Исканията на Русия. И крайно нелепият отговор от България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Русия изисква от България нещо като фиктивно участие в НАТО. На фона на сходни „ предложения “, тезата за разполагане на батальон, който да е единствено български, наподобява все по-нелепа. На какво се надява България?
Руската позиция във връзка с Източна Европа (и в частност България), изразена от Кремъл, а и от дипломат Митрофанова в нейно изявление пред български медии, се състои в следното:
1) Русия позволява номинално участие на България в НАТО, само че без никакви бази, стратегически оръжия и войски от съюзнически страни на българска територия (както и на територията на цяла Източна Европа);
2) Ако това не стане, Русия счита, че може да подхваща военни ограничения (не изключващи даже агресия) по отношение на прилежащи страни (Украйна най-вече) и да заплашва с оръжие страни членки на НАТО, най-малкото като ги прави “мишени”;
3) Цената на газа има мощен политически съставен елемент за Русия: една про-руска позиция може да докара до по-изгодни газови договори;
4) С номинално (фиктивно) участие в НАТО България би избегнала военна опасност от Русия ( “да стане мишена”) и вероятно би си подсигурила преференциални цени за газ.
Защо този отговор е безразсъден
Не сме чули към момента реакция от страна на българското държавно управление на тази позиция. Вярно е, че не на всяко изявление би трябвало да се реагира. Но на фона на сходни “оферти” българската теза за разполагане у нас на “батальон на НАТО, който е в действителност единствено български”, наподобява все по-нелепа. Същото важи с по-голяма мощ и за “личните” изявления на военния министър Янев, който по-скоро основава усещане, че към този момент е приел съветските оферти. В последна сметка НАТО е инструмент за групова защита на страните членки. Тази защита не може да се осъществя без дислокация на сили при положение на нужда. Членството в НАТО губи смисъл, в случай че всяка страна се пази сама или пази единствено себе си.
Затова няма нищо ужасно и дори е добре ръководещите да артикулират кардиналната позиция на страната ни ясно:
- България е суверенна страна, а не малоценен индивид, включен в зона на поделени въздействия на велики сили;
- България третира и другите страни като суверенни, включително и Украйна. Не можем да дадем единодушие за това, че външната политика на трета страна (Украйна) принадлежи на Русия или на който и да било различен, друг от украинците;
- Гаранцията за българския суверенитет е и групов – посредством НАТО и Европейски Съюз:
- При опасност извън България има право на групови дейности, които включват дислокация на натовски войски и техника на наша територия;
- Необяснимото скупчване на 100,000 съветска войска на границата с Украйна е опасност за най-малко районен спор на границата на Европейски Съюз и НАТО;
Нужна е кардинална позиция
- В такава обстановка в действителност е наложително задействането на някакви групови системи за сигурност. Разбира се, съразмерно и като начало най-малко на алегорично равнище, с цел да се показва, че тези системи бързо могат да бъдат приложени при възможна ескалация на напрежението. Това е и смисълът на дислоцирането на мощно лимитирани контингенти на НАТО в Източна Европа;
- Надеждата на България е, че до ескалация няма да се стигне и всички терзания, които Русия има, могат да бъдат решени на масата на договарянията.
В последна сметка някой счита ли съществено, че която и да е част от НАТО желае да прави експанзия по отношение на Русия през днешния ден или в обозримо бъдеще? Подобни паранои, в случай че съществуват, би трябвало да бъдат подложени на интензивна дипломатическа терапия. Т.е. договаряния с Русия за ограничение на разполагането на стратегически оръжия, както и преговори на параметри за сигурност в Европа са наложителни и би трябвало да бъдат задълбочени. Но без те да са ориентирани към основаване на съветска санитарна зона и фиктивни членки на НАТО, чиято външна политика да се взема решение частично в Москва.
Разбира се, всичко това е нужно да се облече в съответния дипломатически език. Но кардиналната позиция не е обидна за никого: в противен случай, тя е основа за почтени и уважителни връзки сред суверенни страни
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Русия изисква от България нещо като фиктивно участие в НАТО. На фона на сходни „ предложения “, тезата за разполагане на батальон, който да е единствено български, наподобява все по-нелепа. На какво се надява България?
Руската позиция във връзка с Източна Европа (и в частност България), изразена от Кремъл, а и от дипломат Митрофанова в нейно изявление пред български медии, се състои в следното:
1) Русия позволява номинално участие на България в НАТО, само че без никакви бази, стратегически оръжия и войски от съюзнически страни на българска територия (както и на територията на цяла Източна Европа);
2) Ако това не стане, Русия счита, че може да подхваща военни ограничения (не изключващи даже агресия) по отношение на прилежащи страни (Украйна най-вече) и да заплашва с оръжие страни членки на НАТО, най-малкото като ги прави “мишени”;
3) Цената на газа има мощен политически съставен елемент за Русия: една про-руска позиция може да докара до по-изгодни газови договори;
4) С номинално (фиктивно) участие в НАТО България би избегнала военна опасност от Русия ( “да стане мишена”) и вероятно би си подсигурила преференциални цени за газ.
Защо този отговор е безразсъден
Не сме чули към момента реакция от страна на българското държавно управление на тази позиция. Вярно е, че не на всяко изявление би трябвало да се реагира. Но на фона на сходни “оферти” българската теза за разполагане у нас на “батальон на НАТО, който е в действителност единствено български”, наподобява все по-нелепа. Същото важи с по-голяма мощ и за “личните” изявления на военния министър Янев, който по-скоро основава усещане, че към този момент е приел съветските оферти. В последна сметка НАТО е инструмент за групова защита на страните членки. Тази защита не може да се осъществя без дислокация на сили при положение на нужда. Членството в НАТО губи смисъл, в случай че всяка страна се пази сама или пази единствено себе си.
Затова няма нищо ужасно и дори е добре ръководещите да артикулират кардиналната позиция на страната ни ясно:
- България е суверенна страна, а не малоценен индивид, включен в зона на поделени въздействия на велики сили;
- България третира и другите страни като суверенни, включително и Украйна. Не можем да дадем единодушие за това, че външната политика на трета страна (Украйна) принадлежи на Русия или на който и да било различен, друг от украинците;
- Гаранцията за българския суверенитет е и групов – посредством НАТО и Европейски Съюз:
- При опасност извън България има право на групови дейности, които включват дислокация на натовски войски и техника на наша територия;
- Необяснимото скупчване на 100,000 съветска войска на границата с Украйна е опасност за най-малко районен спор на границата на Европейски Съюз и НАТО;
Нужна е кардинална позиция
- В такава обстановка в действителност е наложително задействането на някакви групови системи за сигурност. Разбира се, съразмерно и като начало най-малко на алегорично равнище, с цел да се показва, че тези системи бързо могат да бъдат приложени при възможна ескалация на напрежението. Това е и смисълът на дислоцирането на мощно лимитирани контингенти на НАТО в Източна Европа;
- Надеждата на България е, че до ескалация няма да се стигне и всички терзания, които Русия има, могат да бъдат решени на масата на договарянията.
В последна сметка някой счита ли съществено, че която и да е част от НАТО желае да прави експанзия по отношение на Русия през днешния ден или в обозримо бъдеще? Подобни паранои, в случай че съществуват, би трябвало да бъдат подложени на интензивна дипломатическа терапия. Т.е. договаряния с Русия за ограничение на разполагането на стратегически оръжия, както и преговори на параметри за сигурност в Европа са наложителни и би трябвало да бъдат задълбочени. Но без те да са ориентирани към основаване на съветска санитарна зона и фиктивни членки на НАТО, чиято външна политика да се взема решение частично в Москва.
Разбира се, всичко това е нужно да се облече в съответния дипломатически език. Но кардиналната позиция не е обидна за никого: в противен случай, тя е основа за почтени и уважителни връзки сред суверенни страни
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ