Соросоиди и грантаджии: на какво се дължи тази обсесия?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вдъхновен от Путин, Костадин Костадинов желае публицисти да се разхождат с табелата " задграничен сътрудник ". Защо вместо това не се заеме с тези, които поддържат " плановете " си подмолно, пита проф. Ивайло Дичев.
Скандалът, с който Костадинов опита да отклони вниманието от скромния резултат на партията си, насочва вниманието ни към една трайна обсесия на крайната десница: парите от чужбина.
Войната против " соросоидите " и " грантаджиите "
Войната беше подхваната от Атака, след това Вътрешна македонска революционна организация, които готвеха закон за възбрана на финансираните от чужбина неправителствени организации. В центъра тогава беше воят против " Отворено общество " - един съперник, фиктивен от американските десни републиканци и пренесен непохватно на наша почва.
Според лъжепатриотите обществото ни следва да се затваря и огражда от непознати въздействия, а " соросоидите ", каквото и да значи това, да бъдат изобличавани като отродители и отцеругатели. Костадинов мина по-нататък, като се нахвърли върху медии, които са получавали в миналото грантове от " Америка за България ". И той като предшествениците му се кани да приготви закон, който да задължава сходни представители да се разхождат с табелата " задграничен сътрудник ".
Подобни хрумвания явно са въодушевени от мракобесническия режим на Путин, където на нарочените се лишава правото да приказват, а от време на време и свободата. Тези оферти стъпват и на оправданието, което преди 10 години измисли Путин за приемането на сходен закон: той бил тъкмо като този, който е в действие у главния зложелател - Съединените щати.
Не знам дали си заслужава да обясняваме несъстоятелността на това съпоставяне. Американският Закон за регистрация на задграничните сътрудници е признат във времето на нацизма като мярка против засилващата се немска агитация, през днешния ден той не води до цензура и прочее доста рядко се употребява в спокойно време. На регистрация подлежат дейци, които са непосредствено подчинени на непознато държавно управление, да вземем за пример лобисти в Конгреса. В закона категорично са изключени сферите на науката, културата, филантропичните действия.
В съветския закон, който " Възраждане " си е харесало, следва да бъдат преследвани всички, които по някакъв метод са подкрепяни от чужбина. Фокусът е върху неправителствените организации, медиите, самостоятелните представители - т.е. не чиновници на съответната непозната страна, а просто хора, получили някаква финансова помощ по обществено разгласен конкурс с ясно посочени цели и цели.
Какво желае Костадинов?
Да направя и една езикова записка. Думата " сътрудник " на български или съветски е синоним на разузнавач. Да окичиш една медия като " Независимая газета " или " Медуза " с тази табела, която следва са се изписва пред всеки нов брой, внушава на читателя убеждението, че приказва Врагът. А както знаем фашизмът не може да съществува без зложелател, а където го няма, си го създава. Мечтата на Костадинов е под главата на " Дневник " да написа: " ние сме американски шпиони ".
Английското " agent " има доста по-широк смисъл - това е човек, който работи от името на различен, да вземем за пример сътрудник се грижи за авторските права на създателя, сътрудник продава акциите ви на борсата, а във философията думата значи просто индивид, активист. И единствено едно от смислите насочва към " разузнавач ".
Чуждестранното финансиране несъмнено се трансформира в проблем по време на боен спор. Не инцидентно през днешния ден, когато Русия разгласи война на демократичния свят, започнахме да се питаме дали пък Кремъл не финансира наши пропагандисти, появиха се числа, хипотетични имена. В положение на война приема Съединени американски щати и своя закон, който прочее постоянно е оспорван там. Какво тогава вършат крайнодесните, когато желаят да стигматизират като задгранични сътрудници тези, които получават грантове от чужбина? Елементарно, Уотсън! Искат да ни внушат, че сме във война с финансиращите, да ги трансфорат във врагове, а техните бенефициенти - в предатели.
Удобен съдружник на популистите тук е естествената човешка злоба. Тя беше изключително мощна през 90-те, когато скромните суми, идващи от запад в левове, изглеждаха големи и " грантаджиите " се трансфораха в омразна емблема на неолиберализма наред с приватизаторите и мутрите. Защо дават на него, а не на мен? Ами има някаква скица в цялата работа, купуват го, с цел да им служи.
Защо " Възраждане " не обърне внимание на тези, които се финансират подмолно?
Патриотичната сякаш борба против непознатите пари рядко се насочва към еврофондовете, офанзивата е против планове, свързани с полезности. Основният мотив против спонсори и фондации е, че някой подменя хубавите ни обичайни полезности. Толкова години живеем с марксисткото схващане, че базата дефинира надстройката, по какъв начин желаете да е другояче: дават ти едни пари и почваш да мислиш другояче. Ако публиката имаше време да вникне в едни или други цели на финансираните стратегии, офанзивите биха изгубили доста от убедителността си. Кой може да не е склонен, че би трябвало да подобрим правосъдната система, да се погрижим за гетата, да се борим против домашното принуждение?
Но крайнодесните не се задълбочават в това да проучват задачите, които си слагат едни или други спонсори - щом са непознати, значи са ни врагове и не може да не ни вредят. Закриваме НПО-та, запушваме устата на публицисти, забраняваме партии, които имат нещо общо с чужбина. Както сякаш вършат в Америка.
Разбира се, отлично би било, в случай че си имахме задоволително български спонсори, които да се грижат за демократичното развиване на обществото ни, а още по-добре - в случай че някои от тях стартират да оказват помощ в други, по-нуждаещи се от нас страни. Има ги, само че към този момент не са доста. Само че има и едни други, по-напористи, които поддържат " плановете " си подмолно, без публичен надзор - и български, и съветски. Защо " Възраждане " не се заема с този тип спонсорство, а са се хванали с " Америка за България ", при която всичко е обществено и качено в интернет? Ще си отговорите сами.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Вдъхновен от Путин, Костадин Костадинов желае публицисти да се разхождат с табелата " задграничен сътрудник ". Защо вместо това не се заеме с тези, които поддържат " плановете " си подмолно, пита проф. Ивайло Дичев.
Скандалът, с който Костадинов опита да отклони вниманието от скромния резултат на партията си, насочва вниманието ни към една трайна обсесия на крайната десница: парите от чужбина.
Войната против " соросоидите " и " грантаджиите "
Войната беше подхваната от Атака, след това Вътрешна македонска революционна организация, които готвеха закон за възбрана на финансираните от чужбина неправителствени организации. В центъра тогава беше воят против " Отворено общество " - един съперник, фиктивен от американските десни републиканци и пренесен непохватно на наша почва.
Според лъжепатриотите обществото ни следва да се затваря и огражда от непознати въздействия, а " соросоидите ", каквото и да значи това, да бъдат изобличавани като отродители и отцеругатели. Костадинов мина по-нататък, като се нахвърли върху медии, които са получавали в миналото грантове от " Америка за България ". И той като предшествениците му се кани да приготви закон, който да задължава сходни представители да се разхождат с табелата " задграничен сътрудник ".
Подобни хрумвания явно са въодушевени от мракобесническия режим на Путин, където на нарочените се лишава правото да приказват, а от време на време и свободата. Тези оферти стъпват и на оправданието, което преди 10 години измисли Путин за приемането на сходен закон: той бил тъкмо като този, който е в действие у главния зложелател - Съединените щати.
Не знам дали си заслужава да обясняваме несъстоятелността на това съпоставяне. Американският Закон за регистрация на задграничните сътрудници е признат във времето на нацизма като мярка против засилващата се немска агитация, през днешния ден той не води до цензура и прочее доста рядко се употребява в спокойно време. На регистрация подлежат дейци, които са непосредствено подчинени на непознато държавно управление, да вземем за пример лобисти в Конгреса. В закона категорично са изключени сферите на науката, културата, филантропичните действия.
В съветския закон, който " Възраждане " си е харесало, следва да бъдат преследвани всички, които по някакъв метод са подкрепяни от чужбина. Фокусът е върху неправителствените организации, медиите, самостоятелните представители - т.е. не чиновници на съответната непозната страна, а просто хора, получили някаква финансова помощ по обществено разгласен конкурс с ясно посочени цели и цели.
Какво желае Костадинов?
Да направя и една езикова записка. Думата " сътрудник " на български или съветски е синоним на разузнавач. Да окичиш една медия като " Независимая газета " или " Медуза " с тази табела, която следва са се изписва пред всеки нов брой, внушава на читателя убеждението, че приказва Врагът. А както знаем фашизмът не може да съществува без зложелател, а където го няма, си го създава. Мечтата на Костадинов е под главата на " Дневник " да написа: " ние сме американски шпиони ".
Английското " agent " има доста по-широк смисъл - това е човек, който работи от името на различен, да вземем за пример сътрудник се грижи за авторските права на създателя, сътрудник продава акциите ви на борсата, а във философията думата значи просто индивид, активист. И единствено едно от смислите насочва към " разузнавач ".
Чуждестранното финансиране несъмнено се трансформира в проблем по време на боен спор. Не инцидентно през днешния ден, когато Русия разгласи война на демократичния свят, започнахме да се питаме дали пък Кремъл не финансира наши пропагандисти, появиха се числа, хипотетични имена. В положение на война приема Съединени американски щати и своя закон, който прочее постоянно е оспорван там. Какво тогава вършат крайнодесните, когато желаят да стигматизират като задгранични сътрудници тези, които получават грантове от чужбина? Елементарно, Уотсън! Искат да ни внушат, че сме във война с финансиращите, да ги трансфорат във врагове, а техните бенефициенти - в предатели.
Удобен съдружник на популистите тук е естествената човешка злоба. Тя беше изключително мощна през 90-те, когато скромните суми, идващи от запад в левове, изглеждаха големи и " грантаджиите " се трансфораха в омразна емблема на неолиберализма наред с приватизаторите и мутрите. Защо дават на него, а не на мен? Ами има някаква скица в цялата работа, купуват го, с цел да им служи.
Защо " Възраждане " не обърне внимание на тези, които се финансират подмолно?
Патриотичната сякаш борба против непознатите пари рядко се насочва към еврофондовете, офанзивата е против планове, свързани с полезности. Основният мотив против спонсори и фондации е, че някой подменя хубавите ни обичайни полезности. Толкова години живеем с марксисткото схващане, че базата дефинира надстройката, по какъв начин желаете да е другояче: дават ти едни пари и почваш да мислиш другояче. Ако публиката имаше време да вникне в едни или други цели на финансираните стратегии, офанзивите биха изгубили доста от убедителността си. Кой може да не е склонен, че би трябвало да подобрим правосъдната система, да се погрижим за гетата, да се борим против домашното принуждение?
Но крайнодесните не се задълбочават в това да проучват задачите, които си слагат едни или други спонсори - щом са непознати, значи са ни врагове и не може да не ни вредят. Закриваме НПО-та, запушваме устата на публицисти, забраняваме партии, които имат нещо общо с чужбина. Както сякаш вършат в Америка.
Разбира се, отлично би било, в случай че си имахме задоволително български спонсори, които да се грижат за демократичното развиване на обществото ни, а още по-добре - в случай че някои от тях стартират да оказват помощ в други, по-нуждаещи се от нас страни. Има ги, само че към този момент не са доста. Само че има и едни други, по-напористи, които поддържат " плановете " си подмолно, без публичен надзор - и български, и съветски. Защо " Възраждане " не се заема с този тип спонсорство, а са се хванали с " Америка за България ", при която всичко е обществено и качено в интернет? Ще си отговорите сами.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ