Георги Атанасов: Парламентът носи усещане за безпътица и безпринципност, българинът е във вакуум
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Една остра, непримирима и точна позиция за хаоса – държавен и парламентарен, за пътищата за на никое място, за язвите в обществото и опитите за лекуването им – Георги Атанасов пред LIBERTA.BG ...
Интервю на Таня Анастасова
- Г-н Атанасов, по какъв начин наподобява през журналистическия Ви взор сложното раждане на 48-ия Парламент, който три дни се мъчи да избере ръководител, цяла седмица – комисии и ръководители, а разприте са всекидневие?
- Стартът на 48-то Народно заседание е като финала на 47-то – т. е. чувство за обърканост, непоследователност и предявяване на лобистко-партийни и персонално -групови ползи, зависимости и цели. Фактът, че в комплициран миг, като настоящия, меко казано, Парламентът се занимава с посланика на РФ Митрофанова, с избора на ръководител, която служба е изцяло декоративна и в този момент се водят някакви нелепи междуособици за това, кой да води съответната парламентарна комисия, получиха огромно значение, като че ли не е ясно, че животът на Събранието е стеснен. Всичко това демонстрира, че на напред във времето са егоистични ползи, а не националната отговорност, с която се бият в гърдите нашите избраници. Ако погледнем листата на хората в заседателната зала и малко се поразровим, ще разберем, че не дребна част от тях са анонимни, да не кажа – изцяло анонимни за необятната българска общност. Т. е., там са попаднали или заради някаква районна, или партийна аритметика, или са протежета на някой височайши фактор, или просто са от избрани корпоративни кръгове.
- Казвате, че множеството от тях пазят персонални ползи. Всички ние виждаме, че седемте партии няма да реализират елементарно единодушие и въпросът ми е: би трябвало ли да се раздели дебатът за полезностите, колкото и изхабена да е думата, от софтуерното ръководство на системите в страната и ще помогне ли това за повече чуваемост на националните избраници? Възможно ли е това и вярно ли е?
- Много добре разбрах въпроса Ви, който е извънредно комплициран, защото визира концентрирането във властта на избрани структури и всичко това, което с съображение, или без, назоваваме народна власт. Ще се опитам да опростя комплицирания проблем, който поставяте. Разделянето на управническата технология, за която говорите, от партийно - пропагандната лексика,в която влизат и така нататък „ полезности “, каквото и да значат те, е знак, знак на развитите демокрации. Неслучайно има една приказка, че във северните демокрации – Швеция, Норвегия, Финландия, Нидерландия и в някои страни от Западна Европа, хората дори не знаят имената на премиера и министрите му. Може и да е леко хиперболизирано, само че това значи, че по този начин са отработени и смазани механизмите на държавното ръководство, че няма изключително значение кой навръх коя позиция е в страната. Докато в незрели общества и демокрации, като нашето, на напред във времето излиза политическото, политическите котерии и говорилнята, както разговорно споделяме, за сметка на хладния, рационалния управнически метод. Мисля, че сме доста надалеч от една такава деференциация на технологията от идеологията и доста, доста години и генерации би трябвало да минат, до момента в който публичното схващане ферментира и се филтрира, с цел да се превъзпита в избрани настройки, с цел да разберем, че в страната има неща, като обществена политика, енергетика, бюджет, стопанска система, обучение, опазване на здравето, които би трябвало да вървят на напред във времето, без значение какъв е цветът на ръководството. А всички тези политически акценти и неуместните разправии към избора на ръководител и въвеждането на тематиката „ Украйна “ и доставките на оръжие, както и тази, с дипломат Митрофанова, са с политико – конюнктурна цел от една, или друга мощ. Така че, не съм оптимист, че ще се реализира тази диференциация сред работене и говорене и скоро няма да стигнем до този модел.
- Използвам определението Ви „ смазани механизми “. Когато политическият спор минава в персонален, най-тривиалното пояснение е, че това е поради неналичието на правдивост и ненаказуемост измежду високите властови етажи. Колко може да продължи този обаян кръг?
- Наистина, неналичието на правдивост, чувството на парадокс, което се укрепва ежедневно на битово равнище в българските общини, няма по какъв начин тази фрустрация, това възприятие за некомпетентност на целия ни живот да не се придвижи и на политическата сцена. Убийствата по пътищата, това че дрогирани, алкохолизирани нечовеци, с десетки, стотици нарушавания, дори с висящи каузи и даже с влезнали в действие присъди убиват хора по пътища, улици, тротоари и даже по пешеходни пътеки, а в последна сметка се измъкват със алегорични присъди, или с финансови наказания и с условни предварителни защити. А хората си споделят, ясно е, че в тази страна няма закон, или няма използването му, да не приказваме за моралните и други по-отвлечени понятия. Към това се прибавя и парадокса, че финансовите институции, които печелят стотици милиони от такси и натоварвания върху вложителите си, които не получават нищо от парите си. Банките работят, печелят, а шефовете им взимат високи заплати – обществена загадка е, че шефовете на банки взимат над 100 000 лева, а в това време употребяват парите на вложителите и нищо не им дават, а единствено ги скубят от всевъзможни интервенции. Да се смееш ли, да плачеш ли? За да внесеш два лв. по някаква интервенция, би трябвало да дадеш три, или четири лв. такса! След убийствата по пътищата, ето още едно събитие, което трансформира българите в едни тотални неверници, които не имат вяра на бирника. Но виновността не е на хората, а на системата, на страната. В България хората си споделят, „ за какво да гласуваме “? У нас най-лесно е да осъдиш публицист. Все още има такива с непримирима гражданска позиция, въпреки да не са доста, само че те са непрестанно под ударите на страната, единствено тъй като са споделили нещо за някой политически, или стопански фактор, което всички знаят, само че не всички споделят. И ето-затваряме кръга на парадокса, където актуалният българин се усеща в един вакуум, честен и обществен. Не има вяра в страната, не има вяра в нищо и не отива да гласоподава. Това основава ето тази изкривена картина в Народното събрание и по тази причина присъстваме на целия този противен панаир на нелепостта и суетата, който ни сервират нашите избраници.
- Трябваше ли решението за влизането ни в Еврозоната, което партиите гласоподаваха през предходната седмица, да стане с референдум, като тук отминем с неуважение грозното изявление на Левон Хампарцумян, че „ не е работа на малограмотното простолюдие да взема решение за еврото “?
- Аз ще го разясня това в моите изяви през седмицата, само че ми е прелестно да го разясня и пред Вас. Отвратително изявление на Хампарцумян, което демонстрира цялата природа на т. н. „ хайлайф “. Това изявление обобщи манталитета на елита през последните три десетилетия. Тези хора в действителност се отнасят към българския народ като едно стадо, което е длъжно да им гласоподава и да им обезпечава големите приходи и чудовищния стандарт, тъй като те по този начин разсъждават. Ние сме за тях данъчно – електорални донори. И тези хора, които с нашите пари са си обезпечили комунистически капитализъм, невиждан парадайс и за нищо не отговорят и не рискуват, водят живот на персийски принцове, та тези хора си разрешават да ненавиждат българския народ. Смятат го за необразовано стадо, биомаса, която може да бъде лашкана и използвана. Г-н Хампарцумян приказва за неначетеност на българите, само че аз ще му задам един въпрос: Г-н Хампарцумян, това е вашата обичана евроатлантическа тематика, която ни натиквате в главите. Казвате ни, че приемайки еврото, затвърждаваме своя евроатлантически избор, за който, обаче, никой не ни е питал. Неграмотността не е инцидентна. Опростачването и маргинализирането на българите е вследствие на вашата обичана пазарна, евроатлантическа неолиберална система, която няма потребност от мислещи хора, а от електорални финансови донори, за които приказвах. Тази тематика не трябва да бъде персонализирана, тъй като тя е лакмус за настройката на псевдоелита. Смятам, че преди да се приказва за референдум, който е най-справедливата форма на допитване, би трябвало да има доста дълга полемика и осведомителна акция, с цел да се изясни на хората умерено какви ще са проблемите с еврото и изгодите. Но да се употребява еврото, както и режимът в Киев като някаква политическа мантра и да ни се споделя, че съгласно отношението към тях се дефинира от коя страна си-от евроатлантическата, или от евразийската, това към този момент е измама.
- Осем упрекнати бяха посочени в тази ситуация с автомагистрала „ Хемус “, където потънаха 54 000 000 благ. лв.. Мислите ли, че предвид на грозящото дълго наказване, някой от тях ще направи разкрития за настойниците и поръчителите на този грабеж, или сагата ще се замете и завърши дотук?
- Няма да се отиде нататък, а ще остане както народът споделя до „ под кривата круша “.Не е единствено този случай. Батакът в нашата страна, източването на бюджетните пари и борбата за власт са стимулирани от това, да държиш бюджета, а не да допринесеш нещо „ на ползу роду “. Ще Ви кажа нещо, тъй като с изключение на с обществено-политически тематики, се занимавам и със спортна публицистика. Публична загадка е и огромна част от хората във футболните среди знаят, че да вземем за пример, един бранш в стадион на значим клуб в София, беше издигнат безусловно с пари на данъкоплатците по технологията от единия джоб в другия, от едно от поделенията, което строеше североизточния завършек на автомагистрала „ Хемус “. То строеше на вересия, командировано в София. Как беше направено? Като най-големият шеф на властта по това време /не изтъквам имена, само че хората ще си създадат сметка/ги насочи там, против предоставяне на други публични поръчки против тази вересия. Една „ дребна “ история, която демонстрира злоупотребата с власт, демонстрира шуробаджанащината, самозабравата на управленците, настройката им. Така че, няма метод да се случи това разделяне на нещата-идеологията от технологията, с което Вие започнахте, до момента в който живеем в тази паралелна, сюрреалистична действителност, която от време на време припомня Джордж Оруел.
Една остра, непримирима и точна позиция за хаоса – държавен и парламентарен, за пътищата за на никое място, за язвите в обществото и опитите за лекуването им – Георги Атанасов пред LIBERTA.BG ...
Интервю на Таня Анастасова
- Г-н Атанасов, по какъв начин наподобява през журналистическия Ви взор сложното раждане на 48-ия Парламент, който три дни се мъчи да избере ръководител, цяла седмица – комисии и ръководители, а разприте са всекидневие?
- Стартът на 48-то Народно заседание е като финала на 47-то – т. е. чувство за обърканост, непоследователност и предявяване на лобистко-партийни и персонално -групови ползи, зависимости и цели. Фактът, че в комплициран миг, като настоящия, меко казано, Парламентът се занимава с посланика на РФ Митрофанова, с избора на ръководител, която служба е изцяло декоративна и в този момент се водят някакви нелепи междуособици за това, кой да води съответната парламентарна комисия, получиха огромно значение, като че ли не е ясно, че животът на Събранието е стеснен. Всичко това демонстрира, че на напред във времето са егоистични ползи, а не националната отговорност, с която се бият в гърдите нашите избраници. Ако погледнем листата на хората в заседателната зала и малко се поразровим, ще разберем, че не дребна част от тях са анонимни, да не кажа – изцяло анонимни за необятната българска общност. Т. е., там са попаднали или заради някаква районна, или партийна аритметика, или са протежета на някой височайши фактор, или просто са от избрани корпоративни кръгове.
- Казвате, че множеството от тях пазят персонални ползи. Всички ние виждаме, че седемте партии няма да реализират елементарно единодушие и въпросът ми е: би трябвало ли да се раздели дебатът за полезностите, колкото и изхабена да е думата, от софтуерното ръководство на системите в страната и ще помогне ли това за повече чуваемост на националните избраници? Възможно ли е това и вярно ли е?
- Много добре разбрах въпроса Ви, който е извънредно комплициран, защото визира концентрирането във властта на избрани структури и всичко това, което с съображение, или без, назоваваме народна власт. Ще се опитам да опростя комплицирания проблем, който поставяте. Разделянето на управническата технология, за която говорите, от партийно - пропагандната лексика,в която влизат и така нататък „ полезности “, каквото и да значат те, е знак, знак на развитите демокрации. Неслучайно има една приказка, че във северните демокрации – Швеция, Норвегия, Финландия, Нидерландия и в някои страни от Западна Европа, хората дори не знаят имената на премиера и министрите му. Може и да е леко хиперболизирано, само че това значи, че по този начин са отработени и смазани механизмите на държавното ръководство, че няма изключително значение кой навръх коя позиция е в страната. Докато в незрели общества и демокрации, като нашето, на напред във времето излиза политическото, политическите котерии и говорилнята, както разговорно споделяме, за сметка на хладния, рационалния управнически метод. Мисля, че сме доста надалеч от една такава деференциация на технологията от идеологията и доста, доста години и генерации би трябвало да минат, до момента в който публичното схващане ферментира и се филтрира, с цел да се превъзпита в избрани настройки, с цел да разберем, че в страната има неща, като обществена политика, енергетика, бюджет, стопанска система, обучение, опазване на здравето, които би трябвало да вървят на напред във времето, без значение какъв е цветът на ръководството. А всички тези политически акценти и неуместните разправии към избора на ръководител и въвеждането на тематиката „ Украйна “ и доставките на оръжие, както и тази, с дипломат Митрофанова, са с политико – конюнктурна цел от една, или друга мощ. Така че, не съм оптимист, че ще се реализира тази диференциация сред работене и говорене и скоро няма да стигнем до този модел.
- Използвам определението Ви „ смазани механизми “. Когато политическият спор минава в персонален, най-тривиалното пояснение е, че това е поради неналичието на правдивост и ненаказуемост измежду високите властови етажи. Колко може да продължи този обаян кръг?
- Наистина, неналичието на правдивост, чувството на парадокс, което се укрепва ежедневно на битово равнище в българските общини, няма по какъв начин тази фрустрация, това възприятие за некомпетентност на целия ни живот да не се придвижи и на политическата сцена. Убийствата по пътищата, това че дрогирани, алкохолизирани нечовеци, с десетки, стотици нарушавания, дори с висящи каузи и даже с влезнали в действие присъди убиват хора по пътища, улици, тротоари и даже по пешеходни пътеки, а в последна сметка се измъкват със алегорични присъди, или с финансови наказания и с условни предварителни защити. А хората си споделят, ясно е, че в тази страна няма закон, или няма използването му, да не приказваме за моралните и други по-отвлечени понятия. Към това се прибавя и парадокса, че финансовите институции, които печелят стотици милиони от такси и натоварвания върху вложителите си, които не получават нищо от парите си. Банките работят, печелят, а шефовете им взимат високи заплати – обществена загадка е, че шефовете на банки взимат над 100 000 лева, а в това време употребяват парите на вложителите и нищо не им дават, а единствено ги скубят от всевъзможни интервенции. Да се смееш ли, да плачеш ли? За да внесеш два лв. по някаква интервенция, би трябвало да дадеш три, или четири лв. такса! След убийствата по пътищата, ето още едно събитие, което трансформира българите в едни тотални неверници, които не имат вяра на бирника. Но виновността не е на хората, а на системата, на страната. В България хората си споделят, „ за какво да гласуваме “? У нас най-лесно е да осъдиш публицист. Все още има такива с непримирима гражданска позиция, въпреки да не са доста, само че те са непрестанно под ударите на страната, единствено тъй като са споделили нещо за някой политически, или стопански фактор, което всички знаят, само че не всички споделят. И ето-затваряме кръга на парадокса, където актуалният българин се усеща в един вакуум, честен и обществен. Не има вяра в страната, не има вяра в нищо и не отива да гласоподава. Това основава ето тази изкривена картина в Народното събрание и по тази причина присъстваме на целия този противен панаир на нелепостта и суетата, който ни сервират нашите избраници.
- Трябваше ли решението за влизането ни в Еврозоната, което партиите гласоподаваха през предходната седмица, да стане с референдум, като тук отминем с неуважение грозното изявление на Левон Хампарцумян, че „ не е работа на малограмотното простолюдие да взема решение за еврото “?
- Аз ще го разясня това в моите изяви през седмицата, само че ми е прелестно да го разясня и пред Вас. Отвратително изявление на Хампарцумян, което демонстрира цялата природа на т. н. „ хайлайф “. Това изявление обобщи манталитета на елита през последните три десетилетия. Тези хора в действителност се отнасят към българския народ като едно стадо, което е длъжно да им гласоподава и да им обезпечава големите приходи и чудовищния стандарт, тъй като те по този начин разсъждават. Ние сме за тях данъчно – електорални донори. И тези хора, които с нашите пари са си обезпечили комунистически капитализъм, невиждан парадайс и за нищо не отговорят и не рискуват, водят живот на персийски принцове, та тези хора си разрешават да ненавиждат българския народ. Смятат го за необразовано стадо, биомаса, която може да бъде лашкана и използвана. Г-н Хампарцумян приказва за неначетеност на българите, само че аз ще му задам един въпрос: Г-н Хампарцумян, това е вашата обичана евроатлантическа тематика, която ни натиквате в главите. Казвате ни, че приемайки еврото, затвърждаваме своя евроатлантически избор, за който, обаче, никой не ни е питал. Неграмотността не е инцидентна. Опростачването и маргинализирането на българите е вследствие на вашата обичана пазарна, евроатлантическа неолиберална система, която няма потребност от мислещи хора, а от електорални финансови донори, за които приказвах. Тази тематика не трябва да бъде персонализирана, тъй като тя е лакмус за настройката на псевдоелита. Смятам, че преди да се приказва за референдум, който е най-справедливата форма на допитване, би трябвало да има доста дълга полемика и осведомителна акция, с цел да се изясни на хората умерено какви ще са проблемите с еврото и изгодите. Но да се употребява еврото, както и режимът в Киев като някаква политическа мантра и да ни се споделя, че съгласно отношението към тях се дефинира от коя страна си-от евроатлантическата, или от евразийската, това към този момент е измама.
- Осем упрекнати бяха посочени в тази ситуация с автомагистрала „ Хемус “, където потънаха 54 000 000 благ. лв.. Мислите ли, че предвид на грозящото дълго наказване, някой от тях ще направи разкрития за настойниците и поръчителите на този грабеж, или сагата ще се замете и завърши дотук?
- Няма да се отиде нататък, а ще остане както народът споделя до „ под кривата круша “.Не е единствено този случай. Батакът в нашата страна, източването на бюджетните пари и борбата за власт са стимулирани от това, да държиш бюджета, а не да допринесеш нещо „ на ползу роду “. Ще Ви кажа нещо, тъй като с изключение на с обществено-политически тематики, се занимавам и със спортна публицистика. Публична загадка е и огромна част от хората във футболните среди знаят, че да вземем за пример, един бранш в стадион на значим клуб в София, беше издигнат безусловно с пари на данъкоплатците по технологията от единия джоб в другия, от едно от поделенията, което строеше североизточния завършек на автомагистрала „ Хемус “. То строеше на вересия, командировано в София. Как беше направено? Като най-големият шеф на властта по това време /не изтъквам имена, само че хората ще си създадат сметка/ги насочи там, против предоставяне на други публични поръчки против тази вересия. Една „ дребна “ история, която демонстрира злоупотребата с власт, демонстрира шуробаджанащината, самозабравата на управленците, настройката им. Така че, няма метод да се случи това разделяне на нещата-идеологията от технологията, с което Вие започнахте, до момента в който живеем в тази паралелна, сюрреалистична действителност, която от време на време припомня Джордж Оруел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ