Как да повярваме на Русия, че не стои зад саботажа на Северен поток?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В мрежата се популяризират всевъзможни съзаклятнически теории за повода за течовете по тръбопровода " Северен поток ". Едно е ясно: изгода от тези течове може да има само и единствено Москва, разяснява Миодраг Сорич.
Кремъл отхвърля възмутено всички обвинявания и твърди, че Русия нямала нищо общо със саботажа на газопровода по дъното на Балтийско море. Но и Владимир Путин по същия метод повтаря, че Русия не била започвала войната в Украйна. Или че неговата страна не поразявала цивилни цели в Украйна.
За Путин обвиняванията, че Русия употребява силата като оръжие, също са " политически стимулирани брътвежи ". А преди нападението над Украйна той и външният му министър Лавров ни убеждаваха, че всяко изказване в тази посока било злонамерена нечиста сделка. Тези дни те настояват, че на псевдореферендумите в Източна Украйна всички били дали своят вот за присъединението на тези региони към Русия. Списъкът с лъжите може да бъде удължен.
И когато в този момент съветското държавно управление отхвърля всякаква отговорност за " случаите " в Балтийско море, кой ли ще му повярва? То от дълго време загуби всякаква меродавност. Останаха му единствено страхът от загубата на властта, вероятността да загуби войната против Украйна и да бъде подведено под отговорност за осъществените закононарушения. Страх, който се крие зад истеричните викове и невъздържани закани по адрес на Запада. Ако Русия е уверена в успеха си над цивилизования свят, тогава за какво тя е изгубила самообладанието си?
На бойното поле нещата не се развиват по този начин, както очакваше Москва. Точно противоположното: една дребна, спрямо тази на Русия, само че високо стимулирана войска изнася сега лекция на съветския боен уред. А целят свят, в това число Китай, следи протичащото се. Дори и единствено с това Путин нанесе трайни провали на престижа на Русия: веднага като украинските бойци превъзхождат съветските военни, какво да кажем да вземем за пример за един Китай, за една Турция и за доста други страни? Дългогодишният блян на Путин най-малко във военно отношение да се мери със Съединени американски щати, се изпари във въздуха над Източна Украйна.
Кой би могъл да има изгода от това?
Седмици ще са нужни да се изяснят събитията към осъществения бойкот на тръбите по дъното на Балтийско море, а до тогава можем единствено да спекулираме за аргументите. Но да забележим кой би имал изгода от подобен акт. Със сигурност не и Европа. Нито пък Съединени американски щати, тъй като с нападението на Путин против Украйна беше реализирана задачата на американците: съветската експанзия трансформира газопровода " Северен поток-2 " от ябълка на раздора в ненужна купчина отпадък от стомана на дъното на морето.
В същото време Европа прави всичко допустимо да понижи зависимостта си от съветските доставки на първични материали от Русия - най-добре до нула. А след първичните компликации тези старания в този момент стартират да дават резултат. Вярно е, че европейците ще би трябвало да платят за това висока цена, което ще се отрази неподходящо на тяхното богатство. Но те ще го преглътнат.
Русия не създава нищо годно за пазара
Още по-зле обаче наподобяват нещата за Москва. Русия живее от продажбата на първични материали - главно за Европа. От какво тъкмо ще живеят руснаците, в случай че Западът към този момент не желае съветски нефт, газ, злато, никел и така нататък - даже и те да са по-евтини от предлаганите на международния пазар? Русия не създава нищо, което би могла да продава в чужбина. Правителството на Путин показва към този момент 20 години, че не е в положение да модернизира съветската стопанска система.
След тази зима се обрисуват доста мрачни стопански вероятности пред Русия, тъй като Европа към този момент ще си набира нужните количества (втечнен) газ от Съединени американски щати, Норвегия, Катар и други страни. Петрол има задоволително в Северна Африка и доста арабски страни. А за оповестената от Москва преориентация към азиатските пазари ще са нужни десетилетия. Човек не би трябвало да е безусловно оракул, с цел да се сети, че и тази цел на съветското управление е фата моргана.
Изнудването като излаз
Какво ѝ остава тогава на Москва? Да се пробва да изнудва Запада. Сега Русия наподобява е развалила личните си тръбопроводи - тези на " Газпром ". Посланието към Европа гласи: Следващият път могат да пострадат и тръбите от Норвегия за Полша или тези от Африка за Италия. Руските подводници могат да ударят на всички места!
Но Западът няма да се поддаде на този шантаж. А НАТО не е беззащитно. Нуждата да се пази сериозната инфраструктура е единствено още едно съображение западните страни да покачат фрапантно бюджетите си за защита. Включително и с цел да могат техните бойни кораби и подводници да показват засилено наличие в Балтийско море, в северната част на Атлантическия океан и в Черно море.
В мрежата се популяризират всевъзможни съзаклятнически теории за повода за течовете по тръбопровода " Северен поток ". Едно е ясно: изгода от тези течове може да има само и единствено Москва, разяснява Миодраг Сорич.
Кремъл отхвърля възмутено всички обвинявания и твърди, че Русия нямала нищо общо със саботажа на газопровода по дъното на Балтийско море. Но и Владимир Путин по същия метод повтаря, че Русия не била започвала войната в Украйна. Или че неговата страна не поразявала цивилни цели в Украйна.
За Путин обвиняванията, че Русия употребява силата като оръжие, също са " политически стимулирани брътвежи ". А преди нападението над Украйна той и външният му министър Лавров ни убеждаваха, че всяко изказване в тази посока било злонамерена нечиста сделка. Тези дни те настояват, че на псевдореферендумите в Източна Украйна всички били дали своят вот за присъединението на тези региони към Русия. Списъкът с лъжите може да бъде удължен.
И когато в този момент съветското държавно управление отхвърля всякаква отговорност за " случаите " в Балтийско море, кой ли ще му повярва? То от дълго време загуби всякаква меродавност. Останаха му единствено страхът от загубата на властта, вероятността да загуби войната против Украйна и да бъде подведено под отговорност за осъществените закононарушения. Страх, който се крие зад истеричните викове и невъздържани закани по адрес на Запада. Ако Русия е уверена в успеха си над цивилизования свят, тогава за какво тя е изгубила самообладанието си?
На бойното поле нещата не се развиват по този начин, както очакваше Москва. Точно противоположното: една дребна, спрямо тази на Русия, само че високо стимулирана войска изнася сега лекция на съветския боен уред. А целят свят, в това число Китай, следи протичащото се. Дори и единствено с това Путин нанесе трайни провали на престижа на Русия: веднага като украинските бойци превъзхождат съветските военни, какво да кажем да вземем за пример за един Китай, за една Турция и за доста други страни? Дългогодишният блян на Путин най-малко във военно отношение да се мери със Съединени американски щати, се изпари във въздуха над Източна Украйна.
Кой би могъл да има изгода от това?
Седмици ще са нужни да се изяснят събитията към осъществения бойкот на тръбите по дъното на Балтийско море, а до тогава можем единствено да спекулираме за аргументите. Но да забележим кой би имал изгода от подобен акт. Със сигурност не и Европа. Нито пък Съединени американски щати, тъй като с нападението на Путин против Украйна беше реализирана задачата на американците: съветската експанзия трансформира газопровода " Северен поток-2 " от ябълка на раздора в ненужна купчина отпадък от стомана на дъното на морето.
В същото време Европа прави всичко допустимо да понижи зависимостта си от съветските доставки на първични материали от Русия - най-добре до нула. А след първичните компликации тези старания в този момент стартират да дават резултат. Вярно е, че европейците ще би трябвало да платят за това висока цена, което ще се отрази неподходящо на тяхното богатство. Но те ще го преглътнат.
Русия не създава нищо годно за пазара
Още по-зле обаче наподобяват нещата за Москва. Русия живее от продажбата на първични материали - главно за Европа. От какво тъкмо ще живеят руснаците, в случай че Западът към този момент не желае съветски нефт, газ, злато, никел и така нататък - даже и те да са по-евтини от предлаганите на международния пазар? Русия не създава нищо, което би могла да продава в чужбина. Правителството на Путин показва към този момент 20 години, че не е в положение да модернизира съветската стопанска система.
След тази зима се обрисуват доста мрачни стопански вероятности пред Русия, тъй като Европа към този момент ще си набира нужните количества (втечнен) газ от Съединени американски щати, Норвегия, Катар и други страни. Петрол има задоволително в Северна Африка и доста арабски страни. А за оповестената от Москва преориентация към азиатските пазари ще са нужни десетилетия. Човек не би трябвало да е безусловно оракул, с цел да се сети, че и тази цел на съветското управление е фата моргана.
Изнудването като излаз
Какво ѝ остава тогава на Москва? Да се пробва да изнудва Запада. Сега Русия наподобява е развалила личните си тръбопроводи - тези на " Газпром ". Посланието към Европа гласи: Следващият път могат да пострадат и тръбите от Норвегия за Полша или тези от Африка за Италия. Руските подводници могат да ударят на всички места!
Но Западът няма да се поддаде на този шантаж. А НАТО не е беззащитно. Нуждата да се пази сериозната инфраструктура е единствено още едно съображение западните страни да покачат фрапантно бюджетите си за защита. Включително и с цел да могат техните бойни кораби и подводници да показват засилено наличие в Балтийско море, в северната част на Атлантическия океан и в Черно море.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ