ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дълго време Швеция оферираше сигурност за избягалите от репресиите на турския президент Ердоган. Сега обаче той упорства за тяхната екстрадиция – като един тип входна такса, която Стокхолм би трябвало да заплати за НАТО.

Бюлен Кенеш е считал, че в Швеция ще се избави от издевателството на турските управляващи. Бившият редактор на вестник " Today's Zaman " е бил преследван за рецензии към президента, а след несполучливия прелом против Ердоган през 2016 година е знаел какъв брой жестоки ще бъдат репресиите против политическите съперници. Затова и той, сходно на доста други, бяга незаконно от Турция.

Кенеш споделя пред Дъждовни води, че в Стокхолм е почнал нов живот. " Поех си въздух и си споделих: " Дотук добре, заплахата остава зад тила ми ".

Облекчението му обаче не изтраяло дълго.

През февруари шведските управляващи осведомят Кенеш, че турското държавно управление желае екстрадицията му и ще се наложи да се обоснове пред съда за какво се нуждае от протекция в страната. В момента делото му се преглежда от Върховния съд на Швеция.

На 18 май Анкара разгласи, че ще блокира поканата за присъединение към НАТО на Швеция и Финландия, в случай че двете страни не подхващат редица дейности. Сред условията на Ердоган е и репатрирането на хора, които той счита за терористи. Оттогава залогът за Кенеш се повишава.

Турският водач въпреки всичко разреши на Хелзинки и Стокхолм да стартират развой на присъединение с тристранен меморандум, подписан на срещата на НАТО в Мадрид през юни. Същевременно Ердоган твърди, че Швеция е дала обещание да върне на Турция повече от 73 души. В противоположен случай вратата на алианса щяла да остане затворена, упорства той.

Меморандум за недоразумение?

В меморандума не е посочен сходен ангажимент, а шведското държавно управление отхвърля да е давало сходно заричане. Не е ясно и кои имена са в листата, изпратен на шведските управляващи.

Бюлен Кенеш е сигурен в едно: какъвто и лист да съществува, неговото име най-вероятно е в него. Влизайки в Google от компютъра си, Кенеш бързо се открива измежду " обвинените в тероризъм " от страна на Анкара. Разказва, че турските управляващи го обвинили в толкоз доста закононарушения, че било физически невероятно да ги извърши. Отрича и обвиняването, че е гюленист - почитател на живеещия в Съединени американски щати набожен водач Фетхуллах Гюлен, който Ердоган счита за водач на терористична мрежа.

И депутати са цел на Ердоган

Но Кенеш не е единственият, който се тормози. Амине Какабавех е шведска депутатка с кюрдско-ирански корени, за чиято екстрадиция настоя турският дипломат. Това се случи, макар че тя даже не е туркиня. Какабавех разяснява пред Дъждовни води, че е " доста много обезпокоена " от актуалните връзки на Швеция с Ердоган. Опасява се, че въпреки всичко ще има депортации или екстрадиции на уязвими лица, макар обещанията на шведското държавно управление.

Самата Какабавех от дълго време е обект на гнева на Ердоган. Той я назовава " терористка " поради поддръжката ѝ за кюрдски групи. Тя споделя, че през последните дни следените от държавното управление турски медии са я оповестили за член на ПКК, която е публично приета за терористична организация от Европейски Съюз. Тя отхвърля тези обвинявания.

Дълго очакване до изборите в Турция?

Малко са наблюдаващите, които считат, че шведската политика в региона на даването на леговище ще се промени поради настояванията на Ердоган. Но въпреки всичко има една точка от меморандума, която може да задължи шведските управляващи да подхващат дейности, каквито по-рано не са ползвали.

Въпросната точка 5-а гласи: " Финландия и Швеция се ангажират да предотвратяват активността на ПКК и всички други терористични организации и техните мрежи, както и активността на обособени лица в свързани и въодушевени групи или мрежи, свързани с тези терористични организации. Турция, Финландия и Швеция се споразумяха да засилят съдействието за попречване на дейностите на тези терористични групи. "

Анализаторът Арас Линд от Шведския институт по интернационалните връзки подозира, че Ердоган може да проточи разногласието, защото приоритет за него сега е преизбирането му за президент през юни идната година. " Мисля, че това е опит да се измести фокусът от доста високата инфлация, която затруднява всекидневието на хората… ", разяснява той. Според Линд Турция схваща, че Швеция няма да промени политиката си за даването на леговище.

Но въпреки всичко до изборите в Турция остава цяла година. А Стокхолм не може да чака толкоз дълго за влизане в НАТО.