Котка в чувал: Европа и бягащите руснаци
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Да си вземеш котка в чувал " е евфемизъм за начинание, цялостно с неизвестности. Или на пръв взор носи повече опасности, в сравнение с вероятни изгоди.
Нещо такова се получава през последните дни, откогато съветският президент Владимир Путин разгласи частична военна готовност. Десетки, а може би стотици хиляди мъже в мобилизационна възраст напущат Русия, с цел да избегнат изпращането им на " специфична военна интервенция " в Украйна. Според английското военно министерство броят на бегълците към този момент е надхвърлил този, с който Русия стартира военната намеса на 24 февруари. А от самата Русия идва информация, че въпреки публично мобилизацията да обхващаща единствено избрани групи, на процедура се прави необмислено.
Европейските страни не престават да нямат единна позиция (и политика) по отношение на обстановката. Полша, Чехия, балтийските страни през цялото време оповестиха, че няма да позволен съветски жители на своя територия. Емблематичен бе туитът на литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис, с който той съобщи, че страната му няма да даде леговище на хора, които " просто бягат от отговорност ". Финландия в началото приемаше бегълците, само че в петък затвори границите си за тях. От друга страна, Германия приканва да се дава леговище на съветските дезертьори и даже изисква от Европейски Съюз да вземе общо решение в тази посока.
Разбира се, напорът от съветски жители не е единствено към страните от Европейски Съюз. Съседната на Руската федерация Грузия е под мощен миграционен напън, въпреки там споменът от нашествието през 2008 година да е още свеж. А най-интересното е, че известна дестинация за бягащите от активизиране руснаци се оказва... Сърбия. Страната, в която се организираха най-масовите проруски демонстрации в поддръжка на " специфичната военна интервенция " в Украйна. А в този момент натам се насочват дезертьори - много екстравагантно решение, само че те си знаят...
И по този начин, дано да се опитаме да претеглим плюсовете и минусите (за Европа и за България в частност) от тази нова " бежанска " вълна. Да ги приемем или да не ги приемем - туй е въпросът?
Първосигналната реакция би била да ги приемем поради причините, с които одобряваме бежанците от Украйна. Бели хора, християни, на нас съответно и езиково близки - ще се приспособяват елементарно, ще оказват помощ и на стопанската система, и на демографията (ако останат по-дълго). Още повече, измежду самите украински бежанци доминират етническите руснаци (просто западната част на Украйна е по-пощадена от войната, а на изток руснаците са повечко).
Да де, но в този момент нещата не са както преди няколко месеца с украинците. Това, че тогава идваха главно дами и деца, а в този момент най-вече мъже (някои със фамилиите си), е по-малката драма, въпреки и да би трябвало да си имаме едно на разум. По-голямата е, че това са хора, които демонстрират непочтеност към личната си страна - е, по какъв начин тогава да чакаме от тях преданост към непозната (в частност, към нашата)? Усетиха, че войната, която за тях не е война, може да ги засегне персонално, и - пушек да ги няма. А преди този момент? Колко от в този момент щурмуващите границите и/или протестиращи против мобилизацията, преди няколко месеца поддържаха Марина Овсянникова, да вземем за пример?
Добре, ние (ЕС и НАТО) поддържаме Украйна. А бягащите от мобилизацията руснаци се явяват наши съдружници, ще кажат някои. Но имаме ли проект по какъв начин да ги използваме за тази цел? Или ще го мислим " в придвижване "? Европейският съюз има задоволително горчив опит от сходни практики през последните години - и със " сирийските бежанци " (от които единствено 20-ина % се оказаха сирийци), и с дълго отлаганите решения на казуса с съветската енергийна взаимозависимост...
Съвсем неотдавна Европейският съюз взе решение да затегне визовия режим за съветски жители, без напълно да отстранява тази алтернатива. Може би това е оптималното решение - визи и строга " пресявка ". Но и това носи опасности - руснаците всеобщо да лъжат Европа, че са срещу войната в Украйна, с цел да се докопат до заветната виза, а европейските консулски служби в Руската федерация да се вършат, че им имат вяра. И да основават спомагателна работа на разследващите служби в своите страни, които да наблюдават всяка стъпка на получилите визи руснаци. Общо взето... " визи за боклук ".
Опасността измежду " бежанците " да се промъкнат и сътрудници на Кремъл под прикритие, е напълно действителна. Но даже това не е най-смущаващото, въпреки да се явява (сериозен) проблем.
По-скоро сега съветското общество се почиства от своята " ненадеждна " част - опозиционери, критици, " патриоти на маса ", протестъри и елементарни глезльовци и мрънкала. Които биха ни били доста по-полезни там, в сравнение с тук. А без тях и режимът ще е по-силен, и войската с по-висок военен дух. Е, нали бяхме за Украйна? Тогава?
Конкретно България би следвало да приюти единствено тези, които имат двойно (т.е. и българско) поданство, плюс вероятно такива с българско съзнание - " мьi не татарьi - мьi болгарьi " да вземем за пример, имаше преди време един подобен транспарант, повдигнат от агитката на футболен клуб " Рубин " (Казан). А Европа като цяло " да си събира главата ", тъй като ситуацията в действителност наподобява като " котка в чувал " - нееднозначна и елементарно предвидима за всеки запазил разсъдъка си заплаха, каквато са ордите от Близкия изток и Магреба, само че въпреки всичко... It " s complicated.
Войната е като шахмата - печели се с мисъл за най-малко няколко хода напред. Оставиш ли се събитията да ти диктуват решенията, към този момент си я изгубил. А актуалната война, очевидно, се води освен по бойните полета на Украйна. Води се и в осведомителното пространство, на енергийния пазар, а към този момент и по граничните пунктове.
" Да си вземеш котка в чувал " е евфемизъм за начинание, цялостно с неизвестности. Или на пръв взор носи повече опасности, в сравнение с вероятни изгоди.
Нещо такова се получава през последните дни, откогато съветският президент Владимир Путин разгласи частична военна готовност. Десетки, а може би стотици хиляди мъже в мобилизационна възраст напущат Русия, с цел да избегнат изпращането им на " специфична военна интервенция " в Украйна. Според английското военно министерство броят на бегълците към този момент е надхвърлил този, с който Русия стартира военната намеса на 24 февруари. А от самата Русия идва информация, че въпреки публично мобилизацията да обхващаща единствено избрани групи, на процедура се прави необмислено.
Европейските страни не престават да нямат единна позиция (и политика) по отношение на обстановката. Полша, Чехия, балтийските страни през цялото време оповестиха, че няма да позволен съветски жители на своя територия. Емблематичен бе туитът на литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис, с който той съобщи, че страната му няма да даде леговище на хора, които " просто бягат от отговорност ". Финландия в началото приемаше бегълците, само че в петък затвори границите си за тях. От друга страна, Германия приканва да се дава леговище на съветските дезертьори и даже изисква от Европейски Съюз да вземе общо решение в тази посока.
Разбира се, напорът от съветски жители не е единствено към страните от Европейски Съюз. Съседната на Руската федерация Грузия е под мощен миграционен напън, въпреки там споменът от нашествието през 2008 година да е още свеж. А най-интересното е, че известна дестинация за бягащите от активизиране руснаци се оказва... Сърбия. Страната, в която се организираха най-масовите проруски демонстрации в поддръжка на " специфичната военна интервенция " в Украйна. А в този момент натам се насочват дезертьори - много екстравагантно решение, само че те си знаят...
И по този начин, дано да се опитаме да претеглим плюсовете и минусите (за Европа и за България в частност) от тази нова " бежанска " вълна. Да ги приемем или да не ги приемем - туй е въпросът?
Първосигналната реакция би била да ги приемем поради причините, с които одобряваме бежанците от Украйна. Бели хора, християни, на нас съответно и езиково близки - ще се приспособяват елементарно, ще оказват помощ и на стопанската система, и на демографията (ако останат по-дълго). Още повече, измежду самите украински бежанци доминират етническите руснаци (просто западната част на Украйна е по-пощадена от войната, а на изток руснаците са повечко).
Да де, но в този момент нещата не са както преди няколко месеца с украинците. Това, че тогава идваха главно дами и деца, а в този момент най-вече мъже (някои със фамилиите си), е по-малката драма, въпреки и да би трябвало да си имаме едно на разум. По-голямата е, че това са хора, които демонстрират непочтеност към личната си страна - е, по какъв начин тогава да чакаме от тях преданост към непозната (в частност, към нашата)? Усетиха, че войната, която за тях не е война, може да ги засегне персонално, и - пушек да ги няма. А преди този момент? Колко от в този момент щурмуващите границите и/или протестиращи против мобилизацията, преди няколко месеца поддържаха Марина Овсянникова, да вземем за пример?
Добре, ние (ЕС и НАТО) поддържаме Украйна. А бягащите от мобилизацията руснаци се явяват наши съдружници, ще кажат някои. Но имаме ли проект по какъв начин да ги използваме за тази цел? Или ще го мислим " в придвижване "? Европейският съюз има задоволително горчив опит от сходни практики през последните години - и със " сирийските бежанци " (от които единствено 20-ина % се оказаха сирийци), и с дълго отлаганите решения на казуса с съветската енергийна взаимозависимост...
Съвсем неотдавна Европейският съюз взе решение да затегне визовия режим за съветски жители, без напълно да отстранява тази алтернатива. Може би това е оптималното решение - визи и строга " пресявка ". Но и това носи опасности - руснаците всеобщо да лъжат Европа, че са срещу войната в Украйна, с цел да се докопат до заветната виза, а европейските консулски служби в Руската федерация да се вършат, че им имат вяра. И да основават спомагателна работа на разследващите служби в своите страни, които да наблюдават всяка стъпка на получилите визи руснаци. Общо взето... " визи за боклук ".
Опасността измежду " бежанците " да се промъкнат и сътрудници на Кремъл под прикритие, е напълно действителна. Но даже това не е най-смущаващото, въпреки да се явява (сериозен) проблем.
По-скоро сега съветското общество се почиства от своята " ненадеждна " част - опозиционери, критици, " патриоти на маса ", протестъри и елементарни глезльовци и мрънкала. Които биха ни били доста по-полезни там, в сравнение с тук. А без тях и режимът ще е по-силен, и войската с по-висок военен дух. Е, нали бяхме за Украйна? Тогава?
Конкретно България би следвало да приюти единствено тези, които имат двойно (т.е. и българско) поданство, плюс вероятно такива с българско съзнание - " мьi не татарьi - мьi болгарьi " да вземем за пример, имаше преди време един подобен транспарант, повдигнат от агитката на футболен клуб " Рубин " (Казан). А Европа като цяло " да си събира главата ", тъй като ситуацията в действителност наподобява като " котка в чувал " - нееднозначна и елементарно предвидима за всеки запазил разсъдъка си заплаха, каквато са ордите от Близкия изток и Магреба, само че въпреки всичко... It " s complicated.
Войната е като шахмата - печели се с мисъл за най-малко няколко хода напред. Оставиш ли се събитията да ти диктуват решенията, към този момент си я изгубил. А актуалната война, очевидно, се води освен по бойните полета на Украйна. Води се и в осведомителното пространство, на енергийния пазар, а към този момент и по граничните пунктове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ