П. Стоянович: Русия винаги се оказва една и съща полуазиатска империя
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дъждовни води: Има ли някакви учредения режимът на Путин да назовава украинците " нацисти ", с изключение на с цел да възкреси у руснаците загатна за врага от Втората международна война, за който се използваше този етикет?
П. Стоянович: Трудно ми е да служа си с словосъчетание от времето на Молотов и Рибентроп, която наподобява смешно в 21-и век. Това звучи тъкмо толкоз клиширано, колкото десетки сходни употребени избрания сред разнообразни народи (жабари за италианците, мамалигари за румънците, шваби за германците и т.н.).
За Москва всеки, който не е с тях, заслужава афектиран епитет, а такива в историческия нафталин дал Господ. Това е страна, където на един и същи площад може да има по едно и също време протест за Сталин, панихида за Александър III и пропаганда за Путин, без това да учудва никого.
Добре, че се откри една боксова круша като Степан Бандера, на която се нахвърлиха всички учени глави на Кремъл. Споменеш ли Бандера, каквото и да кажеш с съветска патетика, е освен простено, само че и наложително като библейска истина. В основата на активността на този извънредно спорен човек (за да остана дипломатичен) в края на краищата е борбата срещу заличаването на украинската еднаквост, просвета и език, несъмнено с методите на терора против поляци, руснаци и немци. Полският напън за " пацификация " на украинците от 30-те години малко се разграничава от съветските апели за " денацификация " през днешния ден. Приписваната непосредственост на Бандера с Райха е в основата си практична комерсиална инвестиция, която се проваля, тъй като Хитлер - също като Сталин - не желае самостоятелна Украйна. Фактът, че той лежи в прилични за концлагер условия не е благосклонност на нацистите, а на собствен ред тяхна инвестиция в националиста за бъдеща акция против Съветите. И най-после, за руснаците постоянно ще има единствено нацизъм и фашизъм, само че в никакъв случай комунизъм и сталинизъм, тъй като в случай че изрежат Ленин и Сталин от предишното си, това ще значи да ампутират краката, на които считат, че стои паметникът на " модерна " Русия.
Дъждовни води: Би ли могло по кремълската логичност българите да бъдат наречени " нацисти " поради това, че в Народното събрание е влезнала партия като " Възраждане ", а преди нея и други националистки партии?
П. Стоянович: Би било смешно, в случай че не беше тъпо. Защото, оставяйки встрани обичайното Вътрешна македонска революционна организация, новите националисти се държат като пета колона на Кремъл. И защото у нас общественото безхаберие разрешава всекиму да си лепи политически етикети, те бързат да привлекат под евтините си послания тези елементи от популацията, които са по-лесно податливи на въздействие в епохата на условна просветеност и действителна мизерия.
Дъждовни води: След Втората международна война анексирането на Крим ли в последна сметка анулира неприкосновеността на националните граници в Европа? Защо НАТО не съумя да му се опълчи?
П. Стоянович: Преди Крим и в Средиземноморието, и на Балканите имахме смяна на национални граници. Някои възвратими, други не. Въпрос на геополитика, уви, тя също е античен поминък. Питате ме за какво НАТО не се е противопоставила. Прави ли Ви усещане, че никоя медия не е упорствала твърдо пред генералния ѝ секретар да отговори на този въпрос? Не съм сигурен дали питането е " за какво ", би трябвало да е " дали искаше ". Исках да оказа помощ, само че нямах предпочитание - да се пошегуваме по български. Измъчените украинци няма да излязат от войната с повече вяра в силата и правдата на НАТО, а с това парещо възприятие, че са те поканили да седнеш, само че някой в края на краищата ти е дръпнал стола. Ти ще се оправиш, гърбът ще спре да боли, само че възприятието ще остане.
Дъждовни води: Как си обяснявате флирта на Запада с режима на Путин преди войната в Украйна до степен на съвсем неотменими стопански обвързаности?
П. Стоянович: Обяснявам го с половинвековния отвод на Европа да сложи на изцяло равно незаконно мерило нацизма и комунизма, Третия райх и Съюз на съветските социалистически републики, както и техните следовници.
Дъждовни води: Исторически ли са аргументите Русия, за разлика от останалите някогашни комунистически страни в Европа, да не тръгне след 1989-а година по либерален път на развиване?
П. Стоянович: Търсите демократична логичност там, където в никакъв случай не е имало демократична процедура. Защо да тръгне? СССР-Русия нито е имала класическа многопартийна парламентарна система, нито е имала уклон към нея. За огромно страдание историческият опит е преди всичко тоталитарен. Може би доста хубав, незадълбочено европейски, със международна духовна продукция, само че самата система, крепяща страната, в никакъв случай не е била проникната от Просвещението и модерността на политическото ръководство. Неслучайно всеки втори човек, запитан за какво на Русия ѝ би трябвало сатрап, дава отговор, че тя иначе на може.
Дъждовни води: Въпрос на случайност ли е, че през Втората международна война Русия се оказа против Хитлер, а не с него?
П. Стоянович: Да Ви кажа ли, и аз се удивлявам. Някак си добре започнаха, но след това нещата се поразмиха.
Днес предаността на немалка част от българското общество към Русия, неразколебана даже от войната в Украйна, лоялност към кого е: към Александър II, спечелилия в Руско-турската война, към Сталин, спечелилия във Втората международна война, към Путин, бореца против Запада?
Слава Богу, от 19-и век насам всички подизпълнители на съветските ползи в България съвсем без изключение го вършат не по обич, а за пари. Като се сетя, че през 1887-а година нашенски политици от ранга на Иван Гешов, С. С. Бобчев, Михаил Маджаров, Драган Цанков, Тодор Бурмов, Бракалов и така нататък в прав текст документално молеха цар Александър да окупира " непослушна " България, че да се наредят нещата…Смятам, че днешните им почитатели не са по този начин куражлии. Едно хубаво нещо въпреки всичко имаше в тази война: множеството съветски измекяри излязоха от дупките на повърхността.
Дъждовни води: Режимът на Путин руски ли е, без марксизма-ленинизма като публична идеология?
П. Стоянович: Съветски в съветски проект може да се употребява като синоним на царски, имперски. Разликата е най-вече в атрибутите и лозунгите. Русия в края на краищата постоянно се оказва една и съща полуазитска империя, преди с корона, в този момент с каскет.
Автор: Георги Лозанов
Дъждовни води: Има ли някакви учредения режимът на Путин да назовава украинците " нацисти ", с изключение на с цел да възкреси у руснаците загатна за врага от Втората международна война, за който се използваше този етикет?
П. Стоянович: Трудно ми е да служа си с словосъчетание от времето на Молотов и Рибентроп, която наподобява смешно в 21-и век. Това звучи тъкмо толкоз клиширано, колкото десетки сходни употребени избрания сред разнообразни народи (жабари за италианците, мамалигари за румънците, шваби за германците и т.н.).
За Москва всеки, който не е с тях, заслужава афектиран епитет, а такива в историческия нафталин дал Господ. Това е страна, където на един и същи площад може да има по едно и също време протест за Сталин, панихида за Александър III и пропаганда за Путин, без това да учудва никого.
Добре, че се откри една боксова круша като Степан Бандера, на която се нахвърлиха всички учени глави на Кремъл. Споменеш ли Бандера, каквото и да кажеш с съветска патетика, е освен простено, само че и наложително като библейска истина. В основата на активността на този извънредно спорен човек (за да остана дипломатичен) в края на краищата е борбата срещу заличаването на украинската еднаквост, просвета и език, несъмнено с методите на терора против поляци, руснаци и немци. Полският напън за " пацификация " на украинците от 30-те години малко се разграничава от съветските апели за " денацификация " през днешния ден. Приписваната непосредственост на Бандера с Райха е в основата си практична комерсиална инвестиция, която се проваля, тъй като Хитлер - също като Сталин - не желае самостоятелна Украйна. Фактът, че той лежи в прилични за концлагер условия не е благосклонност на нацистите, а на собствен ред тяхна инвестиция в националиста за бъдеща акция против Съветите. И най-после, за руснаците постоянно ще има единствено нацизъм и фашизъм, само че в никакъв случай комунизъм и сталинизъм, тъй като в случай че изрежат Ленин и Сталин от предишното си, това ще значи да ампутират краката, на които считат, че стои паметникът на " модерна " Русия.
Дъждовни води: Би ли могло по кремълската логичност българите да бъдат наречени " нацисти " поради това, че в Народното събрание е влезнала партия като " Възраждане ", а преди нея и други националистки партии?
П. Стоянович: Би било смешно, в случай че не беше тъпо. Защото, оставяйки встрани обичайното Вътрешна македонска революционна организация, новите националисти се държат като пета колона на Кремъл. И защото у нас общественото безхаберие разрешава всекиму да си лепи политически етикети, те бързат да привлекат под евтините си послания тези елементи от популацията, които са по-лесно податливи на въздействие в епохата на условна просветеност и действителна мизерия.
Дъждовни води: След Втората международна война анексирането на Крим ли в последна сметка анулира неприкосновеността на националните граници в Европа? Защо НАТО не съумя да му се опълчи?
П. Стоянович: Преди Крим и в Средиземноморието, и на Балканите имахме смяна на национални граници. Някои възвратими, други не. Въпрос на геополитика, уви, тя също е античен поминък. Питате ме за какво НАТО не се е противопоставила. Прави ли Ви усещане, че никоя медия не е упорствала твърдо пред генералния ѝ секретар да отговори на този въпрос? Не съм сигурен дали питането е " за какво ", би трябвало да е " дали искаше ". Исках да оказа помощ, само че нямах предпочитание - да се пошегуваме по български. Измъчените украинци няма да излязат от войната с повече вяра в силата и правдата на НАТО, а с това парещо възприятие, че са те поканили да седнеш, само че някой в края на краищата ти е дръпнал стола. Ти ще се оправиш, гърбът ще спре да боли, само че възприятието ще остане.
Дъждовни води: Как си обяснявате флирта на Запада с режима на Путин преди войната в Украйна до степен на съвсем неотменими стопански обвързаности?
П. Стоянович: Обяснявам го с половинвековния отвод на Европа да сложи на изцяло равно незаконно мерило нацизма и комунизма, Третия райх и Съюз на съветските социалистически републики, както и техните следовници.
Дъждовни води: Исторически ли са аргументите Русия, за разлика от останалите някогашни комунистически страни в Европа, да не тръгне след 1989-а година по либерален път на развиване?
П. Стоянович: Търсите демократична логичност там, където в никакъв случай не е имало демократична процедура. Защо да тръгне? СССР-Русия нито е имала класическа многопартийна парламентарна система, нито е имала уклон към нея. За огромно страдание историческият опит е преди всичко тоталитарен. Може би доста хубав, незадълбочено европейски, със международна духовна продукция, само че самата система, крепяща страната, в никакъв случай не е била проникната от Просвещението и модерността на политическото ръководство. Неслучайно всеки втори човек, запитан за какво на Русия ѝ би трябвало сатрап, дава отговор, че тя иначе на може.
Дъждовни води: Въпрос на случайност ли е, че през Втората международна война Русия се оказа против Хитлер, а не с него?
П. Стоянович: Да Ви кажа ли, и аз се удивлявам. Някак си добре започнаха, но след това нещата се поразмиха.
Днес предаността на немалка част от българското общество към Русия, неразколебана даже от войната в Украйна, лоялност към кого е: към Александър II, спечелилия в Руско-турската война, към Сталин, спечелилия във Втората международна война, към Путин, бореца против Запада?
Слава Богу, от 19-и век насам всички подизпълнители на съветските ползи в България съвсем без изключение го вършат не по обич, а за пари. Като се сетя, че през 1887-а година нашенски политици от ранга на Иван Гешов, С. С. Бобчев, Михаил Маджаров, Драган Цанков, Тодор Бурмов, Бракалов и така нататък в прав текст документално молеха цар Александър да окупира " непослушна " България, че да се наредят нещата…Смятам, че днешните им почитатели не са по този начин куражлии. Едно хубаво нещо въпреки всичко имаше в тази война: множеството съветски измекяри излязоха от дупките на повърхността.
Дъждовни води: Режимът на Путин руски ли е, без марксизма-ленинизма като публична идеология?
П. Стоянович: Съветски в съветски проект може да се употребява като синоним на царски, имперски. Разликата е най-вече в атрибутите и лозунгите. Русия в края на краищата постоянно се оказва една и съща полуазитска империя, преди с корона, в този момент с каскет.
Автор: Георги Лозанов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ