В опита си „Moonfall“ да надскочи апокалиптичните си предшественици успя да се превърне в грандиозен провал
Филмите за края на света по традиция годишно са измежду най-големите блокбъстъри и точно такава бе първичната поръчка на „ Moonfall “. Всичко видимо бе налице, само че резултатът е една грандиозна кино-катастрофа, която може да разочарова и най-непретенциозния фен.
Роланд Емерих през годините съумя да поляризира мненията за себе си и в този момент наподобява наклонността ще се резервира. Той ни даде класики от ранга на „ Универсален боец “, „ След утрешния ден “ и „ Денят на независимостта “, само че също по този начин ни сервира продължението на „ Денят на независимостта “, „ 2012 “ и „ Годзила “. Към последния имам своите персонални сантименти, просто тъй като е първият ми допир с киносалона, само че обективно видяно и най-меко казано не е изключително добър филм. „ Moonfall “ без подозрение ще попадне във втората рубрика, тъй като позволи най-голямата неточност, която може да съществува в изкуството - подражава на другите преди себе си.
Във кино лентата забелязахме редица сходства с надалеч по-качествени продукции от ранга на „ Интерстелар “ и „ Армагедон “, само че огромният проблем бе, че сериозните тематики бяха смесени прекомерно неумело с комизъм, до момента в който въпросните класики се концентрираха съвсем напълно върху тематиката с края на света. Да, това би могло да сработи, само че при изискване, че жанрът се трансформира в ирония, както в шедьовъра „ Доктор Стрейнджлав или по какъв начин престанах да се опасявам и обикнах атомната бомба “. Този филм е от преди 60 години и към момента ни допира тук-там, които се явяват неприкосновени за новия на Емерих.
Снимка: Forum Film
Самата история ни изпраща в свят на тайни теории, които се трансформират в действителност. Но тематиката не е COVID-19, а визира спътника на Земята - Луната. Група астронавти стават очевидци на галактическа особеност, която коства живота на един човек от екипа, а НАСА се пробва да потули случая (О, какъв брой автентично!). В следствие излиза наяве, че въпросната особеност не е инцидентна, а има една-едничка цел - да унищожи човечеството благодарение на Луната.
В основните функции влизат Хали Бери, Патрик Уилсън и Джон Брадли, които не си ги представяхме в началото в сходни научно-фантастични функции, само че фактът, че и тримата са отлични артисти ни убеди да не прибързваме със заключенията. Оказва се обаче, че първото ни чувство по никакъв начин не ни е подвело.
Бери не стои безапелационно в ролята на пълководец от НАСА, защото свикнахме с екшън изявите ѝ, в които има повече пукотевица и ръкопашен пердах, в сравнение с диспути на тематика астрофизика.
Уилсън пък наподобява публично е в плен на ролята си в „ Заклинанието “. Далеч повече му се отдава да преследва демони, в сравнение с да язди галактически ракети.
Снимка: Forum Film
А Брадли има оня трагикомичен външен тип, който го трансформира в една от емблемите от „ Игра на тронове “, само че, колкото и да е приветлив, ролята му на мегаструктурист трябваше да се ограничи до клипчетата в интернет, а не да му се дава толкоз водеща роля в сюжета.
„ Moonfall “ стартира много обещаващо. Вниманието на фена бързо бива приковано към екрана и упованията му незабавно се изстрелват в небесата. Може би тъкмо в това беше казусът. Филмът самичък по себе си е гледаем, само че с времето сюжетът се пропуква, до момента в който най-после не се отваря една голяма дупка, в която идеше да се хвърлим, с цел да се завърши с тъгата.
Ако би трябвало да му сложим оценка по десетобалната, то тя би била 5/10. Това значи, че обезпечено ще има хора, които ще се приберат вкъщи след прожекцията и ще се разровят в интернет, с цел да научат повече научни обстоятелства за Луната. Но по-голямата част от аудиторията ще си захвърли яростно пуканките в символ на митинг и бързо-бързо ще се опита да не помни, че си е изгубила времето.
Роланд Емерих през годините съумя да поляризира мненията за себе си и в този момент наподобява наклонността ще се резервира. Той ни даде класики от ранга на „ Универсален боец “, „ След утрешния ден “ и „ Денят на независимостта “, само че също по този начин ни сервира продължението на „ Денят на независимостта “, „ 2012 “ и „ Годзила “. Към последния имам своите персонални сантименти, просто тъй като е първият ми допир с киносалона, само че обективно видяно и най-меко казано не е изключително добър филм. „ Moonfall “ без подозрение ще попадне във втората рубрика, тъй като позволи най-голямата неточност, която може да съществува в изкуството - подражава на другите преди себе си.
Във кино лентата забелязахме редица сходства с надалеч по-качествени продукции от ранга на „ Интерстелар “ и „ Армагедон “, само че огромният проблем бе, че сериозните тематики бяха смесени прекомерно неумело с комизъм, до момента в който въпросните класики се концентрираха съвсем напълно върху тематиката с края на света. Да, това би могло да сработи, само че при изискване, че жанрът се трансформира в ирония, както в шедьовъра „ Доктор Стрейнджлав или по какъв начин престанах да се опасявам и обикнах атомната бомба “. Този филм е от преди 60 години и към момента ни допира тук-там, които се явяват неприкосновени за новия на Емерих.
Снимка: Forum Film
Самата история ни изпраща в свят на тайни теории, които се трансформират в действителност. Но тематиката не е COVID-19, а визира спътника на Земята - Луната. Група астронавти стават очевидци на галактическа особеност, която коства живота на един човек от екипа, а НАСА се пробва да потули случая (О, какъв брой автентично!). В следствие излиза наяве, че въпросната особеност не е инцидентна, а има една-едничка цел - да унищожи човечеството благодарение на Луната.
В основните функции влизат Хали Бери, Патрик Уилсън и Джон Брадли, които не си ги представяхме в началото в сходни научно-фантастични функции, само че фактът, че и тримата са отлични артисти ни убеди да не прибързваме със заключенията. Оказва се обаче, че първото ни чувство по никакъв начин не ни е подвело.
Бери не стои безапелационно в ролята на пълководец от НАСА, защото свикнахме с екшън изявите ѝ, в които има повече пукотевица и ръкопашен пердах, в сравнение с диспути на тематика астрофизика.
Уилсън пък наподобява публично е в плен на ролята си в „ Заклинанието “. Далеч повече му се отдава да преследва демони, в сравнение с да язди галактически ракети.
Снимка: Forum Film
А Брадли има оня трагикомичен външен тип, който го трансформира в една от емблемите от „ Игра на тронове “, само че, колкото и да е приветлив, ролята му на мегаструктурист трябваше да се ограничи до клипчетата в интернет, а не да му се дава толкоз водеща роля в сюжета.
„ Moonfall “ стартира много обещаващо. Вниманието на фена бързо бива приковано към екрана и упованията му незабавно се изстрелват в небесата. Може би тъкмо в това беше казусът. Филмът самичък по себе си е гледаем, само че с времето сюжетът се пропуква, до момента в който най-после не се отваря една голяма дупка, в която идеше да се хвърлим, с цел да се завърши с тъгата.
Ако би трябвало да му сложим оценка по десетобалната, то тя би била 5/10. Това значи, че обезпечено ще има хора, които ще се приберат вкъщи след прожекцията и ще се разровят в интернет, с цел да научат повече научни обстоятелства за Луната. Но по-голямата част от аудиторията ще си захвърли яростно пуканките в символ на митинг и бързо-бързо ще се опита да не помни, че си е изгубила времето.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ