Ричард Ран: Плоският данък в България е пример за разумна политика
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Институтът „ Фрейзър “ и редица други мозъчни тръстове преди малко разгласиха годишния стопански отчет за света. Авторите на отчета мерят икономическата независимост по редица индикатори, измежду които размер на държавното управление и данъчно облагане, правна система и права на благосъстоятелност, постоянни пари, независимост на интернационалната търговия и контролиране.
Това се споделя в разбор на ръководителя на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC-Ричард Ран, оповестен във „ Вашингтон Таймс “ и представен от БГНЕС.
От 165-те измерени страни първите три са предсказуеми - Хонконг (1), Сингапур (2) и Швейцария (3). И долните - Аржентина (161), Сирия (162), Зимбабве (163), Судан (164) и Венецуела (165) - също бяха предвидими, плюс стопански проблеми като Куба и Северна Корея, за които липсват надеждни данни за ранглиста. За страдание, това е последната година, в която Хонконг ще бъде включен, защото данните са отпреди икономическото усвояване от страна на КНР.
Това, което не беше предвидимо и в действителност изцяло ненадейно преди тридесет години, е, че доста от някогашните страни в Източна Европа, които са били част от Съветския съюз или са били под руски надзор, се трансфораха в едни от най-свободните и сполучливи в икономическо отношение страни.
Седемте страни, изброени нагоре, са в първите 20 % от страните в света по икономическа независимост. Те се подреждат по-високо от доста огромни страни, които постоянно се смятат за стопански свободни, като Германия, Испания, Швеция, Италия и Франция. Повечето от другите някогашни комунистически страни, като Полша и Унгария, се подреждат в първите 50 % по икономическа независимост.
В резултат на икономическата независимост действителните приходи също набъбнаха бързо, тъй че множеството от тях към този момент са със междинни приходи - което е внезапна смяна по отношение на бедността, в която бяха затънали по времето на Съветския съюз. Въпросът е: " Защо те се оправят толкоз добре? " Всички те са имали някаква форма на пазарна стопанска система, преди да бъдат завладени или доминирани от Съветския съюз; и откакто са претърпели социализма или комунизма, те са виждали неговите провали всекидневно. Въпреки цензурата, множеството жители на тези страни бяха наясно, че животът в Западна Европа и Америка става все по-добър, до момента в който тяхната бедност продължава година след година с малко усъвършенстване.
Когато Желязната завеса падна, множеството хора в засегнатите страни претърпяха внезапен спад в икономическото си богатство, тъй като колкото и неприятен да беше социализмът, той въпреки всичко осигуряваше невисок най-малко, а новите частни пазари към момента не бяха почнали да действат. Но доста бързо локални и задгранични бизнесмени усетиха опциите и започнаха да основават продуктивни предприятия, като да вземем за пример заведения за хранене.
Тези страни бяха банкрутирали, тъй че множеството от регулаторните органи и даже доста данъчни чиновници изгубиха работата си. Така нямаше кой да ползва старите разпореждания, а новите правила занапред щяха да се откриват, тъй че съвсем всичко беше разрешено. Естония беше може би най-хубавият образец за бърза градивна смяна. Когато страната получи цялостна самостоятелност през 1991 година, народът ѝ избра един ослепителен млад професор по история, Март Лаар, който обичаше да споделя, че единствената книга, която в миналото е чел по стопанска система, е " Свободен да избира " на Милтън Фридман.
Г-н Лаар сподели, че това му звучи добре, тъй че естонците продължиха и го направиха. Както се очакваше, интернационалните бюрократи от Световната банка, МВФ и отделите за външни работи на огромните страни предложиха да не се пристъпва към икономическа независимост. Но новите водачи като господин Лаар разбираха, че тези организации се пробват да защитят старите си пълномощия и територия, заради което препоръките им постоянно бяха вярно подценявани.
След като работих в редица страни в стопански преход, бях учуден какъв брой доста млади икономисти, които срещнах там и които в никакъв случай не бяха излизали от родните си страни, бяха съумели да се снабдят на черния пазар с копия на трудовете на Фридман, Хайек и други икономисти, занимаващи се със свободния пазар. В по-голямата си част те отхвърляха рекомендациите на кейнсианците и икономистите социалдемократи, тъй като, както постоянно ми споделяха, техните хрумвания бяха прекомерно близки до политиката на командване и надзор на социалистите.
Томас Джеферсън е споделил, че с цел да се резервира свободата, са нужни революции на всеки 25 години. Той е разбирал, че бюрокрациите - даже и с положителни планове - стават задушаващи и потискащи и понякога би трябвало да бъдат изхвърлени и да се стартира отначало. Това се случи с някогашните комунистически и социалистически страни - парите свършиха и бюрократите напуснаха или бяха уволнени. Валутите станаха безполезни, защото нямаха поддръжка и липсваше полиция, която да следи за спазването на данъчното законодателство - което означаваше, че държавните задължения не могат да бъдат изплатени и трябваше да бъдат отписани.
И до през днешния ден доста от някогашните социалистически страни имат едни от най-ниските съотношения на дълга към Брутният вътрешен продукт в света и са доста по-стабилни във фискално отношение от множеството огромни страни. По време на международна финансова рецесия те ще са последните, които ще банкрутират или ще прибегнат до хиперинфлация. Повечето страни вкараха по-разумни нови данъчни системи с ниски или даже плоски данъчни ставки. В България има елементарен плосък налог от 10 % както върху корпоративния, по този начин и върху персоналния приход.
В доста страни бюрократичният слой още веднъж постепенно се разраства, както от вътрешния напън за „ стратегии “, по този начин и от непознати държавни управления и интернационалните организации, които се пробват да наложат правила, унищожаващи свободата – всичко това в името на опазването на околната среда и битката с финансовите измами. Възстановяването на икономическите свободи може да изисква нови революции.
Институтът „ Фрейзър “ и редица други мозъчни тръстове преди малко разгласиха годишния стопански отчет за света. Авторите на отчета мерят икономическата независимост по редица индикатори, измежду които размер на държавното управление и данъчно облагане, правна система и права на благосъстоятелност, постоянни пари, независимост на интернационалната търговия и контролиране.
Това се споделя в разбор на ръководителя на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC-Ричард Ран, оповестен във „ Вашингтон Таймс “ и представен от БГНЕС.
От 165-те измерени страни първите три са предсказуеми - Хонконг (1), Сингапур (2) и Швейцария (3). И долните - Аржентина (161), Сирия (162), Зимбабве (163), Судан (164) и Венецуела (165) - също бяха предвидими, плюс стопански проблеми като Куба и Северна Корея, за които липсват надеждни данни за ранглиста. За страдание, това е последната година, в която Хонконг ще бъде включен, защото данните са отпреди икономическото усвояване от страна на КНР.
Това, което не беше предвидимо и в действителност изцяло ненадейно преди тридесет години, е, че доста от някогашните страни в Източна Европа, които са били част от Съветския съюз или са били под руски надзор, се трансфораха в едни от най-свободните и сполучливи в икономическо отношение страни.
Седемте страни, изброени нагоре, са в първите 20 % от страните в света по икономическа независимост. Те се подреждат по-високо от доста огромни страни, които постоянно се смятат за стопански свободни, като Германия, Испания, Швеция, Италия и Франция. Повечето от другите някогашни комунистически страни, като Полша и Унгария, се подреждат в първите 50 % по икономическа независимост.
В резултат на икономическата независимост действителните приходи също набъбнаха бързо, тъй че множеството от тях към този момент са със междинни приходи - което е внезапна смяна по отношение на бедността, в която бяха затънали по времето на Съветския съюз. Въпросът е: " Защо те се оправят толкоз добре? " Всички те са имали някаква форма на пазарна стопанска система, преди да бъдат завладени или доминирани от Съветския съюз; и откакто са претърпели социализма или комунизма, те са виждали неговите провали всекидневно. Въпреки цензурата, множеството жители на тези страни бяха наясно, че животът в Западна Европа и Америка става все по-добър, до момента в който тяхната бедност продължава година след година с малко усъвършенстване.
Когато Желязната завеса падна, множеството хора в засегнатите страни претърпяха внезапен спад в икономическото си богатство, тъй като колкото и неприятен да беше социализмът, той въпреки всичко осигуряваше невисок най-малко, а новите частни пазари към момента не бяха почнали да действат. Но доста бързо локални и задгранични бизнесмени усетиха опциите и започнаха да основават продуктивни предприятия, като да вземем за пример заведения за хранене.
Тези страни бяха банкрутирали, тъй че множеството от регулаторните органи и даже доста данъчни чиновници изгубиха работата си. Така нямаше кой да ползва старите разпореждания, а новите правила занапред щяха да се откриват, тъй че съвсем всичко беше разрешено. Естония беше може би най-хубавият образец за бърза градивна смяна. Когато страната получи цялостна самостоятелност през 1991 година, народът ѝ избра един ослепителен млад професор по история, Март Лаар, който обичаше да споделя, че единствената книга, която в миналото е чел по стопанска система, е " Свободен да избира " на Милтън Фридман.
Г-н Лаар сподели, че това му звучи добре, тъй че естонците продължиха и го направиха. Както се очакваше, интернационалните бюрократи от Световната банка, МВФ и отделите за външни работи на огромните страни предложиха да не се пристъпва към икономическа независимост. Но новите водачи като господин Лаар разбираха, че тези организации се пробват да защитят старите си пълномощия и територия, заради което препоръките им постоянно бяха вярно подценявани.
След като работих в редица страни в стопански преход, бях учуден какъв брой доста млади икономисти, които срещнах там и които в никакъв случай не бяха излизали от родните си страни, бяха съумели да се снабдят на черния пазар с копия на трудовете на Фридман, Хайек и други икономисти, занимаващи се със свободния пазар. В по-голямата си част те отхвърляха рекомендациите на кейнсианците и икономистите социалдемократи, тъй като, както постоянно ми споделяха, техните хрумвания бяха прекомерно близки до политиката на командване и надзор на социалистите.
Томас Джеферсън е споделил, че с цел да се резервира свободата, са нужни революции на всеки 25 години. Той е разбирал, че бюрокрациите - даже и с положителни планове - стават задушаващи и потискащи и понякога би трябвало да бъдат изхвърлени и да се стартира отначало. Това се случи с някогашните комунистически и социалистически страни - парите свършиха и бюрократите напуснаха или бяха уволнени. Валутите станаха безполезни, защото нямаха поддръжка и липсваше полиция, която да следи за спазването на данъчното законодателство - което означаваше, че държавните задължения не могат да бъдат изплатени и трябваше да бъдат отписани.
И до през днешния ден доста от някогашните социалистически страни имат едни от най-ниските съотношения на дълга към Брутният вътрешен продукт в света и са доста по-стабилни във фискално отношение от множеството огромни страни. По време на международна финансова рецесия те ще са последните, които ще банкрутират или ще прибегнат до хиперинфлация. Повечето страни вкараха по-разумни нови данъчни системи с ниски или даже плоски данъчни ставки. В България има елементарен плосък налог от 10 % както върху корпоративния, по този начин и върху персоналния приход.
В доста страни бюрократичният слой още веднъж постепенно се разраства, както от вътрешния напън за „ стратегии “, по този начин и от непознати държавни управления и интернационалните организации, които се пробват да наложат правила, унищожаващи свободата – всичко това в името на опазването на околната среда и битката с финансовите измами. Възстановяването на икономическите свободи може да изисква нови революции.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ