Костов: Ставките на ДДС трябва равно да облагат стоките, с изключение на книгите
Финансите на страната сега се ръководят съгласно продължението на бюджета от 2022 година и в този смисъл те са консервативно ръководени. Това сподели в ефира на Българска национална телевизия Иван Костов - министър председател на България 1997- 2001 година Според него опцията да се реализира бюджет в границите на 3% е единствено тази година и в случай че този късмет се изпусне, идната година ще бъде доста по-трудно да се свие бюджетът до един позволен недостиг.
Иван Костов счита, че може да се извърши бюджет с този недостиг, само че е безапелационен, че партиите са задължени да го гласоподават и да одобряват една забележителна част от ограниченията, които ще предложи Министерството на финансите, като връщане на ставките на Данък добавена стойност, който съгласно него, би трябвало равно да полза стоките, като се изключи книгите.
Попитан дали би трябвало да " затягаме коланите " – да има понижаване на заплати и пенсии, с цел да са постоянни държавните финанси, той съобщи:
" Няма доста благоприятни условия да се стягат коланите. По-скоро идващото държавно управление би трябвало да мисли за събираемостта на налозите, за включване на спомагателни доходи - примерно от концесии и дотъкмяване на приватизационни покупко-продажби. Миналата година имаше 200 млн. от приватизационни покупко-продажби. Има запаси, които могат да бъдат включени. Нееластичните разноски в бюджета, каквито са пенсиите, заплатите на заетите в бюджетната сфера и лихвените проценти са на доста високо равнище и са доста мъчно ръководени и опцията да се реализира бюджет в границите на 3% е единствено тази година - в случай че този късмет се пропусне, идната година ще бъде доста по-трудно да се свие бюджетът до един позволен недостиг, тъй като ще има доста по-нисък напредък, ще има по-ниска инфлация. Няма по какъв начин да се чакат същите доходи. Тази година е шансът и той би трябвало да бъде употребяват. Във компаниите и семействата има задоволително пари, които разрешават да се извърши един бюджет през тази година ", сподели Костов.
Предлага също депутатите да отстранен всички дотации, тъй като, това по думите му е " рухване на дъното страната да субсидира частни компании ".
По отношение на налог " свръхпечалба ", сподели, че знае за какво толкоз звук се подвига към това предложение, като през ноември Народното събрание е приело да се полза с подобен налог компаниите, които създават въглища, природен газ и нефтопродукти. Тази процедура е приложена и се оказа, че ще засегне 17 от 32 компании и резултатът за 2022 година са 72 млн. лева Ако се приложи единствено за половината година, както предлага МФ, резултатът надалеч няма да бъде облагане на годишната облага с 33%, посочи Костов.
По отношение на събираемостта на налозите сподели, че съпоставяне с предходната година изоставането е към 700 млн. несъбрани планувани доходи от Данък добавена стойност, което е над 95% от плануваното количество.
" За мен това е доста необичайно да се случи, в случай, че има висока инфлация. Странно е за макроикономическата логичност. Щом се сътвори Народно събрание, би трябвало да изяснят какво се е случило, че е изостанала събираемостта ", сподели той.
За обществените разноски сподели, че години наред България и МФ икономисват от обществените финансови разноски, като доста от тях са извънредно нужни и не могат да бъдат безпределно отлагани. Що се отнася до настоящите разноски - там опциите за икономии са дребни, сподели още Иван Костов.
За хората с ниски пенсии сподели, че в дребната кошница инфлацията е 22% и тези хора са ударени мощно, само че в случай че желаеме съществено да се преборим с неравенството, данъкът не може да остане идентичен за всички. Костов предлага прогресивно подоходно облагане.
Другата мярка е примерно възбрана на рекламирането на хазарта, ограничението на всички хазартни игри, тъй като доста хора се подлъгват и харчат парите си, губят домовете си, защото се увличат по хазарт. Държавата би трябвало да поеме повече грижи за хората в обществено неравноправие, за децата, сподели още той.
За инфлацията обаче Костов заяви положителни вести. Първата е, че два от факторите, които предизвикаха инфлационния скок през 2022 година са обърнали посоката си. ЕЦБ спря да изкупува назад активи, т.е. да пуска пари в обращение и на няколко пъти подвигна главният лихвен %. Това е антиинфлационна мярка, счита Костов.
Другото е каква е била динамичността на цените на основните енергоресурси и на тези, които предизвикаха повишението на цената на храните. В съпоставяне с януари - февруари 2022 година в този момент електрическата енергия в Европейски Съюз е спаднала с 25%, а у нас с 27,3%. Нефтът, който обработва " Нефтохим Бургас " - " Уралс " спадна с 46,7 %, " Брент " - с 14,2 %, природният газ - спадна с 57.5%, пшеницата с 9,5%, слънчогледовото олио с 22.6%.
Би трябвало спадът да повлияе на инфлацията у нас, счита Костов. Но съгласно него България има още един фактор и той остава - повишението на пенсиите и приходите. А по кое време ще намалеят цените на дребно зависи по какъв начин ще бъде признато продължението на бюджета до края на 2023.
По отношение на предварителните избори Иван Костов сподели, че има минимални упования за съставяне на постоянен кабинет
Иван Костов счита, че може да се извърши бюджет с този недостиг, само че е безапелационен, че партиите са задължени да го гласоподават и да одобряват една забележителна част от ограниченията, които ще предложи Министерството на финансите, като връщане на ставките на Данък добавена стойност, който съгласно него, би трябвало равно да полза стоките, като се изключи книгите.
Попитан дали би трябвало да " затягаме коланите " – да има понижаване на заплати и пенсии, с цел да са постоянни държавните финанси, той съобщи:
" Няма доста благоприятни условия да се стягат коланите. По-скоро идващото държавно управление би трябвало да мисли за събираемостта на налозите, за включване на спомагателни доходи - примерно от концесии и дотъкмяване на приватизационни покупко-продажби. Миналата година имаше 200 млн. от приватизационни покупко-продажби. Има запаси, които могат да бъдат включени. Нееластичните разноски в бюджета, каквито са пенсиите, заплатите на заетите в бюджетната сфера и лихвените проценти са на доста високо равнище и са доста мъчно ръководени и опцията да се реализира бюджет в границите на 3% е единствено тази година - в случай че този късмет се пропусне, идната година ще бъде доста по-трудно да се свие бюджетът до един позволен недостиг, тъй като ще има доста по-нисък напредък, ще има по-ниска инфлация. Няма по какъв начин да се чакат същите доходи. Тази година е шансът и той би трябвало да бъде употребяват. Във компаниите и семействата има задоволително пари, които разрешават да се извърши един бюджет през тази година ", сподели Костов.
Предлага също депутатите да отстранен всички дотации, тъй като, това по думите му е " рухване на дъното страната да субсидира частни компании ".
По отношение на налог " свръхпечалба ", сподели, че знае за какво толкоз звук се подвига към това предложение, като през ноември Народното събрание е приело да се полза с подобен налог компаниите, които създават въглища, природен газ и нефтопродукти. Тази процедура е приложена и се оказа, че ще засегне 17 от 32 компании и резултатът за 2022 година са 72 млн. лева Ако се приложи единствено за половината година, както предлага МФ, резултатът надалеч няма да бъде облагане на годишната облага с 33%, посочи Костов.
По отношение на събираемостта на налозите сподели, че съпоставяне с предходната година изоставането е към 700 млн. несъбрани планувани доходи от Данък добавена стойност, което е над 95% от плануваното количество.
" За мен това е доста необичайно да се случи, в случай, че има висока инфлация. Странно е за макроикономическата логичност. Щом се сътвори Народно събрание, би трябвало да изяснят какво се е случило, че е изостанала събираемостта ", сподели той.
За обществените разноски сподели, че години наред България и МФ икономисват от обществените финансови разноски, като доста от тях са извънредно нужни и не могат да бъдат безпределно отлагани. Що се отнася до настоящите разноски - там опциите за икономии са дребни, сподели още Иван Костов.
За хората с ниски пенсии сподели, че в дребната кошница инфлацията е 22% и тези хора са ударени мощно, само че в случай че желаеме съществено да се преборим с неравенството, данъкът не може да остане идентичен за всички. Костов предлага прогресивно подоходно облагане.
Другата мярка е примерно възбрана на рекламирането на хазарта, ограничението на всички хазартни игри, тъй като доста хора се подлъгват и харчат парите си, губят домовете си, защото се увличат по хазарт. Държавата би трябвало да поеме повече грижи за хората в обществено неравноправие, за децата, сподели още той.
За инфлацията обаче Костов заяви положителни вести. Първата е, че два от факторите, които предизвикаха инфлационния скок през 2022 година са обърнали посоката си. ЕЦБ спря да изкупува назад активи, т.е. да пуска пари в обращение и на няколко пъти подвигна главният лихвен %. Това е антиинфлационна мярка, счита Костов.
Другото е каква е била динамичността на цените на основните енергоресурси и на тези, които предизвикаха повишението на цената на храните. В съпоставяне с януари - февруари 2022 година в този момент електрическата енергия в Европейски Съюз е спаднала с 25%, а у нас с 27,3%. Нефтът, който обработва " Нефтохим Бургас " - " Уралс " спадна с 46,7 %, " Брент " - с 14,2 %, природният газ - спадна с 57.5%, пшеницата с 9,5%, слънчогледовото олио с 22.6%.
Би трябвало спадът да повлияе на инфлацията у нас, счита Костов. Но съгласно него България има още един фактор и той остава - повишението на пенсиите и приходите. А по кое време ще намалеят цените на дребно зависи по какъв начин ще бъде признато продължението на бюджета до края на 2023.
По отношение на предварителните избори Иван Костов сподели, че има минимални упования за съставяне на постоянен кабинет
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ