“Големият рестарт”: Връщане на времето назад за цялото човечество
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор на публикацията: Бирсен Филип,
Mises Institute
Пандемията от Covid-19 сподели невиждано обединение на ползите на огромните мощни корпорации със силата на държавните управления. Демократично определените политици в редица страни не съумяха да съставляват ползите на личните си жители и да поддържат личните си конституции и харти за човешки и цивилен права. По-конкретно, те поддържаха lockdown ограниченията, мандатите за ваксини, потискането на разнообразни благоприятни условия за ранно лекуване на признаците, цензурата на несъгласните възгледи, пропагандата, намесата в персоналното пространство на хората и блокирането на разнообразни форми на независимост. Всички тези политики и ограничения бяха централно създадени от по този начин наречените “социални инженери” на пандемията.
Глобалистите, които са захласнати от публичния надзор, взеха решение да се възползват от пандемията, с цел да усилят властническата си власт. Сред тях акцентираха персони като Клаус Шуаб, създател и изпълнителен ръководител на Световния стопански конгрес (WEF). През юни 2020 година той съобщи, че „ пандемията съставлява необичаен, само че стеснен прозорец от благоприятни условия за размисъл, преосмисляне и рестартиране на нашия свят “. Според него „ всяка страна, от Съединените щати до Китай, би трябвало да вземе присъединяване, и всяка промишленост, от петролната промишленост и до технологиите, би трябвало да бъде трансформирана “.
Не е загадка, че WEF се концентрира върху ускоряването на използването на централно обмисляне за цялото световно население от първите дни на пандемията. Този проект за определяне на нов международен ред, прочут като The Great Reset, “Голямото възстановяване” или “Големият рестарт”, беше основна тематика на неотдавнашната годишна среща на WEF, която се организира през 22-26 май в Давос, Швейцария.
Драстичните промени в международния ред като “Голямото рестартиране” не се случват спонтанно; по-скоро те са проектирани от политици с висок сан, ръководещи, както и авторитетни милиардери, звезди, пристрастни учени, богати филантропи и бюрократи на интернационалните организации и институции. Този вид хора поддържат общественото инженерство, тъй като това ще им разреши да придобият надзор върху международното благосъстояние и естествените запаси, засилвайки способността си да оформят обществото както намерят за добре.
Подобно на своите прародители в историята, обществените инженери на WEF имат вяра, че „ не би трябвало да има спонтанна, неуправлявана активност, тъй като тя може да докара до резултати, които не могат да бъдат планувани и за които проектът не способства. Подобна активност може да създаде нещо ново, което е отвън визиите на философията на планировчика.”
Въз основа на дневния ред на WEF, сполучливото довеждане докрай на актуалната индустриална промяна ще изисква препроектиране и управление на всеки нищожен аспект от човешкия живот и държание, в това число частните сфери на индивидите, стопанската система, политиката и публичните организации, без опция за непринудено и непринудено съдействие сред индивидите въз основа на тяхната воля, полезности, мисли и вярвания. Преди съвсем два века бяхме предизвестени, че когато този вид тиранична власт преуспее, тя ще бъде „ заета с голям брой дребни “ задания, проникващи „ в персоналния живот на хората “, в ръководството на фамилиите, и диктуването на „ дейностите “ и „ вкусовете” на индивидите.
Всъщност някои от най-нелепите ограничения за надзор, препоръчани от WEF, включват ограничение на прането на дънки да вземем за пример, до „ не повече от един път месечно “, на пижамите „ един път седмично “.
WEF също по този начин се застъпва за трансформиране на цели хранителни системи, да вземем за пример насърчавайки хората да употребяват инсекти , като се твърди, че „ протеинът от инсекти има висококачествени свойства и може да се употребява като различен източник на протеин в цялата хранителна верига, от фураж за аквакултури до съставки за хранителни добавки за хора и домашни любимци.” Реформирането на хранителната система би включвало и яденето на „ култивирано месо “, което се отнася до „ месни артикули, основани посредством обработване на скотски кафези в следена лабораторна среда “.
WEF също по този начин поддържа премахването на „ собствеността на автомобил “, защото „ заплащането за пътешестване или за доставка към този момент става с лесното допиране на приложение за смарт фон”, а „ наемането на транспортно средство “ значи, че „ заемите за коли и застрахователните заплащания понижават фрапантно или просто изчезват “.
В последна сметка “Големият рестарт” има за цел да сътвори свят до 2030 година, в който „ няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи “, защото хората няма да имат никаква частна благосъстоятелност, а ще могат просто да наемат всичко, от което „ имат потребност в живота “.
Тази причина обаче пренебрегва обстоятелството, че частната благосъстоятелност е обвързвана с развиването на цивилизациите, по-високите стадии на материално и морално развиване и развиването на актуалния фамилен живот. Сценарият на WEF също би понижил възприятието за сигурност, което се ускорява от притежанието на частна благосъстоятелност.
След като “Големият рестарт” бъде приключен, хората ще се озоват в обстановка в която в последна сметка някой ще мисли вместо тях , и ще се взимат решения, които „ се правят вместо тях от хора като тях самите, като се обръщат към тях или приказват от тяхно име “.
Подобно „ предпочитание да се наложи на хората религия, която е считана за избавление, не е нещо ново или нехарактерно за нашето време.” Въпреки това, както другите тоталитарни режими през човешката история ни демонстрират, централното потисническо обмисляне води до загуба на възприятието за автономност, независимост, достолепие, досетливост и мощ у хората. Също по този начин се губи тласъкът да се усъвършенства личното положение и да се способства за напредъка на обществото .
Ако общественото инженерство на WEF бъде сполучливо, тогава до 2030 година човек няма да може да разчита на себе си, на фамилията и роднините си, на другари си или обществото като цяло. Това е по този начин, тъй като поддръжниците на всеки абсолютистки режим желаят традициите и обичаите да бъдат покварени, „ спомените да бъдат заличени, навиците унищожени, … и свободите да бъдат прогонени от законите. “
С други думи, те желаят да проектират обществен ред, при който съчувствието и взаимопомощта ще бъдат остарели и където всеки жител на света е еднообразно безпомощен, безпаричен и изолиран, тъй че хората да не могат да се опълчват на проведената мощ на световното ръководство и да станат подвластни от държавните управления и техните съдружници за своето оцеляване. В последна сметка нищо повече няма да пази жителите, а жителите към този момент няма да пазят себе си.
Социалните инженери на WEF всъщност се застъпват за естествена независимост, която би разрешила на мощните да упражняват властта си, до момента в който подчиняват слабите. Правейки това, те главно приканват светът да се движи обратно в развиването на човешката история към възобновяване на феодализма и робството. Важно е да се напомни, че икономическата независимост, позитивната независимост, политическата независимост, свободата на мисълта, свободата на словото и свободата на печата не са атрибути на първобитния човек или крепостничеството, а по-скоро са артикули на най-напредналите стадии на обществото като такова.
По-точно казано, тези типове независимост са добити в следствие от напъните на безчет мислители, обществени придвижвания, революции и войни през цялата човешка история. Социалните инженери обаче не се интересуват от историята и битките на нашата цивилизация, защото имат вяра, че имат опит във всички области, което е линията на мисли в основата на всички диктаторски режими.
Те не считат, че общественото инженерство е непознато на човешката природа, макар че то се основава на „ механична акуратност “ и не „ произлиза от свободния избор на индивида “. Освен това, последователите на общественото инженерство подценяват обстоятелството, че „ напредъкът на човечеството, както в силите на мозъка и сърцето, в благосъстоянието, в занаята, по този начин и в правото и в морала, наложително включва присъединяване на по-ниските съсловия.”
Всеки, който има вяра, че обществените инженери на WEF имат благородни планове в сърцето си, когато проектират и ползват “Голямото възстановяване”, би трябвало да се вслуша в предизвестието на президента на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт (1935 г.), който (по подигравка на съдбата) е декларирал, че:
“Доктрината за контролиране на законодателството от тъй наречените „ майсторски мозъци “, с чиято преценка и воля всички хора би трябвало с наслада безшумно да се съгласят, беше прекомерно блестящо явна във Вашингтон през последните 10 години. Ако беше допустимо да намерим „ майсторски мозъци “, които да не бъдат толкоз алчни, и които биха били подготвени да вземат решение проблемите пред нас, пренебрегвайки персоналните си ползи или самостоятелните си предубеждения, в случай че имаше сходни персони, съвсем богоподобни в способността си да държат везните на правораздаването с равна ръка - такова държавно управление би могло да бъде в полза на страната ни; само че такива няма на нашия политически небосвод, и ние не можем да чакаме цялостно катурване на всички учения на историята.”
-Франклин Д. Рузвелт
(32-ри президент на САЩ)
Автор на публикация: Бирсен Филип, MisesInstitute
Превод и редакция: Оля Ал-Ахмед
Автор на публикацията: Бирсен Филип,
Mises Institute
Пандемията от Covid-19 сподели невиждано обединение на ползите на огромните мощни корпорации със силата на държавните управления. Демократично определените политици в редица страни не съумяха да съставляват ползите на личните си жители и да поддържат личните си конституции и харти за човешки и цивилен права. По-конкретно, те поддържаха lockdown ограниченията, мандатите за ваксини, потискането на разнообразни благоприятни условия за ранно лекуване на признаците, цензурата на несъгласните възгледи, пропагандата, намесата в персоналното пространство на хората и блокирането на разнообразни форми на независимост. Всички тези политики и ограничения бяха централно създадени от по този начин наречените “социални инженери” на пандемията.
Глобалистите, които са захласнати от публичния надзор, взеха решение да се възползват от пандемията, с цел да усилят властническата си власт. Сред тях акцентираха персони като Клаус Шуаб, създател и изпълнителен ръководител на Световния стопански конгрес (WEF). През юни 2020 година той съобщи, че „ пандемията съставлява необичаен, само че стеснен прозорец от благоприятни условия за размисъл, преосмисляне и рестартиране на нашия свят “. Според него „ всяка страна, от Съединените щати до Китай, би трябвало да вземе присъединяване, и всяка промишленост, от петролната промишленост и до технологиите, би трябвало да бъде трансформирана “.
Не е загадка, че WEF се концентрира върху ускоряването на използването на централно обмисляне за цялото световно население от първите дни на пандемията. Този проект за определяне на нов международен ред, прочут като The Great Reset, “Голямото възстановяване” или “Големият рестарт”, беше основна тематика на неотдавнашната годишна среща на WEF, която се организира през 22-26 май в Давос, Швейцария.
Драстичните промени в международния ред като “Голямото рестартиране” не се случват спонтанно; по-скоро те са проектирани от политици с висок сан, ръководещи, както и авторитетни милиардери, звезди, пристрастни учени, богати филантропи и бюрократи на интернационалните организации и институции. Този вид хора поддържат общественото инженерство, тъй като това ще им разреши да придобият надзор върху международното благосъстояние и естествените запаси, засилвайки способността си да оформят обществото както намерят за добре.
Подобно на своите прародители в историята, обществените инженери на WEF имат вяра, че „ не би трябвало да има спонтанна, неуправлявана активност, тъй като тя може да докара до резултати, които не могат да бъдат планувани и за които проектът не способства. Подобна активност може да създаде нещо ново, което е отвън визиите на философията на планировчика.”
Въз основа на дневния ред на WEF, сполучливото довеждане докрай на актуалната индустриална промяна ще изисква препроектиране и управление на всеки нищожен аспект от човешкия живот и държание, в това число частните сфери на индивидите, стопанската система, политиката и публичните организации, без опция за непринудено и непринудено съдействие сред индивидите въз основа на тяхната воля, полезности, мисли и вярвания. Преди съвсем два века бяхме предизвестени, че когато този вид тиранична власт преуспее, тя ще бъде „ заета с голям брой дребни “ задания, проникващи „ в персоналния живот на хората “, в ръководството на фамилиите, и диктуването на „ дейностите “ и „ вкусовете” на индивидите.
Всъщност някои от най-нелепите ограничения за надзор, препоръчани от WEF, включват ограничение на прането на дънки да вземем за пример, до „ не повече от един път месечно “, на пижамите „ един път седмично “.
WEF също по този начин се застъпва за трансформиране на цели хранителни системи, да вземем за пример насърчавайки хората да употребяват инсекти , като се твърди, че „ протеинът от инсекти има висококачествени свойства и може да се употребява като различен източник на протеин в цялата хранителна верига, от фураж за аквакултури до съставки за хранителни добавки за хора и домашни любимци.” Реформирането на хранителната система би включвало и яденето на „ култивирано месо “, което се отнася до „ месни артикули, основани посредством обработване на скотски кафези в следена лабораторна среда “.
WEF също по този начин поддържа премахването на „ собствеността на автомобил “, защото „ заплащането за пътешестване или за доставка към този момент става с лесното допиране на приложение за смарт фон”, а „ наемането на транспортно средство “ значи, че „ заемите за коли и застрахователните заплащания понижават фрапантно или просто изчезват “.
В последна сметка “Големият рестарт” има за цел да сътвори свят до 2030 година, в който „ няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи “, защото хората няма да имат никаква частна благосъстоятелност, а ще могат просто да наемат всичко, от което „ имат потребност в живота “.
Тази причина обаче пренебрегва обстоятелството, че частната благосъстоятелност е обвързвана с развиването на цивилизациите, по-високите стадии на материално и морално развиване и развиването на актуалния фамилен живот. Сценарият на WEF също би понижил възприятието за сигурност, което се ускорява от притежанието на частна благосъстоятелност.
След като “Големият рестарт” бъде приключен, хората ще се озоват в обстановка в която в последна сметка някой ще мисли вместо тях , и ще се взимат решения, които „ се правят вместо тях от хора като тях самите, като се обръщат към тях или приказват от тяхно име “.
Подобно „ предпочитание да се наложи на хората религия, която е считана за избавление, не е нещо ново или нехарактерно за нашето време.” Въпреки това, както другите тоталитарни режими през човешката история ни демонстрират, централното потисническо обмисляне води до загуба на възприятието за автономност, независимост, достолепие, досетливост и мощ у хората. Също по този начин се губи тласъкът да се усъвършенства личното положение и да се способства за напредъка на обществото .
Ако общественото инженерство на WEF бъде сполучливо, тогава до 2030 година човек няма да може да разчита на себе си, на фамилията и роднините си, на другари си или обществото като цяло. Това е по този начин, тъй като поддръжниците на всеки абсолютистки режим желаят традициите и обичаите да бъдат покварени, „ спомените да бъдат заличени, навиците унищожени, … и свободите да бъдат прогонени от законите. “
С други думи, те желаят да проектират обществен ред, при който съчувствието и взаимопомощта ще бъдат остарели и където всеки жител на света е еднообразно безпомощен, безпаричен и изолиран, тъй че хората да не могат да се опълчват на проведената мощ на световното ръководство и да станат подвластни от държавните управления и техните съдружници за своето оцеляване. В последна сметка нищо повече няма да пази жителите, а жителите към този момент няма да пазят себе си.
Социалните инженери на WEF всъщност се застъпват за естествена независимост, която би разрешила на мощните да упражняват властта си, до момента в който подчиняват слабите. Правейки това, те главно приканват светът да се движи обратно в развиването на човешката история към възобновяване на феодализма и робството. Важно е да се напомни, че икономическата независимост, позитивната независимост, политическата независимост, свободата на мисълта, свободата на словото и свободата на печата не са атрибути на първобитния човек или крепостничеството, а по-скоро са артикули на най-напредналите стадии на обществото като такова.
По-точно казано, тези типове независимост са добити в следствие от напъните на безчет мислители, обществени придвижвания, революции и войни през цялата човешка история. Социалните инженери обаче не се интересуват от историята и битките на нашата цивилизация, защото имат вяра, че имат опит във всички области, което е линията на мисли в основата на всички диктаторски режими.
Те не считат, че общественото инженерство е непознато на човешката природа, макар че то се основава на „ механична акуратност “ и не „ произлиза от свободния избор на индивида “. Освен това, последователите на общественото инженерство подценяват обстоятелството, че „ напредъкът на човечеството, както в силите на мозъка и сърцето, в благосъстоянието, в занаята, по този начин и в правото и в морала, наложително включва присъединяване на по-ниските съсловия.”
Всеки, който има вяра, че обществените инженери на WEF имат благородни планове в сърцето си, когато проектират и ползват “Голямото възстановяване”, би трябвало да се вслуша в предизвестието на президента на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт (1935 г.), който (по подигравка на съдбата) е декларирал, че:
“Доктрината за контролиране на законодателството от тъй наречените „ майсторски мозъци “, с чиято преценка и воля всички хора би трябвало с наслада безшумно да се съгласят, беше прекомерно блестящо явна във Вашингтон през последните 10 години. Ако беше допустимо да намерим „ майсторски мозъци “, които да не бъдат толкоз алчни, и които биха били подготвени да вземат решение проблемите пред нас, пренебрегвайки персоналните си ползи или самостоятелните си предубеждения, в случай че имаше сходни персони, съвсем богоподобни в способността си да държат везните на правораздаването с равна ръка - такова държавно управление би могло да бъде в полза на страната ни; само че такива няма на нашия политически небосвод, и ние не можем да чакаме цялостно катурване на всички учения на историята.”
-Франклин Д. Рузвелт
(32-ри президент на САЩ)
Автор на публикация: Бирсен Филип, MisesInstitute
Превод и редакция: Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ