Технология на отродяването. Фалшива новина ли е, че българската литература е смъртоносно ампутирана
" Фалшива вест " ли е, че българската литература е смъртоносно ампутирана в образователната стратегия на министерството на образованието за междинното учебно заведение
Мнението за „ подправената вест ” е на Българската национална телевизия /обществената!/, излъчено някъде към средата на месец октомври по централната емисия от 20 часа. След диалог с просветителното министерство!
Първо взех решение, че нещо не са се разбрали добре, т.е., че има „ щета в телефона ”. Защото това, което журналистката от „ подправените вести ” съобщи като отговор на Министерството, въпреки че информацията за Учебната стратегия беше подбрана комфортно и манипулативно, съдържаше смущаващи моменти. Но въпросната говорителка/журналистка – не знам по кое време и къде е учила – заключи: Следователно става дума за подправена вест!
Малко встъпление и конкретизиране. Учебната стратегия не е напълно нова – от месец септември тя се употребява от българското приблизително учебно заведение за четвърти път, т.е. стартира четвъртата образователна година по неяи през 2023-та един випуск ще се „ образова ” по нея. Учители, родители и възпитаници първо по-плахо, а в последно време много по-бурно показват паника във Facebook, няма къде другаде. И… Министерството на образованието очевидно вика на помощ Българска национална телевизия, която се отзовава прочувствено – този писък е „ подправена вест ”.
Имам ли право да приказвам за смъртоносна ампутация!
Да стартираме първо с един % – този за творбите от българската литература, включени в Програмата за зрелостния/държавния изпит за приключено приблизително обучение. До 2020 година те са 96 ; в новата образователна стратегия са… 27 . Което съставлява мъничко повече от 28% , т.е.
ампутирани са повече от две трети от матуритетните заглавия!
До тази Учебна стратегия това не се е случвало в българското приблизително обучение.
Такава тотална подигравка с българските писатели класици, с българската класическа литература до тази Учебна стратегия на Министерството на образованието не е допускана.
Това е дъното!
След него има единствено един вид – да се изхвърли цялата българска литература от българското учебно заведение, като извънредно противоречаща на демокрацията, на евроатлантическите полезности, на влизането ни в Шенген и Еврозоната и така нататък Да се учи единствено носителят на премията „ Букър ” Георги Господинов. /Може и Здравка Евтимова с „ Кръв от къртица ”/…
Тъй като темелите на българското литература и на българското национално съзнание са Ботев и Вазов, да забележим по какъв начин те са показани в новата образователна стратегия.
Преди това обаче би трябвало да създадем едно доста значимо разяснение:
До зрелостен/държавен изпит за придобиване на Диплома за приключено приблизително обучение отиват единствено изучаваните създатели и произведения в последните два класа /ХІ и ХІІ клас/!
И по този начин. Христо Ботев се учи в два класа – ІХ и ХІ клас.
В ІХ клас, официално подчинени на тематиката „ Българско възобновление ”, учат се стихотворенията „ Майце си ”, „ Моята молитва ”, „ Хаджи Димитър ”, „ Обесването на Васил Левски ” и „ Странник ”. Но… при Очаквани резултати: Знания и Умения на учениците йезуитски са допълнени „ Елегия ”, „ Патриот ”, „ В механата ”, „ Към брата си ”, „ Политическа зима ” и „ Смешен рев ”/? – неразбираемо е за какво са включени последните две заглавия, откакто е известно, че още преди години Публицистиката на Ботев беше изхвърлена от образователната стратегия!. Изобщо неразбираемо е по какъв начин по този начин за предстоящите резултати от учениците се допуска те да са наясно с 6 творби, които не влизат/не са включени в Учебната стратегия!?
Общо в ІХ клас – 11 произведения: 5 посочени като наложителни, включени в образователното наличие за ІХ клас, и други 6 като неразбираемо тъкмо какви, тъй като ги няма в образователното наличие за ІХ клас?!
И още, имплицитно към наложителното образователно наличие за ІХ клас са включени освен назованите спомагателни 6 произведения, само че са посочени жанрове /елегия, ода, балада/, тропите и фигурите в указаните за разбор 5 литературни творби. Да повторим: Учебната стратегия съдържа единствено 5-те представени произведения. Но „ предстоящите резултати: познания и умения ” на учениците изискват и едни други 6 творби плюс познаване на жанрове, тропи и фигури, които образователното наличие също не включва ?!...
И по какъв начин по този начин точка 3 в този толкоз значим съставен елемент на Учебната стратегия /очаквани резултати при учениците/ планува паралелно с разбора на текста, да се преглежда и жанра или да не се преглежда жанровата специфичност, а културно историческите характерности на творбата. Как по този начин едното или другото , откакто и едното, и другото съставляват фундаментално литературно познание?!
Имам и едно запитване към създателите на тази образователна стратегия – по литературоведски въпрос: Ботев принадлежи на Романтизма и Просвещението или на Романтизма и Реализма?...
В ХІ клас се учат единствено две Ботеви стихотворения: „ Борба ”, подчинено на тематиката „ Обществото и Властта ” и „ До моето първо либе ”, подчинено на тематиката „ Животът и Смъртта ”. Тук се постанова две обяснения.
До тази Учебна стратегия, всички предишни стратегии за българското приблизително учебно заведение са построявани, структурирани на базата/въз основа на историко-хронологичния метод , като българската литература се учеше, по този начин да се каже – „ ан блок ”, в Х и ХІ клас или в ХІ и ХІІ клас, без да се „ разхвърлят ” създатели и произведения от разнообразни културно исторически интервали безредно и алогично в класовете от ІХ до ХІІ клас и без даден създател да се учи с едни творби в ІХ или Х клас, а с други – в ХІ или ХІІ клас.
Тази Учебна стратегия по Български език и литература е един необикновен книжовен миш-маш!
Сега за второто изобретение на въпросната Учебна стратегия. – Използва се някакъв чудноват тематичен метод .
Всички тия налудничави трансформации са нужни, с цел да се избяга от говорене за национално-освободителни битки, турско иго и за обществена неправда и обществено страдание; това са думи и тематики табу в тази Учебна стратегия!
Малко образци. Стихотворението на Ботев „ Борба ”, както малко нагоре казахме, е под тематиката „ Обществото и Властта ”, а „ До моето първо либе ”, както и Вазовото стихотворение „ Новото гробище над Сливница ” са под тематиката „ Животът и Смъртта ”; „ Железният светилник ” на Талев е под тематиката „ Родното и Чуждото ”. Йдейно-художественото наличие на нито една от трите представени произведения не може да се подчини на натрапените им тематики. За да съм по-убедителна за въпросния чудноват тематичен метод , ще дам няколко още по-драстични образци за това, по какъв начин създателите на тази Учебна стратегия го схващат и употребяват. И го постановат на българските възпитаници!!! Великолепната Яворова творба, шедьовърът „ Градушка ” ни се оповестява, че е зависещ на тематиката „ Природата ”, а Елин-Пелиновият роман „ Ветрената мелница ” и Йовковият роман „ Песента на колелетата ”, съгласно министерските „ експерти ”, са подчинени на темата… „ Труд и творчество ”...
Не мога да остана спокойна, нито да съблюдавам положителния звук!
Нямам думи за коментар. Мога единствено да възкликна: Какъв примитивизъм, какво убого принизяване и опростяване, каква вулгаризация!
Тази Учебна стратегия е едно угодническо притворство пред „ наши и непознати посетители ”, безапелационен образец до какви скудоумия води „ политическата уместност ”, т.е. политическото ласкателство.
Но да приключим с Христо Ботев. След направените нагоре обяснения е ясно, че в Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват само двете произведения: „ Борба ”, подчинена на тематиката „ Обществото и Властта, и „ До моето първо либе ”, подчинена на тематиката „ Животът и Смъртта ”. Няма ги „ Майце си ”, „ Моята молитва ”, „ На сбогуване ”, „ Обесването на Васил Левски ”, ”Хаджи Димитър ”, „ Елегия ”, „ В механата ”…
Иван Вазов, както и Христо Ботев, се учи в два класа – Х и ХІ клас.
В Х клас , подчинени на тематиката „ Българската литература от Освобождението до Първата международна война ”, се учат „ Епопея на забравените ” с одата „ Левски ” и „ Из „ Под игото ” /главите „ Гост ”, „ Новата молитва на чорбаджи Марко ” и „ Пиянството на един народ ”/. Вече разбирате, че те не попадат в Програмата за зрелостен/държавен изпит за приключено приблизително обучение! Да забележим в този момент по какъв начин по-точно се учат.
Първо да кажем какви са Очакваните резултати за учениците от проучване на тематиката „ Българската литература от Освобождението до Първата международна война ”. Те са две: „ Отличава отличителни за българската просвета от Освобождението до Първата международна война светогледни хрумвания ” и „ Съпоставя светогледни хрумвания, присъщи за европейската модерност и българската литература от Освобождението до Първата международна война ” и изяснява прилики и разлики посред им в подтекста на културната динамичност ”.
Отличава „ светогледни хрумвания за българската просвета ” и ги съпоставя със „ светогледни хрумвания, присъщи за европейската модерност ”, „ изяснява прилики и разлики посред им ” „ в подтекста на културната динамичност ”! Вникнете деликатно в тези две претенциозни формулировки! Има европеска модерност, а би трябвало да е западноевропейска тази модерност, в случай че се приема, че и България е Европа /за което през днешния ден толкоз се настоява/; българска модерност няма, въпреки че в този интервал има Кръг „ Мисъл ” и Пенчо П. Славейков, има Български символизъм и Пейо Яворов и други под неговия, на Символизма, знак! Става ли ясно от тази освен претенциозна дефиниция, само че и надменно нищожна, че е дума за най-значителния интервал за новата българска литература – 80-те и 90-те години на 19 век, когато се основава българската класическа литература? Тук са Иван Вазов и Захарий Стоянов, упоменатите Кръг „ Мисъл ”, Пенчо П. Славейков и Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков! Е ли належащо да се чакат от учениците тези толкоз значими познания, представителни за интервала, и това да е записано в Учебната стратегия ясно?...
Но да минем към Патриарха, Иван Вазов, за който някои задгранични българисти споделят, че единствено него да имахме, можем да приказваме за нова българска литература.
И по този начин, в Х клас - „ Епопея на забравените ”, одата „ Левски ”. Похвално, в случай че не бе ограничаващата възбрана да се включват в Програмата за зрелостен/държавен изпит единствено творбите, изучавани в ХІ и ХІІ клас! И… в случай че в предстоящите резултати не бе към този момент познатото ни от Ботев пожелателно, само че в действителност ограничаващо за значителен аспект на идейно-художественото наличие на емблематичната Вазова творба: „ Тълкува „ Левски ” съгласно жанровите и/или културно историческите характерности на творбата ”. Защо „ и/или ” ?! И имам запитване: Одата „ Левски ” чисто сантиментална творба ли е? Как ще предлагат създателите на Учебната стратегия да се пояснява заглавието „ Епопея на забравените ”?
Стигаме до първия разказ в българската литература – „ Под игото ”. След като преди няколко години с него бе осъществена първата „ демократическа ” подигравка, като бе публикуван на шльокавица от една издателка, поклонница на българската модерност, в този момент тази Учебна стратегия на българското просветителното министерство извърши втората подигравка – учи се не романът „ Под игото ”, а „ Из романа „ Под игото ” единствено с три глави: „ Гост ”, „ Новата молитва на чорбаджи Марко ” и „ Пиянството на един народ ”. Не е задоволително, че и той не се изисква за зрелостен/държавен изпит!
Да забележим и тук предстоящите резултати при учениците. Отново се срещаме с към този момент добре познатото ни „ и/или ”: „ Тълкува фрагменти от „ Под игото ”, съгласно жанровите и/или културно исторически характерности на творбата ”. И един ненадейно още по-претенциозен предстоящ резултата от десетокласниците, като се има поради, че се учат единствено три глави от забележителната Вазова творба: „ Подбира, извлича и обработва, съгласно няколко критерия, информация от разнообразни източници, с цел да извърши независимо съответна изследователска задача, обвързвана с историята на четенето на романа „ Под игото ”. Не е ли етично по отношение на учителите, само че и заради единните педагогичен условия, въпросните критерии и източници да са посочени в програмата?
И нещо, което не можем да не кажем! Да се учи който и да е създател и която и да е литературна творба от която и да е литература единствено с една или две глави/строфи/песни – е изцяло безсмислено и парадокс. Учениците няма да получат цялостна визия нито за създателите и творбите, нито за културно историческата ера и литературните посоки.
В ХІ клас се учат с указани тематики, още веднъж странни и противоречиви,: три творби: „ Миналото и Паметта ” – „ Паисий ”, „ Животът и Смъртта ” – „ Новото гробище над Сливница ” и „ Природата ” – „ При Рилския манастир ”. Именно по този метод тези Вазови произведения влизат в Програмата за зрелостен/държавен изпит! Толкоз от Иван Вазов за приключено приблизително обучение. Няма „ Епопея на забравените ”, няма „ Левски ” и „ Кочо ” / ”Защитата на Перущица ”/, няма „ Опълченците на Шипка ”, няма „ Българският език ”, няма „ Моите песни ”, няма „ Елате ни вижте! ”, няма го „ Под игото ”, няма „ Една българка ” /Вазов като занаятчия на описа не съществува! А какъв брой през днешния ден би било настоящо разказчето „ Негостолюбиво село ”!/…
Толкова за Патриарха Иван Вазов, първомайстор на българския роман, и създател на първия български разказ и самичък представляващ Новата българска литература.
Не се стопирах на Очакваните резултати: Знания и Умения на учениците против трите творби – „ Паисий ”, „ Новото гробище над Сливница ” и „ При Рилския манастир ”, заради към този момент познатото натрапване на единайсетокласниците тематики, нямащи нищо общо с проблематиката и идейно-художественото наличие на трите произведения. /С известно и отчасти изключение за „ При Рилския манастир ”/.
Това за „ темелите ” Ботев и Вазов. Но не можем да не погледнем по какъв начин са показани в тази Учебна стратегия класиците Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Смирненски и Вапцаров.
Яворов е показан в Х клас със стихотворенията „ Арменци ”, „ Две хубави очи ” и „ В часа на синята мъгла ”; В ХІ клас - с „ Градушка ” под тематиката „ Природата ” и в ХІІ клас с „ Две души ” под тематиката „ Изборът и Раздвоението ”. Срещу трите произведения за Х клас при „ Очаквани резултати ” откриваме към този момент познатите ни непълни, неразбираеми, неточни и неточни към учителите и учениците формулировки.
В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват „ Градушка ” с нелепата тематика „ Природата ” и „ Две души ” с не назованата тъкмо тематика „ Изборът и Раздвоението ”. Няма ги „ На равнищата ”, „ Арменци ”, „ Две хубави очи ”, „ Ще бъдеш в бяло ”, „ Стон ” / ”На Лора ”/, „ Нощ ”, „ В часа на синята мъгла ”.
Елин Пелин е показан в Х клас с повестта „ Гераците ”, с познатото ни при Очаквани резултати от учениците и/или , в ХІ клас с описа „ Андрешко ” със стеснената/ограничената тематика „ Обществото и Властта ” и в ХІІ клас с описа „ Спасова могила ” още веднъж със стеснената/ограничената тематика „ Вярата и Надеждата ” и „ Ветрената мелница ” с нелепата тематика „ Труд и Творчество ”. В Очаквани резултати от учениците още веднъж стои и/или / при „ Гераците ”/ и неназованите критерии и източници /при „ Андрешко ”/.
В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват само разказите „ Андрешко ” с тематиката „ Обществото и Властта ” и „ Спасова могила ” с тематиката „ Вярата и Надеждата ”, „ Ветрената мелница ” с нелепата тематика „ Труд и Творчество ”. Няма ги Елин-Пелиновите шедьоври „ На браздата ”, „ Старият вол ”,,,Нане-Стоичковата върба ”, „ Задушница ”, „ Косачи ”!
Йордан Йоков е показан в Х клас с разказите „ Индже ” и „ Албена ”, без каквато и да е информация за „ Старопланински митове ”, с познатото и/или и още веднъж с проникване в Очаквани резултати от учениците на извънпрограмна творба. В ХІІ клас е очакван да се учи разказът „ Песента на колелетата ” с тъпата и нелепа тематика „ Труд и Творчество ”.
Следователно за матура отива само „ Песента на колелетата ”. Няма ги брилянтните „ Божура ”, „ През чумавото ”, няма ги „ Шибил ” и „ Индже ”, няма ги „ Серафим ” и „ Другоселец ”.
Христо Смирненски – „ слънчевото дете на българската лирика ” е най-жестоко орязан; показан е в Х клас с лирическия цикъл „ Зимни вечери ” и в ХІ клас с „ Приказка за стълбата ” под тематиката „ Обществото и Властта ”. Отново против единствената подобаваща творба да е измежду матуритетните заглавия – „ Зимни вечери ”, при Очаквани резултати от учениците стои неприемливото: /Тълкува фрагменти от „ Зимни вечери ”, съгласно жанровите и/или културно историческите характерности на творбата/.
Следователно за зрелостен/държавен изпит отива единствено „ Приказка за стълбата ”. Тоест, поетът Смирненски, „ слънчевото дете на българската лирика ”, съвсем не се учи в горен курс – Учебната стратегия, която разясняваме, планува единствено фрагмент от „ Зимни вечери ”, и не участва в Програмата за зрелостен/държавен изпит. Трябва да го кажем с други думи, напряко: Поетът Христо Смирненски е изхвърлен от стратегиите по литература в българското учебно заведение!!!
Няма ги „ Децата на Града ”: „ Братчетата на Гаврош ”, „ Жълтата гостенка ”, „ Цветарка ”, „ Уличната жена ”, „ Стария музикант ”, „ Вълкът ”. А извънредно време е да се оправдават „ Йохан ”, „ Северния Спартак ”, „ Руския Прометей ”, „ Червените ескадрони ” – поетически шедьовър, и да се учат в културно историческия и обществено културния подтекст както изисква не политически конюктурният метод, а литературоведският, т.е. Литературната Наука!!!
Никола Вапцаров е показан в Х клас с „ Писмо ” / ”Ти помниш ли… ”/, в ХІ клас с „ История ”/ и в ХІІ клас със стихотворението „ Вяра ” под тематиката „ Вярата и Надеждата ”. Стихосбирката „ Моторни песни ”, единствената отпечатана приживе на поета, не е показана. При Очаквани резултати от учениците стои и тук неприемливото и/или и още веднъж има позоваване на невключени в образователното наличие произведения – „ Песен за индивида ” и „ Предсмъртно ”.
За зрелостен/държавен изпит отива само стихотворението „ Вяра ” с неточната и ограничаваща тематика „ Вярата и Надеждата ”. Няма ги „ Огняроинтелигентска ”, „ Завод ”, „ Двубой ”, „ Песен за Човека ”, „ Земя ”, „ Родина ”, „ Имам си Родина ”, „ Песни за една страна ”, „ Писмо ” /испанското/, „ Предсмъртно ”, „ Прощално ”, „ История ”, „ Епоха ”, „ Кино ”, „ Ботев ”, „ Доклад ”. Трагично сакат, съвсем като Смирненски. Поредното му ликвидиране!...
Гео Милев с поемата „ Септември ” се учи в Х клас; „ Железният светилник ” на Димитър Талев с тъпата тематика „ Родното и Чуждото ” в ХІ клас и Димитър Димов с І и ХVІ глава от І част на романа „ Тютюн ” в Х клас. За държавен изпит отива единствено „ Железният светилник ”.
От новодобавените създатели единствен стои добре на мястото си Станислав Сгратиев с „ Българският синдром ”.
Какво да кажа в Заключение. Ако ще е някакво успокоение - освен Българската литература е смъртоносно ампутирана в последната Учебна стратегия на Министерството на образованието. Но и Западноевропейската литература. Представете си, тя е показана без Шекспир! И без Ренесанс и Сервантес! Представяте ли си – Западноевропейската литература без Шекспир! Все едно Българската литература без Иван Вазов /което съвсем е постигнато/. Няма да се спирам кои създатели и произведения на Западноевропейската литература са показани, въпреки да е любопитно. Всичките са с обособени глави/песни. Руската класическа литература е показана /представете си, въпреки всичко е показана!/ единствено с ІІІ и VІІІ глава на „ Евгений Онегин ”. Представете си Руската класическа литература без „ Война и мир ” на Лев Толстой. „ Война и мир ” – нещо като „ Илиадата ” на Омир ” /Теодор Драйзър/!
Извинявам се, само че ще повторя: Да се учи който и да е създател и която и да е литературна творба от която и да е литература единствено с една или две глави/строфи/песни – е парадокс и изцяло безсмислено. Учениците няма да получат цялостна визия нито за създателите и творбите, нито за културно историческата ера и литературните посоки.
Но… след 34 години народна власт в евроатлантическа България е по този начин!
Изпълнява се единствено неписаната стратегия по свиване хоризонта на младото българско потомство. Ампутира се всяка опция за осъзнаване на младежите като българи и е тъпо, тъжно и позорно , че това се реализира легално от българското Министерство на просвещението, посредством една перфидна стратегия за отбългаряване!
* е подготвен да разгласява и други забавни материали за българското учебно заведение, които засягат острите проблеми на българското обучение и са литературно добре издържани.
Мнението за „ подправената вест ” е на Българската национална телевизия /обществената!/, излъчено някъде към средата на месец октомври по централната емисия от 20 часа. След диалог с просветителното министерство!
Първо взех решение, че нещо не са се разбрали добре, т.е., че има „ щета в телефона ”. Защото това, което журналистката от „ подправените вести ” съобщи като отговор на Министерството, въпреки че информацията за Учебната стратегия беше подбрана комфортно и манипулативно, съдържаше смущаващи моменти. Но въпросната говорителка/журналистка – не знам по кое време и къде е учила – заключи: Следователно става дума за подправена вест!
Малко встъпление и конкретизиране. Учебната стратегия не е напълно нова – от месец септември тя се употребява от българското приблизително учебно заведение за четвърти път, т.е. стартира четвъртата образователна година по неяи през 2023-та един випуск ще се „ образова ” по нея. Учители, родители и възпитаници първо по-плахо, а в последно време много по-бурно показват паника във Facebook, няма къде другаде. И… Министерството на образованието очевидно вика на помощ Българска национална телевизия, която се отзовава прочувствено – този писък е „ подправена вест ”.
Имам ли право да приказвам за смъртоносна ампутация!
Да стартираме първо с един % – този за творбите от българската литература, включени в Програмата за зрелостния/държавния изпит за приключено приблизително обучение. До 2020 година те са 96 ; в новата образователна стратегия са… 27 . Което съставлява мъничко повече от 28% , т.е.
ампутирани са повече от две трети от матуритетните заглавия!
До тази Учебна стратегия това не се е случвало в българското приблизително обучение.
Такава тотална подигравка с българските писатели класици, с българската класическа литература до тази Учебна стратегия на Министерството на образованието не е допускана.
Това е дъното!
След него има единствено един вид – да се изхвърли цялата българска литература от българското учебно заведение, като извънредно противоречаща на демокрацията, на евроатлантическите полезности, на влизането ни в Шенген и Еврозоната и така нататък Да се учи единствено носителят на премията „ Букър ” Георги Господинов. /Може и Здравка Евтимова с „ Кръв от къртица ”/…
Тъй като темелите на българското литература и на българското национално съзнание са Ботев и Вазов, да забележим по какъв начин те са показани в новата образователна стратегия.
Преди това обаче би трябвало да създадем едно доста значимо разяснение:
До зрелостен/държавен изпит за придобиване на Диплома за приключено приблизително обучение отиват единствено изучаваните създатели и произведения в последните два класа /ХІ и ХІІ клас/!
И по този начин. Христо Ботев се учи в два класа – ІХ и ХІ клас.
В ІХ клас, официално подчинени на тематиката „ Българско възобновление ”, учат се стихотворенията „ Майце си ”, „ Моята молитва ”, „ Хаджи Димитър ”, „ Обесването на Васил Левски ” и „ Странник ”. Но… при Очаквани резултати: Знания и Умения на учениците йезуитски са допълнени „ Елегия ”, „ Патриот ”, „ В механата ”, „ Към брата си ”, „ Политическа зима ” и „ Смешен рев ”/? – неразбираемо е за какво са включени последните две заглавия, откакто е известно, че още преди години Публицистиката на Ботев беше изхвърлена от образователната стратегия!. Изобщо неразбираемо е по какъв начин по този начин за предстоящите резултати от учениците се допуска те да са наясно с 6 творби, които не влизат/не са включени в Учебната стратегия!?
Общо в ІХ клас – 11 произведения: 5 посочени като наложителни, включени в образователното наличие за ІХ клас, и други 6 като неразбираемо тъкмо какви, тъй като ги няма в образователното наличие за ІХ клас?!
И още, имплицитно към наложителното образователно наличие за ІХ клас са включени освен назованите спомагателни 6 произведения, само че са посочени жанрове /елегия, ода, балада/, тропите и фигурите в указаните за разбор 5 литературни творби. Да повторим: Учебната стратегия съдържа единствено 5-те представени произведения. Но „ предстоящите резултати: познания и умения ” на учениците изискват и едни други 6 творби плюс познаване на жанрове, тропи и фигури, които образователното наличие също не включва ?!...
И по какъв начин по този начин точка 3 в този толкоз значим съставен елемент на Учебната стратегия /очаквани резултати при учениците/ планува паралелно с разбора на текста, да се преглежда и жанра или да не се преглежда жанровата специфичност, а културно историческите характерности на творбата. Как по този начин едното или другото , откакто и едното, и другото съставляват фундаментално литературно познание?!
Имам и едно запитване към създателите на тази образователна стратегия – по литературоведски въпрос: Ботев принадлежи на Романтизма и Просвещението или на Романтизма и Реализма?...
В ХІ клас се учат единствено две Ботеви стихотворения: „ Борба ”, подчинено на тематиката „ Обществото и Властта ” и „ До моето първо либе ”, подчинено на тематиката „ Животът и Смъртта ”. Тук се постанова две обяснения.
До тази Учебна стратегия, всички предишни стратегии за българското приблизително учебно заведение са построявани, структурирани на базата/въз основа на историко-хронологичния метод , като българската литература се учеше, по този начин да се каже – „ ан блок ”, в Х и ХІ клас или в ХІ и ХІІ клас, без да се „ разхвърлят ” създатели и произведения от разнообразни културно исторически интервали безредно и алогично в класовете от ІХ до ХІІ клас и без даден създател да се учи с едни творби в ІХ или Х клас, а с други – в ХІ или ХІІ клас.
Тази Учебна стратегия по Български език и литература е един необикновен книжовен миш-маш!
Сега за второто изобретение на въпросната Учебна стратегия. – Използва се някакъв чудноват тематичен метод .
Всички тия налудничави трансформации са нужни, с цел да се избяга от говорене за национално-освободителни битки, турско иго и за обществена неправда и обществено страдание; това са думи и тематики табу в тази Учебна стратегия!
Малко образци. Стихотворението на Ботев „ Борба ”, както малко нагоре казахме, е под тематиката „ Обществото и Властта ”, а „ До моето първо либе ”, както и Вазовото стихотворение „ Новото гробище над Сливница ” са под тематиката „ Животът и Смъртта ”; „ Железният светилник ” на Талев е под тематиката „ Родното и Чуждото ”. Йдейно-художественото наличие на нито една от трите представени произведения не може да се подчини на натрапените им тематики. За да съм по-убедителна за въпросния чудноват тематичен метод , ще дам няколко още по-драстични образци за това, по какъв начин създателите на тази Учебна стратегия го схващат и употребяват. И го постановат на българските възпитаници!!! Великолепната Яворова творба, шедьовърът „ Градушка ” ни се оповестява, че е зависещ на тематиката „ Природата ”, а Елин-Пелиновият роман „ Ветрената мелница ” и Йовковият роман „ Песента на колелетата ”, съгласно министерските „ експерти ”, са подчинени на темата… „ Труд и творчество ”...
Не мога да остана спокойна, нито да съблюдавам положителния звук!
Нямам думи за коментар. Мога единствено да възкликна: Какъв примитивизъм, какво убого принизяване и опростяване, каква вулгаризация!
Тази Учебна стратегия е едно угодническо притворство пред „ наши и непознати посетители ”, безапелационен образец до какви скудоумия води „ политическата уместност ”, т.е. политическото ласкателство.
Но да приключим с Христо Ботев. След направените нагоре обяснения е ясно, че в Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват само двете произведения: „ Борба ”, подчинена на тематиката „ Обществото и Властта, и „ До моето първо либе ”, подчинена на тематиката „ Животът и Смъртта ”. Няма ги „ Майце си ”, „ Моята молитва ”, „ На сбогуване ”, „ Обесването на Васил Левски ”, ”Хаджи Димитър ”, „ Елегия ”, „ В механата ”…
Иван Вазов, както и Христо Ботев, се учи в два класа – Х и ХІ клас.
В Х клас , подчинени на тематиката „ Българската литература от Освобождението до Първата международна война ”, се учат „ Епопея на забравените ” с одата „ Левски ” и „ Из „ Под игото ” /главите „ Гост ”, „ Новата молитва на чорбаджи Марко ” и „ Пиянството на един народ ”/. Вече разбирате, че те не попадат в Програмата за зрелостен/държавен изпит за приключено приблизително обучение! Да забележим в този момент по какъв начин по-точно се учат.
Първо да кажем какви са Очакваните резултати за учениците от проучване на тематиката „ Българската литература от Освобождението до Първата международна война ”. Те са две: „ Отличава отличителни за българската просвета от Освобождението до Първата международна война светогледни хрумвания ” и „ Съпоставя светогледни хрумвания, присъщи за европейската модерност и българската литература от Освобождението до Първата международна война ” и изяснява прилики и разлики посред им в подтекста на културната динамичност ”.
Отличава „ светогледни хрумвания за българската просвета ” и ги съпоставя със „ светогледни хрумвания, присъщи за европейската модерност ”, „ изяснява прилики и разлики посред им ” „ в подтекста на културната динамичност ”! Вникнете деликатно в тези две претенциозни формулировки! Има европеска модерност, а би трябвало да е западноевропейска тази модерност, в случай че се приема, че и България е Европа /за което през днешния ден толкоз се настоява/; българска модерност няма, въпреки че в този интервал има Кръг „ Мисъл ” и Пенчо П. Славейков, има Български символизъм и Пейо Яворов и други под неговия, на Символизма, знак! Става ли ясно от тази освен претенциозна дефиниция, само че и надменно нищожна, че е дума за най-значителния интервал за новата българска литература – 80-те и 90-те години на 19 век, когато се основава българската класическа литература? Тук са Иван Вазов и Захарий Стоянов, упоменатите Кръг „ Мисъл ”, Пенчо П. Славейков и Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков! Е ли належащо да се чакат от учениците тези толкоз значими познания, представителни за интервала, и това да е записано в Учебната стратегия ясно?...
Но да минем към Патриарха, Иван Вазов, за който някои задгранични българисти споделят, че единствено него да имахме, можем да приказваме за нова българска литература.
И по този начин, в Х клас - „ Епопея на забравените ”, одата „ Левски ”. Похвално, в случай че не бе ограничаващата възбрана да се включват в Програмата за зрелостен/държавен изпит единствено творбите, изучавани в ХІ и ХІІ клас! И… в случай че в предстоящите резултати не бе към този момент познатото ни от Ботев пожелателно, само че в действителност ограничаващо за значителен аспект на идейно-художественото наличие на емблематичната Вазова творба: „ Тълкува „ Левски ” съгласно жанровите и/или културно историческите характерности на творбата ”. Защо „ и/или ” ?! И имам запитване: Одата „ Левски ” чисто сантиментална творба ли е? Как ще предлагат създателите на Учебната стратегия да се пояснява заглавието „ Епопея на забравените ”?
Стигаме до първия разказ в българската литература – „ Под игото ”. След като преди няколко години с него бе осъществена първата „ демократическа ” подигравка, като бе публикуван на шльокавица от една издателка, поклонница на българската модерност, в този момент тази Учебна стратегия на българското просветителното министерство извърши втората подигравка – учи се не романът „ Под игото ”, а „ Из романа „ Под игото ” единствено с три глави: „ Гост ”, „ Новата молитва на чорбаджи Марко ” и „ Пиянството на един народ ”. Не е задоволително, че и той не се изисква за зрелостен/държавен изпит!
Да забележим и тук предстоящите резултати при учениците. Отново се срещаме с към този момент добре познатото ни „ и/или ”: „ Тълкува фрагменти от „ Под игото ”, съгласно жанровите и/или културно исторически характерности на творбата ”. И един ненадейно още по-претенциозен предстоящ резултата от десетокласниците, като се има поради, че се учат единствено три глави от забележителната Вазова творба: „ Подбира, извлича и обработва, съгласно няколко критерия, информация от разнообразни източници, с цел да извърши независимо съответна изследователска задача, обвързвана с историята на четенето на романа „ Под игото ”. Не е ли етично по отношение на учителите, само че и заради единните педагогичен условия, въпросните критерии и източници да са посочени в програмата?
И нещо, което не можем да не кажем! Да се учи който и да е създател и която и да е литературна творба от която и да е литература единствено с една или две глави/строфи/песни – е изцяло безсмислено и парадокс. Учениците няма да получат цялостна визия нито за създателите и творбите, нито за културно историческата ера и литературните посоки.
В ХІ клас се учат с указани тематики, още веднъж странни и противоречиви,: три творби: „ Миналото и Паметта ” – „ Паисий ”, „ Животът и Смъртта ” – „ Новото гробище над Сливница ” и „ Природата ” – „ При Рилския манастир ”. Именно по този метод тези Вазови произведения влизат в Програмата за зрелостен/държавен изпит! Толкоз от Иван Вазов за приключено приблизително обучение. Няма „ Епопея на забравените ”, няма „ Левски ” и „ Кочо ” / ”Защитата на Перущица ”/, няма „ Опълченците на Шипка ”, няма „ Българският език ”, няма „ Моите песни ”, няма „ Елате ни вижте! ”, няма го „ Под игото ”, няма „ Една българка ” /Вазов като занаятчия на описа не съществува! А какъв брой през днешния ден би било настоящо разказчето „ Негостолюбиво село ”!/…
Толкова за Патриарха Иван Вазов, първомайстор на българския роман, и създател на първия български разказ и самичък представляващ Новата българска литература.
Не се стопирах на Очакваните резултати: Знания и Умения на учениците против трите творби – „ Паисий ”, „ Новото гробище над Сливница ” и „ При Рилския манастир ”, заради към този момент познатото натрапване на единайсетокласниците тематики, нямащи нищо общо с проблематиката и идейно-художественото наличие на трите произведения. /С известно и отчасти изключение за „ При Рилския манастир ”/.
Това за „ темелите ” Ботев и Вазов. Но не можем да не погледнем по какъв начин са показани в тази Учебна стратегия класиците Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Смирненски и Вапцаров.
Яворов е показан в Х клас със стихотворенията „ Арменци ”, „ Две хубави очи ” и „ В часа на синята мъгла ”; В ХІ клас - с „ Градушка ” под тематиката „ Природата ” и в ХІІ клас с „ Две души ” под тематиката „ Изборът и Раздвоението ”. Срещу трите произведения за Х клас при „ Очаквани резултати ” откриваме към този момент познатите ни непълни, неразбираеми, неточни и неточни към учителите и учениците формулировки.
В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват „ Градушка ” с нелепата тематика „ Природата ” и „ Две души ” с не назованата тъкмо тематика „ Изборът и Раздвоението ”. Няма ги „ На равнищата ”, „ Арменци ”, „ Две хубави очи ”, „ Ще бъдеш в бяло ”, „ Стон ” / ”На Лора ”/, „ Нощ ”, „ В часа на синята мъгла ”.
Елин Пелин е показан в Х клас с повестта „ Гераците ”, с познатото ни при Очаквани резултати от учениците и/или , в ХІ клас с описа „ Андрешко ” със стеснената/ограничената тематика „ Обществото и Властта ” и в ХІІ клас с описа „ Спасова могила ” още веднъж със стеснената/ограничената тематика „ Вярата и Надеждата ” и „ Ветрената мелница ” с нелепата тематика „ Труд и Творчество ”. В Очаквани резултати от учениците още веднъж стои и/или / при „ Гераците ”/ и неназованите критерии и източници /при „ Андрешко ”/.
В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват само разказите „ Андрешко ” с тематиката „ Обществото и Властта ” и „ Спасова могила ” с тематиката „ Вярата и Надеждата ”, „ Ветрената мелница ” с нелепата тематика „ Труд и Творчество ”. Няма ги Елин-Пелиновите шедьоври „ На браздата ”, „ Старият вол ”,,,Нане-Стоичковата върба ”, „ Задушница ”, „ Косачи ”!
Йордан Йоков е показан в Х клас с разказите „ Индже ” и „ Албена ”, без каквато и да е информация за „ Старопланински митове ”, с познатото и/или и още веднъж с проникване в Очаквани резултати от учениците на извънпрограмна творба. В ХІІ клас е очакван да се учи разказът „ Песента на колелетата ” с тъпата и нелепа тематика „ Труд и Творчество ”.
Следователно за матура отива само „ Песента на колелетата ”. Няма ги брилянтните „ Божура ”, „ През чумавото ”, няма ги „ Шибил ” и „ Индже ”, няма ги „ Серафим ” и „ Другоселец ”.
Христо Смирненски – „ слънчевото дете на българската лирика ” е най-жестоко орязан; показан е в Х клас с лирическия цикъл „ Зимни вечери ” и в ХІ клас с „ Приказка за стълбата ” под тематиката „ Обществото и Властта ”. Отново против единствената подобаваща творба да е измежду матуритетните заглавия – „ Зимни вечери ”, при Очаквани резултати от учениците стои неприемливото: /Тълкува фрагменти от „ Зимни вечери ”, съгласно жанровите и/или културно историческите характерности на творбата/.
Следователно за зрелостен/държавен изпит отива единствено „ Приказка за стълбата ”. Тоест, поетът Смирненски, „ слънчевото дете на българската лирика ”, съвсем не се учи в горен курс – Учебната стратегия, която разясняваме, планува единствено фрагмент от „ Зимни вечери ”, и не участва в Програмата за зрелостен/държавен изпит. Трябва да го кажем с други думи, напряко: Поетът Христо Смирненски е изхвърлен от стратегиите по литература в българското учебно заведение!!!
Няма ги „ Децата на Града ”: „ Братчетата на Гаврош ”, „ Жълтата гостенка ”, „ Цветарка ”, „ Уличната жена ”, „ Стария музикант ”, „ Вълкът ”. А извънредно време е да се оправдават „ Йохан ”, „ Северния Спартак ”, „ Руския Прометей ”, „ Червените ескадрони ” – поетически шедьовър, и да се учат в културно историческия и обществено културния подтекст както изисква не политически конюктурният метод, а литературоведският, т.е. Литературната Наука!!!
Никола Вапцаров е показан в Х клас с „ Писмо ” / ”Ти помниш ли… ”/, в ХІ клас с „ История ”/ и в ХІІ клас със стихотворението „ Вяра ” под тематиката „ Вярата и Надеждата ”. Стихосбирката „ Моторни песни ”, единствената отпечатана приживе на поета, не е показана. При Очаквани резултати от учениците стои и тук неприемливото и/или и още веднъж има позоваване на невключени в образователното наличие произведения – „ Песен за индивида ” и „ Предсмъртно ”.
За зрелостен/държавен изпит отива само стихотворението „ Вяра ” с неточната и ограничаваща тематика „ Вярата и Надеждата ”. Няма ги „ Огняроинтелигентска ”, „ Завод ”, „ Двубой ”, „ Песен за Човека ”, „ Земя ”, „ Родина ”, „ Имам си Родина ”, „ Песни за една страна ”, „ Писмо ” /испанското/, „ Предсмъртно ”, „ Прощално ”, „ История ”, „ Епоха ”, „ Кино ”, „ Ботев ”, „ Доклад ”. Трагично сакат, съвсем като Смирненски. Поредното му ликвидиране!...
Гео Милев с поемата „ Септември ” се учи в Х клас; „ Железният светилник ” на Димитър Талев с тъпата тематика „ Родното и Чуждото ” в ХІ клас и Димитър Димов с І и ХVІ глава от І част на романа „ Тютюн ” в Х клас. За държавен изпит отива единствено „ Железният светилник ”.
От новодобавените създатели единствен стои добре на мястото си Станислав Сгратиев с „ Българският синдром ”.
Какво да кажа в Заключение. Ако ще е някакво успокоение - освен Българската литература е смъртоносно ампутирана в последната Учебна стратегия на Министерството на образованието. Но и Западноевропейската литература. Представете си, тя е показана без Шекспир! И без Ренесанс и Сервантес! Представяте ли си – Западноевропейската литература без Шекспир! Все едно Българската литература без Иван Вазов /което съвсем е постигнато/. Няма да се спирам кои създатели и произведения на Западноевропейската литература са показани, въпреки да е любопитно. Всичките са с обособени глави/песни. Руската класическа литература е показана /представете си, въпреки всичко е показана!/ единствено с ІІІ и VІІІ глава на „ Евгений Онегин ”. Представете си Руската класическа литература без „ Война и мир ” на Лев Толстой. „ Война и мир ” – нещо като „ Илиадата ” на Омир ” /Теодор Драйзър/!
Извинявам се, само че ще повторя: Да се учи който и да е създател и която и да е литературна творба от която и да е литература единствено с една или две глави/строфи/песни – е парадокс и изцяло безсмислено. Учениците няма да получат цялостна визия нито за създателите и творбите, нито за културно историческата ера и литературните посоки.
Но… след 34 години народна власт в евроатлантическа България е по този начин!
Изпълнява се единствено неписаната стратегия по свиване хоризонта на младото българско потомство. Ампутира се всяка опция за осъзнаване на младежите като българи и е тъпо, тъжно и позорно , че това се реализира легално от българското Министерство на просвещението, посредством една перфидна стратегия за отбългаряване!
* е подготвен да разгласява и други забавни материали за българското учебно заведение, които засягат острите проблеми на българското обучение и са литературно добре издържани.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ