ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

„ Разбира се, че може да се живее с 416 евро на месец. Налага се “, споделя 58-годишният Томас Г. от Дюселдорф. „ Гледам да пазаря в супермаркети, където стоките са по-евтини. Някои от тези магазини са далечко, само че време имам колкото щеш. " На пазара го познавали от времето, когато работел като готвач: „ Винаги ми дават я банани, я домати. И с това човек може да се нахрани. " Трудно става към края на месеца, изяснява Томас. В края на януари да вземем за пример имал пари единствено за самун: „ Kупих си най-евтиния самун и го ядох два дни. Но най-малко не недояждам. Има хора, които са още по-зле. “

Живот в беднотия и самотност

Храната обаче не е единственият разход, споделя Бахар С. от Мюнхен: „ 38 евро давам за медикаменти, 30 за ток, 40 за телефон и интернет. А с парите, които ми остават, погасявам и заем “. Бахар не си е купувала нови облекла от години: „ Зимните ми обувки са от сина ми, а якето си го купих за 10 евро от магазин за облекло втора ръка. " От време на време дамата получава хранителни артикули от една столова за обществено слаби. Върви пешком 45 минути, с цел да стигне до такава степен. От супермаркета си е купила малко пилешко, което ще сготви на три пъти. "Важното е в чинията да имаш нещо, което припомня за месо ", споделя Бахар. Един път в месеца си подготвя нещо по-така: „ Този месец ще върша пълнени патладжани “.

Преди 10 години ѝ сложили диагноза левкемия. Бахар страда от мощни болки в гърба и в коленете, само че парите не постоянно стигат за медикаменти. „ Когато живееш на обществени, ти си освен безпаричен, само че и болен “, оплаква се дамата. Отскоро Бахар живее в ново жилище: „ Спя на матрак на пода, тъй като не мога да си разреша легло. В кухнята няма шкафове, а в банята липсва огледало. “ Независимо от всичко това новото жилище е по-добро от остарялото. Там все било студено. Самотно се живее с парите от обществени помощи, споделя още Бахар. „ Не мога да си разреша да отида с другари на кафе или на спектакъл. А не желая да ме черпят, тъй като знам, че не мога да върна жеста ".

"В Германска демократична република нямаше безработица "

„ По времето на Германска демократична република безработица нямаше ", спомня си 55-годишната Катрин Р. от Лайпциг и прибавя: „ Тогава знаехме по какъв начин ще протече животът ни чак до пенсията. С настъпването на демокрацията настъпи и несигурността. Тогава изгубих работата си “, споделя източногерманката. Първоначално имала много благоприятни условия за работа в надалеч по-развитата западна Германия. „ Как обаче да се преместя, като по това време отглеждах сама трите си деца? ", изяснява дамата. Децата ѝ от дълго време са израснали и даже сами към този момент имат деца. „ Доскоро работех като домашна помощница. С парите, които получавах, можех да повеждам внуците на сладолед или на кино “, споделя Катрин. В момента обаче пари за внуците няма. Защото когато живееш на обществени помощи, ти си жертван на ограничения, споделя дамата.