Зле прикрит путинизъм: приключва ли възходът на Радев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
През първия си мандат, а и на изборите за втория, Радев сподели забележителен политически гений. Той съумя да надскочи доста електората на Българска социалистическа партия – партията, която го поддържа. Кой е мислил, да вземем за пример, че вместо да гласоподават за арбитър Лозан Панов, доста последователи на Демократична България ще се доверят на едно „ съчинение по картина от Решетников” (по Д. Смилов) още на първия тур на президентските избори през ноември 2021?
Авиаторът приключи първия си мандат с рекордно високо доверие. Той сплоти и оглави анти-ГЕРБ вълната, която не просто остави Борисов на аварийна пейка, а и го заплаши с отмъщение. Радев бе проектант на двете служебни държавни управления през 2021, заели се да разчистват Авгиевите обори на ГЕРБ; той отвори вратите към огромната политика за Стефан Янев, Кирил Петков, Асен Василев и редица други. През последните месеци обаче Радев губи довереници и съдружници. Разривът му с Янев бе обществен, престрелките с лидерката на Българска социалистическа партия Нинова са ежедневни, а позицията му за украинската рецесия бе окачествена от Асен Василев като позорна.
Приключва ли възходът на Радев?
На разочарованите от президента прозападни гласоподаватели би трябвало да се напомни, че той е от огромните майстори на стоенето сред два стола в българската политика - т.е. сред Москва и Брюксел. Уви, това умеене е разковничето за политическото дългоденствие въобще на Балканите. В началото на първия си мандат Радев показваше, да вземем за пример, че не харесва глобите, наложени на Русия, поради анексията на Крим. Тогава той се изказваше благосклонно за кремълските енергийни планове.
Въпреки тези „ забежки” Радев завоюва на своя страна жителите, за които ръководството на ГЕРБ миришеше нетърпимо на корупция. Той не просто съумя да убеди мнозина, че е демократ, борещ се против властническата политика на ГЕРБ, а даже бе припознат като основател на политическа опция. За значително хора, „ Продължаваме промяната” бе „ президентската партия”; нейните водачи – харвардските ученици Петков и Василев – бяха и са като извадени от учебник „ прозападни, съвременно мислещи” политици. Неслучайно те привлякоха и доста гласове, които другояче биха отишли, да вземем за пример, за Демократична България. Над 70% от последователите на Демократична България и „ Възраждане” на втория тур през 2021 гласоподаваха за Радев; 7% от вота за него е от Демократична България.
Само че в програмата на Политическа партия добродушно стоят Радевите два геополитически стола. Думата „ Русия” там се загатва веднъж; приказва се за потребност от енергийна диверсификация, но не излиза наяве от кого би трябвало да е енергийно самостоятелна България. Двусмислието на Радев, с което омагьоса милиони гласоподаватели, бе вградено в самото ДНК на Политическа партия. Тъкмо заради това Петков и Василев, не като жители, а като водачи, доста мъчително взеха решението, че са „ за оръжия” за Украйна.
Повечето „ прозападни” гласоподаватели у нас не се стъписаха изключително, когато Радев сподели, че „ Крим е руски” по време на дебата с Анастас Герджиков през ноември 2021; за какво е в този момент този отпор против позицията му за Украйна?
Прикрит путинизъм?
Днес, когато голямата част от света поддържа Киев, възмутена от съветската експанзия, от ден на ден гласоподаватели считат „ разкрачения стоеж” не просто за демонстрация на безволие, а за зле затулен путинизъм. Становището на Радев е удивително за натовски военачалник: съветски шпиони върлуват на територията на България от години, посланичката Митрофанова ни хока и назидава, Русия ни разгласи за неприятелска страна, „ Газпром” се опита да ни изнудва да плащаме в рубли и врътна кранчето, а Радев в действителност желае да не дразним Кремъл, назовава искащите да помогнем на Киев с оръжие „ милитаристи” и „ шарлатани”. Да не приказваме, че е обществена загадка, че българско оръжие от дълго време влиза в Украйна през Полша, Чехия и Словакия. Вместо за неутралитета, би трябвало спор за политическото двуличие.
Темата „ Украйна” наподобява докара до „ развод” на Радев с Петков и Василев. По-значимото: евроатлантическата част от Политическа партия също се отдръпна от него. Но там има и такива, които са разочаровани от по-твърдия нов курс на харвардците към Кремъл.
Към Радев мощно охладняха и хората в Демократична България. Конфликтът с Нинова обаче не го отдалечава от Българска социалистическа партия. Упреквайки Нинова, че България изнася оръжие за Украйна, Радев я измества от „ сърцето” на правоверните „ социалисти”. Накрая, въпреки да са преобладаващо уверени европейци, близо 70% от българите желаят неутралитет по отношение на Украйна. Поради това, да вземем за пример, инициирането на процедура за импийчмънт против Радев в 47-то Народно събрание (чл. 103 от КРБ), поради противоречивата му позиция за Украйна, може да се обърне против вносителите.
Какви са вероятностите?
„ Украинската карта”, по този начин както я играе Радев, наподобява ще му донесе електорални загуби – само че, към този момент, те не наподобяват трагични. А може да не са и безвъзвратни. Дали „ западно мислещите “ гласоподаватели са отлетели вечно или „ творението на Решетников” ще успее, с неочакван финт, отново да ги приласкае?
По-тревожна за Радев е загубата на партии-съюзници, в лицето на Политическа партия и Демократична България. Кошмарът му: да изкара петте години на „ Дондуков” опозорен и във все по-голяма изолираност. Този сюжет ще попари очакванията му, в случай че таи такива, за политическо бъдеще след президентския мандат.
Автор: Петър Чолаков
През първия си мандат, а и на изборите за втория, Радев сподели забележителен политически гений. Той съумя да надскочи доста електората на Българска социалистическа партия – партията, която го поддържа. Кой е мислил, да вземем за пример, че вместо да гласоподават за арбитър Лозан Панов, доста последователи на Демократична България ще се доверят на едно „ съчинение по картина от Решетников” (по Д. Смилов) още на първия тур на президентските избори през ноември 2021?
Авиаторът приключи първия си мандат с рекордно високо доверие. Той сплоти и оглави анти-ГЕРБ вълната, която не просто остави Борисов на аварийна пейка, а и го заплаши с отмъщение. Радев бе проектант на двете служебни държавни управления през 2021, заели се да разчистват Авгиевите обори на ГЕРБ; той отвори вратите към огромната политика за Стефан Янев, Кирил Петков, Асен Василев и редица други. През последните месеци обаче Радев губи довереници и съдружници. Разривът му с Янев бе обществен, престрелките с лидерката на Българска социалистическа партия Нинова са ежедневни, а позицията му за украинската рецесия бе окачествена от Асен Василев като позорна.
Приключва ли възходът на Радев?
На разочарованите от президента прозападни гласоподаватели би трябвало да се напомни, че той е от огромните майстори на стоенето сред два стола в българската политика - т.е. сред Москва и Брюксел. Уви, това умеене е разковничето за политическото дългоденствие въобще на Балканите. В началото на първия си мандат Радев показваше, да вземем за пример, че не харесва глобите, наложени на Русия, поради анексията на Крим. Тогава той се изказваше благосклонно за кремълските енергийни планове.
Въпреки тези „ забежки” Радев завоюва на своя страна жителите, за които ръководството на ГЕРБ миришеше нетърпимо на корупция. Той не просто съумя да убеди мнозина, че е демократ, борещ се против властническата политика на ГЕРБ, а даже бе припознат като основател на политическа опция. За значително хора, „ Продължаваме промяната” бе „ президентската партия”; нейните водачи – харвардските ученици Петков и Василев – бяха и са като извадени от учебник „ прозападни, съвременно мислещи” политици. Неслучайно те привлякоха и доста гласове, които другояче биха отишли, да вземем за пример, за Демократична България. Над 70% от последователите на Демократична България и „ Възраждане” на втория тур през 2021 гласоподаваха за Радев; 7% от вота за него е от Демократична България.
Само че в програмата на Политическа партия добродушно стоят Радевите два геополитически стола. Думата „ Русия” там се загатва веднъж; приказва се за потребност от енергийна диверсификация, но не излиза наяве от кого би трябвало да е енергийно самостоятелна България. Двусмислието на Радев, с което омагьоса милиони гласоподаватели, бе вградено в самото ДНК на Политическа партия. Тъкмо заради това Петков и Василев, не като жители, а като водачи, доста мъчително взеха решението, че са „ за оръжия” за Украйна.
Повечето „ прозападни” гласоподаватели у нас не се стъписаха изключително, когато Радев сподели, че „ Крим е руски” по време на дебата с Анастас Герджиков през ноември 2021; за какво е в този момент този отпор против позицията му за Украйна?
Прикрит путинизъм?
Днес, когато голямата част от света поддържа Киев, възмутена от съветската експанзия, от ден на ден гласоподаватели считат „ разкрачения стоеж” не просто за демонстрация на безволие, а за зле затулен путинизъм. Становището на Радев е удивително за натовски военачалник: съветски шпиони върлуват на територията на България от години, посланичката Митрофанова ни хока и назидава, Русия ни разгласи за неприятелска страна, „ Газпром” се опита да ни изнудва да плащаме в рубли и врътна кранчето, а Радев в действителност желае да не дразним Кремъл, назовава искащите да помогнем на Киев с оръжие „ милитаристи” и „ шарлатани”. Да не приказваме, че е обществена загадка, че българско оръжие от дълго време влиза в Украйна през Полша, Чехия и Словакия. Вместо за неутралитета, би трябвало спор за политическото двуличие.
Темата „ Украйна” наподобява докара до „ развод” на Радев с Петков и Василев. По-значимото: евроатлантическата част от Политическа партия също се отдръпна от него. Но там има и такива, които са разочаровани от по-твърдия нов курс на харвардците към Кремъл.
Към Радев мощно охладняха и хората в Демократична България. Конфликтът с Нинова обаче не го отдалечава от Българска социалистическа партия. Упреквайки Нинова, че България изнася оръжие за Украйна, Радев я измества от „ сърцето” на правоверните „ социалисти”. Накрая, въпреки да са преобладаващо уверени европейци, близо 70% от българите желаят неутралитет по отношение на Украйна. Поради това, да вземем за пример, инициирането на процедура за импийчмънт против Радев в 47-то Народно събрание (чл. 103 от КРБ), поради противоречивата му позиция за Украйна, може да се обърне против вносителите.
Какви са вероятностите?
„ Украинската карта”, по този начин както я играе Радев, наподобява ще му донесе електорални загуби – само че, към този момент, те не наподобяват трагични. А може да не са и безвъзвратни. Дали „ западно мислещите “ гласоподаватели са отлетели вечно или „ творението на Решетников” ще успее, с неочакван финт, отново да ги приласкае?
По-тревожна за Радев е загубата на партии-съюзници, в лицето на Политическа партия и Демократична България. Кошмарът му: да изкара петте години на „ Дондуков” опозорен и във все по-голяма изолираност. Този сюжет ще попари очакванията му, в случай че таи такива, за политическо бъдеще след президентския мандат.
Автор: Петър Чолаков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ