Kървавото асо в политическия покер Втора част
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Славчо Кънчев*
Терор за всевъзможни цели се преподава бързо.
Андре Жид (1869–1951 г.) – френски публицист
Територията на терора не се лимитира единствено върху европейския и северноамериканския континент.
В Латинска Америка доникъде на 70-те години на предишния век работят както ляворадикалните терористи от „ Монтанерос “ в Аржентина и „ Тупамарос “ в Уругвай, по този начин също и от лятото на 1969 година е образувана в Бразилия противозаконна полиция „ Операция Бандериантес “ (позната като ОБАН). Съставена е от военни офицери и съгласно отчета „ Бразилия – в никакъв случай към този момент “ (официално следствие, подредено от бразилските власти), организацията е била финансирана от „ разнообразни мултинационални корпорации, в това число „ Форд “ и „ Дженеръл мотърс “. Целта ѝ е да тероризира профсъюзните дейци. И защото е отвън формалните армейски и полицейски структури, ОБАН е под чадъра на „ безотговорност във връзка с методите на разпит “ – се показва в отчета и става бързо известна със своя невиждан садизъм.
През седемдесетте години на предишния век в южната част на Латинска Америка терорът взима десетки хиляди жертви. В Чили, Уругвай, Аржентина, Бразилия, военните хунти системно провеждат отвличания и убийства на жители. В голямото си болшинство жертвите на репресивния уред не са членове на въоръжени групировки, а мирни деятели, работещи в заводите, фермите, бедните квартали и университетите. Това са икономисти, актьори, психолози и последователи на левите политически партии. Те са избити не тъй като носят оръжие (каквото не притежават), а поради своите убеждения. Преди да бъдат екзекутирани по-голямата част от тях са подлагани на безчовечен изтезания, с цел да бъдат изтръгнати имената на техни съидейници. През 1975 година американският сенат проверява намесата на Съединени американски щати в Чили и открива, че инструктори от Централното разследващо ръководство са преподавали на военните на чилийския деспот военачалник Аугусто Пиночет. Обучението на бразилски и уругвайски служители на реда включвало техники за разпит и било добре документирано. Според правосъдни показания, представени от проверяващата комисия в отчета „ Бразилия – в никакъв случай към този момент “ (публикуван през 1985 г.), военните офицери са посещавали публични „ курсове по изтезания “ в поделенията на военната полиция, където са им прожектирани диапозитиви, онагледяващи разнообразни способи за причиняване на болежка. За „ на практика демонстрации “ по време на тези уроци са употребявани пандизчии, които били брутално измъчвани пред аудитория, наброяваща до 100 души. В отчета е изнесено, че „ един от първите, които прокарват тази процедура в Бразилия, е Дан Митрионе, американски офицер от полицията. Като полицейски инструктор в Бело Хоризонте през първите години на бразилския боен режим той отвлича просяци от улицата и ги изтезава пред локалната полиция, с цел да показва другите способи за „ провокиране на оптимално несъгласие сред тялото и мозъка “. По-късно Дан Митрионе образова служители на реда и в Уругвай, където през 1970 година е похитен и погубен от лявата формация „ Тупамарос “. Операцията е проведена за да разкрие присъединяване му в уроците по мъчение.
До средата на 70-те години отвличанията и изтезанията стават публикувана процедура из всички латиноамерикански страни, ръководени от военни превратаджии, само че никой не я ползва по-усърдно от генералите в аржентинския президентски замък. Броят на безследно изчезналите до края на тяхното ръководство доближава 30 000. Труповете на доста от тези хора – също като чилийските жертви, са изхвърлени от хеликоптери в калните води на Рио Гранде. Трупове с изчезнали пръсти и зъби се появяват и в контейнерите за отпадък.
Отново са налице знаците за съществуване на условия, благоприятстващи генезиса на терористичната матрица. Макар и в действителност да реализират държавното ръководство, военните режими не имат законни властови компетенции, с цел да унищожават физически свои политически съперници. И тогава като само ефикасно средство за елиминирането им – въпреки и отвън територията на законопозволеното, – остава единствено терорът посредством незаконни изтезания.
Но в случай че в множеството страни (в които е бил извършван), терорът участва единствено в обособени интервали от тяхното битие, то има страна, в чиято история терорът е втъкан като непрекъсната кървава нишка. Израел. Дори още преди основаването му през 1948 година като страна, терористичните актове са чести „ послания “ сред еврейския и арабския етноси върху територията на тогавашна Палестина, която се намира под мандатното ръководство на Англия, предоставено ѝ от Обществото на народите.
Главният уредник и реализатор на терористичната активност в Палестина от страна на коренно настроени евреи, в интервала преди основаването на Израел, е Иргун цвай леуми (ИЦЛ), т.е. Националната въоръжена организация. Първоначално Владимир Жаботински основава легалната военна организация „ Хашомер “ (Охранители) на евреите в Палестина, като публично провъзгласената ѝ задача е да защищава еврейските селища в Палестина. Но „ Хашомер “ била разпусната от британските управляващи. По-късно нейните членове влизат в основаната през 1920 година организация „ Хагана “ (Въоръжена мощ на еврейската отбрана).
След погромите през 1923 година върху непрестанно множащите се еврейски селища (на територията, която арабите смятат за своя), при които умират към 130 души, а 339 са ранени, управлението на Хагана заема позиция на „ въздържаност “ и не подхваща ответни акции по отношение на арабското население. Тъй като предвид на своята политика за поддръжка на заселването на евреи върху територията на Палестина взема решение за оправдано да не усложнява ситуацията и по тази причина сътрудничи с английската администрация (мандатория), която на този стадий се отнася благосклонно към непрекъснатия поток на новопристигнали евреи. Хагана насочва своите старания към подсилване на заселническите селища. Тази политика не се нравила на мнозина от коренно настроените евреи, които смятали, че е належащо да бъде основана организация, която да дава съответен отговор на арабските дейности, в действителност да парира съпротивата на локалното население против всеобщата еврейска емиграция в Палестина. От тази си позиция някои членове на Хагана, поддръжници на В. Жаботински (който в това време бил заставен да емигрира), отпред с Аврам Техоми, се отделят от Хагана и на 10 април 1931 година основават Иргун цвай леуми.
ИЦЛ била учредена върху правилата на дясната идеология „ ционизъм – ревизионизъм “. Като смятали, че тя проповядва коренен шовинизъм, някои нейни съвременници – даже всред евреите, – я назовават „ фашистка “, измежду тях са Исак Шьонберг, Ханна Аренд и Алберт Айнщайн.
Изначално Иргун цвай леуми, както и Хагана, се занимавала с защитата на еврейските селища, само че също и с обособени терористични акции в отговор на убийствата през интервала 1931–1935 година на седем евреи. Когато в 1936 година арабското население на Палестина се вдигнало на въстание, ориентирано против политиката на Англия в Палестина и имиграцията на евреите, още в първите дни били убити 85 евреи. В отговор ИЦЛ приема курс „ око за око “. Оттогава доста са датите върху календара за популацията върху тази територия – и араби, и евреи, – с кървави следи.
Когато през 1939 година британският парламент приема така наречен „ Бяла книга “, която доста лимитирала годишната квота на еврейски заселници в Палестина, Иргун цвай леуми квалифицирала Англия като собствен зложелател. След гибелта на нейния началник в емиграция В. Жаботински през 1940 година, в Иргун цвай леуми настъпил ерес. Отцепилата се секта „ Лехи “, отпред с Аврам Щерн и Ицхак Шамир, оповестила за собствен основен съперник англичаните и предложила на нацистка Германия своята помощ за битка против тях. Въпреки че главната част на ИЦЛ не се причислява към тази позиция, обстановката радикално се трансформира откакто през 1943 година отпред на организацията застава Менахем Бегин. На 1 февруари 1944 година макар продължаващата война на антихитлеристката коалиция против въоръжените сили на Германия, Италия и Япония, Менахем Бегин прогласява „ въстание “, тъй като разглеждал английските войски като „ незаконна окупационна войска “ и по този метод ѝ открива още един спектакъл на бойните дейности.
Иргун цвай леуми стартира диверсионно-терористична война срещу британската войска в Палестина и институциите на мандаторията, с искане за формиране на еврейска страна. През 1944 година са осъществени гърмежи в емиграционните служби в Йерусалим, Хайфа, Тел Авив (февруари), в следствените департаменти на Яфа и Хайфа (март), завземане на радиостанцията в Рамалах (април), бил взривен нефтопровод. В същата година членове на Лехи убиват английския министър по делата на Близкия изток Уолтър Гинес. През август 1944 година е осъществено нападение над английския боен комисар на Палестина Харолд МакМайкъл. От 4 октомври 1945 година радиостанция „ Гласът на Израел “ стартира пропагандна акция в поддръжка на въоръжената битка срещу британската войска. Минирани и взривени са кафенета, хотели и коли. В резултат на тази активност, траяла до ноември 1947 година, са убити 147 английски бойци. От членовете на Иргун цвай леуми на 21 юли 1946 година е проведено взривяването на хотел „ Цар Давид “, където е ситуирана щаб-квартирата на британските военни елементи в Палестина и институциите на мандаторията. Замаскирани като бидони с мляко, в хотела са импортирани 250 кг тротил. Самият Менахем Бегин слиза в подземието и ревизира персонално по какъв начин е инсталирано взривното устройство. Пиротехникът от ИЦЛ Амихай Петлин настроил контактния часовник. При атентата умират 91 души, 250 са ранени. Заради организирането на този терористичен акт британският съд произнася задочна смъртна присъда над Менахем Бегин. Британските управляващи в Палестина афишират премия в размер на 30 000 лири стерлинги на този, който им го достави жив или мъртъв.
На 1 март 1947 година Иргун цвай леуми прави нахлуване над офицерския клуб на британската войска в Йерусалим, при което са убити и ранени към 80 души. През същия месец е взривено и самото здание на мандаторията, хотели в Йерусалим и Тебриза.
Ето че идва датата 9 април 1948 година Нощта против седемнадесетгодишния празник от основаването на Иргун цвай леуми. Планираната акция е взаимно с членове на другата терористична организация „ Щерн “, която произлиза също от Хагана. Утрото на 10 април за 350 араби, живеещи в селцето Деир Ясин, е последното в живота им. Една рота на ИЦЛ, командвана от Менахем Бегин, и една рота от Щерн, под командването на Ицхак Шамир (и двамата след години заемали поста министър-председател на Израел), избиват множеството от жителите на селото. Но не всеобщата екзекуция е крайната цел. Тя е единствено средство за заплашване на арабското население на Палестина, с цел да бъде насила да емигрира отвън територията на бъдещата еврейска страна. Операцията е за етническо пречистване. От 800 000 араби след паническото им изселване остават единствено 120 000. Но описът с терористичните акции не свършва дотук. На 7 декември 1948 година е задействано взривно устройство на пазара в Хайфа, на 11 декември са взривени арабски рейсове в същия град, също и в Йерусалим. На идващия ден има гърмежи в Хайфа, Тир, Газа, Хебран, с всеобщи жертви от арабско население. На 15 декември с.г. има серия терористични актове.
В условия на недостиг от ефикасни мероприятия за протекция от страна на британската администрация, арабите също прибягват до принуждение против претенциите за териториална агресия на еврейските заселници и терористичните актове. Нападението над селото Деир Ясин се счита за мотив за арабския разгром над медицински ескорт към болничното заведение „ Хадасса “ в еврейския анклав в Източен Йерусалим, вследствие на който умират 79 евреи, в това число 20 дами, медицински личен състав, ранени и охранители.
След основаването на Израел формалната позиция на управляващите в новообразуваната страна е, че те се борят против тероризма. И в случай че от време на време тайните служби на Израел правят отвличания, убийства или провеждат атентати, то тези акции не са нищо друго, с изключение на „ контратерор “ на арабския гнет. Как наподобява една „ контратерористична “ интервенция ли?
… Рано сутринта на 10 април 1973 година на брега върху плажа, прочут измежду локалните хора като „ Бели пясъци “, откъм морето са трансферирани 30 души, облечени като арабски федаини1. Крадешком пресичат необятната крайбрежна линия и сядат в колите, които ги чакат върху банкета на пътя. След няколко минути колите, взети чартърен от локалната компания „ Авис “, се носят с гневна скорост по залетите с неонови светлини улици на още несъбудилия се Бейрут. Като се разделят на групи, мъжете се насочат към местоположението на палестинските организации. Първата група нападна щаб-квартирата на Демократическия фронт за избавление на Палестина и откакто обстрелва зданието, го взривява. Членовете на другата група нахлуват в зданието на улица „ Верден “ и убиват трима от ръководителите на Организацията за избавление на Палестина: Мохамед Юсеф Наджар, Камал Адван и Камал Насър. За два часа и половина въоръжената еврейска команда ликвидира четиринадесет души, в това число брачната половинка на Мохамед Наджар.
Скоро след реализирането на бейрутската „ антитерористична “ интервенция началникът на генералния щаб на израелската войска Давид Елиазар непосредствено декларира на конференция в Тел Авив, че задачата на това нахлуване е била „ да бъде принуден Ливан да нанесе удар и да унищожи базите на палестинците “.
Продължилото десетилетия пинг-понгово осъществяване на терористични, „ контратерористични “, „ контра-контратерористични “ и т. н. акции на гнет не способства ни минимум за определяне на мирни и постоянни взаимоотношения сред Израел и арабската общественост като цяло. Налице са разнообразни концепции у двете страни по отношение на причинно-следствените връзки за районното напрежение. Адът – това постоянно са другите… И по тази причина „ Abyssus abyssum invocat “, както казвали античните римляни. Или с други думи: „ Едно злополучие влече след себе си друго злополучие “.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
1 – Федаини (от арабски фидаи – „ някой, който е подготвен да жертва живота си в името на идеята “) са известни няколко разнообразни мюсюлмански групировки, настоящи на разнообразни територии.
Славчо Кънчев*
Терор за всевъзможни цели се преподава бързо.
Андре Жид (1869–1951 г.) – френски публицист
Територията на терора не се лимитира единствено върху европейския и северноамериканския континент.
В Латинска Америка доникъде на 70-те години на предишния век работят както ляворадикалните терористи от „ Монтанерос “ в Аржентина и „ Тупамарос “ в Уругвай, по този начин също и от лятото на 1969 година е образувана в Бразилия противозаконна полиция „ Операция Бандериантес “ (позната като ОБАН). Съставена е от военни офицери и съгласно отчета „ Бразилия – в никакъв случай към този момент “ (официално следствие, подредено от бразилските власти), организацията е била финансирана от „ разнообразни мултинационални корпорации, в това число „ Форд “ и „ Дженеръл мотърс “. Целта ѝ е да тероризира профсъюзните дейци. И защото е отвън формалните армейски и полицейски структури, ОБАН е под чадъра на „ безотговорност във връзка с методите на разпит “ – се показва в отчета и става бързо известна със своя невиждан садизъм.
През седемдесетте години на предишния век в южната част на Латинска Америка терорът взима десетки хиляди жертви. В Чили, Уругвай, Аржентина, Бразилия, военните хунти системно провеждат отвличания и убийства на жители. В голямото си болшинство жертвите на репресивния уред не са членове на въоръжени групировки, а мирни деятели, работещи в заводите, фермите, бедните квартали и университетите. Това са икономисти, актьори, психолози и последователи на левите политически партии. Те са избити не тъй като носят оръжие (каквото не притежават), а поради своите убеждения. Преди да бъдат екзекутирани по-голямата част от тях са подлагани на безчовечен изтезания, с цел да бъдат изтръгнати имената на техни съидейници. През 1975 година американският сенат проверява намесата на Съединени американски щати в Чили и открива, че инструктори от Централното разследващо ръководство са преподавали на военните на чилийския деспот военачалник Аугусто Пиночет. Обучението на бразилски и уругвайски служители на реда включвало техники за разпит и било добре документирано. Според правосъдни показания, представени от проверяващата комисия в отчета „ Бразилия – в никакъв случай към този момент “ (публикуван през 1985 г.), военните офицери са посещавали публични „ курсове по изтезания “ в поделенията на военната полиция, където са им прожектирани диапозитиви, онагледяващи разнообразни способи за причиняване на болежка. За „ на практика демонстрации “ по време на тези уроци са употребявани пандизчии, които били брутално измъчвани пред аудитория, наброяваща до 100 души. В отчета е изнесено, че „ един от първите, които прокарват тази процедура в Бразилия, е Дан Митрионе, американски офицер от полицията. Като полицейски инструктор в Бело Хоризонте през първите години на бразилския боен режим той отвлича просяци от улицата и ги изтезава пред локалната полиция, с цел да показва другите способи за „ провокиране на оптимално несъгласие сред тялото и мозъка “. По-късно Дан Митрионе образова служители на реда и в Уругвай, където през 1970 година е похитен и погубен от лявата формация „ Тупамарос “. Операцията е проведена за да разкрие присъединяване му в уроците по мъчение.
До средата на 70-те години отвличанията и изтезанията стават публикувана процедура из всички латиноамерикански страни, ръководени от военни превратаджии, само че никой не я ползва по-усърдно от генералите в аржентинския президентски замък. Броят на безследно изчезналите до края на тяхното ръководство доближава 30 000. Труповете на доста от тези хора – също като чилийските жертви, са изхвърлени от хеликоптери в калните води на Рио Гранде. Трупове с изчезнали пръсти и зъби се появяват и в контейнерите за отпадък.
Отново са налице знаците за съществуване на условия, благоприятстващи генезиса на терористичната матрица. Макар и в действителност да реализират държавното ръководство, военните режими не имат законни властови компетенции, с цел да унищожават физически свои политически съперници. И тогава като само ефикасно средство за елиминирането им – въпреки и отвън територията на законопозволеното, – остава единствено терорът посредством незаконни изтезания.
Но в случай че в множеството страни (в които е бил извършван), терорът участва единствено в обособени интервали от тяхното битие, то има страна, в чиято история терорът е втъкан като непрекъсната кървава нишка. Израел. Дори още преди основаването му през 1948 година като страна, терористичните актове са чести „ послания “ сред еврейския и арабския етноси върху територията на тогавашна Палестина, която се намира под мандатното ръководство на Англия, предоставено ѝ от Обществото на народите.
Главният уредник и реализатор на терористичната активност в Палестина от страна на коренно настроени евреи, в интервала преди основаването на Израел, е Иргун цвай леуми (ИЦЛ), т.е. Националната въоръжена организация. Първоначално Владимир Жаботински основава легалната военна организация „ Хашомер “ (Охранители) на евреите в Палестина, като публично провъзгласената ѝ задача е да защищава еврейските селища в Палестина. Но „ Хашомер “ била разпусната от британските управляващи. По-късно нейните членове влизат в основаната през 1920 година организация „ Хагана “ (Въоръжена мощ на еврейската отбрана).
След погромите през 1923 година върху непрестанно множащите се еврейски селища (на територията, която арабите смятат за своя), при които умират към 130 души, а 339 са ранени, управлението на Хагана заема позиция на „ въздържаност “ и не подхваща ответни акции по отношение на арабското население. Тъй като предвид на своята политика за поддръжка на заселването на евреи върху територията на Палестина взема решение за оправдано да не усложнява ситуацията и по тази причина сътрудничи с английската администрация (мандатория), която на този стадий се отнася благосклонно към непрекъснатия поток на новопристигнали евреи. Хагана насочва своите старания към подсилване на заселническите селища. Тази политика не се нравила на мнозина от коренно настроените евреи, които смятали, че е належащо да бъде основана организация, която да дава съответен отговор на арабските дейности, в действителност да парира съпротивата на локалното население против всеобщата еврейска емиграция в Палестина. От тази си позиция някои членове на Хагана, поддръжници на В. Жаботински (който в това време бил заставен да емигрира), отпред с Аврам Техоми, се отделят от Хагана и на 10 април 1931 година основават Иргун цвай леуми.
ИЦЛ била учредена върху правилата на дясната идеология „ ционизъм – ревизионизъм “. Като смятали, че тя проповядва коренен шовинизъм, някои нейни съвременници – даже всред евреите, – я назовават „ фашистка “, измежду тях са Исак Шьонберг, Ханна Аренд и Алберт Айнщайн.
Изначално Иргун цвай леуми, както и Хагана, се занимавала с защитата на еврейските селища, само че също и с обособени терористични акции в отговор на убийствата през интервала 1931–1935 година на седем евреи. Когато в 1936 година арабското население на Палестина се вдигнало на въстание, ориентирано против политиката на Англия в Палестина и имиграцията на евреите, още в първите дни били убити 85 евреи. В отговор ИЦЛ приема курс „ око за око “. Оттогава доста са датите върху календара за популацията върху тази територия – и араби, и евреи, – с кървави следи.
Когато през 1939 година британският парламент приема така наречен „ Бяла книга “, която доста лимитирала годишната квота на еврейски заселници в Палестина, Иргун цвай леуми квалифицирала Англия като собствен зложелател. След гибелта на нейния началник в емиграция В. Жаботински през 1940 година, в Иргун цвай леуми настъпил ерес. Отцепилата се секта „ Лехи “, отпред с Аврам Щерн и Ицхак Шамир, оповестила за собствен основен съперник англичаните и предложила на нацистка Германия своята помощ за битка против тях. Въпреки че главната част на ИЦЛ не се причислява към тази позиция, обстановката радикално се трансформира откакто през 1943 година отпред на организацията застава Менахем Бегин. На 1 февруари 1944 година макар продължаващата война на антихитлеристката коалиция против въоръжените сили на Германия, Италия и Япония, Менахем Бегин прогласява „ въстание “, тъй като разглеждал английските войски като „ незаконна окупационна войска “ и по този метод ѝ открива още един спектакъл на бойните дейности.
Иргун цвай леуми стартира диверсионно-терористична война срещу британската войска в Палестина и институциите на мандаторията, с искане за формиране на еврейска страна. През 1944 година са осъществени гърмежи в емиграционните служби в Йерусалим, Хайфа, Тел Авив (февруари), в следствените департаменти на Яфа и Хайфа (март), завземане на радиостанцията в Рамалах (април), бил взривен нефтопровод. В същата година членове на Лехи убиват английския министър по делата на Близкия изток Уолтър Гинес. През август 1944 година е осъществено нападение над английския боен комисар на Палестина Харолд МакМайкъл. От 4 октомври 1945 година радиостанция „ Гласът на Израел “ стартира пропагандна акция в поддръжка на въоръжената битка срещу британската войска. Минирани и взривени са кафенета, хотели и коли. В резултат на тази активност, траяла до ноември 1947 година, са убити 147 английски бойци. От членовете на Иргун цвай леуми на 21 юли 1946 година е проведено взривяването на хотел „ Цар Давид “, където е ситуирана щаб-квартирата на британските военни елементи в Палестина и институциите на мандаторията. Замаскирани като бидони с мляко, в хотела са импортирани 250 кг тротил. Самият Менахем Бегин слиза в подземието и ревизира персонално по какъв начин е инсталирано взривното устройство. Пиротехникът от ИЦЛ Амихай Петлин настроил контактния часовник. При атентата умират 91 души, 250 са ранени. Заради организирането на този терористичен акт британският съд произнася задочна смъртна присъда над Менахем Бегин. Британските управляващи в Палестина афишират премия в размер на 30 000 лири стерлинги на този, който им го достави жив или мъртъв.
На 1 март 1947 година Иргун цвай леуми прави нахлуване над офицерския клуб на британската войска в Йерусалим, при което са убити и ранени към 80 души. През същия месец е взривено и самото здание на мандаторията, хотели в Йерусалим и Тебриза.
Ето че идва датата 9 април 1948 година Нощта против седемнадесетгодишния празник от основаването на Иргун цвай леуми. Планираната акция е взаимно с членове на другата терористична организация „ Щерн “, която произлиза също от Хагана. Утрото на 10 април за 350 араби, живеещи в селцето Деир Ясин, е последното в живота им. Една рота на ИЦЛ, командвана от Менахем Бегин, и една рота от Щерн, под командването на Ицхак Шамир (и двамата след години заемали поста министър-председател на Израел), избиват множеството от жителите на селото. Но не всеобщата екзекуция е крайната цел. Тя е единствено средство за заплашване на арабското население на Палестина, с цел да бъде насила да емигрира отвън територията на бъдещата еврейска страна. Операцията е за етническо пречистване. От 800 000 араби след паническото им изселване остават единствено 120 000. Но описът с терористичните акции не свършва дотук. На 7 декември 1948 година е задействано взривно устройство на пазара в Хайфа, на 11 декември са взривени арабски рейсове в същия град, също и в Йерусалим. На идващия ден има гърмежи в Хайфа, Тир, Газа, Хебран, с всеобщи жертви от арабско население. На 15 декември с.г. има серия терористични актове.
В условия на недостиг от ефикасни мероприятия за протекция от страна на британската администрация, арабите също прибягват до принуждение против претенциите за териториална агресия на еврейските заселници и терористичните актове. Нападението над селото Деир Ясин се счита за мотив за арабския разгром над медицински ескорт към болничното заведение „ Хадасса “ в еврейския анклав в Източен Йерусалим, вследствие на който умират 79 евреи, в това число 20 дами, медицински личен състав, ранени и охранители.
След основаването на Израел формалната позиция на управляващите в новообразуваната страна е, че те се борят против тероризма. И в случай че от време на време тайните служби на Израел правят отвличания, убийства или провеждат атентати, то тези акции не са нищо друго, с изключение на „ контратерор “ на арабския гнет. Как наподобява една „ контратерористична “ интервенция ли?
… Рано сутринта на 10 април 1973 година на брега върху плажа, прочут измежду локалните хора като „ Бели пясъци “, откъм морето са трансферирани 30 души, облечени като арабски федаини1. Крадешком пресичат необятната крайбрежна линия и сядат в колите, които ги чакат върху банкета на пътя. След няколко минути колите, взети чартърен от локалната компания „ Авис “, се носят с гневна скорост по залетите с неонови светлини улици на още несъбудилия се Бейрут. Като се разделят на групи, мъжете се насочат към местоположението на палестинските организации. Първата група нападна щаб-квартирата на Демократическия фронт за избавление на Палестина и откакто обстрелва зданието, го взривява. Членовете на другата група нахлуват в зданието на улица „ Верден “ и убиват трима от ръководителите на Организацията за избавление на Палестина: Мохамед Юсеф Наджар, Камал Адван и Камал Насър. За два часа и половина въоръжената еврейска команда ликвидира четиринадесет души, в това число брачната половинка на Мохамед Наджар.
Скоро след реализирането на бейрутската „ антитерористична “ интервенция началникът на генералния щаб на израелската войска Давид Елиазар непосредствено декларира на конференция в Тел Авив, че задачата на това нахлуване е била „ да бъде принуден Ливан да нанесе удар и да унищожи базите на палестинците “.
Продължилото десетилетия пинг-понгово осъществяване на терористични, „ контратерористични “, „ контра-контратерористични “ и т. н. акции на гнет не способства ни минимум за определяне на мирни и постоянни взаимоотношения сред Израел и арабската общественост като цяло. Налице са разнообразни концепции у двете страни по отношение на причинно-следствените връзки за районното напрежение. Адът – това постоянно са другите… И по тази причина „ Abyssus abyssum invocat “, както казвали античните римляни. Или с други думи: „ Едно злополучие влече след себе си друго злополучие “.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
1 – Федаини (от арабски фидаи – „ някой, който е подготвен да жертва живота си в името на идеята “) са известни няколко разнообразни мюсюлмански групировки, настоящи на разнообразни територии.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ