Си Дзинпин забързва стрелките на часовника
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За китайския президент Си Дзинпин всичко се развива по проект, в случай че изключим две неудобства.
Икономическият напредък на страната се забавя през настоящата 2022-ра година, падайки на 0.4% през второто тримесечие по отношение на 4.8% през първото (и прогнози за третото тримесечие в порядъка на напредък от 3.3%). Това значи, че заложените цели на държавното управление за 5.5% годишен растеж на Брутният вътрешен продукт на Китай през настоящата година наподобяват сложни за реализиране. Но това, би трябвало да прибавим, идва на фона на забележителния стопански напредък от 8.1% на страната през 2021-ва.
Междувременно в страната се усеща и обществено напрежение, обвързвано с налаганите рестрикции на политиката за " нулев Ковид " на китайските управляващи. Тя допуска практикуването всеобщи локдауни, които безусловно затварят стопанската система на Китай в необятни урбанистични периметри. Успоредно на това, коронавирусът се оказа комфортен мотив за налагането на спомагателна система за следене, която надали ще бъде прекратена, когато бъде оздравял и последният инфектиран. Рано или късно Ковид-19 ще замине, само че партията, с нейните разширени благоприятни условия за мониторинг, ще остане.
Нищо от това, несъмнено, няма да отнеме от блясъка на провеждащото се сега 20-то издание на Конгреса на Китайската комунистическа партия (ККП). Севернокорейският водач Ким Чен-ун съобразително, услужливо и умно - по този начин както прилича на изключителните качества на прозорливия водач - прекрати изстрелването на ракети, тъй че да не отклонява международното внимание от главния си спонсор, Си Дзинпин. В кръга на шегата, нито един PR не трябва да краде от светлината на прожекторите, когато те са ориентирани към шефа.
Ако политиците правеха музикални събития, то 20-ят Конгрес на ККП би бил тъкмо това: концерт на фронтмена Си Дзинпин. Все отново китайският държавен глава, държейки главната си тирада, заставам два часа пред микрофона, преустановяван от енергични овации. Единствената незнайна в това добре дресирано събитие е кой ще влезе в състава на свирещата тайфа (Постоянният комитет на партията, който е нейният най-съществен орган, състоящ се от 5 до 11 члена, понастоящем 7). Иначе вип публиката, делегатите на Конгреса, би трябвало да гласоподават трети мандат на Си Дзинпин като Генерален секретар на Централния комитет на ККП. Но откакто Металика могат да изнасят концерти, до момента в който са живи, за какво и Си Дзинпин да не може да ръководи, до момента в който може.
Още повече, че китайският президент има причини в своя изгода. В неговите предходни два властови мандата междинната класа в страната продължи да се усилва: в случай че през 2002-ра година китайците, които са отговаряли на критериите за междинна класа, са били едвам 80 млн., то през 2020-та те към този момент са 700 млн., сочат данните на уеб страницата за статистика Statista. Това, което е забавно на този декор, е, че най-малко към този момент не се оправдават упованията, че с подобряването на икономическия статус на китайците, те ще пожелаят да се еманципират и политически по отношение на ККП и необятния монопол на партията страна. Все отново в западноцентричното мислене междинната класа и демокрацията са неразривно свързани. В Поднебесната империя обаче се случва таман противоположното: колкото повече благоприятни условия имат китайците в стопанската система, толкоз по-малко избор имат в политиката; за последното десетилетие Си Дзинпин усили в допълнение контрола върху обществото, последователно трансформирайки една тоталитарна страна в автократична.
И в случай че подобряването на икономическия статус на китайците да не кореспондира с разширението на политическите им права, то този развой е обвързван с нещо друго, което бива добре познато в западните общества: застаряването на популацията. Коефициентът на раждаемост в страната за 2021-ва година е 1.16, което е много под стандарта от 2.1., нужен за обикновено развиване на дадена страна (на този декор, през 1950-та година коефициентът на раждаемост в Китай е бил 6.11). По този метод, съгласно съответните прогнози, през 2050-та година хората в пенсионна възраст ще съставлява до 40% от популацията. Ефектът върху стопанската система на страната от сходна демографска наклонност е един от главните дефицити на китайския геополитически план през XXI-ви век (той цели страната да бъде световна мощ до 2049-та година, когато се навършва век от основаването на Китайската национална република).
На този декор, управническата последователност на Си Дзинпин не дава обещание необикновен оптимизъм, поради това, че той ревизира както някои стопански промени, инициирани още от Дън Сяопин, по този начин и от ден на ден възприема вътрешната и външната политика през призмата на сигурността (секюритизацията на политиката). Повече страна и в стопанската система, и в политиката несъмнено не е формула, която дава обещание да сътвори условия, които да облагодетелстват и хората. Все отново забележителният стопански растеж на Китай през последните три десетилетия се дължеше на " разреждането " на етатизма, а не на неговото усилване, каквато наклонност се следи при Си Дзинпин.
В същото време обаче тази секюритизация на дискурса съумява да усили китайските защитни механизми, когато същите биват обсъждани в подтекста на геополитическия периметър на страната. Милитаризацията на Южнокитайското и източнокитайското море - от строенето на изкуствени острови, до разполагането на спомагателни военни запаси на съществуващите такива - спомага за разграничаването на хипотетичните опасности, стоящи пред Поднебесната империя. Тези опасности, поради опита и стратегическото обмисляне на Китай, постоянно са свързани с достъпа по море до крайбрежието на страната, където са ситуирани нейните най-важни стратегически обекти (доколкото Пекин не чака заплаха, идваща от посока Русия/Монголия или такава от Индия през труднодостъпните Хималаи и Тибет).
Тази секюритизацията на Китай има и стопански измерения, свързани с превъзмогването на зависимостта на въпросната страна от протока Малака като логистична линия, представляваща главен маршрут за вноса на витално нужните въглеводори (за задачата Пекин се диверсифицира, развивайки енергийната си инфраструктура с Централна Азия, с Русия, с Пакистан и с Мианмар). Спокойно можем да кажем, че след 10 години ръководство на Си Дзинпин, Китай е по-малко уязвим, в сравнение с е бил преди този момент.
Но равносметката от управническите мандати на сегашния (и бъдещ) президент на Китай не стопира дотук. Един от главните правила на китайския държавен организъм - да бъде спокоен в своята философия и внимателен в своята политика, може би най-добре олицетворяван от добре известния принцип на Дън Сяопин " изчаквай комфортен миг, до момента в който криеш силата си " - също бива ревизиран от Си Дзинпин. Държавният глава на Китай наподобява въобще не е в въодушевление да крие каквото и да е и като че ли забързва стрелките на часовника. Оттук мачкането на уйгурите и други малцинства в Синдзян, отнемането на автономията на Хонконг, апетитите по отношение на Тайван (за задачата използването на мощ не е изключена, както съобщи президентът в своята тирада пред делегатите на провеждащия се сега Конгрес), разпростирането на китайската " огърлица от перли " (военни и търговски активи) в Индийския океан и така нататък Тази агресия несъмнено не се редуцира до географското измерение, доколкото има свое софтуерно и цифрово направление - в производството и износа на чипове, както и даването на услуги като 5G мрежата.
Драмата на сегашното столетие обаче се крие в това, че по-сигурен Китай несъмнено не значи по-сигурен свят. Затова Япония уголемява опциите на своите отбранителни сили, Австралия подписа контракт със Съединени американски щати и Обединеното Кралство за придобиване на нуклеарни подводници, Виетнам отвори пристанищата си за достъп на американски бойни кораби, в това число и самолетоносачи, Филипините продължиха Споразумението за гостуващи сили (VFA) със Съединени американски щати, Тайван продължава да пазари " на едро " бойна техника от Вашингтон, а Индия усилва размера на общите си военни образования със Съединени американски щати, Япония и Австралия в границите на Четиристранния разговор по сигурността. Всичко това естествено идва на фона на обтегнатите връзки на Пекин с Вашингтон и Брюксел, които сме разглеждали протяжно по " страниците " на news.bg. Но всички тези страни и столици демонстрират, че добре са научили китайската сентенция, съгласно която приказките не подготвят ориза.
Ако светът бе Конгрес, Си Дзинпин сигурно нямаше да провокира единствено овации.
За китайския президент Си Дзинпин всичко се развива по проект, в случай че изключим две неудобства.
Икономическият напредък на страната се забавя през настоящата 2022-ра година, падайки на 0.4% през второто тримесечие по отношение на 4.8% през първото (и прогнози за третото тримесечие в порядъка на напредък от 3.3%). Това значи, че заложените цели на държавното управление за 5.5% годишен растеж на Брутният вътрешен продукт на Китай през настоящата година наподобяват сложни за реализиране. Но това, би трябвало да прибавим, идва на фона на забележителния стопански напредък от 8.1% на страната през 2021-ва.
Междувременно в страната се усеща и обществено напрежение, обвързвано с налаганите рестрикции на политиката за " нулев Ковид " на китайските управляващи. Тя допуска практикуването всеобщи локдауни, които безусловно затварят стопанската система на Китай в необятни урбанистични периметри. Успоредно на това, коронавирусът се оказа комфортен мотив за налагането на спомагателна система за следене, която надали ще бъде прекратена, когато бъде оздравял и последният инфектиран. Рано или късно Ковид-19 ще замине, само че партията, с нейните разширени благоприятни условия за мониторинг, ще остане.
Нищо от това, несъмнено, няма да отнеме от блясъка на провеждащото се сега 20-то издание на Конгреса на Китайската комунистическа партия (ККП). Севернокорейският водач Ким Чен-ун съобразително, услужливо и умно - по този начин както прилича на изключителните качества на прозорливия водач - прекрати изстрелването на ракети, тъй че да не отклонява международното внимание от главния си спонсор, Си Дзинпин. В кръга на шегата, нито един PR не трябва да краде от светлината на прожекторите, когато те са ориентирани към шефа.
Ако политиците правеха музикални събития, то 20-ят Конгрес на ККП би бил тъкмо това: концерт на фронтмена Си Дзинпин. Все отново китайският държавен глава, държейки главната си тирада, заставам два часа пред микрофона, преустановяван от енергични овации. Единствената незнайна в това добре дресирано събитие е кой ще влезе в състава на свирещата тайфа (Постоянният комитет на партията, който е нейният най-съществен орган, състоящ се от 5 до 11 члена, понастоящем 7). Иначе вип публиката, делегатите на Конгреса, би трябвало да гласоподават трети мандат на Си Дзинпин като Генерален секретар на Централния комитет на ККП. Но откакто Металика могат да изнасят концерти, до момента в който са живи, за какво и Си Дзинпин да не може да ръководи, до момента в който може.
Още повече, че китайският президент има причини в своя изгода. В неговите предходни два властови мандата междинната класа в страната продължи да се усилва: в случай че през 2002-ра година китайците, които са отговаряли на критериите за междинна класа, са били едвам 80 млн., то през 2020-та те към този момент са 700 млн., сочат данните на уеб страницата за статистика Statista. Това, което е забавно на този декор, е, че най-малко към този момент не се оправдават упованията, че с подобряването на икономическия статус на китайците, те ще пожелаят да се еманципират и политически по отношение на ККП и необятния монопол на партията страна. Все отново в западноцентричното мислене междинната класа и демокрацията са неразривно свързани. В Поднебесната империя обаче се случва таман противоположното: колкото повече благоприятни условия имат китайците в стопанската система, толкоз по-малко избор имат в политиката; за последното десетилетие Си Дзинпин усили в допълнение контрола върху обществото, последователно трансформирайки една тоталитарна страна в автократична.
И в случай че подобряването на икономическия статус на китайците да не кореспондира с разширението на политическите им права, то този развой е обвързван с нещо друго, което бива добре познато в западните общества: застаряването на популацията. Коефициентът на раждаемост в страната за 2021-ва година е 1.16, което е много под стандарта от 2.1., нужен за обикновено развиване на дадена страна (на този декор, през 1950-та година коефициентът на раждаемост в Китай е бил 6.11). По този метод, съгласно съответните прогнози, през 2050-та година хората в пенсионна възраст ще съставлява до 40% от популацията. Ефектът върху стопанската система на страната от сходна демографска наклонност е един от главните дефицити на китайския геополитически план през XXI-ви век (той цели страната да бъде световна мощ до 2049-та година, когато се навършва век от основаването на Китайската национална република).
На този декор, управническата последователност на Си Дзинпин не дава обещание необикновен оптимизъм, поради това, че той ревизира както някои стопански промени, инициирани още от Дън Сяопин, по този начин и от ден на ден възприема вътрешната и външната политика през призмата на сигурността (секюритизацията на политиката). Повече страна и в стопанската система, и в политиката несъмнено не е формула, която дава обещание да сътвори условия, които да облагодетелстват и хората. Все отново забележителният стопански растеж на Китай през последните три десетилетия се дължеше на " разреждането " на етатизма, а не на неговото усилване, каквато наклонност се следи при Си Дзинпин.
В същото време обаче тази секюритизация на дискурса съумява да усили китайските защитни механизми, когато същите биват обсъждани в подтекста на геополитическия периметър на страната. Милитаризацията на Южнокитайското и източнокитайското море - от строенето на изкуствени острови, до разполагането на спомагателни военни запаси на съществуващите такива - спомага за разграничаването на хипотетичните опасности, стоящи пред Поднебесната империя. Тези опасности, поради опита и стратегическото обмисляне на Китай, постоянно са свързани с достъпа по море до крайбрежието на страната, където са ситуирани нейните най-важни стратегически обекти (доколкото Пекин не чака заплаха, идваща от посока Русия/Монголия или такава от Индия през труднодостъпните Хималаи и Тибет).
Тази секюритизацията на Китай има и стопански измерения, свързани с превъзмогването на зависимостта на въпросната страна от протока Малака като логистична линия, представляваща главен маршрут за вноса на витално нужните въглеводори (за задачата Пекин се диверсифицира, развивайки енергийната си инфраструктура с Централна Азия, с Русия, с Пакистан и с Мианмар). Спокойно можем да кажем, че след 10 години ръководство на Си Дзинпин, Китай е по-малко уязвим, в сравнение с е бил преди този момент.
Но равносметката от управническите мандати на сегашния (и бъдещ) президент на Китай не стопира дотук. Един от главните правила на китайския държавен организъм - да бъде спокоен в своята философия и внимателен в своята политика, може би най-добре олицетворяван от добре известния принцип на Дън Сяопин " изчаквай комфортен миг, до момента в който криеш силата си " - също бива ревизиран от Си Дзинпин. Държавният глава на Китай наподобява въобще не е в въодушевление да крие каквото и да е и като че ли забързва стрелките на часовника. Оттук мачкането на уйгурите и други малцинства в Синдзян, отнемането на автономията на Хонконг, апетитите по отношение на Тайван (за задачата използването на мощ не е изключена, както съобщи президентът в своята тирада пред делегатите на провеждащия се сега Конгрес), разпростирането на китайската " огърлица от перли " (военни и търговски активи) в Индийския океан и така нататък Тази агресия несъмнено не се редуцира до географското измерение, доколкото има свое софтуерно и цифрово направление - в производството и износа на чипове, както и даването на услуги като 5G мрежата.
Драмата на сегашното столетие обаче се крие в това, че по-сигурен Китай несъмнено не значи по-сигурен свят. Затова Япония уголемява опциите на своите отбранителни сили, Австралия подписа контракт със Съединени американски щати и Обединеното Кралство за придобиване на нуклеарни подводници, Виетнам отвори пристанищата си за достъп на американски бойни кораби, в това число и самолетоносачи, Филипините продължиха Споразумението за гостуващи сили (VFA) със Съединени американски щати, Тайван продължава да пазари " на едро " бойна техника от Вашингтон, а Индия усилва размера на общите си военни образования със Съединени американски щати, Япония и Австралия в границите на Четиристранния разговор по сигурността. Всичко това естествено идва на фона на обтегнатите връзки на Пекин с Вашингтон и Брюксел, които сме разглеждали протяжно по " страниците " на news.bg. Но всички тези страни и столици демонстрират, че добре са научили китайската сентенция, съгласно която приказките не подготвят ориза.
Ако светът бе Конгрес, Си Дзинпин сигурно нямаше да провокира единствено овации.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ