Руската църква в Украйна трябва да носи същата отговорност като Русия за престъпленията, извършени срещу Украйна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на религиoзния специалист Олександър Йефременко за df.news, преводът е на www.doxologiainfonews.com и го публикуваме без редакторска интервенция:
След началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна, въпросът за каноничния и правния статут на Руската Църква в Украйна („ Украинска Православна Църква “, Московска Патриаршия – УПЦ МП) и по-специално за продължаващото битие на тази конструкция, стана много изострен.
През всичките 30 години на своето битие представителите на Руската Православна Църква в Украйна декларират, че са изцяло самостоятелни от Руската Църква и че са обединени с Московската Патриаршия единствено посредством „ духовна връзка”.
Те повтаряха тази мантра по време на Революцията на достолепието, войната в Донбас и не е изненадващо, че даже и през днешния ден управлението на Руската Православна Църква се пробва да я прокара в главите на украинското общество. Според църковното управление това духовно единение се отразява в споменаване името на Руския Патриарх Кирил по време на всички богослужения във всички храмове на Украйна.
Сега, по време на съветската експанзия, част от духовенството се опълчи. Твърди се, че малко повече от дузина епархии (точно 15 епархии – Бел. прев.) са подхванали невиждана стъпка и са решили да спрат да загатват името на водача на Руската Православна Църква по време на богослужения.
Такава грандиозна стъпка обаче не лишава съветския църковен клон в Украйна от зависимостта му от московския трон. Все отново, споменаването на Кирил е единствено забележим знак за взаимозависимост. В допълнение към него има редица разпореждания, които контролират връзките на Руската Православна Църква с нейната конструкция в Украйна и слагат последната в директна взаимозависимост от Москва. Всички те са посочени в съответните нормативни документи, като църковните устави на Руската Патриаршия.Докато не бъдат отстранени, РПЦвУ ще остане подвластна от Москва.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Нарушаването на един от тях, като преустановяване споменаването на Кирил, не трансформира доста позицията на цялата конструкция или даже не значи нищо. Това може да докара единствено до уместно наказване на нарушителите, а не до спиране на общението. За да се прекъсне изцяло тази московска пъпна шнур, е належащо даже споменаването на Украйна да изчезне от устава на Руската Православна Църква.
Освен това, уставът на РПЦвУ също отразява тяхната взаимозависимост от Руската Църква. Така в устава за ръководството на РПЦвУ в 5-ти параграф на глава 1 ясно се споделя, че тя е част от Московската Патриаршия, въпреки и самоуправляваща се. В своя църковен живот тя се управлява от решенията на Архиерейския събор на Руската Православна Църква от 25-27 октомври 1990 година (параграф 4 от същата глава).
Прави усещане, че нищо не се споделя за други събори, които са се състояли след 1990 година Този пропуск в устава разрешава операция, че други събори на РПЦ нямат власт над него. Това обаче надалеч не е по този начин и в глава 2 намираме индикация, че Архирейският събор на РПЦвУ, като най-висш управителен орган, следи осъществяването на решенията на съборите на РПЦвУ (параграф 6. в) и би трябвало да остане взаимен с РПЦ. Тоест поддържането на единството с Руската Патриаршия е един от главните правила на висшия управнически орган на Църквата!
Може да има конфликт за това, което ще бъде доста забавно за гледане. Известно е, че Архиерейският събор на РПЦ е плануван за май тази година. Ако одобри най-малко едно изказване, одобряващо съветската експанзия, по какъв начин ще се държи йерархията на Руската Църква в Украйна? В последна сметка, съгласно горните точки, те са длъжни да ги извършват на най-високо равнище!
Освен това, Архиерейският събор на РПЦ работи въз основа на „ укази на поместните и архиерейските събори “ на РПЦ, а неговият началник, в тази ситуация Митрополит Онуфрий (Березовски), е непрекъснат член на Синода на РПЦ. В тази връзка има различен спор. Как ще постъпи Онуфрий, в случай че на някой от идващите синоди бъде признато изказване, одобряващо експанзията на Русия против Украйна? И въобще по какъв начин може Онуфрий да взе участие в някакво съвещание на Синода на РПЦ след всички закононарушения на съветските терористи? И обикновено ли е да седне на една маса с Гундяев, който предходната неделя благослови убийствата на украинци? Отговорът на тези въпроси наподобява явен!
Повече за обединяването на двете структури е разказано в устава на РПЦ. Той даже съдържа обособена глава за така наречен „ Украинска Православна Църква “ (РПЦвУ). Той е основан или по-скоро обособен от предходния правилник в обособен параграф през 2017 година По това време това изменение на устава на Руската Патриаршия беше показано като рупор на нейния църковен клон в Украйна като едно от изключителните достижения, което сякаш в допълнение усилва правата и независимостта на последната.
Всъщност сходна промяна на устава беше обусловена от законите на Украйна за религиозна организация с център, който се намира в страната на агресора. Страхът от бъдещи законови ограничавания на активността им у нас, принуди московското духовенство да прибегне до сходни трикове, с цел да си затвори очите пред украинското общество. За задачата те бяха отстранени от листата на други „ независими и самостоятелни в ръководството “ и издадени в обособена глава, където пишеше, че управителният център на РПЦвУ се намира в Украйна.
Подобни измами обаче наподобяват много безсмислени и незначителни, както от канонична, по този начин и от правна позиция. Същото би било, в случай че в Конституцията на Руската федерация имаше обособена глава, отдадена на Украйна, в която да се означи, че управителният център на Украйна се намира в Киев.
Сега дано разгледаме самия параграф и да забележим, че РПЦ и нейният клон са обединени освен молитвено. Тази молитвена връзка се загатва единствено в параграф 6 на тази глава, който гласи, че „ Името на предстоятеля се загатва във всички църкви на Украинската Православна Църква след името на Московския Патриарх и цяла Русия “. Същото се споделя и в гореспоменатия правилник на РПЦ. Затова желая още един път да подчертая, че прекратяването на споменаването на името на Руския Патриарх е единствено нарушаване на една от наредбите на устава, а не спиране на всички връзки.
Параграф 9 по-нататък гласи, че „ Епископите на Украинската Православна Църква са членове на поместните и епископските събори и вземат участие в тяхната работа в сходство с раздели II и III от този правилник и в съвещанията на Свещения Синод “. Това значи, че целият епископат на така наречен „ Украинска Православна Църква “, Московска Патриаршия е задължена да взе участие в работата на висшите управителни органи наедно с всички останали архиереи на РПЦ, като те нямат никакви особени привилегии или съборно „ право на несъгласие “!
Решенията на съборите на РПЦ „ са задължителни” за тях. Следователно, връщайки се към догатката, изразено нагоре, излиза наяве, че всевъзможни дейности или решения на РПЦ по отношение на Украйна стават обвързващи за всички представители на Руската Църква в Украйна.
С оглед на това поражда и различен въпрос, много сходен на предходните два по отношение на Митрополит Онуфрий. Как епископите на Руската Православна Църква ще могат да отидат в Москва за майския Архиерейски събор, даже и войната да завърши до тогава? Отговорът тук също е много явен. Всеки един от Архиереите на Руската Православна Църква в Украйна, който след толкоз доста убийства на мирни украинци, в това число повече от 100 деца, се осмели да отиде в Москва, ще бъде считан за изменник и вредител!
В същото време, в случай че епископите не отидат в Москва, те евентуално ще попаднат под наказването на Руската Православна Църква и нейния църковен съд. В последна сметка, това е „ съдът на Архиерейския събор, който е църковният съд от най-висока инстанция за Украинската Православна Църква “, което е предписано в параграф 12 на същата глава. Така ще може да се види същинското лице на целия епископат на Руската Православна Църква в Украйна. Така те ще покажат кое е по-важно за тях и кое е по-лошо: гневът на личния им народ или наказването от Москва.
И по този начин, обобщавайки всичко нагоре, бих желал още един път да подчертая, че единствено премахването на всички упоменати разпореждания е същинско доказателство за независимостта на Руската Църква в Украйна. Нарушаването на която и да е в този случай не визира общото състояние на съветския църковен клон в Украйна. Единствено в светската сфера нарушаването на едно от изискванията на контракта може да бъде съображение за отменяне на самия контракт. В случая такава запаса няма. Следователно всяко изказване за „ самостоятелност “ при съществуването и настоящата документална фиксация на противоположното са единствено празни думи или елементарна неистина, с която още веднъж актуалните московски фарисеи се пробват да заблудят елементарните хора.
Коментар на религиoзния специалист Олександър Йефременко за df.news, преводът е на www.doxologiainfonews.com и го публикуваме без редакторска интервенция:
След началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна, въпросът за каноничния и правния статут на Руската Църква в Украйна („ Украинска Православна Църква “, Московска Патриаршия – УПЦ МП) и по-специално за продължаващото битие на тази конструкция, стана много изострен.
През всичките 30 години на своето битие представителите на Руската Православна Църква в Украйна декларират, че са изцяло самостоятелни от Руската Църква и че са обединени с Московската Патриаршия единствено посредством „ духовна връзка”.
Те повтаряха тази мантра по време на Революцията на достолепието, войната в Донбас и не е изненадващо, че даже и през днешния ден управлението на Руската Православна Църква се пробва да я прокара в главите на украинското общество. Според църковното управление това духовно единение се отразява в споменаване името на Руския Патриарх Кирил по време на всички богослужения във всички храмове на Украйна.
Сега, по време на съветската експанзия, част от духовенството се опълчи. Твърди се, че малко повече от дузина епархии (точно 15 епархии – Бел. прев.) са подхванали невиждана стъпка и са решили да спрат да загатват името на водача на Руската Православна Църква по време на богослужения.
Такава грандиозна стъпка обаче не лишава съветския църковен клон в Украйна от зависимостта му от московския трон. Все отново, споменаването на Кирил е единствено забележим знак за взаимозависимост. В допълнение към него има редица разпореждания, които контролират връзките на Руската Православна Църква с нейната конструкция в Украйна и слагат последната в директна взаимозависимост от Москва. Всички те са посочени в съответните нормативни документи, като църковните устави на Руската Патриаршия.Докато не бъдат отстранени, РПЦвУ ще остане подвластна от Москва.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Нарушаването на един от тях, като преустановяване споменаването на Кирил, не трансформира доста позицията на цялата конструкция или даже не значи нищо. Това може да докара единствено до уместно наказване на нарушителите, а не до спиране на общението. За да се прекъсне изцяло тази московска пъпна шнур, е належащо даже споменаването на Украйна да изчезне от устава на Руската Православна Църква.
Освен това, уставът на РПЦвУ също отразява тяхната взаимозависимост от Руската Църква. Така в устава за ръководството на РПЦвУ в 5-ти параграф на глава 1 ясно се споделя, че тя е част от Московската Патриаршия, въпреки и самоуправляваща се. В своя църковен живот тя се управлява от решенията на Архиерейския събор на Руската Православна Църква от 25-27 октомври 1990 година (параграф 4 от същата глава).
Прави усещане, че нищо не се споделя за други събори, които са се състояли след 1990 година Този пропуск в устава разрешава операция, че други събори на РПЦ нямат власт над него. Това обаче надалеч не е по този начин и в глава 2 намираме индикация, че Архирейският събор на РПЦвУ, като най-висш управителен орган, следи осъществяването на решенията на съборите на РПЦвУ (параграф 6. в) и би трябвало да остане взаимен с РПЦ. Тоест поддържането на единството с Руската Патриаршия е един от главните правила на висшия управнически орган на Църквата!
Може да има конфликт за това, което ще бъде доста забавно за гледане. Известно е, че Архиерейският събор на РПЦ е плануван за май тази година. Ако одобри най-малко едно изказване, одобряващо съветската експанзия, по какъв начин ще се държи йерархията на Руската Църква в Украйна? В последна сметка, съгласно горните точки, те са длъжни да ги извършват на най-високо равнище!
Освен това, Архиерейският събор на РПЦ работи въз основа на „ укази на поместните и архиерейските събори “ на РПЦ, а неговият началник, в тази ситуация Митрополит Онуфрий (Березовски), е непрекъснат член на Синода на РПЦ. В тази връзка има различен спор. Как ще постъпи Онуфрий, в случай че на някой от идващите синоди бъде признато изказване, одобряващо експанзията на Русия против Украйна? И въобще по какъв начин може Онуфрий да взе участие в някакво съвещание на Синода на РПЦ след всички закононарушения на съветските терористи? И обикновено ли е да седне на една маса с Гундяев, който предходната неделя благослови убийствата на украинци? Отговорът на тези въпроси наподобява явен!
Повече за обединяването на двете структури е разказано в устава на РПЦ. Той даже съдържа обособена глава за така наречен „ Украинска Православна Църква “ (РПЦвУ). Той е основан или по-скоро обособен от предходния правилник в обособен параграф през 2017 година По това време това изменение на устава на Руската Патриаршия беше показано като рупор на нейния църковен клон в Украйна като едно от изключителните достижения, което сякаш в допълнение усилва правата и независимостта на последната.
Всъщност сходна промяна на устава беше обусловена от законите на Украйна за религиозна организация с център, който се намира в страната на агресора. Страхът от бъдещи законови ограничавания на активността им у нас, принуди московското духовенство да прибегне до сходни трикове, с цел да си затвори очите пред украинското общество. За задачата те бяха отстранени от листата на други „ независими и самостоятелни в ръководството “ и издадени в обособена глава, където пишеше, че управителният център на РПЦвУ се намира в Украйна.
Подобни измами обаче наподобяват много безсмислени и незначителни, както от канонична, по този начин и от правна позиция. Същото би било, в случай че в Конституцията на Руската федерация имаше обособена глава, отдадена на Украйна, в която да се означи, че управителният център на Украйна се намира в Киев.
Сега дано разгледаме самия параграф и да забележим, че РПЦ и нейният клон са обединени освен молитвено. Тази молитвена връзка се загатва единствено в параграф 6 на тази глава, който гласи, че „ Името на предстоятеля се загатва във всички църкви на Украинската Православна Църква след името на Московския Патриарх и цяла Русия “. Същото се споделя и в гореспоменатия правилник на РПЦ. Затова желая още един път да подчертая, че прекратяването на споменаването на името на Руския Патриарх е единствено нарушаване на една от наредбите на устава, а не спиране на всички връзки.
Параграф 9 по-нататък гласи, че „ Епископите на Украинската Православна Църква са членове на поместните и епископските събори и вземат участие в тяхната работа в сходство с раздели II и III от този правилник и в съвещанията на Свещения Синод “. Това значи, че целият епископат на така наречен „ Украинска Православна Църква “, Московска Патриаршия е задължена да взе участие в работата на висшите управителни органи наедно с всички останали архиереи на РПЦ, като те нямат никакви особени привилегии или съборно „ право на несъгласие “!
Решенията на съборите на РПЦ „ са задължителни” за тях. Следователно, връщайки се към догатката, изразено нагоре, излиза наяве, че всевъзможни дейности или решения на РПЦ по отношение на Украйна стават обвързващи за всички представители на Руската Църква в Украйна.
С оглед на това поражда и различен въпрос, много сходен на предходните два по отношение на Митрополит Онуфрий. Как епископите на Руската Православна Църква ще могат да отидат в Москва за майския Архиерейски събор, даже и войната да завърши до тогава? Отговорът тук също е много явен. Всеки един от Архиереите на Руската Православна Църква в Украйна, който след толкоз доста убийства на мирни украинци, в това число повече от 100 деца, се осмели да отиде в Москва, ще бъде считан за изменник и вредител!
В същото време, в случай че епископите не отидат в Москва, те евентуално ще попаднат под наказването на Руската Православна Църква и нейния църковен съд. В последна сметка, това е „ съдът на Архиерейския събор, който е църковният съд от най-висока инстанция за Украинската Православна Църква “, което е предписано в параграф 12 на същата глава. Така ще може да се види същинското лице на целия епископат на Руската Православна Църква в Украйна. Така те ще покажат кое е по-важно за тях и кое е по-лошо: гневът на личния им народ или наказването от Москва.
И по този начин, обобщавайки всичко нагоре, бих желал още един път да подчертая, че единствено премахването на всички упоменати разпореждания е същинско доказателство за независимостта на Руската Църква в Украйна. Нарушаването на която и да е в този случай не визира общото състояние на съветския църковен клон в Украйна. Единствено в светската сфера нарушаването на едно от изискванията на контракта може да бъде съображение за отменяне на самия контракт. В случая такава запаса няма. Следователно всяко изказване за „ самостоятелност “ при съществуването и настоящата документална фиксация на противоположното са единствено празни думи или елементарна неистина, с която още веднъж актуалните московски фарисеи се пробват да заблудят елементарните хора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ