяне на дребните и междинни предприятия в Европа, изяснява Пенкова.
Цветелина Пенкова счита, че главните проблеми и пропуски в актуалното предложение за Бюджет 2021 могат да се разделят в 4 съществени категории.
1. Краткосрочна обществена политика
Популистките ограничения за нарастване на обществени заплащания и заплати в бюджетния бранш, с колкото се може повече в годината на изборите, са видни за всички. Социалните разноски не са съпроводени с съответни промени и политики - симптом за липса на дълготрайна тактика. Увеличенията на заплащанията се вършат в „ безспорни стойности “, а не процентно – усилват се бюджетните разноски, само че не съгласно нуждата, което е незаслужено към хората с по-ниски приходи.
Пенсиите се третират като благодеяние, а детските надбавки са фиктивни. Необходима е актуализация на пенсиите и детските помощи, ориентирани към най-нуждаещите се фамилии. Предвидени са 318 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година Да, тези средства отиват при най-нуждаещите се, само че тези „ подаяния “ от по 50 лева на месец няма да подобрят доста битието на тези хора.
Необходимо е хората да знаят по какъв начин ще се образува полагащата им се пенсия. Необходим е дълготраен проект, по какъв начин се влагат осигуровките, които ежемесечно се внасят в Национален осигурителен институт и пенсионните фондове. Хората би трябвало да знаят защо отиват трудно-спечелените им пари, освен в изискванията на пандемията от Ковид-19, само че и след нея.
2. Липса на тласък на ползване
Бюджeтнитe пapи зa yвeличаване нa възнaгpaждeниятa щe бъдaт изpaзxoдвaни, нo xopaтa, ĸoитo щe ги пoлyчaт, e пo-вepoятнo дa ги cпecтят, вмecтo дa ги пoxapчaт зa cтoĸи и ycлyги. (от март до септември депозитите на семействата са се нараснали с близо 2 милиарда лв).
За тласък на вътрешното ползване се регистрира увеличение на минималната работна заплата с 40 лева, достигайки 650 лева Адекватна ли е тази сума в случай, че през идващите 3 години тя няма да бъде повишавана? В момента се преглежда проектопредложението за европейска инструкция за съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз.
Директивата основава уредба за възстановяване на адекватността на минималните работни заплати и гарантирането на заслужен приход за жителите на Европейски Съюз. То включва определянето на ясни и постоянни критерии, обезпечаване на постоянни и навременни актуализации.
Предложението планува и механизъм за наблюдаване във всички държави-членки, които на годишна база ще би трябвало да рапортуват на Европейската комисия обновените национални данни за отбрана на минималната работна заплата. Според оферти в България бюджет, такива актуализации не се плануват за идните години, което непосредствено опонира с проекто-директивата.
Когато приказваме за вътрешно търсене би трябвало да имаме поради два съставния елемент – потреблението и вложенията. Потреблението е резултат от вложенията, а не се случва преди тях. На напред във времето би трябвало да бъдат новите вложения в изискванията на Ковид-19, покачването на работните заплати, кредитирането.
3. Недостатъчно финансиране за обучение, просвета, нововъведения
Недостатъчно финансиране е планувано в областта на науката и образованието. А науката, технологиите и нововъведенията са методът да се оправим с рецесията. Основни акценти в краткосрочния и дълготрайния бюджет на Европейски Съюз са стратегиите Цифрова Европа, Хоризонт Европа, InvestEU.
Само за 2021 година са планувани 1.34 милиарда евро за стратегия Цифрова Европа за киберзащита и поддръжка на цифровия преход; 17.3 милиарда евро за „ Хоризонт Европа “ за увеличение на европейската поддръжка за научноизследователски и иновационни дейности; 10.13 милиарда евро за InvestEU за вложение в устойчива инфраструктура, нововъведения и цифровизация.
4. Неадекватни ограничения за дребните и междинни предприятия
В някои сфери мярката 60/40 се оказа изцяло неприложима поради неналичието на каквито и да било доходи. Други срещнаха компликации да изплатят отговорности към страната, с цел да могат да получат тази помощ. Целта е трайно подкрепяне на стопанската система и бизнеса, а не краткотрайно закрепване.
Ако се сравнят ограниченията, прилагани в България с тези на други страни членки на Европейския съюз, прави усещане, че българската страна предлага най-вече краткосрочни стопански ограничения в поддръжка на бизнеса. Докато в Германия, Франция, Испания и други страни ползват подпомагащ режим за 6-12 месеца или по-дълго, при нужда.
През юни Германия показа проект, с който ще влага към 130 милиарда евро за възобновяване на стопанската система си посредством редица стратегии за обществено подкрепяне и придобиване на дялове в частни компании за да обезпечи ликвидна поддръжка, до момента в който се възвърне предходният индустриален темп. В дълготраен проект, Германия планува да влага над 1 трилион евро в целенасочени стратегии, както за дребните и междинните предприятия, по този начин също и за огромните компании.
През септември, Франция показа проект за 100 милиарда евро за идващите 2 години, който да възвърне стопанската система до равнищата от преди рецесията. Планът планува три стълба на вложения: по-екологична стопанска система (30 милиарда евро), поощряване на икономическия суверенитет и конкурентоспособността на Франция (34 милиарда евро) и обществени разноски (36 милиарда евро). Този избавителен пакет е в допълнение на към този момент оповестените към 470 милиарда евро обществени разноски за гаранции и заеми. Освен дълготрайните ограничения, френската страна реагира и с целенасочени ограничения преди всяко наложено затваряне на обособени браншове, подбудено от скок на заболеваемостта от COVID-19. На 29 октомври беше показан проект с спомагателни 20 милиарда евро. Той ще бъде ориентиран към покриване на част от възнагражденията на работещите, с цел да се понижи натиска върху работодателите и да се ограничи скока на безработицата.
Tези образци демонстрират, че с цел да се оправи с актуалната рецесия, България би трябвало да предприеме дълготрайни възстановителни ограничения, подкрепящи секторите, които са главен мотор на стопанската система.
По по този начин направения план за държавния бюджет се вижда, че огромната част от средствата планувани за справяне с икономическите последици от пандемията се чакат от структурните фондове на Европейски Съюз. Трябва да се фокусираме освен върху размера на средствата за подкрепяне на бизнеса, а върху метода им на вложение и предстоящата добавена стойност за българската стопанска система и общество. Обвързването на разпределението на средствата с върховенството на закона е към този момент факт и държавите-членки би трябвало прецизно да се преценяват с решението за механизъм, който разрешава на Европейски Съюз да спре да финансира държавни управления, които не съблюдават главните полезности, включително и върховенството на закона.
Държавите от Европейски Съюз, които не зачитат върховенството на закона, рискуват да изгубят достъп до фондовете на Европейски Съюз, според договорката подписана сред Европейския парламент и Съветът.
Видима е цялостна липса на съответни антикризисни ограничения и цели в разгара на най-голямата икономическа и обществена рецесия за последните 30 години, безапелационна е Пенкова.
Това преди всичко ще ограничи нашите благоприятни условия да се възползваме от спомагателните средства, планувани в бюджета на Европейски Съюз за възобновяване от рецесията, в това число и от фонда „ Следващо потомство Европейски Съюз “.
Второ, несъразмерното нарастване на недостига над допустимите 3% от Брутният вътрешен продукт (според Договора от Маастрихт) може да се окаже проблематично за България. Европейската комисия позволява изключение от тази норма, в случай че разноските, водещи до повишение на недостига, са ориентирани към антикризисни ограничения и ръководство. В случая, с по този начин оферти бюджет, има съображение да се пояснява, че спомагателните разноски не са в тази посока и това може да докара до наказания от страна на Европейска комисия.
„ Увеличаване на държавните разноски е възможно единствено при добре направен народен проект за справяне с последствията от пандемията. При забележимата липса на съответна и ясна тактика за България, сегашното безсистемно харчене на държавни пари ще задълбочи рецесията и ще затрудни доста възобновяване на стопанската система през 2021 година “, обобщава Цветелина Пенкова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ