Филип Димитров за 11 септември: Истерия и обвинения нямаше, имаше сълзи в очите
Филип Димитров описа персоналните си прекарвания от 11 септември преди 22 години.
През 2001 година бяха сринати кулите-близнаци. Тогава четири самолета, летящи над източната част на Щатите, бяха завладяни по едно и също време от дребни екипи похитители. След това те бяха употребявани като великански управляеми ракети, с цел да се разбият в знакови здания в Ню Йорк и Вашингтон.
„ Никога няма да не помни гледката на хората, които вървяха на север и понякога се обръщаха обратно, с цел да погледнат дима. Нямаше нервности, нямаше обвинявания, не обясняваха какъв брой им е неприятно държавното управление. Не, просто хората вървяха на север, със сълзи в очите ”, описа в „ Пресечна точка ” конституционният арбитър и някогашен дипломат на България в Съединени американски щати по време на атентата Филип Димитров.
Според него, даже болшинството от тези хора да е било първо потомство американци, в оня миг те добре са разбирали, че ударът в сърцето на Съединени американски щати е нещо по-страшно от всичко. „ Защото мнозина от тях, евентуално, бяха живели с мисълта, че каквото и зло да се случи, има една последна отбрана и това е Америка ”, е мнението му.
Димитров изясни, че това е било миг, в който няма накъде да се обърнеш. „ Достойно беше, че го понесоха по този начин. И че вечерта всички излязоха и потеглиха по заведенията за хранене, някои от тях, тракайки със зъби от боязън, само че подготвени да покажат, че това няма да промени живота им. От друга страна обаче, това промени доста неща ”, акцентира конституционният арбитър.
„ 11 септември е денят, в който нещо се случи – то беше трудно ясно за всички като драма, като болежка. Но то беше част от един развой, който, за жалост, не е осмислен и до през днешния ден ”, добави той в ефира на Нова тв.
През 2001 година бяха сринати кулите-близнаци. Тогава четири самолета, летящи над източната част на Щатите, бяха завладяни по едно и също време от дребни екипи похитители. След това те бяха употребявани като великански управляеми ракети, с цел да се разбият в знакови здания в Ню Йорк и Вашингтон.
„ Никога няма да не помни гледката на хората, които вървяха на север и понякога се обръщаха обратно, с цел да погледнат дима. Нямаше нервности, нямаше обвинявания, не обясняваха какъв брой им е неприятно държавното управление. Не, просто хората вървяха на север, със сълзи в очите ”, описа в „ Пресечна точка ” конституционният арбитър и някогашен дипломат на България в Съединени американски щати по време на атентата Филип Димитров.
Според него, даже болшинството от тези хора да е било първо потомство американци, в оня миг те добре са разбирали, че ударът в сърцето на Съединени американски щати е нещо по-страшно от всичко. „ Защото мнозина от тях, евентуално, бяха живели с мисълта, че каквото и зло да се случи, има една последна отбрана и това е Америка ”, е мнението му.
Димитров изясни, че това е било миг, в който няма накъде да се обърнеш. „ Достойно беше, че го понесоха по този начин. И че вечерта всички излязоха и потеглиха по заведенията за хранене, някои от тях, тракайки със зъби от боязън, само че подготвени да покажат, че това няма да промени живота им. От друга страна обаче, това промени доста неща ”, акцентира конституционният арбитър.
„ 11 септември е денят, в който нещо се случи – то беше трудно ясно за всички като драма, като болежка. Но то беше част от един развой, който, за жалост, не е осмислен и до през днешния ден ”, добави той в ефира на Нова тв.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ