Протестът успя! Борисов е презиран
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на историка Емил Соколов във Facebook:
По всичко проличава, че държавно управление ще има. То ще е сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България - 3 от 4-те партии са партии на смяната. Коалицията няма да е лесна, само че в нея ще вземат участие задоволително партии и депутати, тъй че даже не всеки път всички да са на едно мнение, устойчиво ръководство да има.
В началото на 2020-та година на никой не му минаваше през мозъка, че ГЕРБ могат да изгубят 400,000 гласа и да станат втора политическа мощ. Борисов изглеждаше неминуем. Мистиката към неговия облик беше добре подплатена медийно и по всичко личеше, че народняшкият жанр на Борисов дефинитивно е триумфирал. Борисов въплъщаваше страната, не, той беше страната. Нищо в страната не се случваше без него. Като един крал-слънце, той обикаляше с джипката и се разпореждаше с живота ни. Завоят към авторитаризъм изглеждаше необратим.
Няма и две години по-късно и Борисов е презиран. Още по-лошо - той е презрян. Ако преди съперниците му се опасяваха от него, в този момент се подиграват на слабостта му. Борисов към този момент не е мъжага, а селски шут. Той се трансформира в нарицателно за изгубената неустрашимост. Когато искаш да кажеш, че някой е страхливец и няма топки, го сравняваш с Борисов.
Връзките сред ГЕРБ и Движение за права и свободи също станаха ясни за всички. Тайната коалиция сред двете партии беше осветлена и в този момент всяка от тях се пробва по всевъзможен метод да се разграничи от другата. Общите им ползи и зависимостите им обаче вършат това невероятно. ГЕРБ и Движение за права и свободи са скачени съдове, а съюзът сред тях - от преференциална договорка се трансформира в проклинание.
От страна, където Борисов управляваше необезпокоен, а Движение за права и свободи дърпаше конците откъм гърба, България в този момент е страна, където обществото и институциите интензивно се опълчват на този модел на ръководство. Като стартираме от Демократична България и минем през Изправи се!, Отровното трио, Има Такъв Народ, Политическа партия и стигнем чак до Румен Радев - всички тези разнородни политически играчи откриха метод по какъв начин дружно да се опълчат на хегемонията на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Някои евентуално го вършат, тъй като преследват користни ползи, само че резултатът е реалност. Борисов, Доган, Пеевски, Гешев и всички към тях бяха извадени на ярко. Това освен направи взаимоотношението посред им мъчно и съвсем невероятно на моменти, само че даде време на институциите и медиите да се окопитят и да върнат изгубеното си достолепие. България още веднъж сподели, че има гражданско общество.
Да, отидохме три пъти на избори. Два пъти не успяхме да се преборим, само че на третия успяхме. Символично е, че партията, която ще сплоти останалите и ще образува държавно управление, се споделя " Продължаваме промяната ". " Продължаваме промяната " с изключение на име на партия се оказа и най-точния метод да опишем това, което се случва в България две години след началото на митингите против ГЕРБ и Движение за права и свободи. Бавно и мъчно смяната в България се случва. Никой не е споделил, че ще е елементарно, само че е допустимо. Само преди по-малко от две години смяната изглеждаше като нещо невероятно. Сега смяната е реалност. Факт е, че дружно отвоювахме тази победа. Факт е и че ни чака още работа и не трябва да се отхвърляме.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Коментар на историка Емил Соколов във Facebook:
По всичко проличава, че държавно управление ще има. То ще е сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България - 3 от 4-те партии са партии на смяната. Коалицията няма да е лесна, само че в нея ще вземат участие задоволително партии и депутати, тъй че даже не всеки път всички да са на едно мнение, устойчиво ръководство да има.
В началото на 2020-та година на никой не му минаваше през мозъка, че ГЕРБ могат да изгубят 400,000 гласа и да станат втора политическа мощ. Борисов изглеждаше неминуем. Мистиката към неговия облик беше добре подплатена медийно и по всичко личеше, че народняшкият жанр на Борисов дефинитивно е триумфирал. Борисов въплъщаваше страната, не, той беше страната. Нищо в страната не се случваше без него. Като един крал-слънце, той обикаляше с джипката и се разпореждаше с живота ни. Завоят към авторитаризъм изглеждаше необратим.
Няма и две години по-късно и Борисов е презиран. Още по-лошо - той е презрян. Ако преди съперниците му се опасяваха от него, в този момент се подиграват на слабостта му. Борисов към този момент не е мъжага, а селски шут. Той се трансформира в нарицателно за изгубената неустрашимост. Когато искаш да кажеш, че някой е страхливец и няма топки, го сравняваш с Борисов.
Връзките сред ГЕРБ и Движение за права и свободи също станаха ясни за всички. Тайната коалиция сред двете партии беше осветлена и в този момент всяка от тях се пробва по всевъзможен метод да се разграничи от другата. Общите им ползи и зависимостите им обаче вършат това невероятно. ГЕРБ и Движение за права и свободи са скачени съдове, а съюзът сред тях - от преференциална договорка се трансформира в проклинание.
От страна, където Борисов управляваше необезпокоен, а Движение за права и свободи дърпаше конците откъм гърба, България в този момент е страна, където обществото и институциите интензивно се опълчват на този модел на ръководство. Като стартираме от Демократична България и минем през Изправи се!, Отровното трио, Има Такъв Народ, Политическа партия и стигнем чак до Румен Радев - всички тези разнородни политически играчи откриха метод по какъв начин дружно да се опълчат на хегемонията на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Някои евентуално го вършат, тъй като преследват користни ползи, само че резултатът е реалност. Борисов, Доган, Пеевски, Гешев и всички към тях бяха извадени на ярко. Това освен направи взаимоотношението посред им мъчно и съвсем невероятно на моменти, само че даде време на институциите и медиите да се окопитят и да върнат изгубеното си достолепие. България още веднъж сподели, че има гражданско общество.
Да, отидохме три пъти на избори. Два пъти не успяхме да се преборим, само че на третия успяхме. Символично е, че партията, която ще сплоти останалите и ще образува държавно управление, се споделя " Продължаваме промяната ". " Продължаваме промяната " с изключение на име на партия се оказа и най-точния метод да опишем това, което се случва в България две години след началото на митингите против ГЕРБ и Движение за права и свободи. Бавно и мъчно смяната в България се случва. Никой не е споделил, че ще е елементарно, само че е допустимо. Само преди по-малко от две години смяната изглеждаше като нещо невероятно. Сега смяната е реалност. Факт е, че дружно отвоювахме тази победа. Факт е и че ни чака още работа и не трябва да се отхвърляме.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ