Смайващ непрофесионализъм, липса на човещина и емпатия: какво показа случаят с Денис Теофиков
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Виждали сме го и преди: след убийството на Андрей Луканов или след злополуката в Хитрино. Сега във връзка на една нелепа гибел някои медии в България още веднъж демонстрираха слисващ непрофесионализъм, написа Петър Чолаков .
Кадри, показващи гибелта на 21-годишния артист Денис Теофиков, бяха качени на уеб страниците на редица медии, както и в обществените мрежи. От Съвет за електронни медии осъдиха публикуването на клиповете, както и спекулациите. Впоследствие клипът бе заличен, само че надалеч не от всички „ новинари”. Проверка на DW сподели, че видео, показващо безжизненото тяло на Денис, към момента може да бъде забелязано на страниците на някои „ медии” в интернет. Диагнозата е смразяваща, но явна: доста публицисти у нас, освен това даже такива, които сякаш не са " жълти ", са се трансформирали в търговци, нахално припечелващи от жестоки персонални драми.
Начинът, по който бе експлоатирана нещастието с умрялото момче, несъмнено, не е вест. Навсякъде по света „ лошото” – злополуката, падението, заболяването, гибелта и прочие – възбужда доста повече любознание, в сравнение с позитивните вести. Психологическият механизъм на злорадството (Schadenfreude) е проучен от дълго време от психолозите.
Поруганите журналистически правила
У нас мнозина помнят фотографията на убития министър председател Андрей Луканов в моргата от „ зората на демокрацията”. Днес не е изключение медии да тиражират снимки от профилите в обществените мрежи на умряли хора – очевидно, с цел да се укрепи резултатът от „ материала”. Обект на този морбиден, некрофилски интерес стават както звезди, по този начин и елементарни хора, чиято жестока или нелепа кончина се трансформира в атракция, в увеселителен парк.
В случая с Денис, на който експертите предвиждаха да стане идната огромна звезда на поп-фолка, материалите в медиите, на които попаднах, бяха съпроводени от редакторски уточнения като „ първи кадри”. Опит да се подсигуряват и запазят „ монополът” върху първоизточника и „ комерсиалните права” върху гибелта? „ Журналисти” развихриха и спекулации по отношение на аргументите за нещастието: за меланхолия ли става дума, самоубийство ли е и прочие, като пътем бяха погазени обикновените правила на журналистическата нравственос (да, това разбиране въпреки всичко съществува).
Наред със гибелта, чудесно се продава и сексът, похотта. Особено когато някой напорист, но неуместен политик би трябвало да бъде смачкан посредством разкрития за персоналния му живот или на околните му. В някои случаи повода за поруганите журналистически правила не е печалбарството, а смайващият непрофесионализъм, неналичието на човечност и емпатия. Точно това, да вземем за пример, пролича в безтактните въпроси, които кореспонденти, освен това от водещи медии, задаваха на околните на починалите във влаковата злополука в с. Хитрино през декември 2016.
Щом множеството медии с удоволствие не помнят за просветителната си функционалност или са подготвени да „ изродят” задачата на специалността си в името на Златния Телец, белким някой е изумен, че редица новинари даваха и не престават да дават трибуни на " експерти ", които слагат под подозрение сериозността на Ковид рецесията и потребността от имунизация. С безотговорното си държание медиите – наред с политиците и някои „ учени” – също носят отговорност за счупените злокобни върхове, за това, че сме на последно място по имунизация и с най-висока смъртност от Ковид в Европейски Съюз. Как да бъдат подтиквани да се имунизират повече българи, когато от тв приемника „ авторитетни лица” ги убеждават в противното в най-гледаното време?
След като лъже-професори и лъже-доценти развиват тайни или, най-малкото, меко казано ексцентрични теории пред микрофоните на родните „ топ журналисти”, за какво джипитата, елементарните лекари и медицински сестри тогава да приканват към имунизиране, а не да обезкуражават и да издават подправени документи? Вместо да приказват за гражданска отговорност, те следват подправените вести на „ лидерите” от екрана, забавляват и незаконно успокояват пациентите си с известни смехории от вида на: „ и преди умираха в лечебните заведения, само че не ставаха звезди”, или „ това да си доктор стана огромна спекулация – има единствено една диагноза: Ковид”?
Защо 70% да не имат вяра в оракули, когато очевидно самите лекари не са единомислещи по отношение на пандемията – тъкмо такова усещане се основава, когато се усили хилядократно и популяризира гласът на научния маргинал – а на страниците на огромни медии даже политическите разбори са поверени на астролози и гадателки?
Виждали сме го и преди: след убийството на Андрей Луканов или след злополуката в Хитрино. Сега във връзка на една нелепа гибел някои медии в България още веднъж демонстрираха слисващ непрофесионализъм, написа Петър Чолаков .
Кадри, показващи гибелта на 21-годишния артист Денис Теофиков, бяха качени на уеб страниците на редица медии, както и в обществените мрежи. От Съвет за електронни медии осъдиха публикуването на клиповете, както и спекулациите. Впоследствие клипът бе заличен, само че надалеч не от всички „ новинари”. Проверка на DW сподели, че видео, показващо безжизненото тяло на Денис, към момента може да бъде забелязано на страниците на някои „ медии” в интернет. Диагнозата е смразяваща, но явна: доста публицисти у нас, освен това даже такива, които сякаш не са " жълти ", са се трансформирали в търговци, нахално припечелващи от жестоки персонални драми.
Начинът, по който бе експлоатирана нещастието с умрялото момче, несъмнено, не е вест. Навсякъде по света „ лошото” – злополуката, падението, заболяването, гибелта и прочие – възбужда доста повече любознание, в сравнение с позитивните вести. Психологическият механизъм на злорадството (Schadenfreude) е проучен от дълго време от психолозите.
Поруганите журналистически правила
У нас мнозина помнят фотографията на убития министър председател Андрей Луканов в моргата от „ зората на демокрацията”. Днес не е изключение медии да тиражират снимки от профилите в обществените мрежи на умряли хора – очевидно, с цел да се укрепи резултатът от „ материала”. Обект на този морбиден, некрофилски интерес стават както звезди, по този начин и елементарни хора, чиято жестока или нелепа кончина се трансформира в атракция, в увеселителен парк.
В случая с Денис, на който експертите предвиждаха да стане идната огромна звезда на поп-фолка, материалите в медиите, на които попаднах, бяха съпроводени от редакторски уточнения като „ първи кадри”. Опит да се подсигуряват и запазят „ монополът” върху първоизточника и „ комерсиалните права” върху гибелта? „ Журналисти” развихриха и спекулации по отношение на аргументите за нещастието: за меланхолия ли става дума, самоубийство ли е и прочие, като пътем бяха погазени обикновените правила на журналистическата нравственос (да, това разбиране въпреки всичко съществува).
Наред със гибелта, чудесно се продава и сексът, похотта. Особено когато някой напорист, но неуместен политик би трябвало да бъде смачкан посредством разкрития за персоналния му живот или на околните му. В някои случаи повода за поруганите журналистически правила не е печалбарството, а смайващият непрофесионализъм, неналичието на човечност и емпатия. Точно това, да вземем за пример, пролича в безтактните въпроси, които кореспонденти, освен това от водещи медии, задаваха на околните на починалите във влаковата злополука в с. Хитрино през декември 2016.
Щом множеството медии с удоволствие не помнят за просветителната си функционалност или са подготвени да „ изродят” задачата на специалността си в името на Златния Телец, белким някой е изумен, че редица новинари даваха и не престават да дават трибуни на " експерти ", които слагат под подозрение сериозността на Ковид рецесията и потребността от имунизация. С безотговорното си държание медиите – наред с политиците и някои „ учени” – също носят отговорност за счупените злокобни върхове, за това, че сме на последно място по имунизация и с най-висока смъртност от Ковид в Европейски Съюз. Как да бъдат подтиквани да се имунизират повече българи, когато от тв приемника „ авторитетни лица” ги убеждават в противното в най-гледаното време?
След като лъже-професори и лъже-доценти развиват тайни или, най-малкото, меко казано ексцентрични теории пред микрофоните на родните „ топ журналисти”, за какво джипитата, елементарните лекари и медицински сестри тогава да приканват към имунизиране, а не да обезкуражават и да издават подправени документи? Вместо да приказват за гражданска отговорност, те следват подправените вести на „ лидерите” от екрана, забавляват и незаконно успокояват пациентите си с известни смехории от вида на: „ и преди умираха в лечебните заведения, само че не ставаха звезди”, или „ това да си доктор стана огромна спекулация – има единствено една диагноза: Ковид”?
Защо 70% да не имат вяра в оракули, когато очевидно самите лекари не са единомислещи по отношение на пандемията – тъкмо такова усещане се основава, когато се усили хилядократно и популяризира гласът на научния маргинал – а на страниците на огромни медии даже политическите разбори са поверени на астролози и гадателки?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ