Иван Илин като корен на руската философия и Владимир Путин
Фашизмът е детайл, който продължава да се прокрадва в Европа и Северна Америка. Не е нещо, което може да изчезне или да бъде изгубено. Последният път, когато сходно събитие се роди на сцената, светът претърпя световен спор, а по-късно и студена война, която беше на път да прерасне в тази посока. Самият Енцо Траверсо продължава да твърди, че това е един от доста сериозните и непримирими явления, които не би трябвало да съществуват през днешния ден.
За изненада на редица прогнози ще открием, че тъкмо това придвижване може да се открие във Франция и Италия, Белгия и Австрия, в това число и в Германия, където доста постоянно на избори, тъкмо такива обединения са покрай продобиване на власт. Демокрацията не печели особени позитиви, изключително откакто другите свободи тежат на едни и са мечтани от други. Не е мъчно да открием, че финансите играят огромна роля, методът на систематизиране на богатства, високите наказания и санкции ще дойдат допълнително за мнозина.
Да не забравяме, че даже и с толкоз независимост, точно демократичните страни стават все по-сериозни и дейни в следенето, слагането на камери, подслушването и даже следенето от мобилни приложения и още доста други. С толкоз доста спомагателни бонуси от народна власт е разумно да видим, че не всеки е удовлетворен от това придвижване. Някои от последните режими, които не престават да съществуват, са точно тоталитарните режими – властта е ориентирана единствено и само в един човек, въпреки и от време на време да има други законови структури под него.
Разбира се, не е мъчно да открием, че Владимир Путин стои точно в центъра на една такава, другият подобен член е Реджеп Ердоган. Интересен факт е, че даже и в този тип ръководство ще открием съществуването на философия. За задачата би трябвало да обърнем внимание на Александър Дугин, като доста постоянно той е именуван точно Конър Линч. Различни издания го считат за една от естествение връзки сред Путин, Ердоган и Тръмп. Дугин гребе с шепи от постмодернизма на Хайдигер, само че прибавя и апокалиптичния мистицизъм, с цел да оформи световното извънредно дясно, което следим сега.
Ако потърсим връзка сред Съветска Русия и Нацистка Германия, елементарно ще видим, че ранните съветски мислители и интелектуалци ще вземат и доста фашисткия мъдрец Иван Илин. Единственият проблем е, че във времена като днешните ще е доста по-добре Владимир Путин да употребява една специфична мисъл на Илин:
„ Политиките са изкуството за идентифициране на врага и неговото обезвреждане. “
Войната може да бъде пропусната. За Илин има доста истории, само че една от всички е, че тъкмо този мъдрец счита, че Русия е страната, която може и би трябвало да ръководи света, изключително откакто даже Бог в този миг агонизира. Илин продължава да се счита за обичан мъдрец на Путин, само че в същото време е и таен теоретик, съветски националист с построено ядро от фашистки науки и благосклонности.
Не инцидентно точно той е най-често представен от сегашния водач на Руската федерация. Най-точното изложение за този воин е „ Руско-християнски фашизъм “, който комбинира своето мислене от съветската гражданска война, напоява го с малко немски идеализъм и психоанализа, прибавя капка италиански фашизъм и приключва всичко това с прикритие от известното християнство. С други думи, Илин ще ни каже, че този свят е разрушен и има потребност от възмездие. Такова може да бъде реализирано единствено с нация, способна да се оправи с безспорните политики, а с цел да се случи това – Русия би трябвало да разгърне своя цялостен капацитет.
Точно това придвижване ще включи философът и днешният президент в основата на известните извънредно десни придвижвания на Европа, както и на запад. Няма ангели в парадайса и ще видим, че фантазията за световна доминация, колкото и безумна да наподобява тя в днешно време, продължава да се постанова.
Ето за какво и мнозина постоянно разказват това неспокойствие като квази-мистичното поверие в ориста на страните и техните владетели, което слага встрани потребността от закони за наблюдаване и разнообразни процедури, с цел да може да има цялостното хващане на физическите действителности. С други думи, всеки един закон и норма, могат да бъдат изместени, с цел да се сложи главната болна упоритост за международна доминация.
Няма по какъв начин да отречем, че един от най-опасните режими и политически придвижвания на 20-те, 30-те и 40-те години на предишния век, могат през днешния ден да се шлифоват и върнат през днешния ден с малко повече усъвършенствания. За да работи фашизма през днешния ден има и някои доста обикновени и елементарно осъществими стъпки. Извършва се тотална смяна обществената подчиненост през погледа на консервативното. Няма по какъв начин повече да има обществен напред, в случай че това не се случва с благословията на политическата система.
Не инцидентно през днешния ден ще открием, че доста от компаниите и вложителите в Русия избират да заобикалят бизнеса с тях. Не приказваме за глобите, които се постановиха, а за обстоятелството, че доста преди този момент се приказва за съществуването на най-различни типове мародерства, изнудване и още доста други. Все отново тъкмо това се случва с един от най-големите американски хедж фондове в Русия, тъкмо затова умира и Магнитски.
Следователно тук приказваме за триумф, разрешен само от ръководството, а свободата се свежда до знание на мястото, в което самостоятелната персона би трябвало да се намира. С други думи, свободни сте в избран периметър, който може да е локация или сфера, само че не повече от това. Къде стои демокрацията в тази система? Тя е условност или просто обред. Гласува се, с цел да се удостовери групово наличието на единствения водач, а при положение, че гласовете показват друго, те бързо ще се трансформират.
Гласовете не се пускат, с цел да се показва избор. Във фашизма, въпросният човек би трябвало да бъде единствено и само воин на народа – някаква мистична фигура, родена от потребностите и условията. Най-важното е, че в този режим няма място за други мисли и рецензии – самостоятелната мисъл е мъртва. За Илин и други философи в това придвижване, светът е основан като неточност и по-късно е зарязан.
Хората са натоварени със задачата да съществуват по някакъв метод, като точно водачите би трябвало да наложат новия ред. Илин показва беззаконието като грях, само че толкоз чист и мощен, че тъкмо това го прави на практика невредим. Той е тъкмо толкоз остарял, колкото и желанието за заличаването на черния запад. В неговата глава, перверзната форма на християнство би трябвало да отхвърля Исус, икономическите процеси би трябвало да спрат да се прикриват зад почтеното и би трябвало да се върнат обратно към постмодерното.
Историята се повтаря още веднъж и още веднъж, само че когато стартираме да мислим и да прибавяме подправените качества на една страна, едно общество и още по-лошо – един човек, то нищо положително не може да ни чака. За страдание и актуалните събития демонстрират тъкмо това. Отказът да се съгласите с изкуствено поставената корона, умерено може да се подготвите за оръжието и срещата с него.
