Фидел и Раул Кастро управляваха Куба повече от 60 години.

Фидел и Раул Кастро управляваха Куба повече от 60 години. Какво ще стане след тяхната епоха? Икономиката се отваря към частния бранш, парична промяна притегля вложения
 

Братята Кастро управляваха Куба повече от 60 години. Те направиха гражданска война, построиха властнически социализъм на Острова на свободата, съвсем предизвикаха атомна война и в последна сметка стигнаха до пазарни промени. На 16 април Раул Кастро разгласи, че се отдръпва от управителния пост в Кубинската комунистическа партия. Това е историческа смяна в ръководството на страната. Какво е претърпяла тя в ерата " Кастро " - написа " Lenta.ru ".

Братя в революцията

" Осъдете ме - няма значение. Историята ще ме оправдае! " С тези думи приключва речта си 28-годишният Фидел Кастро, когато дружно с брат си Раул и съидейници е наказан за  политическо принуждение - групата атакува казарма, готвейки огромен държавен прелом. През 1953 година братята Кастро получават огромни присъди, само че след няколко години са амнистирани и бягат от страната.

По-късно се завръщат с аржентинския болшевик Ернесто Че Гевара, с цел да продължат битката против режима на Фулгенсио Батиста.В тези години мнозина симпатизират на революцията, а Куба при Батиста е зона на американските бизнесмени, които държат съвсем всички основни области на стопанската система - имат плантации от захарна тръстика и строителни компании, управляват металургията, железниците, минното дело, банките и енергетиката.Въпреки че за кубинците инжектирането на американски капитал значи повишение на виталния стандарт, негодуванието против държавното управление нараства - хората са недоволни както от неравенството, по този начин и от непознатото въздействие.В същото време Куба става и остров на мафията. Босовете на незаконните кланове посещават президента, свързват се с локални " сътрудници " и употребяват пристанищата за трафик на опиати. Богатите " гринго " с тъмно минало отварят първокласни казина и хотели в Хавана, проституцията процъфтява.През 1952 година Батиста губи изборите и задържа властта със мощ. През 1959 година войските на Кастро окупират Хавана и афишират успеха на революцията.

Остров на комунизма

Първоначално новият кубински режим не наподобява комунистически и се радва на необятна социална поддръжка. Но по-късно стартира национализация на американските компании и построяването на режим, доста сходен на руския, както посредством стопански ограничения, по този начин и посредством политически репресии. Много от съратниците на Кастро стартират битка против новото държавно управление. Хиляди кубинци напущат страната. Емигрантите най-често се заселват в американския щат Флорида - единствено на 150 км от Куба.Вашингтон приключва дипломатическите си връзки с Хавана и постанова наказания на основни промишлености. В началото на 1960 година Централно разузнавателно управление на САЩ прави първите опити за нападение против Фидел Кастро и основава лагер за образование на доброволци в следената от Съединени американски щати Гватемала.Те образуват така наречен " бригада 2506 ", която би трябвало да нахлуе в залива Кокинос (залива на прасетата) и да провокира контрареволюция. Но проектът не съумява, макар че президентът Джон Ф. Кенеди позволява на американските Военновъздушни сили да бомбардират кубинската войска. Скоро Кастро намерено се афишира за " марксист-ленинист " и се съгласява да разположи руски нуклеарни ракети на острова.

По-червено от алено

В идващия половин век Куба се трансформира в непрекъснат адресат на руска материална помощ. Хавана даже поддържа потушаването на въстанието в Прага през 1968 година През 1975 година Куба се намесва в гражданската война в Ангола. Около 30 хиляди бойци са изпратени да се бият на страната на алените африканци - в мащаба на кубинското население това е спор, съпоставим с виетнамската акция на Съединени американски щати или афганистанския война на Съюз на съветските социалистически републики.Във вътрешната политика мащабът на репресиите против съперници може да бъде съпоставен със сталинския Съюз на съветските социалистически републики. През 1965 година самият Кастро признава, че в пандизите са починали над 20 хиляди души. Чуждестранните посолства са залети с молби на искащи да изоставен Куба. Кастро взема образец от Съветския съюз, който пусна евреите зад Желязната завеса, и дава опция за емиграция за шест месеца. През 1980 година " островът на свободата " губи над 120 хиляди души за няколко месеца.

Новият остарял Кастро

През 1991 година, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпада, Фидел е на 65 години и е време да мисли за правоприемник.Раул Кастро, с 5 година по-малкият му брат, дълго време е " вторият човек " в Куба, само че постоянно е бил в сянката на брат си - съвсем 50 години той е министър на Революционните въоръжени сили. Всъщност стартира да управлява страната през 2006 година - заради влошено здравословно положение, по-възрастният Кастро краткотрайно трансферира пълномощията си на група, ръководена от Раул. През 2008 година Фидел дефинитивно се пенсионира, а брат му поема управлението на Куба.Раул донесе на островната страна дълго чаканите промени в стопанската система - с неговото име се свързва излизането на Куба на международния пазар. Една от първите промени е в туризма - отстранени са рестриктивните мерки за достъпа на кубинците до туристически обекти, разрешено им е да наемат стаи във всевъзможни хотели (включително с чужденци), да се провиснал в курортните зони и да обикалят острова. Също по този начин кубинците получават достъп до мобилни връзки и Интернет - преди е било належащо особено позволение за телефон. Частната благосъстоятелност в страната е върната - на жителите е разрешено да купуват и продават жилища и коли.През 2011 година Раул Кастро е определен за първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Куба. За 10-те години на ръководството му броят на бизнесмените се усилва съвсем четирикратно - от 150 000 през 2007 година до съвсем 570 000 през 2017 година През 2014 година на задграничните компании са предоставени данъчни тласъци и гаранции, че техните средства няма да бъдат иззети. Позволено е да влагат във всички сфери на стопанската система, като се изключи опазването на здравето и образованието, само че е неразрешено да си сътрудничат с медиите, военните и полицията. На 45 километра от Хавана е отворена специфичната икономическа зона Мариел. На кубинците се позволява да напущат Острова без изходни визи. Пътуванията обаче са лимитирани за представители на обществено значими специалности: лекари, учители, инженери и спортисти, а високите такси не разрешават на бедните да пътуват задоволително.Друго значимо събитие е възобновяване на дипломатическите връзки със Съединени американски щати. Обама посещава Куба, комерсиалните и стопански наказания са облекчени, на американците е позволено да идват на острова, а страната е извадена от  листата на спонсорите на тероризма. Ситуацията обаче се утежнява внезапно с идването на власт на Доналд Тръмп.Отношенията на Хавана с Русия също се развиват. Раул идва в Москва, съветските водачи Дмитрий Медведев и Владимир Путин посещават Куба. Русия отписва 90% от кубинския дълг от 32 милиарда $. Според съглашението Куба би трябвало да заплати останалата част до 2024 година, а Русия в подмяна ще влага тези средства в стопанската система на острова.

Здравословно и постоянно

Фидел Кастро умря на 25 ноември 2016 година Раул реши да не ръководи страната половин век и ограничи мандата до 10 година Въведе и друга смяна: човек над 60 година не може да бъде определен за водач на Куба, а над 70 години - за началник на комунистическата партия.Раул Кастро напусна директното ръководство на страната преди три години - на 19 април 2018 година

Тогава Куба беше управлявана от неговия заместител Мигел Диас-Канел, а някогашният държавен глава остана водач на комунистическата партия. Диас-Канел е първият кубински водач от 1959 година, който не носи фамилното име Кастро и е роден след Кубинската гражданска война. Той обаче, сходно на 70% от кубинското население, в никакъв случай не е виждал страната без Кастро отпред. В своята политика президентът през последните години беше много пореден и внимателен, а също по този начин непрекъснато наблягаше приемствеността на властта. Сега Куба е изправена пред сериозна икономическа рецесия. Централната система за обмисляне не се оправя с обезпечаването на популацията, а обстановката се утежнява още повече от пандемията и глобите на Съединени американски щати. Жителите се сблъскват с дефицит на потребителски артикули. За да подобрят обстановката, управляващите са принудени да привлекат частен бизнес към държавната стопанска система. Освен това в Куба стартира огромна парична промяна за да притегли непознати вложения. Елиминирана е системата за две публични валути песо - кубинска и кубинска кабрио. Първата е за жителите, а втората - за туристическата промишленост и цената постоянно е равна на 1 $. 10-процентната комисионна за замяна на пари в брой в банки, която беше в действие от 2004 година, също беше отстранена. Промените доведоха до по-високи цени, само че управляващите издадоха няколко постановления за повишение на минималната заплата и пенсиите.Раул, въпреки че напуща политиката, резервира въздействието си: " Докато съм жив, аз постоянно ще оставам с единия крайник в стремето и ще бъда подготвен да пазя отечеството, революцията и социализма ", споделя той.